19 г. затвор за Стилиян Костов, убил с особена жестокост жена си Даниела, майка на трите им деца
19-години затвор даде Върховен касационен съд на Стилиян Костов от село Войнеговци за това, че е умъртвил брачната половинка си Даниела Доцева, майка на трите им деца. Това оповестиха от
Върховен касационен съд на уеб страницата си. Софийска районна прокуратура притегли към наказателна отговорност 30-годишен мъж, направил хулигански дейности, при изискванията на продължавано закононарушение, оповестяват от държавното обвиняване.
бе открита починала жена в село Войнеговци.
След дефинитивно решение на Върховен касационен съд Стилиян Костов ще изтърпява наказването " отнемане от независимост “ за период от 19 години за убийството на Даниела Д., осъществено с особена жестокост и в изискванията на домашно принуждение през 2022 година в с. Войнеговци.
С Решение № 256/02.06.2025 г. по наказателно дело № 260/2025 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решение от 11.11.2024 година по в.н.о.х.д. № 1165/2024 година на Апелативен съд – София. Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия Стилиян Костов и на частните обвинители против решението от 11.11.2024 година по в.н.о.х.д. № 1165/2024 година на Апелативен съд – София.
С присъда от 08.02.2024 година по н.о.х.д. № 7456/2023 година на Софийския градски съд подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 6, предл. 3-то и т. 6а вр. член 115 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и в изискванията на домашно насилие). Наложено му е наказването " отнемане от независимост “ за 17 години.
С обжалваното решение по в.н.о.х.д. № 1165/2024 година на Апелативен съд – София присъдата е променена, като наказването " отнемане от независимост “ е увеличено на 19 години.
С касационната тъжба на подсъдимия се декларират касационните учредения за позволено нарушаване на материалния закон, основни нарушавания на процесуалните правила и очевидна неправда на наказването, като се желае при изискванията на алтернативност преквалифициране на действието в по-леко наказуемо закононарушение по член 124 от Наказателен кодекс (причиняване гибел другиму по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена телесна повреда) или понижаване на наказването до размера, отмерен от първоинстанционния съд.
С касационната тъжба на частните обвинители се декларира касационното съображение за очевидна неправда на наказването, като се желае налагането на наказване " пожизнен затвор “.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за неоснователни. Касационната инстанция не споделя недоволството, че правосъдните инстанции са провели необективно следствие, при което е пропуснато да се изяснят съществени въпроси – по отношение на механизма на причиняване на телесните увреждания на потърпевшата, точният час на гибелта ѝ, както и съпричастността на подсъдимия към действието.
Проблематиката на първите два въпроса е била сложена на експертно разискване и въз основа на законосъобразно привързан и достоверно интерпретиран доказателствен материал съдът е стимулирал изводите си за локализацията на пострадванията, техния брой и отминалост на причиняване. Според висшите съдии въззивният съд е изложил подробни претекстове, с които е аргументирал изводите си, че множеството белези по тялото на потърпевшата са от побой, нанесен точно от подсъдимия.
Физическото влияние от негова страна – с ритници и удари с юмруци, е довело до пръсване на слезката на потърпевшата, предизвикало гибелта ѝ. " Няма съображение да се подлагат на критика нито аналитичната активност на съда по разискване на доказателствата, нито тяхната процесуална валидност, възражения за което отбраната и не прави “, разяснява в своето решение касационната инстанция.
Съдържанието на въззивния правосъден акт дава опция да се наблюдава подробния доказателствен разбор, който е разискван от втората инстанция – включващ заключенията от ДНК експертизи (установяващи съществуване на клетъчен материал и кръв от потърпевшата по облеклата и по ръцете на подсъдимия, както и клетъчен материал от подсъдимия по врата на пострадалата), изводи на съдебномедицинска експертиза и приобщени писмени и гласни доказателства – протокол за оглед на местопрестъпление, на мъртвец, освидетелстване, свидетелски показания относими към определяне връзките сред подсъдимия и потърпевшата.
Според висшите съдии версията на отбраната, че неналичието на прецизен час слага под подозрение съпричастността на подсъдимия към действието, не е безапелационна. Анализът на въззивната инстанция в тази тенденция е логичен изискан. Отговорено е с задоволителна решителност на въпроса за авторството на действието, свързващо по неоспорим метод подсъдимия с нанесения побой на потърпевшата и породените ѝ съществени телесни увреждания, едно от които несъвместимо с живота. Посочен е времевият интервал от няколко часа, за причиняване на най-тежкото от тях, довело до гибелта на потърпевшата, като липсват благоприятни условия за по-конкретно прецизиране.
По отношение на възражението на отбраната на подсъдимия Костов за погрешно използване на закона и квалифициране на действието по член 116 Наказателен кодекс, а не по член 124 Наказателен кодекс, касационната инстанция намира, че въпросът за виновността е в действителност и не предстои на доказване.
Той не се дефинира от държанието на причинителя след действието или обяснението, което той персонално дава за същото. Затова и причините на отбраната, че подсъдимият не е желал да убие потърпевшата, защото в кардинален проект побоищата във взаимоотношенията сред двамата са били процедура и че в случай че е желал да я умъртви, е можел да стори това по-рано, както и че липсва претекст в дейностите му и че е съобщил за гибелта ѝ, а не е скрил този факт, не могат да се опълчват на правните заключения на съда по отношение на съществуването на предумисъл в дейностите му.
" Въпросът за субективната страна е намерил своя правилен отговор, без въззивният съд да се съгласи с тезата на отбраната, че щом редовно потърпевшата е била жертва на домашно принуждение, то и последният побой е бил единствено и само демонстрация на предпочитание от страна на подсъдимия за телесна увреда. Конкретният случай, явно оказал се финален за потърпевшата, е прегледан през призмата на неговата специфичност – побой, нанесен от подсъдимия с особена свирепост – с ритници и юмруци, предизвикал голям брой телесни увреждания по цялото тяло на потърпевшата (на над 20 места), в региона на главата, шията, гърдите, коремната област – с налични три счупени ребра, бедрата, седалището. Силата на ударите е била с интензитет довел и до пръсване на вътрешен орган като слезката и излив на 2,5 литра кръв в коремната празнина, предизвикало и гибелта на Д. ", разясняват от Върховен касационен съд.
Същевременно оспорването на изводите по отношение на авторството на действието, било въз основата на процесуални пропуски или като нарушаване на материалния закон, също се явява безпричинно. Касационните съдии одобряват, че: " съпричастността на подсъдимия Костов към умъртвяването на потърпевшата е построено не на основата на догатки, както смята отбраната, а се основава на законосъобразно събрани и вярно оценени доказателства. На основата на потвърдени в действителност заключения за броя, локализацията, силата на нанесените удари, са направени заключения и за субективното отношение на подсъдимия към резултата – гибелта на потърпевшата “.
В умозаключение въззивният съд вярно е стимулирал изводите, че не се открива изключителност на осъщественото действие, отличаваща го от останалите сходни закононарушения. Наличието на два квалифициращи признака, методът на реализирането му и данните за личността на дееца, са регистрирани като фактори, които са обосновали увеличение на наказването " отнемане от независимост “, само че основателно не са стимулирали съда да наложи " пожизнен затвор “. Доказателствата за редовно упражнявано принуждение във връзка с потърпевшата е намерило своето правно отражение в квалифициране на действието по член 116, алинея 1, т. 6а Наказателен кодекс.
Смекчаващите отговорността условия са регистрирани от въззивния съд, само че вярно не са се употребили със забележителна тежест. Съпоставени са чистото правосъдно минало на подсъдимия и това, че е давал пояснения, отчасти съдействали за откриване на обективната истина, с множеството отегчаващи отговорността му условия – два квалифициращи признака, породени на потърпевшата голям брой и разнообразни пострадвания, които са отвън това, довело до гибелта ѝ, проявената незаконна непримиримост при реализиране на съставомерния резултат, дългогодишната експанзия, проявена и към детето на потърпевшата, определящи личността на подсъдимия като такава със повишена социална заплаха. Това е дало съображение на въззивния съд да поправя наказването на подсъдимия, като го усили и дефинира размер, непосредствен до максимума в санкционната част на чл.116 Наказателен кодекс.
Върховен касационен съд на уеб страницата си. Софийска районна прокуратура притегли към наказателна отговорност 30-годишен мъж, направил хулигански дейности, при изискванията на продължавано закононарушение, оповестяват от държавното обвиняване.
бе открита починала жена в село Войнеговци.
След дефинитивно решение на Върховен касационен съд Стилиян Костов ще изтърпява наказването " отнемане от независимост “ за период от 19 години за убийството на Даниела Д., осъществено с особена жестокост и в изискванията на домашно принуждение през 2022 година в с. Войнеговци.
С Решение № 256/02.06.2025 г. по наказателно дело № 260/2025 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решение от 11.11.2024 година по в.н.о.х.д. № 1165/2024 година на Апелативен съд – София. Решението е дефинитивно.
Делото е формирано по касационни тъжби на подсъдимия Стилиян Костов и на частните обвинители против решението от 11.11.2024 година по в.н.о.х.д. № 1165/2024 година на Апелативен съд – София.
С присъда от 08.02.2024 година по н.о.х.д. № 7456/2023 година на Софийския градски съд подсъдимият е приет за отговорен в осъществяването на закононарушение по член 116, алинея 1, т. 6, предл. 3-то и т. 6а вр. член 115 от Наказателен кодекс (убийство, осъществено с особена свирепост и в изискванията на домашно насилие). Наложено му е наказването " отнемане от независимост “ за 17 години.
С обжалваното решение по в.н.о.х.д. № 1165/2024 година на Апелативен съд – София присъдата е променена, като наказването " отнемане от независимост “ е увеличено на 19 години.
С касационната тъжба на подсъдимия се декларират касационните учредения за позволено нарушаване на материалния закон, основни нарушавания на процесуалните правила и очевидна неправда на наказването, като се желае при изискванията на алтернативност преквалифициране на действието в по-леко наказуемо закононарушение по член 124 от Наказателен кодекс (причиняване гибел другиму по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена телесна повреда) или понижаване на наказването до размера, отмерен от първоинстанционния съд.
С касационната тъжба на частните обвинители се декларира касационното съображение за очевидна неправда на наказването, като се желае налагането на наказване " пожизнен затвор “.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема касационните тъжби за неоснователни. Касационната инстанция не споделя недоволството, че правосъдните инстанции са провели необективно следствие, при което е пропуснато да се изяснят съществени въпроси – по отношение на механизма на причиняване на телесните увреждания на потърпевшата, точният час на гибелта ѝ, както и съпричастността на подсъдимия към действието.
Проблематиката на първите два въпроса е била сложена на експертно разискване и въз основа на законосъобразно привързан и достоверно интерпретиран доказателствен материал съдът е стимулирал изводите си за локализацията на пострадванията, техния брой и отминалост на причиняване. Според висшите съдии въззивният съд е изложил подробни претекстове, с които е аргументирал изводите си, че множеството белези по тялото на потърпевшата са от побой, нанесен точно от подсъдимия.
Физическото влияние от негова страна – с ритници и удари с юмруци, е довело до пръсване на слезката на потърпевшата, предизвикало гибелта ѝ. " Няма съображение да се подлагат на критика нито аналитичната активност на съда по разискване на доказателствата, нито тяхната процесуална валидност, възражения за което отбраната и не прави “, разяснява в своето решение касационната инстанция.
Съдържанието на въззивния правосъден акт дава опция да се наблюдава подробния доказателствен разбор, който е разискван от втората инстанция – включващ заключенията от ДНК експертизи (установяващи съществуване на клетъчен материал и кръв от потърпевшата по облеклата и по ръцете на подсъдимия, както и клетъчен материал от подсъдимия по врата на пострадалата), изводи на съдебномедицинска експертиза и приобщени писмени и гласни доказателства – протокол за оглед на местопрестъпление, на мъртвец, освидетелстване, свидетелски показания относими към определяне връзките сред подсъдимия и потърпевшата.
Според висшите съдии версията на отбраната, че неналичието на прецизен час слага под подозрение съпричастността на подсъдимия към действието, не е безапелационна. Анализът на въззивната инстанция в тази тенденция е логичен изискан. Отговорено е с задоволителна решителност на въпроса за авторството на действието, свързващо по неоспорим метод подсъдимия с нанесения побой на потърпевшата и породените ѝ съществени телесни увреждания, едно от които несъвместимо с живота. Посочен е времевият интервал от няколко часа, за причиняване на най-тежкото от тях, довело до гибелта на потърпевшата, като липсват благоприятни условия за по-конкретно прецизиране.
По отношение на възражението на отбраната на подсъдимия Костов за погрешно използване на закона и квалифициране на действието по член 116 Наказателен кодекс, а не по член 124 Наказателен кодекс, касационната инстанция намира, че въпросът за виновността е в действителност и не предстои на доказване.
Той не се дефинира от държанието на причинителя след действието или обяснението, което той персонално дава за същото. Затова и причините на отбраната, че подсъдимият не е желал да убие потърпевшата, защото в кардинален проект побоищата във взаимоотношенията сред двамата са били процедура и че в случай че е желал да я умъртви, е можел да стори това по-рано, както и че липсва претекст в дейностите му и че е съобщил за гибелта ѝ, а не е скрил този факт, не могат да се опълчват на правните заключения на съда по отношение на съществуването на предумисъл в дейностите му.
" Въпросът за субективната страна е намерил своя правилен отговор, без въззивният съд да се съгласи с тезата на отбраната, че щом редовно потърпевшата е била жертва на домашно принуждение, то и последният побой е бил единствено и само демонстрация на предпочитание от страна на подсъдимия за телесна увреда. Конкретният случай, явно оказал се финален за потърпевшата, е прегледан през призмата на неговата специфичност – побой, нанесен от подсъдимия с особена свирепост – с ритници и юмруци, предизвикал голям брой телесни увреждания по цялото тяло на потърпевшата (на над 20 места), в региона на главата, шията, гърдите, коремната област – с налични три счупени ребра, бедрата, седалището. Силата на ударите е била с интензитет довел и до пръсване на вътрешен орган като слезката и излив на 2,5 литра кръв в коремната празнина, предизвикало и гибелта на Д. ", разясняват от Върховен касационен съд.
Същевременно оспорването на изводите по отношение на авторството на действието, било въз основата на процесуални пропуски или като нарушаване на материалния закон, също се явява безпричинно. Касационните съдии одобряват, че: " съпричастността на подсъдимия Костов към умъртвяването на потърпевшата е построено не на основата на догатки, както смята отбраната, а се основава на законосъобразно събрани и вярно оценени доказателства. На основата на потвърдени в действителност заключения за броя, локализацията, силата на нанесените удари, са направени заключения и за субективното отношение на подсъдимия към резултата – гибелта на потърпевшата “.
В умозаключение въззивният съд вярно е стимулирал изводите, че не се открива изключителност на осъщественото действие, отличаваща го от останалите сходни закононарушения. Наличието на два квалифициращи признака, методът на реализирането му и данните за личността на дееца, са регистрирани като фактори, които са обосновали увеличение на наказването " отнемане от независимост “, само че основателно не са стимулирали съда да наложи " пожизнен затвор “. Доказателствата за редовно упражнявано принуждение във връзка с потърпевшата е намерило своето правно отражение в квалифициране на действието по член 116, алинея 1, т. 6а Наказателен кодекс.
Смекчаващите отговорността условия са регистрирани от въззивния съд, само че вярно не са се употребили със забележителна тежест. Съпоставени са чистото правосъдно минало на подсъдимия и това, че е давал пояснения, отчасти съдействали за откриване на обективната истина, с множеството отегчаващи отговорността му условия – два квалифициращи признака, породени на потърпевшата голям брой и разнообразни пострадвания, които са отвън това, довело до гибелта ѝ, проявената незаконна непримиримост при реализиране на съставомерния резултат, дългогодишната експанзия, проявена и към детето на потърпевшата, определящи личността на подсъдимия като такава със повишена социална заплаха. Това е дало съображение на въззивния съд да поправя наказването на подсъдимия, като го усили и дефинира размер, непосредствен до максимума в санкционната част на чл.116 Наказателен кодекс.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ