Как Магърдич не дочаква откриването на най-големия склад
1923-та е една от най-размирните години в българската история. Военните бутат от власт Александър Стамболийски с прелом, македонците го убиват, а комунистите пробват въстание през септември, удавено в кръв. Терорът и крамолите обаче някак заобикалят Пловдив. В мощния втори стопански център на България продължава да се строи, а огромните семейства влагат в нови производства.
Именно през 1923 година е приключен най-големият тютюнев склад под тепетата - този на ул. “Велико Търново ” и бул. " Руски ". Проектът за голямата постройка от 3 корпуса е на арх. Димитър Попов. Днес не се води по документи паметник на културата. Постройката обаче е солидна и е минала през доста тествания.
Инвеститор на градежа е семейството Томасян. В основата на фамилната промишленост е българският арменец Магърдич Томасян. През 1872 година дружно с Кеворк Гарабетян предприемчивият пловдивчанин разкрива дребна примитивна работилница за рязане на тютюн. По-късно, през 1885 година, Томасян и Гарабетян основават дружество „ Тютюноработилница Златен лев на М. Томасян и сие ", а още на идната година облекчават труда на служащите си, като купуват първата у нас машина за рязане на тютюн с ръчно въртящо се колело. Така тютюноработилницата на Томасян става най-модерната в България.
Мъгърдич Томасян умира през 1923 година, а жена му и синовете му - Арменяк и Томас, взимат в свои ръце фабриката, придвижват я в нова постройка, автоматизират я с най-нови британски машини и преименуват компанията на „ М. Томасян и синове ".
След национализацията през 1947 година производството се влива в цигарения комбинат „ Родопи ", а в старите тютюневи хранилища, които и до през днешния ден се намират на бул. " Руски " в града, се настанява Стоматологията на пловдивския Медицински университет.
Именно през 1923 година е приключен най-големият тютюнев склад под тепетата - този на ул. “Велико Търново ” и бул. " Руски ". Проектът за голямата постройка от 3 корпуса е на арх. Димитър Попов. Днес не се води по документи паметник на културата. Постройката обаче е солидна и е минала през доста тествания.
Инвеститор на градежа е семейството Томасян. В основата на фамилната промишленост е българският арменец Магърдич Томасян. През 1872 година дружно с Кеворк Гарабетян предприемчивият пловдивчанин разкрива дребна примитивна работилница за рязане на тютюн. По-късно, през 1885 година, Томасян и Гарабетян основават дружество „ Тютюноработилница Златен лев на М. Томасян и сие ", а още на идната година облекчават труда на служащите си, като купуват първата у нас машина за рязане на тютюн с ръчно въртящо се колело. Така тютюноработилницата на Томасян става най-модерната в България.
Мъгърдич Томасян умира през 1923 година, а жена му и синовете му - Арменяк и Томас, взимат в свои ръце фабриката, придвижват я в нова постройка, автоматизират я с най-нови британски машини и преименуват компанията на „ М. Томасян и синове ".
След национализацията през 1947 година производството се влива в цигарения комбинат „ Родопи ", а в старите тютюневи хранилища, които и до през днешния ден се намират на бул. " Руски " в града, се настанява Стоматологията на пловдивския Медицински университет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ