Хокеист избяга от България по времето на комунизма и стана известен хирург в САЩ
1989 година. Комунизъм. Димитър Щерев тогава е на 18 години и е в България. Искал е няколко пъти позволение да отиде в Америка, тъй като дядо му живеел там от дълги години, а наскоро и майка му, дружно със сестра му, отишла да се грижи за него и имала документи.
Отказват му всички молби, само че той не се отхвърля, написа bg-voice.com.
Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, към момента през комунизма. В Белгия желае леговище. Говори напълно намерено за това. Историята му даже наподобява на филм.
В момента доктор Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, по този начин както е прочут измежду американците – доктор Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в друг вид – Димитри.
„ В момента имаме трима доктори, с изключение на мен и двама асистенти. Правим интервенции на сърцето и на запушени артерии на всички места по тялото “, изяснява българинът.
Освен това сънародникът ни е шеф на интензивните кардиолози в болница „ Sharp Grossmont “ в Сан Диего. „ Преди 4-5 години излезе нова технология за лекуване на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален стадий от въвеждането на технологията и станах специалист в тази сфера.
Бях утвърден да стана шеф в болничното заведение, в която работя, което ми дава право да давам съвещания на сътрудници, само че също и да вземам участие в екипи за комплицирани интервенции споделя той.
„ В Съединени американски щати преди 20 години сърдечните болести бяха номер едно за смъртността на хората. Сега към този момент не е по този начин. Най-много хора в последните години умират от рак, тъй като сърдечно-съдовите болести се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се ползват същите стандарти за лечение на сърцето “, разкрива още Щерев.
Той е наследник на известния български доктор проф. Атанас Щерев, „ прочул се като бащата на инвитрото в България “.
А по какъв начин младият Димитър Щерев идва в Америка?
Бил е в младежкия народен тим по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът печели право да играе на шампионат в Белгия, който се организира през януари 1989 година „ Тогава, с цел да взема позволение, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един регион и отидохме дружно.
Аз се бях скатал по-отзад, да не ме виждат. Изненадващо ни посрещнаха отзивчиво и ни дадоха позволение. На всички дружно, с един документ “, спомня си българинът.
Той незабавно се обажда на майка си в Щатите. „ Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й споделих, че отивам в Белгия и желая тя да пристигна да ме вземе. Тя сподели добре. Посъветва ме да се свържа с нейна другарка, която да ми помогне с жилището или каквото ми би трябвало за заминаването “, споделя Щерев.
Мистериозната дамата се оказва майка на състезател от България, който съумял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му споделя, че би трябвало да изиска леговище от американското посолство в Белгия и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „ Аз бях в съветска гимназия, само че учех британски за втори западен език.
Владеех го едва и ми беше потребно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми оказа помощ, е още жива и живее в София “, добавя сърдечният хирург.
Щерев също по този начин се снабдява с долари. Продава ските си на черната борса посредством другар. „ Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и по какъв начин се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, тъй като на нас като спортисти ни даваха доста дребна сума за пътуването.
20 или 50 $, не помня, само че беше незадоволително “, споделя Щерев.
За шампионата в Белгия той идва със аероплан до Източен Берлин и трен до Брюксел. Оттам треньорите на отбора водели момчетата до пързалката за съревнование с рейс до различен град и пътуването траело сред 1 и 2 часа.
В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията по какъв начин се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си другар да пуска монетите, с цел да може да приказва. „ Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, с цел да не прекъсне, само че съумях да се чуя с майка ми “.
Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да пристигна от Америка да го вземе. Минават няколко дни и престоят на тима в Белгия съвсем изтича.
Щерев отново се обажда на майка си. Тя през сълзи му оповестява, че не може да пристигна, тъй като още не е станала гражданка, само че е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат.
Оттам й споделили, че не може по този начин. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, въпреки и да не го е казвал на глас.
Идва денят за връщане в България. Димитър нямал проект какво ще прави. Целият тим отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазарят из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да преглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници.
В един миг другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е в този момент или в никакъв случай. Откъснал се от групата и се отправил на тичешком към гарата. Пресрещнали го две други момчета от отбора. „ Ей, ти да не бягаш? “, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям “, споделя Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало отново да влиза и излиза по магазините, въпреки че въобще не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то незабавно. Успял обаче отново да откри комфортен миг и да бяга.
За повторно. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрестанно някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и споделя на водача „ Еmbassy America “ или нещо сходно. За негово благополучие индивидът потеглил и го откарал там.
В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, само че постройката била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама боеца с автоматизирани карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, с цел да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър изяснява, доколкото може, защо е пристигнал.
За негова изненада, в постройката светва крушка и по-късно от нея излиза един боец. Сега към този момент знам, че това беше морски пехотинец “, споделя Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър споделя думите, които е нужно, с цел да получи помощ и леговище. „ Сълзите ми потекоха от благополучие и облекчение, че в този момент ще мога да бъда свободен човек “, споделя Димитър.
От посолството му изясняват, че майка му ги е предизвестила за него.
Не му дават документи незабавно. А Димитър си е мислил, че ще му дадат напряко паспорт. Казват му, че би трябвало първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му споделят, че ще го оставят оптимално покрай хостела, само че оттова би трябвало да отиде самичък с трамвая за една спирка.
Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне съгласно разпоредбите на хостела, само че той не смеел въобще да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато още веднъж му дали легло. Дори не ял нищо и бил доста гладен.
В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела и го води в бежански лагер в Брюксел.
Там го ревизират, дават му документи и го настаняват в постройка, която е била казарма. Заедно с 10 души. „ Пак помислиха за мен, сложиха ме дружно с момчета от Косово, с които да мога да си приказвам.
Имахме право да излизаме от лагера денем и аз пробвах да си намеря работа по заведенията за хранене, само че без триумф. Ходих и до американското посолство понякога да ревизирам. Оттам щяха да ми дадат напряко зелена карта, освен виза, и аз чаках “, изяснява българинът.
След 3 месеца Димитър научава, че ще би трябвало да чака още, тъй като американците са дали доста документи на хора от Китай поради кръвопролитията на площад „ Тянанмън “.
Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ служащ. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „ Беше прочувствено събиране в Америка. Бяхме щастливи “.
Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен лицей. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните лечебни заведения. Връща се в Сан Диего през 2005 година и става част от екипа на болница „ Sharp Grossmont “. През 2014-та се отделя със лична процедура, а по-късно прави и своята клиника.
Казва, че е наслаждение да работи и на двете места. Той е трето потомство лекар. Дядо му по бащина линия и татко му също са лекари. Свободното си време прекарва със брачната половинка си и двете си деца. Продължава да играе хокей като занимание.
Отказват му всички молби, само че той не се отхвърля, написа bg-voice.com.
Успява да избяга през Белгия през същата 1989 година, към момента през комунизма. В Белгия желае леговище. Говори напълно намерено за това. Историята му даже наподобява на филм.
В момента доктор Щерев има своя клиника по сърдечна хирургия в Сан Диего. Кръстена е на негово име, по този начин както е прочут измежду американците – доктор Шерев (Sherev Heart Clinic). Първото му име също е познато в друг вид – Димитри.
„ В момента имаме трима доктори, с изключение на мен и двама асистенти. Правим интервенции на сърцето и на запушени артерии на всички места по тялото “, изяснява българинът.
Освен това сънародникът ни е шеф на интензивните кардиолози в болница „ Sharp Grossmont “ в Сан Диего. „ Преди 4-5 години излезе нова технология за лекуване на сърцето с отпушване на клапаните без инвазия. Аз участвах в този начален стадий от въвеждането на технологията и станах специалист в тази сфера.
Бях утвърден да стана шеф в болничното заведение, в която работя, което ми дава право да давам съвещания на сътрудници, само че също и да вземам участие в екипи за комплицирани интервенции споделя той.
„ В Съединени американски щати преди 20 години сърдечните болести бяха номер едно за смъртността на хората. Сега към този момент не е по този начин. Най-много хора в последните години умират от рак, тъй като сърдечно-съдовите болести се лекуват по-добре от раковите. Щастлив съм да кажа, че в България се ползват същите стандарти за лечение на сърцето “, разкрива още Щерев.
Той е наследник на известния български доктор проф. Атанас Щерев, „ прочул се като бащата на инвитрото в България “.
А по какъв начин младият Димитър Щерев идва в Америка?
Бил е в младежкия народен тим по хокей на лед. Въпросната 1989-та е била последната му година там. Отборът печели право да играе на шампионат в Белгия, който се организира през януари 1989 година „ Тогава, с цел да взема позволение, трябваше да отида до районното военно. Бяхме няколко момчета от един регион и отидохме дружно.
Аз се бях скатал по-отзад, да не ме виждат. Изненадващо ни посрещнаха отзивчиво и ни дадоха позволение. На всички дружно, с един документ “, спомня си българинът.
Той незабавно се обажда на майка си в Щатите. „ Страхувах се да не ме подслушват и доколкото можах, й споделих, че отивам в Белгия и желая тя да пристигна да ме вземе. Тя сподели добре. Посъветва ме да се свържа с нейна другарка, която да ми помогне с жилището или каквото ми би трябвало за заминаването “, споделя Щерев.
Мистериозната дамата се оказва майка на състезател от България, който съумял да избяга в Америка година преди Щерев. Тя му споделя, че би трябвало да изиска леговище от американското посолство в Белгия и да запомни две думи – embassy (посолство) и asylum (убежище). „ Аз бях в съветска гимназия, само че учех британски за втори западен език.
Владеех го едва и ми беше потребно да науча тези думи. Между другото тази жена, която ми оказа помощ, е още жива и живее в София “, добавя сърдечният хирург.
Щерев също по този начин се снабдява с долари. Продава ските си на черната борса посредством другар. „ Това беше най-ценното, което имах. Дадох ги на приятеля ми да ги продаде. Той знаеше и по какъв начин се купуват долари от черната борса и с парите от ските купи долари, които да взема в Белгия, тъй като на нас като спортисти ни даваха доста дребна сума за пътуването.
20 или 50 $, не помня, само че беше незадоволително “, споделя Щерев.
За шампионата в Белгия той идва със аероплан до Източен Берлин и трен до Брюксел. Оттам треньорите на отбора водели момчетата до пързалката за съревнование с рейс до различен град и пътуването траело сред 1 и 2 часа.
В хотела в Брюксел Димитър се обажда до Америка на майка си. Купува белгийски франкове, пита на рецепцията по какъв начин се избира американски номер от телефона във фоайето, който е с монети, и взима със себе си другар да пуска монетите, с цел да може да приказва. „ Трябваше да пускаме монети на няколко секунди, с цел да не прекъсне, само че съумях да се чуя с майка ми “.
Щерев остава с убеждението, че майка му ще може да пристигна от Америка да го вземе. Минават няколко дни и престоят на тима в Белгия съвсем изтича.
Щерев отново се обажда на майка си. Тя през сълзи му оповестява, че не може да пристигна, тъй като още не е станала гражданка, само че е говорила с американското посолство в Белгия. Помолила ги да дойдат те да го вземат.
Оттам й споделили, че не може по този начин. Трябвало Димитър да отиде при тях. Димитър обаче се страхувал, че съотборниците му и треньорите му ще му попречат да избяга. Според него те са разбрали, че той има такива мисли в главата, въпреки и да не го е казвал на глас.
Идва денят за връщане в България. Димитър нямал проект какво ще прави. Целият тим отива на гарата в Брюксел. Трябвало да чакат няколко часа до идването на влака. Треньорите им ги пуснали да пазарят из магазините. Дали им и паспортите. Димитър също отишъл да преглежда магазините. Отначало той се придържал към групата на няколко свои съотборници.
В един миг другите момчета се улисали и Димитър решил, че моментът е в този момент или в никакъв случай. Откъснал се от групата и се отправил на тичешком към гарата. Пресрещнали го две други момчета от отбора. „ Ей, ти да не бягаш? “, го питат те. “ Не, не. Искам с вас да обикалям “, споделя Димитър и тръгнал с тях. Той трябвало отново да влиза и излиза по магазините, въпреки че въобще не му било до това. Страхувал се да се изплъзне и на тези момчета, и то незабавно. Успял обаче отново да откри комфортен миг и да бяга.
За повторно. Стига гарата и си взема багажа. Оглежда се непрестанно някой да не го види или преследва. Успява да се качи на такси и споделя на водача „ Еmbassy America “ или нещо сходно. За негово благополучие индивидът потеглил и го откарал там.
В този ден Щерев не осъзнавал, че е събота и че посолството няма да работи. Пристигнал пред него, само че постройката била тъмна. Била оградена и от желязна ограда и охранявана от двама боеца с автоматизирани карабинери. Димитър понечил да отиде до входа, с цел да звънне на звънеца. Пресрещнали го охранителите. Димитър изяснява, доколкото може, защо е пристигнал.
За негова изненада, в постройката светва крушка и по-късно от нея излиза един боец. Сега към този момент знам, че това беше морски пехотинец “, споделя Димитър. Войникът го пуска вътре. Димитър споделя думите, които е нужно, с цел да получи помощ и леговище. „ Сълзите ми потекоха от благополучие и облекчение, че в този момент ще мога да бъда свободен човек “, споделя Димитър.
От посолството му изясняват, че майка му ги е предизвестила за него.
Не му дават документи незабавно. А Димитър си е мислил, че ще му дадат напряко паспорт. Казват му, че би трябвало първо да вземе паспорт от Белгия. Пращат го да спи в хостел за събота и неделя. Дават му адреса на листче и му споделят, че ще го оставят оптимално покрай хостела, само че оттова би трябвало да отиде самичък с трамвая за една спирка.
Димитър отива в хостела и получава легло в стая с 20 души. През деня по принцип трябвало да напусне съгласно разпоредбите на хостела, само че той не смеел въобще да излезе от фоайето и чакал до вечерта в неделя, когато още веднъж му дали легло. Дори не ял нищо и бил доста гладен.
В понеделник служителка на американското посолство идва при Димитър в хостела и го води в бежански лагер в Брюксел.
Там го ревизират, дават му документи и го настаняват в постройка, която е била казарма. Заедно с 10 души. „ Пак помислиха за мен, сложиха ме дружно с момчета от Косово, с които да мога да си приказвам.
Имахме право да излизаме от лагера денем и аз пробвах да си намеря работа по заведенията за хранене, само че без триумф. Ходих и до американското посолство понякога да ревизирам. Оттам щяха да ми дадат напряко зелена карта, освен виза, и аз чаках “, изяснява българинът.
След 3 месеца Димитър научава, че ще би трябвало да чака още, тъй като американците са дали доста документи на хора от Китай поради кръвопролитията на площад „ Тянанмън “.
Помагат му обаче да отиде в Антверпен и да работи в пекарна като общ служащ. Остава там до септември. Спестява пари и си купува самолетен билет. „ Беше прочувствено събиране в Америка. Бяхме щастливи “.
Първото, което Димитър прави, е да се запише в двугодишен лицей. После учи в Калифорнийския университет в Сан Диего и медицина в Лос Анджелис, където и специализира в една от най-престижните лечебни заведения. Връща се в Сан Диего през 2005 година и става част от екипа на болница „ Sharp Grossmont “. През 2014-та се отделя със лична процедура, а по-късно прави и своята клиника.
Казва, че е наслаждение да работи и на двете места. Той е трето потомство лекар. Дядо му по бащина линия и татко му също са лекари. Свободното си време прекарва със брачната половинка си и двете си деца. Продължава да играе хокей като занимание.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ