Работещите пенсионери: С колко се вдига пенсията, ако се отложи пенсионирането?
194 700 българи не престават да се обезпечават след навършване на 65 години. Това са към 7% от всички над 2,77 милиона обезпечени лица в системата на държавното публично обезпечаване. Данните са показани от министъра на труда и обществената политика в отговор на депутатски въпрос, предават „ Pariteni.bg “.
По думите му групата на заетите над 65-годишна възраст е обществено и стопански разнородна . Около 160 000 от тях получават персонална пенсия за трудова активност, само че все пак не престават да работят и да се обезпечават. Те съставляват почти 5,4% от всички обезпечени и съвсем половината от работещите пенсионери. Средният им застрахователен приход е сред 1260 и 1550 лв. , а междинният размер на получаваната пенсия е към 1250 лв..
Останалите малко под 35 000 обезпечени лица над 65 години не получават персонална пенсия за трудова активност. Част от тях взимат наследствена пенсия и работят, а други към момента не са пенсионери и не престават да работят, с цел да натрупат спомагателен застрахователен стаж. За всяка година отсрочено пенсиониране те получават нарастване от 4% върху бъдещия размер на пенсията. Според министър Гуцанов тази група има спомагателен позитивен резултат върху приходите на осигурителната система в кратковременен проект.
В дълготраен проект обаче тези хора ще получават по-високи пенсии , въпреки и за по-кратък интервал от време. Министърът акцентира, че измежду работещите над 65 години има както висококвалифицирани експерти, по този начин и хора с по-ниски пенсии, които са принудени да останат на пазара на труда, с цел да компенсират лимитираните си приходи.
Според Министерство на труда и обществената политика упражняването на труд след пенсионна възраст има разбъркан резултат върху финансовата резистентност на пенсионната система. От една страна тези хора не престават да внасят осигурителни вноски, което усилва приходите в държавното публично обезпечаване. От друга – при струпване на спомагателен стаж пенсиите подлежат на преизчисляване, а за хората без отпусната пенсия „ тежестта на осигурителния стаж “ е по-висока – 4% вместо 1,35%. Това значи по-високи разноски за системата в бъдеще.
Данните обрисуват ясна наклонност – от ден на ден българи остават дейни на пазара на труда и след пенсионна възраст, водени както от професионална реализация, по този начин и от нуждата да поддържат по-добър стандарт на живот.
Присъединете се към нашия
МТСП прикани: Нужна е цялостна готовност за домовете за остарели хора
