1983 - най-опасната година
1983 беше годината, в която стартира разполагането на ракетите Пършинг-II. Това е и годината, в която светът се намираше на прага на Трета международна война. Ето някои от най-важните събития, разиграли се тогава.
Историкът Клаас Фос от хамбургския Институт за обществени проучвания добре познава най-важните събития от 1983 година, когато светът се е намирал на ръба на нуклеарната война. В началото на 1983 година международното придвижване за мир към момента се надява, че ще съумее да предотврати разполагането американските ракети със междинен радиус на деяние в Европа. " Съветското управление по това време гледа на тези ракети като на особена опасност, тъй като можели да бъдат употребявани за бързо нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики.
Според преценките на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ракетите Пършинг II можели да доближат руска територия единствено за четири до шест минути, нанасяйки " обезглавяващ " удар. Дали това в действителност е било механически допустимо, е различен въпрос. Важното е, че руското управление е вярвало в тази доктрина. При сходен мълниеносен нуклеарен удар от страна на Запада Съветският съюз не би могъл да реагира с ответни ограничения. Затова руското управление се е страхувало, че ще загуби опциите си за оказване на възспираща опасност.
Много от водещите политически фигури се притесняват от нова война, изключително откакто в Москва на власт идва Юрий Андропов, а дружно с него и управителните среди на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и военните. Повечето от тях са твърдо уверени, че се намират в обстановка, която на процедура повтаря 1941 - т.е. нападението на Хитлерова Германия над Съюз на съветските социалистически републики. Историкът Бернд Грайнер по този начин и не съумява на никое място да откри документи, говорещи за някакъв плануван американски боен удар. Затова пък открива доказателства за това, че тогавашният американски президент Роналд Рейгън добре се е възползвал от голямата неустановеност на Съветите.
" По това време Рейгън прави опит да убеди международната общност, че Съединени американски щати са се отърсили от виетнамската си контузия и имат безапелационни мотиви да показват военното си предимство и самочувствие пред света ", споделя Бернд Грайнер. Рейгън афишира Съветския съюз за " империя на злото " и стартира да доставя оръжия на всевъзможни партизански придвижвания по света, борещи се против социализма - от Никарагуа, до Афганистан и Ангола. Рейгън атакува и дребната карибска островна страна Гренада и стартира да води поредна психическа война против Съветския съюз.
Безкрайни подправени паники
Към инструментите на тази психическа война спадат и честите нахлувания на американски бомбардировачи във въздушното пространство на Съветския съюз, които в последна минута " дават заден ход ". Всичко това провокира голяма ескалация на напрежението, довела в последна сметка и до свалянето на корейския пътнически аероплан с 269 души на борда. Този безчовечен акт провокира голямо отвращение в Америка.
Три седмици по-късно, на 26 септември 1983, съветската система за противовъздушна защита още веднъж афишира паника, този път поради хипотетично ракетно нахлуване. Благодарение на един бдителен съветски офицер в последна минута е предотвратено началото на Трета международна война. Инцидентът обаче демонстрира какъв брой огромна е била суматохата в Москва през есента на 1983 година, когато НАТО стартира и военното си обучение " Able Archer " навръх 7 ноември, денят, в който се отбелязва годишнината от Октомврийската гражданска война.
Военните елементи на Алианса тогава организират генералщабно обучение, на което се симулира потреблението и на нуклеарни оръжия. Дали под маската на обучение, НАТО не желал да стартира нуклеарна война против Съветския съюз? Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и висшите военни в Москва са били съвсем уверени в това. В Москва са били изключително разтревожени от клюки, че държавни ръководители като Хелмут Кол и Маргарет Тачър също вземат участие в маневрите. В реалност това не е отговаряло на истината. Шпионинът на ЩАЗИ Райнер Руп, с псевдоним " Топаз " оповестява от основната квартира на НАТО в Брюксел, че Западът няма никакви нападателни проекти. Достигат ли обаче неговите отчети в точния момент до най-високото място в Кремъл? И до през днешния ден нито един историк не знае напълно тъкмо, какъв брой близо е бил Съветският съюз до нанасянето на предпазен нуклеарен удар против една имагинерна опасност. Историкът Нейт Б. Джонс от " National Security Archive " във Вашингтон във всеки случай е открил, че страховете на Москва са достигнали до американското държавно управление.
Рейгън е осведомен, че след учението " Able Archer " Москва е била в действителност уверена, че Съединени американски щати готвят нуклеарен удар. Съветникът на Рейгън по въпросите на сигурността споделя, че американският президент е бил очевидно изплашен от тази информация. През януари 1984 година Роналд Рейгън предлага на Съветския съюз договаряния за разоръжаване. Поведението му обаче си остава много спорно.
През същата 1984 да вземем за пример президентът на смешка афишира пред един включен микрофон началото на американски бомбардировки против Съюз на съветските социалистически републики. Склонността на Рейгън към сходни шегички е известна. От дневниците на някогашния президент обаче е видно също, че до 1984 той в никакъв случай не е имал съществено желание да води каквито и да било договаряния с руснаците. На всичкото от горната страна отпред на Съветския съюз по това време, един след различен, застават трима застарели и тежко заболели генерални секретари - Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко. Те и тримата са считали Рейгън за безотговорна и хазартна персона.
Ерата на разведряването
Едва през 1985 година, откакто на власт идва Горбачов, световнополитическият климат се трансформира. " През същата година стартира нов дипломатически развой, имаше срещи на върха, политиците от двете страни общуваха между тях. Нещо, което през годините 1981, 82 и 83-а беше незаконно занемарено ", споделя Нейт Б. Джонс. През 1987 година двете нуклеарни сили се споразумяха за унищожаването на всички ракети със междинен обхват на деяние.
Историкът Клаас Фос от хамбургския Институт за обществени проучвания добре познава най-важните събития от 1983 година, когато светът се е намирал на ръба на нуклеарната война. В началото на 1983 година международното придвижване за мир към момента се надява, че ще съумее да предотврати разполагането американските ракети със междинен радиус на деяние в Европа. " Съветското управление по това време гледа на тези ракети като на особена опасност, тъй като можели да бъдат употребявани за бързо нахлуване против Съюз на съветските социалистически републики.
Според преценките на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ракетите Пършинг II можели да доближат руска територия единствено за четири до шест минути, нанасяйки " обезглавяващ " удар. Дали това в действителност е било механически допустимо, е различен въпрос. Важното е, че руското управление е вярвало в тази доктрина. При сходен мълниеносен нуклеарен удар от страна на Запада Съветският съюз не би могъл да реагира с ответни ограничения. Затова руското управление се е страхувало, че ще загуби опциите си за оказване на възспираща опасност.
Много от водещите политически фигури се притесняват от нова война, изключително откакто в Москва на власт идва Юрий Андропов, а дружно с него и управителните среди на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и военните. Повечето от тях са твърдо уверени, че се намират в обстановка, която на процедура повтаря 1941 - т.е. нападението на Хитлерова Германия над Съюз на съветските социалистически републики. Историкът Бернд Грайнер по този начин и не съумява на никое място да откри документи, говорещи за някакъв плануван американски боен удар. Затова пък открива доказателства за това, че тогавашният американски президент Роналд Рейгън добре се е възползвал от голямата неустановеност на Съветите.
" По това време Рейгън прави опит да убеди международната общност, че Съединени американски щати са се отърсили от виетнамската си контузия и имат безапелационни мотиви да показват военното си предимство и самочувствие пред света ", споделя Бернд Грайнер. Рейгън афишира Съветския съюз за " империя на злото " и стартира да доставя оръжия на всевъзможни партизански придвижвания по света, борещи се против социализма - от Никарагуа, до Афганистан и Ангола. Рейгън атакува и дребната карибска островна страна Гренада и стартира да води поредна психическа война против Съветския съюз.
Безкрайни подправени паники
Към инструментите на тази психическа война спадат и честите нахлувания на американски бомбардировачи във въздушното пространство на Съветския съюз, които в последна минута " дават заден ход ". Всичко това провокира голяма ескалация на напрежението, довела в последна сметка и до свалянето на корейския пътнически аероплан с 269 души на борда. Този безчовечен акт провокира голямо отвращение в Америка.
Три седмици по-късно, на 26 септември 1983, съветската система за противовъздушна защита още веднъж афишира паника, този път поради хипотетично ракетно нахлуване. Благодарение на един бдителен съветски офицер в последна минута е предотвратено началото на Трета международна война. Инцидентът обаче демонстрира какъв брой огромна е била суматохата в Москва през есента на 1983 година, когато НАТО стартира и военното си обучение " Able Archer " навръх 7 ноември, денят, в който се отбелязва годишнината от Октомврийската гражданска война.
Военните елементи на Алианса тогава организират генералщабно обучение, на което се симулира потреблението и на нуклеарни оръжия. Дали под маската на обучение, НАТО не желал да стартира нуклеарна война против Съветския съюз? Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и висшите военни в Москва са били съвсем уверени в това. В Москва са били изключително разтревожени от клюки, че държавни ръководители като Хелмут Кол и Маргарет Тачър също вземат участие в маневрите. В реалност това не е отговаряло на истината. Шпионинът на ЩАЗИ Райнер Руп, с псевдоним " Топаз " оповестява от основната квартира на НАТО в Брюксел, че Западът няма никакви нападателни проекти. Достигат ли обаче неговите отчети в точния момент до най-високото място в Кремъл? И до през днешния ден нито един историк не знае напълно тъкмо, какъв брой близо е бил Съветският съюз до нанасянето на предпазен нуклеарен удар против една имагинерна опасност. Историкът Нейт Б. Джонс от " National Security Archive " във Вашингтон във всеки случай е открил, че страховете на Москва са достигнали до американското държавно управление.
Рейгън е осведомен, че след учението " Able Archer " Москва е била в действителност уверена, че Съединени американски щати готвят нуклеарен удар. Съветникът на Рейгън по въпросите на сигурността споделя, че американският президент е бил очевидно изплашен от тази информация. През януари 1984 година Роналд Рейгън предлага на Съветския съюз договаряния за разоръжаване. Поведението му обаче си остава много спорно.
През същата 1984 да вземем за пример президентът на смешка афишира пред един включен микрофон началото на американски бомбардировки против Съюз на съветските социалистически републики. Склонността на Рейгън към сходни шегички е известна. От дневниците на някогашния президент обаче е видно също, че до 1984 той в никакъв случай не е имал съществено желание да води каквито и да било договаряния с руснаците. На всичкото от горната страна отпред на Съветския съюз по това време, един след различен, застават трима застарели и тежко заболели генерални секретари - Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко. Те и тримата са считали Рейгън за безотговорна и хазартна персона.
Ерата на разведряването
Едва през 1985 година, откакто на власт идва Горбачов, световнополитическият климат се трансформира. " През същата година стартира нов дипломатически развой, имаше срещи на върха, политиците от двете страни общуваха между тях. Нещо, което през годините 1981, 82 и 83-а беше незаконно занемарено ", споделя Нейт Б. Джонс. През 1987 година двете нуклеарни сили се споразумяха за унищожаването на всички ракети със междинен обхват на деяние.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ