Как Червената армия развързва германските езици
19 април е годишнина от една от заповедите на Сталин по отношение на работата на военното разузнаване на Червената войска. Заповедта беше директно обвързвана с основния способ за разузнаване за Великата отечествена война - залавянето на противников пленници („ езици “). Как обаче разузнаването принуди немските пленници да разкрият нужната информация? Съвсем не посредством принуждение или закани - имаше други, специфични способи за това.
Съвременното военно разузнаване съвсем напълно се основава на механически способи - спътници, дронове, радиоприхващане и така нататък Но по време на Великата отечествена война всичко беше друго и главният източник на информация за позицията на съперника бяха особено хванати пленници, така наречен „ езици “. Стотици специфични разследващи групи всяка нощ отиваха зад фронтовата линия, с цел да ловят „ езика “.
Но кой стана плячка на руските разследващи групи? Има общоприето мнение, че това са офицери, защото бойците не могат да имат скъпа информация. Защо разузнавачите ще губят време и ще рискуват живота си, с цел да заловят елементарни бойци? Но, както сподели практиката, за руското разузнаване нямаше „ безинтересни “ пленници.
Как да разбираем желанията на врага
Основният инструмент в работата на шпионин беше карта, върху която се нанасяше получената информация за вражеските сили. Информацията постоянно изисква уточняване, с цел да се знае тъкмо кои елементи и формирования се опълчват на руските войски на избран сектор от фронта. Разбира се, за това би било преференциално да се залови противников офицер и даже с набор от карти и оперативни документи. Но такива случаи по явни аргументи са извънредно редки, а обстановката на фронта непрекъснато изискваше нова информация за съперника. Поради това руските разузнавачи концентрираха вниманието си върху залавянето на „ езици “, които постоянно могат да бъдат хванати, а точно вражеските бойци.
Самият факт на залавянето на боец от една или друга вражеска част свидетелства за наличието й в дадения регион. Документите на пленника, като войнишка брошура или персонален етикет, към този момент дават нужната информация. Задачата на разследващата група, която излезе за „ езика “, се смяташе за изпълнена, даже в случай че се върна без заложник, само че с документи на убитите бойци.
Разбира се, вземането на „ език “ в отбранителната зона на една руска дивизия дава тясна картина на вражеската група. Но това беше единствено малко късче от огромна мозайка. По време на Великата отечествена война наличието на четиридесет до шестдесет немски дивизии в първия ешелон на фронта се ревизира всекидневно посредством залавяне на пленници на всички фронтове.
По този метод руският общоприет щаб наблюдаваше всяка вражеска дивизия, изключително танковите. Тяхното придвижване разрешава да се разбере дали врагът на избран сектор от фронта се готви да нападна или ще седи в защита.
Подчертавайки значимостта на „ езиците “, руското командване при започване на войната основава специфична „ цена “ за награждаване на офицери от разузнаването. Така за залавянето на противников боец те са награждавани с Ордена на Червената звезда, за подофицер – „ Червеното знаме “, а за офицер - Ордена на Ленин.
Уви, има и небрежни хора в разузнаването, които се възползват от значимостта на пленници за командването за персонална полза. Генерал Анатолий Грибков напомня, че в един от полковете разузнавачите при нощен рейд залавят няколко „ езика “ едновременно. Те трансферират единия в щаба на полка, а другите крият в землянка: „ Минават няколко дни, командването на армията изисква да се обясни групировката на съперника. Разузнавачите на полка, имитирайки нощните си дейности, вземат авариен „ език “ от землянката, което демонстрира същото разделяне като първия заложник. Това се повтори два пъти, за което получиха благодарности, медали и ордени. ” Интригантите са разкрити и грубо осъдени, когато разузнаването от различен фронт рапортува на Москва за същата дивизия, само че в своя бранш.
Как се развързва " език "
И въпреки всичко приемането на „ езика “ е само половината от борбата, тъй като той би трябвало да бъде уречен. Според немския справочник за държанието на бойците в плен, според интернационалното право те би трябвало да дадат персоналната си информация и да показват военна значка, без да навлизат в спомагателни показания. Въпреки че Съюз на съветските социалистически републики не е подписал конвенцията за отношение към пленниците, от 1931 година е в действие руският „ Правилник за пленниците “, който като цяло повтаря конвенцията, различавайки се единствено в редица детайлности. Той не разрешава потреблението на „ насилствени ограничения и закани “ против пленници, с цел да се получи от тях информация за ситуацията на техните страни във военно и друго връзки.
Съветските разузнавачи се пробват да не нарушават „ Правилника “, само че освен заради възбраните му. Те схващат, че със закани и пердах на пленниците няма да получат нужната информация. Тъй като човек със слаба воля или изплашен ще стартира да лъже и да се оплита, страхувайки се от наказване, до момента в който човек със мощна воля, мощна воля, предполагайки неизбежна гибел, или ще се запъне, или даже може да нападне разпитващия.
При разпита на ранените непоклатимото предписание е даването на здравна помощ още преди да стартира. Забранява се изнудването на заложник със закани за отвод на лекуване. Този „ способ “ непосредствено опонира на самия дух на Червената войска и руските закони.
За да съумеят по време на разпита, чиновниците от разузнаването би трябвало да пречупят съпротивата на пленника единствено посредством силата на моралното влияние.
За да създадат това, те би трябвало да бъдат невъзмутими, спокойни, деликатни, добре осведомени с ситуацията на фронта, всички условия на военната дисциплинираност, признати във вражеската войска. В същото време разузнавачите би трябвало да помнят, че са представители на Червената войска и затова с външния си тип и държание да внушават почитание към нея. Например е недопустимо следователят да наподобява по-зле от офицера, на който пленникът е зависещ в неговата войска.
Началникът на руския общоприет щаб маршал Борис Шапошников предлага да се практикуват два типа разпити на пленници: примитивен и цялостен. Първият наподобява на блиц анкета и се организира в полка и дивизията, засягайки единствено тесни въпроси. Вторият се организира в щаба на корпуса и армията, като се вземат поради сведенията, получени при първичния разпит. Системата на Шапошников открива предписание - колкото по-високо е равнището на щаба, в който се прави разпитът на пленника, толкоз по-голяма и по-широка би трябвало да бъде квалификацията на следователя. По този метод работата на разследващите чиновници е сходна на дейностите на миньорите, които търсят злато и се пробват да не пропуснат освен парченца, само че и златен прахуляк.
Пленниците са разпитвани изключително в детайли в разследващия отдел на армията, където със заповед на националния комисар на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин на 19 април 1943 година е въведено особено следствено поделение, което дава отговор за организирането и провеждането на разпити. Сталин означи, че разузнаването би трябвало да покаже „ досетливост и военна ловкост “ при залавяне на пленници и оперативни документи.
Войници или офицери?
Има и неточности в техниката на разпита. Както написа един от ръководителите на руското разузнаване военачалник Сергей Сурин, на фронта е имало мнение, че „ най-осведомените са пленниците с най-високо военно звание “. Затова неопитният шпионин насочва вниманието си най-вече към офицерите и подофицерите в ущърб на редовия състав. Но е належащо да се вземе поради освен рангът на пленника, само че и естеството на дилемите, които изпълняваше.
Някои бойци се оказаха доста по-осведомени от старшите си чинове. Например телефонисти, куриери, водачи и санитари, които са служили под началството или в щаба и постоянно са познавали обстановката по-добре от командирите на роти и взводове.
Например през 1943 година на полуостров Таман е хванат немски боец, който преди този момент е служил като водач на командира на пехотна дивизия и е изпратен на фронтовата линия за някакво нарушаване. По време на разпита се оказа, че той е чул диалози сред своя шеф и офицери, което в последна сметка оказва помощ на руското командване да дефинира проекта и времето за евакуиране на дивизията към нови позиции. По-късно на подстъпите към Крим е хванат немски радист, който чува диалозите на офицери от щаба на корпуса. По време на разпита той дава скъпи показания за положението на немските дивизии, трансферирани от Таман към Днепър.
И един от първите сходни триумфи на руското разузнаване е способният разпит на ефрейтор-танкист през есента на 1941 година На него пленникът приказва освен за положението на своята танкова дивизия, нейната бойна задача, само че и за състава и дилемите на други формирования на 1-ва немска танкова войска, положението на нейния гръб, обстановката с горивото и характерностите на модернизацията на немските танкове. Информацията, получена от него, оказва помощ на командването на Южния фронт да реализира триумф в Ростовската интервенция, която става първата стратегическа победа на Червената войска.
Работата с пленници по време на борбата при Курск е изключително потребна. Както отбелязва руският общоприет щаб, фактът, че германците възнамеряват настъпателна интервенция, наречена „ Цитадела “, е открит „ от концентрацията на войските, от посоките на офанзивите и от показанията на пленниците “. А фактът, че немските планове са разкрити, се потвърждава от записи от дневника на командира на 19-та танкова дивизия военачалник Шмид: „ Руснаците бяха изцяло наясно с подготовката за нашето нахлуване, дотолкоз, че знаеха за отлагането на началото на нашата артилерийска подготовка до 10 минути по-късно. В резултат на това, сега, когато нашите елементи се концентрираха на първичните си позиции руснаците откриха ураганен артилерийски и минохвъргачен огън по тях, което неотложно наруши всички наши проекти. “
Имаше доста такива образци. По време на Великата отечествена война руското военно разузнаване образува правилото на работа с пленниците, който беше изразен от военачалник Сурин: „ Необходимо е непрекъснато да се помни, че няма „ безинтересни “ пленници, защото всеки от тях има знания допълнително от една област. Следователно способността на разпитващия да организира разпит зависи от приемането на скъпа информация за врага.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10237Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед8308Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед34826В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед27613Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед24377Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555285Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед Източник: pogled.info
Съвременното военно разузнаване съвсем напълно се основава на механически способи - спътници, дронове, радиоприхващане и така нататък Но по време на Великата отечествена война всичко беше друго и главният източник на информация за позицията на съперника бяха особено хванати пленници, така наречен „ езици “. Стотици специфични разследващи групи всяка нощ отиваха зад фронтовата линия, с цел да ловят „ езика “.
Но кой стана плячка на руските разследващи групи? Има общоприето мнение, че това са офицери, защото бойците не могат да имат скъпа информация. Защо разузнавачите ще губят време и ще рискуват живота си, с цел да заловят елементарни бойци? Но, както сподели практиката, за руското разузнаване нямаше „ безинтересни “ пленници.
Как да разбираем желанията на врага
Основният инструмент в работата на шпионин беше карта, върху която се нанасяше получената информация за вражеските сили. Информацията постоянно изисква уточняване, с цел да се знае тъкмо кои елементи и формирования се опълчват на руските войски на избран сектор от фронта. Разбира се, за това би било преференциално да се залови противников офицер и даже с набор от карти и оперативни документи. Но такива случаи по явни аргументи са извънредно редки, а обстановката на фронта непрекъснато изискваше нова информация за съперника. Поради това руските разузнавачи концентрираха вниманието си върху залавянето на „ езици “, които постоянно могат да бъдат хванати, а точно вражеските бойци.
Самият факт на залавянето на боец от една или друга вражеска част свидетелства за наличието й в дадения регион. Документите на пленника, като войнишка брошура или персонален етикет, към този момент дават нужната информация. Задачата на разследващата група, която излезе за „ езика “, се смяташе за изпълнена, даже в случай че се върна без заложник, само че с документи на убитите бойци.
Разбира се, вземането на „ език “ в отбранителната зона на една руска дивизия дава тясна картина на вражеската група. Но това беше единствено малко късче от огромна мозайка. По време на Великата отечествена война наличието на четиридесет до шестдесет немски дивизии в първия ешелон на фронта се ревизира всекидневно посредством залавяне на пленници на всички фронтове.
По този метод руският общоприет щаб наблюдаваше всяка вражеска дивизия, изключително танковите. Тяхното придвижване разрешава да се разбере дали врагът на избран сектор от фронта се готви да нападна или ще седи в защита.
Подчертавайки значимостта на „ езиците “, руското командване при започване на войната основава специфична „ цена “ за награждаване на офицери от разузнаването. Така за залавянето на противников боец те са награждавани с Ордена на Червената звезда, за подофицер – „ Червеното знаме “, а за офицер - Ордена на Ленин.
Уви, има и небрежни хора в разузнаването, които се възползват от значимостта на пленници за командването за персонална полза. Генерал Анатолий Грибков напомня, че в един от полковете разузнавачите при нощен рейд залавят няколко „ езика “ едновременно. Те трансферират единия в щаба на полка, а другите крият в землянка: „ Минават няколко дни, командването на армията изисква да се обясни групировката на съперника. Разузнавачите на полка, имитирайки нощните си дейности, вземат авариен „ език “ от землянката, което демонстрира същото разделяне като първия заложник. Това се повтори два пъти, за което получиха благодарности, медали и ордени. ” Интригантите са разкрити и грубо осъдени, когато разузнаването от различен фронт рапортува на Москва за същата дивизия, само че в своя бранш.
Как се развързва " език "
И въпреки всичко приемането на „ езика “ е само половината от борбата, тъй като той би трябвало да бъде уречен. Според немския справочник за държанието на бойците в плен, според интернационалното право те би трябвало да дадат персоналната си информация и да показват военна значка, без да навлизат в спомагателни показания. Въпреки че Съюз на съветските социалистически републики не е подписал конвенцията за отношение към пленниците, от 1931 година е в действие руският „ Правилник за пленниците “, който като цяло повтаря конвенцията, различавайки се единствено в редица детайлности. Той не разрешава потреблението на „ насилствени ограничения и закани “ против пленници, с цел да се получи от тях информация за ситуацията на техните страни във военно и друго връзки.
Съветските разузнавачи се пробват да не нарушават „ Правилника “, само че освен заради възбраните му. Те схващат, че със закани и пердах на пленниците няма да получат нужната информация. Тъй като човек със слаба воля или изплашен ще стартира да лъже и да се оплита, страхувайки се от наказване, до момента в който човек със мощна воля, мощна воля, предполагайки неизбежна гибел, или ще се запъне, или даже може да нападне разпитващия.
При разпита на ранените непоклатимото предписание е даването на здравна помощ още преди да стартира. Забранява се изнудването на заложник със закани за отвод на лекуване. Този „ способ “ непосредствено опонира на самия дух на Червената войска и руските закони.
За да съумеят по време на разпита, чиновниците от разузнаването би трябвало да пречупят съпротивата на пленника единствено посредством силата на моралното влияние.
За да създадат това, те би трябвало да бъдат невъзмутими, спокойни, деликатни, добре осведомени с ситуацията на фронта, всички условия на военната дисциплинираност, признати във вражеската войска. В същото време разузнавачите би трябвало да помнят, че са представители на Червената войска и затова с външния си тип и държание да внушават почитание към нея. Например е недопустимо следователят да наподобява по-зле от офицера, на който пленникът е зависещ в неговата войска.
Началникът на руския общоприет щаб маршал Борис Шапошников предлага да се практикуват два типа разпити на пленници: примитивен и цялостен. Първият наподобява на блиц анкета и се организира в полка и дивизията, засягайки единствено тесни въпроси. Вторият се организира в щаба на корпуса и армията, като се вземат поради сведенията, получени при първичния разпит. Системата на Шапошников открива предписание - колкото по-високо е равнището на щаба, в който се прави разпитът на пленника, толкоз по-голяма и по-широка би трябвало да бъде квалификацията на следователя. По този метод работата на разследващите чиновници е сходна на дейностите на миньорите, които търсят злато и се пробват да не пропуснат освен парченца, само че и златен прахуляк.
Пленниците са разпитвани изключително в детайли в разследващия отдел на армията, където със заповед на националния комисар на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин на 19 април 1943 година е въведено особено следствено поделение, което дава отговор за организирането и провеждането на разпити. Сталин означи, че разузнаването би трябвало да покаже „ досетливост и военна ловкост “ при залавяне на пленници и оперативни документи.
Войници или офицери?
Има и неточности в техниката на разпита. Както написа един от ръководителите на руското разузнаване военачалник Сергей Сурин, на фронта е имало мнение, че „ най-осведомените са пленниците с най-високо военно звание “. Затова неопитният шпионин насочва вниманието си най-вече към офицерите и подофицерите в ущърб на редовия състав. Но е належащо да се вземе поради освен рангът на пленника, само че и естеството на дилемите, които изпълняваше.
Някои бойци се оказаха доста по-осведомени от старшите си чинове. Например телефонисти, куриери, водачи и санитари, които са служили под началството или в щаба и постоянно са познавали обстановката по-добре от командирите на роти и взводове.
Например през 1943 година на полуостров Таман е хванат немски боец, който преди този момент е служил като водач на командира на пехотна дивизия и е изпратен на фронтовата линия за някакво нарушаване. По време на разпита се оказа, че той е чул диалози сред своя шеф и офицери, което в последна сметка оказва помощ на руското командване да дефинира проекта и времето за евакуиране на дивизията към нови позиции. По-късно на подстъпите към Крим е хванат немски радист, който чува диалозите на офицери от щаба на корпуса. По време на разпита той дава скъпи показания за положението на немските дивизии, трансферирани от Таман към Днепър.
И един от първите сходни триумфи на руското разузнаване е способният разпит на ефрейтор-танкист през есента на 1941 година На него пленникът приказва освен за положението на своята танкова дивизия, нейната бойна задача, само че и за състава и дилемите на други формирования на 1-ва немска танкова войска, положението на нейния гръб, обстановката с горивото и характерностите на модернизацията на немските танкове. Информацията, получена от него, оказва помощ на командването на Южния фронт да реализира триумф в Ростовската интервенция, която става първата стратегическа победа на Червената войска.
Работата с пленници по време на борбата при Курск е изключително потребна. Както отбелязва руският общоприет щаб, фактът, че германците възнамеряват настъпателна интервенция, наречена „ Цитадела “, е открит „ от концентрацията на войските, от посоките на офанзивите и от показанията на пленниците “. А фактът, че немските планове са разкрити, се потвърждава от записи от дневника на командира на 19-та танкова дивизия военачалник Шмид: „ Руснаците бяха изцяло наясно с подготовката за нашето нахлуване, дотолкоз, че знаеха за отлагането на началото на нашата артилерийска подготовка до 10 минути по-късно. В резултат на това, сега, когато нашите елементи се концентрираха на първичните си позиции руснаците откриха ураганен артилерийски и минохвъргачен огън по тях, което неотложно наруши всички наши проекти. “
Имаше доста такива образци. По време на Великата отечествена война руското военно разузнаване образува правилото на работа с пленниците, който беше изразен от военачалник Сурин: „ Необходимо е непрекъснато да се помни, че няма „ безинтересни “ пленници, защото всеки от тях има знания допълнително от една област. Следователно способността на разпитващия да организира разпит зависи от приемането на скъпа информация за врага.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10237Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед8308Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед34826В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед27613Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед24377Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555285Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ