Краеведи разказаха за присъдите на Народния съд в Михайловград
19 отчета бяха показани на обичайните краеведски четения в Монтана. Във форума се включиха историци, някогашни учители, етнографи, архивисти. Представени бяха исторически обстоятелства за селищата от Лопушанския край, роман за живота на Иван Кръстев, емигрирал при започване на 20-ти век в Аржентина, както и достоверни документи от 1944/1945 година за националния съд в тогавашния Михайловград.
Повече от година Митко Колов е събирал документите от страшното време на националния съд. Записвал е мемоари на очевидци и участници в събитията, търсил е човешката и правна логичност за необяснимата свирепост и неуважение към ориста на стотици.
„ Това са елементарни земеделци, работливи хора, които са се занимавали с търговия, това са същински земеделци, и хора от село... това са хора, наказани, множеството на гибел, доста на 20 години затвор”, споделя Митко Колов. Сред тях и момче на 22 години, упрекнато, че България е включена във Втората международна война. Съдят го през 45 година, а България е влезнала в Тристранния пакт, когато е бил на 17 година Как ще е взел участие в сключването България да влезе във Втората международна война, пита създателят и заключава. Тази разпоредба – закон, по която са произнесени присъдите, е срещу Търновската конституцията и това е закононарушение.
Краеведът е записал спомен на 90-годишния Константин Коцев, който е участвал на националния съд, бил е с майка си, когато е съден шефът на междинното учебно заведение в Бели мел. "Осъден е за това, че е бил шеф, нищо не е направил този човек, той ми написа загатна. Аз открих изявлението на Димитър Христов /осъдения/ от Бели мел и бързам да занеса тези документи на щерка му. Тя желае да види в края на живота си последната буквичка, написана от нейния баща…”
Издавани са присъди за хора, без име, маркирани единствено с номер, споделя М. Колов и демонстрира документи. „ Осъжда на гибел не по име, а по номер. И да заплатят в интерес на държавното богатство 500 000 лева и целия им парцел се взема… това е без име, само че Бог почита хората, почита учениците и е изписал имената им горе на небето... това е да те призоват по име “, приключва описа си Митко Колов.
Между 500 и 1 000 души са изправени пред националния съд в Михайловград. Заседанията били обществени в салона на читалището. Активисти на новоустановената власт организирали манифестации, преследвали роднините и даже децата на наказаните, настанявали се в жилищата им, ровели в спалните и дрешниците им. Но, историята от тези дни към момента не е разказана до дъно.
Повече от година Митко Колов е събирал документите от страшното време на националния съд. Записвал е мемоари на очевидци и участници в събитията, търсил е човешката и правна логичност за необяснимата свирепост и неуважение към ориста на стотици.
„ Това са елементарни земеделци, работливи хора, които са се занимавали с търговия, това са същински земеделци, и хора от село... това са хора, наказани, множеството на гибел, доста на 20 години затвор”, споделя Митко Колов. Сред тях и момче на 22 години, упрекнато, че България е включена във Втората международна война. Съдят го през 45 година, а България е влезнала в Тристранния пакт, когато е бил на 17 година Как ще е взел участие в сключването България да влезе във Втората международна война, пита създателят и заключава. Тази разпоредба – закон, по която са произнесени присъдите, е срещу Търновската конституцията и това е закононарушение.
Краеведът е записал спомен на 90-годишния Константин Коцев, който е участвал на националния съд, бил е с майка си, когато е съден шефът на междинното учебно заведение в Бели мел. "Осъден е за това, че е бил шеф, нищо не е направил този човек, той ми написа загатна. Аз открих изявлението на Димитър Христов /осъдения/ от Бели мел и бързам да занеса тези документи на щерка му. Тя желае да види в края на живота си последната буквичка, написана от нейния баща…”
Издавани са присъди за хора, без име, маркирани единствено с номер, споделя М. Колов и демонстрира документи. „ Осъжда на гибел не по име, а по номер. И да заплатят в интерес на държавното богатство 500 000 лева и целия им парцел се взема… това е без име, само че Бог почита хората, почита учениците и е изписал имената им горе на небето... това е да те призоват по име “, приключва описа си Митко Колов.
Между 500 и 1 000 души са изправени пред националния съд в Михайловград. Заседанията били обществени в салона на читалището. Активисти на новоустановената власт организирали манифестации, преследвали роднините и даже децата на наказаните, настанявали се в жилищата им, ровели в спалните и дрешниците им. Но, историята от тези дни към момента не е разказана до дъно.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ