Едно от най-токсичните животни на Земята едва не уби две деца
18-годишен австралиец плувал на плаж покрай Пърт, когато забелязал черупка, която вдигнал. Уви, тази находка се оказа извънредно рискова - съдържаше дребен, неидентифициран тип синьопръстенен октопод. Нищо неподозиращият младеж постави черупката в джоба си и я изнесе на брега, с цел да покаже находката си.
Младежът извадил черупката и се канел да я покаже на дребната си сестра, когато забелязал, че има нещо в нея. Тийнейджърът неотложно хвърлил черупката върху пясъка и по-късно прегледал крайници си: по тялото на тийнейджъра е открито безболезнено захапване и по-късно Джейкъб Егингтън се почувствал зле: той бил откаран в болничното заведение, където лекарите го лекували към 6 часа, пише Live Science. За благополучие лекарите имат вяра, че той ще може да се възвърне изцяло. За благополучие злощастната черупка не попаднала в ръцете на момичето.
Въпреки дребния си размер, октоподите със сини пръстени съдържат тетродотоксин, мощен невротоксин, който може да сковава и даже да убие човек за няколко минути. Все още обаче не е прочут антидотът за него.
Обърнете внимание, че този мощен невротоксин се намира също и в отровата на някои тритони, жаби и риби пухкави. Токсинът работи като стопира предаването на нервни сигнали към мускулите посредством блокиране на натриевите йонни канали. В резултат на това жертвата бързо отслабва, мускулите се сковават и вследствие на това може да докара до прекъсване на дишането.
Изследователите означават, че тетродотоксинът може да работи бързо или да сковава мускулите в границите на няколко часа и затова след ухапвания заплахата остава от 20 минути до 24 часа. Уви, сега няма антидот и по тази причина всичко, което лекарите могат да създадат, е да обезпечат поддържаща грижа и да употребяват вентилатор.
Според Австралийския институт по морски науки самите сини пръстени октоподи не създават тетродотоксин, той се създава от симбиотични бактерии, които живеят в слюнчените жлези на главоногите. Известно е, че този рисков токсин се съдържа безусловно във всички тъкани на октопода и по тази причина елементарно може да се получи смъртоносна доза даже посредством досег.
Преливащи се сини пръстени на октоподите, секретирани от специфични органи, изменящи цвета, мигат, когато се почувстват застрашени, предупреждавайки хищниците за токсичност. Но макар такава рискова защитна реакция на октопода, през днешния ден са известни три случая на взаимоотношение с октопод с съдбовен излаз.
Младежът извадил черупката и се канел да я покаже на дребната си сестра, когато забелязал, че има нещо в нея. Тийнейджърът неотложно хвърлил черупката върху пясъка и по-късно прегледал крайници си: по тялото на тийнейджъра е открито безболезнено захапване и по-късно Джейкъб Егингтън се почувствал зле: той бил откаран в болничното заведение, където лекарите го лекували към 6 часа, пише Live Science. За благополучие лекарите имат вяра, че той ще може да се възвърне изцяло. За благополучие злощастната черупка не попаднала в ръцете на момичето.
Въпреки дребния си размер, октоподите със сини пръстени съдържат тетродотоксин, мощен невротоксин, който може да сковава и даже да убие човек за няколко минути. Все още обаче не е прочут антидотът за него.
Обърнете внимание, че този мощен невротоксин се намира също и в отровата на някои тритони, жаби и риби пухкави. Токсинът работи като стопира предаването на нервни сигнали към мускулите посредством блокиране на натриевите йонни канали. В резултат на това жертвата бързо отслабва, мускулите се сковават и вследствие на това може да докара до прекъсване на дишането.
Изследователите означават, че тетродотоксинът може да работи бързо или да сковава мускулите в границите на няколко часа и затова след ухапвания заплахата остава от 20 минути до 24 часа. Уви, сега няма антидот и по тази причина всичко, което лекарите могат да създадат, е да обезпечат поддържаща грижа и да употребяват вентилатор.
Според Австралийския институт по морски науки самите сини пръстени октоподи не създават тетродотоксин, той се създава от симбиотични бактерии, които живеят в слюнчените жлези на главоногите. Известно е, че този рисков токсин се съдържа безусловно във всички тъкани на октопода и по тази причина елементарно може да се получи смъртоносна доза даже посредством досег.
Преливащи се сини пръстени на октоподите, секретирани от специфични органи, изменящи цвета, мигат, когато се почувстват застрашени, предупреждавайки хищниците за токсичност. Но макар такава рискова защитна реакция на октопода, през днешния ден са известни три случая на взаимоотношение с октопод с съдбовен излаз.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ