Коя е Били Айлиш - поп звездата, която яде паяци
18-годишната Били Айлиш се прибра вкъщи с пет награди " Грами ", в това число " огромната четворка " - за най-хубав албум, най-хубава ария, най-хубав запис и дебют. (И за най-хубав поп албум). Тя е най-младият солов реализатор, взел огромната премия за албум на годината.
Айлиш избухна на международната сцена предходната година с призрачни мелодии, мрачна естестика и нервен комизъм. Но главната ѝ публика – младежите, знае за нея от години, с помощта на стрийминг платформите и на една промишленост, която деликатно сътвори облика на " странното хлапе " в контраст на розовата поп принцеса Ариана Гранде.
Как се случи това, споделя " Бъзфийд ". Айлиш смесва пънк, деветдесетарски хип-хоп, развлачени облекла и калейдоскопична изложба от цветове на косата. Видеата ѝ са семпли, само че изненадващи – в You Should See Me in a Crown тя изяжда паяк, в When the Party’s Over изпива черна течност, която след това изплаква, а в xanny в лицето ѝ гасят цигари.
Тогава 17-годишното момиче получи медийно отразяване, за което голям брой звезди могат единствено да мечтаят – " Ню Йорк таймс " писа за нея текст със заглавието " Това не е типичната 17-годишна поп звезда. Свиквайте ", " Билборд " я назова " новият образец за триумф в стрийминг ерата ", а " Ролинг Стоун " я разгласи за " Триумф на шантавите ".
Триумфът незабавно ѝ навлече рецензии, че
сякаш " странното " момиче е деликатно продуцирано от промишлеността,
а не е събрало органична почитател маса в интернет, както се твърди. Истината е някъде по средата.
Тя е израснала в Лос Анджелис, а родите ѝ са артисти – татко ѝ с дребни функции в " Западното крило " и " Железният човек ", майка ѝ – в сапунени опери. Брат ѝ Финиъс основава музиката ѝ дружно с нея. Двамата са били обучавани вкъщи, тя е озвучавала филми, пяла е в хор и е взимала уроци по танци, а той е играл в " Клуб " Веселие " и " Съвременно семейство ".
На 17 Финиъс написа баладата Ocean Eyes за личната си група, само че взема решение да я даде на 13-годишната си тогава сестра, която пее кавъри отлично. Двамата качват записа в SoundCloud " безусловно, с цел да изпратим линк на учителя ми танци. За един ден песента беше слушана 1000 пъти и изпаднахме във екстаз ", споделя Айлиш.
Историята за никому незнайния непростим актьор, който внезапно добива популярност, с помощта на Youtube или SoundCloud, е главният разказ на шоубизнеса в наши дни – това се случи с починалия XXXTentacion и с Lil Nas X, чийто кънтри рап Old Town Road стана шлагер макар съпротивата на обичайна кънтри промишленост.
Възходът на Айлиш лиши повече време и бе по-скоро деликатно планувано корпоративно разкриване на артикул, вместо органически интернет феномен. Тя не заобиколи обичайните " пазачи на портата " - по-скоро новите измежду тях, като SoundCloud и Spotify, я поддържаха овреме.
Ocean Eyes не бе общоизвестен шлагер, само че притегли вниманието на управител, който се е свързал с Финиъс още през ноември 2015 година В началото на 2016 година Айлиш към този момент бе част от лондския лейбъл A&R и компанията за изобретателни услуги Platoon, която " пакетира " млади музиканти, преди да ги показа на огромните лейбъли. Личният пиар на Айлиш я свърза с " Шанел " и с бъдещата ѝ стилистка Саманта Бъркарт, която оформи имиджа ѝ.
През март 2016 година Ocean Eyes бе визуалирана с нов клип, в който стана ясно, че
Айлиш не е единствено реализатор, а същински актьор.
Няколко месеца по-късно я пое новият лейбъл Darkroom – чиито създадели са наясно, че в ерата на стрийминга е необходим не просто един шлагер, а основаването на цяла театрална персона и прилежащата ѝ хармония – тъкмо това, което вършат Айлиш и брат ѝ.
Тя няма нито една ария, която хората мигновено да разпознават, за разлика от Лорд с нейната Royals, да вземем за пример. " Не желаеме нищо да бъде по-важно от артистката Били ", разяснява мениджърът ѝ.
Първият ѝ запис – EP-то Don’t Smile at Me, я трансформира в " дарк поп " певица – в Bellyache тя пее от гледната точка на човек, избил приятелите си и чувстващ се виновен.
Айлиш стана и корпоративен план за Spotify, които я промотираха в плейлиста " Днешните шлагери ", нормално отдаден на песните, чуващи се по радиото. Тя влезе в естестиката, стартирана от Лана дел Рей – отегчителен поп, повлиян от хип-хопа.
Но Били има и още нещо – неповторима връзка с феновете си, които на процедура са на нейна възраст. Мнозина са я разкрили през музиката, само че са ѝ станали същински почитатели в " Инстаграм ". Тя е израснала с тези платформи, имиджът ѝ неразривно обвързван с тях и момичето знае какво желаят хората от нея. В същото време съумява непрестанно да ги изненада, което би могло да сътвори прекомерно огромни упования към нея в бъдеще.
А що се отнася до стила ѝ – четири палта едно върху друго или панталони, нахлузени на ръцете – Айлиш споделя: " Вече не се обличам като нормално – на открито би трябвало да си вманиачен. Харесва ми да ме разискват и не ми пука дали на хората не им харесва, даже е по-добре, тъй като тогава значи съм ви в главите, мислите за мен, а това, братле, си е ваш проблем ".
Айлиш избухна на международната сцена предходната година с призрачни мелодии, мрачна естестика и нервен комизъм. Но главната ѝ публика – младежите, знае за нея от години, с помощта на стрийминг платформите и на една промишленост, която деликатно сътвори облика на " странното хлапе " в контраст на розовата поп принцеса Ариана Гранде.
Как се случи това, споделя " Бъзфийд ". Айлиш смесва пънк, деветдесетарски хип-хоп, развлачени облекла и калейдоскопична изложба от цветове на косата. Видеата ѝ са семпли, само че изненадващи – в You Should See Me in a Crown тя изяжда паяк, в When the Party’s Over изпива черна течност, която след това изплаква, а в xanny в лицето ѝ гасят цигари.
Тогава 17-годишното момиче получи медийно отразяване, за което голям брой звезди могат единствено да мечтаят – " Ню Йорк таймс " писа за нея текст със заглавието " Това не е типичната 17-годишна поп звезда. Свиквайте ", " Билборд " я назова " новият образец за триумф в стрийминг ерата ", а " Ролинг Стоун " я разгласи за " Триумф на шантавите ".
Триумфът незабавно ѝ навлече рецензии, че
сякаш " странното " момиче е деликатно продуцирано от промишлеността,
а не е събрало органична почитател маса в интернет, както се твърди. Истината е някъде по средата.
Тя е израснала в Лос Анджелис, а родите ѝ са артисти – татко ѝ с дребни функции в " Западното крило " и " Железният човек ", майка ѝ – в сапунени опери. Брат ѝ Финиъс основава музиката ѝ дружно с нея. Двамата са били обучавани вкъщи, тя е озвучавала филми, пяла е в хор и е взимала уроци по танци, а той е играл в " Клуб " Веселие " и " Съвременно семейство ".
На 17 Финиъс написа баладата Ocean Eyes за личната си група, само че взема решение да я даде на 13-годишната си тогава сестра, която пее кавъри отлично. Двамата качват записа в SoundCloud " безусловно, с цел да изпратим линк на учителя ми танци. За един ден песента беше слушана 1000 пъти и изпаднахме във екстаз ", споделя Айлиш.
Историята за никому незнайния непростим актьор, който внезапно добива популярност, с помощта на Youtube или SoundCloud, е главният разказ на шоубизнеса в наши дни – това се случи с починалия XXXTentacion и с Lil Nas X, чийто кънтри рап Old Town Road стана шлагер макар съпротивата на обичайна кънтри промишленост.
Възходът на Айлиш лиши повече време и бе по-скоро деликатно планувано корпоративно разкриване на артикул, вместо органически интернет феномен. Тя не заобиколи обичайните " пазачи на портата " - по-скоро новите измежду тях, като SoundCloud и Spotify, я поддържаха овреме.
Ocean Eyes не бе общоизвестен шлагер, само че притегли вниманието на управител, който се е свързал с Финиъс още през ноември 2015 година В началото на 2016 година Айлиш към този момент бе част от лондския лейбъл A&R и компанията за изобретателни услуги Platoon, която " пакетира " млади музиканти, преди да ги показа на огромните лейбъли. Личният пиар на Айлиш я свърза с " Шанел " и с бъдещата ѝ стилистка Саманта Бъркарт, която оформи имиджа ѝ.
През март 2016 година Ocean Eyes бе визуалирана с нов клип, в който стана ясно, че
Айлиш не е единствено реализатор, а същински актьор.
Няколко месеца по-късно я пое новият лейбъл Darkroom – чиито създадели са наясно, че в ерата на стрийминга е необходим не просто един шлагер, а основаването на цяла театрална персона и прилежащата ѝ хармония – тъкмо това, което вършат Айлиш и брат ѝ.
Тя няма нито една ария, която хората мигновено да разпознават, за разлика от Лорд с нейната Royals, да вземем за пример. " Не желаеме нищо да бъде по-важно от артистката Били ", разяснява мениджърът ѝ.
Първият ѝ запис – EP-то Don’t Smile at Me, я трансформира в " дарк поп " певица – в Bellyache тя пее от гледната точка на човек, избил приятелите си и чувстващ се виновен.
Айлиш стана и корпоративен план за Spotify, които я промотираха в плейлиста " Днешните шлагери ", нормално отдаден на песните, чуващи се по радиото. Тя влезе в естестиката, стартирана от Лана дел Рей – отегчителен поп, повлиян от хип-хопа.
Но Били има и още нещо – неповторима връзка с феновете си, които на процедура са на нейна възраст. Мнозина са я разкрили през музиката, само че са ѝ станали същински почитатели в " Инстаграм ". Тя е израснала с тези платформи, имиджът ѝ неразривно обвързван с тях и момичето знае какво желаят хората от нея. В същото време съумява непрестанно да ги изненада, което би могло да сътвори прекомерно огромни упования към нея в бъдеще.
А що се отнася до стила ѝ – четири палта едно върху друго или панталони, нахлузени на ръцете – Айлиш споделя: " Вече не се обличам като нормално – на открито би трябвало да си вманиачен. Харесва ми да ме разискват и не ми пука дали на хората не им харесва, даже е по-добре, тъй като тогава значи съм ви в главите, мислите за мен, а това, братле, си е ваш проблем ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ