Стряскащо, но е истина: Всеки пети, който влезе с К-19 в болница у нас, умира
18.3% е била смъртността измежду приетите в болница пациенти с COVID-19 в лечебните заведения в страната през миналата година. Това демонстрира разбор на " Индекс на лечебните заведения ", направен въз основата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването.
В 215 лечебни заведения у нас през предходната година е имало 155 422 приети в болница пациенти с COVID-19.
18.3% от тях или общо 28 379 души са умряли, демонстрират формалните данни. В интензивните отделения са били лекувани 16 033 от пациентите с COVID-19 КОВИД-19 или 10.31% от всички приети в болница с тази диагноза.
Въпреки че междинната смъртност е била 18.3%, индикаторът варира в необятни граници – от 0 до 35 %, в обособените лечебни заведения. В случая това се дължи най-много на другия тип лечебни заведения и на техния предмет на активност – в единия случай става дума за интензивно лекуване на пациенти с COVID-19, а в другия за лекуване на различен вид патология, при което е било намерено и съществуването нa зараза с вируса Sars-Cov-2.
Разлики в смъртността обаче се следят и при съотносимите лечебни заведения, както по типа им, по този начин и съгласно размера на случаите на COVID-19. В тези случаи вариациите се дължат, както на положението и тежестта болестта при самите пациенти, по този начин и на протоколите на работа и опциите за лекуване на обособените структури.
Така да вземем за пример измежду първите 20 лечебни заведения за интензивно лекуване, които са поели най-голяма част от пациентите с COVID-19 – всяка една от 6284 до 1765 души, процентът на смъртност варира от 13 до 33, като е най-нисък във ВМА и най-голям в Пирогов.
В идващите 20 лечебни заведения съгласно размера на признатите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница " Проф. Ив. Киров " в София, а е най-голям в ИСУЛ още веднъж в столицата. Всичко това повдига още веднъж въпроса за потребността от въвеждане на обединен протокол на работа.
Спрямо миналата година смъртността в лечебните заведения при COVID-19 се е повишила, демонстрират още данните.
През 2020 година тя беше 11 на 100, до момента в който през 2021 година е достигнала до 18%.
Причините за това още веднъж са доста. Основната измежду тях е, че пандемията в България се развихри главно през миналата година. Първата по-сериозна вълна през 2020 година в страната беше записана едвам в късната есен на годината, до момента в който през миналата бяхме очевидци на повече талази. Това се удостоверява и от броя на приетите в болница пациенти – през 2020 година те са били 62 299, против 155 422 през предходната.
Известни промени се следят и при лечебните заведения, които са поели главната тежест на COVID-19. Първите 10 лечебни заведения през 2021 година, които са лекували пациенти с COVID-19 са държавна благосъстоятелност. През миналата година измежду тях фигурираше и едно частно – Токуда, през предходната година обаче в болничното заведение е имало по-малко пациенти с COVID-19. Промяната е разследване на политиката и на служебния кабинет, който в допълнение изкара на предна линия в битката с пандемията най-големите държавни лечебни заведения в страната.
Смъртността от COVID-19 в лечебните заведения у нас е съпоставима с тази в други страни. Така да вземем за пример проучване, оповестено в авторитетното здравно списание " Лансет ", демонстрира, че от 86 356 приети в болница пациенти с COVID-19 във Англия в интервала март-юли 2020 година 22 944 или 26.6% са умряли.
Друго проучване за смъртността измежду приетите в болница пациенти в Съединени американски щати демонстрира, че измежду 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани сред 1 март и 21 ноември 2020 година, смъртността е варирала през другите месеци от 9.3 до 19.7 %.
В 215 лечебни заведения у нас през предходната година е имало 155 422 приети в болница пациенти с COVID-19.
18.3% от тях или общо 28 379 души са умряли, демонстрират формалните данни. В интензивните отделения са били лекувани 16 033 от пациентите с COVID-19 КОВИД-19 или 10.31% от всички приети в болница с тази диагноза.
Въпреки че междинната смъртност е била 18.3%, индикаторът варира в необятни граници – от 0 до 35 %, в обособените лечебни заведения. В случая това се дължи най-много на другия тип лечебни заведения и на техния предмет на активност – в единия случай става дума за интензивно лекуване на пациенти с COVID-19, а в другия за лекуване на различен вид патология, при което е било намерено и съществуването нa зараза с вируса Sars-Cov-2.
Разлики в смъртността обаче се следят и при съотносимите лечебни заведения, както по типа им, по този начин и съгласно размера на случаите на COVID-19. В тези случаи вариациите се дължат, както на положението и тежестта болестта при самите пациенти, по този начин и на протоколите на работа и опциите за лекуване на обособените структури.
Така да вземем за пример измежду първите 20 лечебни заведения за интензивно лекуване, които са поели най-голяма част от пациентите с COVID-19 – всяка една от 6284 до 1765 души, процентът на смъртност варира от 13 до 33, като е най-нисък във ВМА и най-голям в Пирогов.
В идващите 20 лечебни заведения съгласно размера на признатите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница " Проф. Ив. Киров " в София, а е най-голям в ИСУЛ още веднъж в столицата. Всичко това повдига още веднъж въпроса за потребността от въвеждане на обединен протокол на работа.
Спрямо миналата година смъртността в лечебните заведения при COVID-19 се е повишила, демонстрират още данните.
През 2020 година тя беше 11 на 100, до момента в който през 2021 година е достигнала до 18%.
Причините за това още веднъж са доста. Основната измежду тях е, че пандемията в България се развихри главно през миналата година. Първата по-сериозна вълна през 2020 година в страната беше записана едвам в късната есен на годината, до момента в който през миналата бяхме очевидци на повече талази. Това се удостоверява и от броя на приетите в болница пациенти – през 2020 година те са били 62 299, против 155 422 през предходната.
Известни промени се следят и при лечебните заведения, които са поели главната тежест на COVID-19. Първите 10 лечебни заведения през 2021 година, които са лекували пациенти с COVID-19 са държавна благосъстоятелност. През миналата година измежду тях фигурираше и едно частно – Токуда, през предходната година обаче в болничното заведение е имало по-малко пациенти с COVID-19. Промяната е разследване на политиката и на служебния кабинет, който в допълнение изкара на предна линия в битката с пандемията най-големите държавни лечебни заведения в страната.
Смъртността от COVID-19 в лечебните заведения у нас е съпоставима с тази в други страни. Така да вземем за пример проучване, оповестено в авторитетното здравно списание " Лансет ", демонстрира, че от 86 356 приети в болница пациенти с COVID-19 във Англия в интервала март-юли 2020 година 22 944 или 26.6% са умряли.
Друго проучване за смъртността измежду приетите в болница пациенти в Съединени американски щати демонстрира, че измежду 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани сред 1 март и 21 ноември 2020 година, смъртността е варирала през другите месеци от 9.3 до 19.7 %.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ