Свят без мир: войните и конфликтите на 2025 г
Едно от основните гадателства за Нова година е обвързвано с опитите да се предскажат войни и спорове - както ориста на към този момент почналите, по този начин и вероятността от последващи. Предстоящата 2025 година в този смисъл се разграничава от миналата единствено по това, че човечеството влезе в нея с още по-голям брой продължаващи кръвопролития и капацитет за нови, заради което очакванията за завършването на най-малко част от тях са по-силни. Колко евентуално е преустановяване на огъня в другите елементи на света и къде са най-големите опасности от борба?
Да стартираме с вътрешните - цивилен войни. Сега има много от тях в света, само че дано да разгледаме най-големите.
Тази пролет ще се навършат две години от началото на гражданската война в Судан – най-мащабната и най-кръвопролитната до момента. Шансовете да се постави край са дребни - два военни елита враждуват, взеха властта дружно преди шест години, само че по-късно се разпаднаха.
Сега везните наподобява се накланят в интерес на президента Бурхан, само че войските на военачалник Дагло нямат желание да се предават. И двете страни имат поддръжката на външни играчи, тъй че имат капацитета да продължат войната.
И като се има поради, че това надалеч не е първата революция в 70-годишната история на върховен Судан (който през това време също загуби южната част на страната, трансформирайки се в самостоятелна, въпреки и зле функционираща държава), няма доста вяра за спокойно съглашение тази година.
Все отново напъните на интернационалните медиатори могат да усилят възможностите за реализиране на помирение и започване на договаряния за основаване на съдружно държавно управление. Русия е заинтригувана от разрешаването на обстановката в Судан – имаме освен положителни връзки с двете страни в спора, само че и действителни проекти за военноморска база в Порт Судан.
Втората по величина революция в Мианмар е от съвсем четири години. Въпреки че в действителност боевете там се водят съвсем без спиране през по-голямата част от 77-годишната история на независимостта на страната, сегашният спор е друг от предходните.
Ако по-рано държавното управление се биеше единствено с армиите на разнообразни национални малцинства (които също имаха идеологически нюанси - да вземем за пример комунистически прокитайски), то след 2021 година сърцевината на спора стана недоволството на последователите на отстранената от власт Аун Сан Су Чжи - дъщерята на създателя на републиката военачалник Аун Сан.
Те сътвориха държавно управление в конспиративност и в заточение, убивайки държавни чиновници и служители на реда. Тази година Су Чжи, която живее под домакински арест, ще навърши 80 години, само че няма късмет войната да завърши с победа на една от страните.
Военните ще запазят контрола над по-голямата, въпреки и намаляваща част от страната. Отношението към Русия в Мианмар съвсем постоянно е било доста положително, само че през последното десетилетие връзките се ускориха до невиждани равнища.
Продължаващият спор в Западен Сахел може да се назова революция, защото границите там са много случайни. Властите на Мали, Нигер и Буркина Фасо се борят с локални и непознати ислямисти и туареги, които претендират както за основаването на свои лични страни (Туарег Азавад на част от територията на Мали), по този начин и за свои версии на радикални „ ислямски страни “.
Няма изгледи за преустановяване на спора и тук, макар че във всички упоменати страни има преориентиране от Франция към Русия (и изтеглянето на френските войски тази година ще се случи и от тези страни в Западна Африка, където няма вътрешни спорове ).
В света към момента има доста цивилен войни, само че евентуално най-взривоопасната е обстановката в Етиопия, където през 2020-2022 година бушува пълномащабна война в провинция Тиграй и даже в този момент има опция за детонация в някои райони на страната.
В огромно Конго (бивш Заир) вътрешните спорове и битките за власт от дълго време са преплетени с окупацията на част от страната от войски от прилежащите Руанда и Уганда. В Мозамбик се изостри спорът с локалните ислямисти - и тук има заплаха от разгръщане на вълненията.
Някои вътрешни спорове даже не могат да бъдат наречени цивилен войни - да вземем за пример хаосът, който царува в Хаити, е мъчно да се дефинира. Това е безредие, безредица плюс разпад на държавните институции с опит на някакви банди да открият надзор над столицата.
Вътрешните въоръжени спорове в Афганистан на практика са затихнали, само че точно тук се намира евентуално най-опасната точка на нова, към този момент междудържавна война. Сблъсъците на границата сред Афганистан и Пакистан, които започнаха няколко дни преди новата година, към момента не са придобили изцяло рискови формати, само че в случай че там избухне пълномащабна война, следствията от нея могат да бъдат изцяло непредвидими.
В края на краищата границата, разделяща двете страни, минава по така наречен линия Дюранд - изцяло изкуствена линия, прокарана в края на 19 век през територията на пущунско населено място. Управляващите пущуни в Афганистан (не единствено актуалните талибани) в никакъв случай не са признавали неговата правда, тъй че в случай че пущуните от двете страни на границата най-сетне желаят да изтрият изкуствената линия, мъчно е да си представим следствията от това за Пакистан (Афганистан, унищожен от безкрайни войни, няма накъде още да падне).
Още повече, че в самия Пакистан към този момент трета година обстановката е на ръба на детонацията - откакто известният и харизматичен Имран Хан (пущун по националност) беше отхвърлен от власт. Настоящите управляващи и военните, които държат Пакистан, не желаят да го освободят от пандиза, само че възходящото национално неодобрение ще ги затрудни през идната година да отсрочват момента на освобождението му (и в действителност връщането му на власт ). В най-лошия сюжет вътрешната пакистанска енергийна рецесия ще ескалира във безредици и ще съвпадне с пълноценна гранична война с Афганистан.
В Близкия изток Израел се показва за победител, само че това даже не е Пирова победа. Възобновяване на войната с Ливан (Хизбула) след 20 януари е малко евентуално - само че окупацията на част от Сирия носи голям риск от война. Дори новото сирийско държавно управление да успее да реализира съглашение с кюрдите и Турция да се въздържи от интервенции против кюрдските сили в Северна Сирия, самият факт на завземането на сирийски територии от Израел съществено усилва взривоопасността на обстановката.
И това да не приказваме за безизходицата за Израел в Газа - унищожаването на управлението на Хамас не докара до прогонването на палестинците от линията. Геноцидът, осъществен в Газа, продължава да делегитимира Израел в очите на международната общественост и никакви проекти на Тръмп за сдобряване на еврейската страна с арабските страни няма да проработят.
Поне до момента в който не спрат убийствата на палестинци и опитите за изтласкването им от северната част на Газа и израелските войски не бъдат изтеглени от самата линия. Но Нетаняху няма да направи това.
Рискът от разгръщане на спора остава. И макар че офанзива против Иран наподобява извънредно малко евентуална (САЩ и Израел залагат главно на вътрешните разтърсвания в Ислямската република - този залог обаче съществува от десетилетия), може да има опити за разширение на интервенцията против хуситите в Йемен, който единствен продължава да отмъщава на Израел за Газа.
Йеменските ракетни удари не предизвикват доста директни вреди на Израел, само че показват самата опция (по-голям потенциал) за ответни дейности. В комбиниране с внезапния спад в корабоплаването в Червено море (и съвсем цялостното прекъсване на интервенциите в израелското пристанище Ейлат), това основава проблем за Израел и неговите американски поддръжници.
Израел обаче не разполага с опциите за пълноценна ефикасна интервенция против хуситите, а Съединени американски щати нямат предпочитание да се включат в пълноценна сухопътна война против друга арабска страна.
Ще бъде ли 2025 година повече или по-малко кървава от 2024 година? Невъзможно е да се планува, само че едно е ясно: както съществуващите, по този начин и евентуалните спорове, както вътрешни, по този начин и междудържавни и даже междуцивилизационни, носят голям заряд на гибел и опустошение.
Въпреки че, естествено, бих желал да се надявам, че през новата година най-малко някои от тях ще спрат или отшумят и няма да се появят нови горещи точки. Винаги е всекидневно и индивида, и човечеството като цяло да се надяват на най-хубавото.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5768Саймън Ципис: През 2025 година могат да се контролират съществуващите спорове, само че да зародят новиАлтернативен Поглед13858Саймън Ципис: И на Балканите могат да се появят „ провалени страни “Алтернативен Поглед12538Яков Кедми: Ако Съединени американски щати и Русия подпишат контракт за стратегическа сигурност, това ще бъде от изгода за всичкиАлтернативен Поглед18630Яков Кедми: Няма никакъв късмет за победа на Украйна в спора с РусияАлтернативен Поглед24566Доц. Григор Сарийски: Тръмп ще се опита не да направи Америка още веднъж велика, а да отсрочи неизбежния завършек на империятаАлтернативен Поглед311466Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед257003Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!
Източник: pogled.info
Да стартираме с вътрешните - цивилен войни. Сега има много от тях в света, само че дано да разгледаме най-големите.
Тази пролет ще се навършат две години от началото на гражданската война в Судан – най-мащабната и най-кръвопролитната до момента. Шансовете да се постави край са дребни - два военни елита враждуват, взеха властта дружно преди шест години, само че по-късно се разпаднаха.
Сега везните наподобява се накланят в интерес на президента Бурхан, само че войските на военачалник Дагло нямат желание да се предават. И двете страни имат поддръжката на външни играчи, тъй че имат капацитета да продължат войната.
И като се има поради, че това надалеч не е първата революция в 70-годишната история на върховен Судан (който през това време също загуби южната част на страната, трансформирайки се в самостоятелна, въпреки и зле функционираща държава), няма доста вяра за спокойно съглашение тази година.
Все отново напъните на интернационалните медиатори могат да усилят възможностите за реализиране на помирение и започване на договаряния за основаване на съдружно държавно управление. Русия е заинтригувана от разрешаването на обстановката в Судан – имаме освен положителни връзки с двете страни в спора, само че и действителни проекти за военноморска база в Порт Судан.
Втората по величина революция в Мианмар е от съвсем четири години. Въпреки че в действителност боевете там се водят съвсем без спиране през по-голямата част от 77-годишната история на независимостта на страната, сегашният спор е друг от предходните.
Ако по-рано държавното управление се биеше единствено с армиите на разнообразни национални малцинства (които също имаха идеологически нюанси - да вземем за пример комунистически прокитайски), то след 2021 година сърцевината на спора стана недоволството на последователите на отстранената от власт Аун Сан Су Чжи - дъщерята на създателя на републиката военачалник Аун Сан.
Те сътвориха държавно управление в конспиративност и в заточение, убивайки държавни чиновници и служители на реда. Тази година Су Чжи, която живее под домакински арест, ще навърши 80 години, само че няма късмет войната да завърши с победа на една от страните.
Военните ще запазят контрола над по-голямата, въпреки и намаляваща част от страната. Отношението към Русия в Мианмар съвсем постоянно е било доста положително, само че през последното десетилетие връзките се ускориха до невиждани равнища.
Продължаващият спор в Западен Сахел може да се назова революция, защото границите там са много случайни. Властите на Мали, Нигер и Буркина Фасо се борят с локални и непознати ислямисти и туареги, които претендират както за основаването на свои лични страни (Туарег Азавад на част от територията на Мали), по този начин и за свои версии на радикални „ ислямски страни “.
Няма изгледи за преустановяване на спора и тук, макар че във всички упоменати страни има преориентиране от Франция към Русия (и изтеглянето на френските войски тази година ще се случи и от тези страни в Западна Африка, където няма вътрешни спорове ).
В света към момента има доста цивилен войни, само че евентуално най-взривоопасната е обстановката в Етиопия, където през 2020-2022 година бушува пълномащабна война в провинция Тиграй и даже в този момент има опция за детонация в някои райони на страната.
В огромно Конго (бивш Заир) вътрешните спорове и битките за власт от дълго време са преплетени с окупацията на част от страната от войски от прилежащите Руанда и Уганда. В Мозамбик се изостри спорът с локалните ислямисти - и тук има заплаха от разгръщане на вълненията.
Някои вътрешни спорове даже не могат да бъдат наречени цивилен войни - да вземем за пример хаосът, който царува в Хаити, е мъчно да се дефинира. Това е безредие, безредица плюс разпад на държавните институции с опит на някакви банди да открият надзор над столицата.
Вътрешните въоръжени спорове в Афганистан на практика са затихнали, само че точно тук се намира евентуално най-опасната точка на нова, към този момент междудържавна война. Сблъсъците на границата сред Афганистан и Пакистан, които започнаха няколко дни преди новата година, към момента не са придобили изцяло рискови формати, само че в случай че там избухне пълномащабна война, следствията от нея могат да бъдат изцяло непредвидими.
В края на краищата границата, разделяща двете страни, минава по така наречен линия Дюранд - изцяло изкуствена линия, прокарана в края на 19 век през територията на пущунско населено място. Управляващите пущуни в Афганистан (не единствено актуалните талибани) в никакъв случай не са признавали неговата правда, тъй че в случай че пущуните от двете страни на границата най-сетне желаят да изтрият изкуствената линия, мъчно е да си представим следствията от това за Пакистан (Афганистан, унищожен от безкрайни войни, няма накъде още да падне).
Още повече, че в самия Пакистан към този момент трета година обстановката е на ръба на детонацията - откакто известният и харизматичен Имран Хан (пущун по националност) беше отхвърлен от власт. Настоящите управляващи и военните, които държат Пакистан, не желаят да го освободят от пандиза, само че възходящото национално неодобрение ще ги затрудни през идната година да отсрочват момента на освобождението му (и в действителност връщането му на власт ). В най-лошия сюжет вътрешната пакистанска енергийна рецесия ще ескалира във безредици и ще съвпадне с пълноценна гранична война с Афганистан.
В Близкия изток Израел се показва за победител, само че това даже не е Пирова победа. Възобновяване на войната с Ливан (Хизбула) след 20 януари е малко евентуално - само че окупацията на част от Сирия носи голям риск от война. Дори новото сирийско държавно управление да успее да реализира съглашение с кюрдите и Турция да се въздържи от интервенции против кюрдските сили в Северна Сирия, самият факт на завземането на сирийски територии от Израел съществено усилва взривоопасността на обстановката.
И това да не приказваме за безизходицата за Израел в Газа - унищожаването на управлението на Хамас не докара до прогонването на палестинците от линията. Геноцидът, осъществен в Газа, продължава да делегитимира Израел в очите на международната общественост и никакви проекти на Тръмп за сдобряване на еврейската страна с арабските страни няма да проработят.
Поне до момента в който не спрат убийствата на палестинци и опитите за изтласкването им от северната част на Газа и израелските войски не бъдат изтеглени от самата линия. Но Нетаняху няма да направи това.
Рискът от разгръщане на спора остава. И макар че офанзива против Иран наподобява извънредно малко евентуална (САЩ и Израел залагат главно на вътрешните разтърсвания в Ислямската република - този залог обаче съществува от десетилетия), може да има опити за разширение на интервенцията против хуситите в Йемен, който единствен продължава да отмъщава на Израел за Газа.
Йеменските ракетни удари не предизвикват доста директни вреди на Израел, само че показват самата опция (по-голям потенциал) за ответни дейности. В комбиниране с внезапния спад в корабоплаването в Червено море (и съвсем цялостното прекъсване на интервенциите в израелското пристанище Ейлат), това основава проблем за Израел и неговите американски поддръжници.
Израел обаче не разполага с опциите за пълноценна ефикасна интервенция против хуситите, а Съединени американски щати нямат предпочитание да се включат в пълноценна сухопътна война против друга арабска страна.
Ще бъде ли 2025 година повече или по-малко кървава от 2024 година? Невъзможно е да се планува, само че едно е ясно: както съществуващите, по този начин и евентуалните спорове, както вътрешни, по този начин и междудържавни и даже междуцивилизационни, носят голям заряд на гибел и опустошение.
Въпреки че, естествено, бих желал да се надявам, че през новата година най-малко някои от тях ще спрат или отшумят и няма да се появят нови горещи точки. Винаги е всекидневно и индивида, и човечеството като цяло да се надяват на най-хубавото.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5768Саймън Ципис: През 2025 година могат да се контролират съществуващите спорове, само че да зародят новиАлтернативен Поглед13858Саймън Ципис: И на Балканите могат да се появят „ провалени страни “Алтернативен Поглед12538Яков Кедми: Ако Съединени американски щати и Русия подпишат контракт за стратегическа сигурност, това ще бъде от изгода за всичкиАлтернативен Поглед18630Яков Кедми: Няма никакъв късмет за победа на Украйна в спора с РусияАлтернативен Поглед24566Доц. Григор Сарийски: Тръмп ще се опита не да направи Америка още веднъж велика, а да отсрочи неизбежния завършек на империятаАлтернативен Поглед311466Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед257003Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ