Защо започва първата световна война
1913 година е раят на земята. Европа и Америка просперират в ерата на капитализма. В Русия износът на зърно бие върхове, в Германия бюргерите пълнят банките с пари, а във Франция и Англия цари демокрацията. Европа учи в университети, върви на отмора и се радва на спокоен живот. Никой не желае война.
Последните империи от Средновековието нямат време за войни, жаждата на потиснатите им нации за независимост раздира трона, а императорите едвам имат задоволително сили да не загинат във вечността. Германия и Австро-Унгария крещят на своите жители, че „ мирът е първо обвързване на кралете “. Николай II моли Распутин да не се бие. Османската империя от дълго време е на реанимация, сърцето едвам бие, толкоз са отслабнали турците.
Франция в своите заводи може да шие единствено синята униформа от времето на Наполеон, а цялата и артилерия бие с муниции, създадени в немски заводи. Англия е завзела толкоз доста колонии, че не може да се задържи. Като паяк Англия се втурва през разкъсващата се мрежа от отвъдморски земи и безкрайни проблеми. Никой не желае война, само че през 1914 година отекна изстрел. Защо?
Германските упоритости
Капитализмът води Германия до избухлив стопански напредък. Германците са като полудял локомотив, който е качен на страничния коловоз, и желае да превключи стрелката. Те стартират борба за Африка, пробвайки се да получат черната си фигура от края на 19 век. Но 90% от африканския континент е превзет от Англия и Франция и не желае да споделя с германците.
Сръбските упоритости
Сърбите не могат да получат независимост в остарялата хватка на императора. Броят на славяните на Балканите е повишен фрапантно под отбраната на Австро-Унгария, само че славяните желаят повече и ще провокират международна война с терористичната си офанзива в Сараево. В резултат на Първата международна война сърбите ще получат своята Югославия.
Излишък от оръжия и благополучие
До 1914 година богата Европа е натрупала милиони патрони и снаряди, голяма флота е на доковете, а милиони бойци са гладни за работа в прашните казарми. Пистолетът на стената би трябвало да стреля и генералите са уверени, че новата война ще бъде бърза като мълния. През август 1914 година мъжете в Европа бягат към пунктовете за готовност, блъскайки се с лакти. Хората имат вяра, че войната ще свърши преди Нова година и до тогава би трябвало да съумеят да станат герои. Военни паради, изпълнени с радостни хора, препълнени влакове с бойци в обръчи с рози и прегръдките на щастливи майки. Така щастливо стартира Първата международна война.
Подценяване на новите технологии
Участниците в Първата международна война преценят неправилно техническия напредък. Военните им проекти остават в 19 век, където ухаещи на одеколон бойци в червени униформи радостно се гонят по зелените полета. И по-късно те красиво се подреждат в колони за обща борба и по-късно се прибират по къщите. Никой не прави оценка първите признаци на нов вид война. Убийствена война на желязо против рухнали човешки тела. През 1854 година, по време на Кримската война, смелата офанзива на британската конна армия се стопява под съветските оръдия дружно с храбрите мъже. След 16 години пруската конница пада под френската артилерия при Марс-ла-Тур, без даже да има време да галопира. И при започване на 20 век японците и руснаците унищожават стотици хиляди хора за няколко седмици в клането в Мукден. Но откакто раздават ордените и надгробните кръстове на героите, генералите към момента не са разбрали нищо нищо. Затова през 1914 година радостните бойци ще се разтоварят от вагоните си и ще отидат красиво до картечниците с песни. И със скорострелност от 650 патрона в минута, Maxims и Vickers ще ги трансфорат в кайма. До края на 1915 година първата наборна работа в Европа ще бъде изцяло унищожена, а новата война ще се трансформира във война на мръсни окопи и ще продължи 4 години.
Първата международна война ще убие 10 милиона души. Европа, разорана от милиони тона снаряди, ще се трансформира в мъртва лунна повърхнина, великите империи от предишното ще паднат, нацизмът ще се роди. И в случай че във Втората международна война има Ден на успеха, то в Първата го няма. Никой не издига монументи на героите, никой не кръщава улици на тях. Светът желае да не помни Първата международна война.
