18% е смъртността при пациенти с COVID-19 в болниците у нас през 2021 г., починали са 28 379 души
18,3% е била смъртността измежду приетите в болница пациенти с COVID-19 в лечебните заведения в страната през миналата година. Това демонстрира „ Индекс на лечебните заведения “, направен въз основата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването.
В 215 лечебни заведения у нас през предходната година е имало 155 422 приети в болница пациенти с ковид. От тях са умряли 28 379 души. В интензивните отделения са били лекувани 16 033 от пациентите с COVID-19 или 10,31% от всички приети в болница с тази диагноза.
Въпреки че междинната смъртност е била 18,3%, индикаторът варира в необятни граници – от 0% до 35% в обособените лечебни заведения.
„ В случая това се дължи най-много на другия тип лечебни заведения и на техния предмет на активност – в единия случай става дума за интензивно лекуване на пациенти с COVID-19, а в другия за лекуване на различен вид патология, при което е било намерено и съществуването нa зараза с вируса Sars-Cov-2 “, написа още в разбора.
Каква е разликата в смъртността в другите лечебни заведения?
„ Разлики в смъртността обаче се следят и при съотносимите лечебни заведения, както по типа им, по този начин и съгласно размера на случаите на COVID-19. В тези случаи вариациите се дължат, както на положението и тежестта болестта при самите пациенти, по този начин и на протоколите на работа и опциите за лекуване на обособените структури “, написа в разбора.
Сред първите 20 лечебни заведения за интензивно лекуване, които са поели най-голяма част от пациентите с ковид – всяка една от 6284 до 1765 души, процентът на смъртност варира от 13% до 33%, като е най-нисък във ВМА и най-голям - в „ Пирогов “.
В идващите 20 лечебни заведения съгласно размера на признатите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница „ Проф. Ив. Киров “ в София, а е най-голям в ИСУЛ още веднъж в столицата.
Според създателите на проучването това повдига още веднъж въпроса за потребността от въвеждане на обединен протокол на работа.
Според данните по отношение на миналата година смъртността в лечебните заведения при COVID-19 се е повишила. През 2020 година е била 11 на 100, до момента в който през 2021 година е достигнала до 18%. Според „ Индекс на лечебните заведения “ аргументите за това още веднъж са доста.
„ Основната измежду тях е, че пандемията в България се развихри главно през миналата година. Първата по-сериозна вълна през 2020 година в страната беше записана едвам в късната есен на годината, до момента в който през миналата бяхме очевидци на повече талази. Това се удостоверява и от броя на приетите в болница пациенти – през 2020 година те са били 62 299, против 155 422 през предходната “, се изяснява в разбора.
Според данните се следят известни промени и при лечебните заведения, които са поели главната тежест на COVID-19.
В разбора се показва, че първите 10 лечебни заведения през 2021 година (УМБАЛ „ Света Марина “ във Варна, УМСБАЛМ „ Пирогов “ в София, УМБАЛ „ Свети Георги “ в Пловдив, УМБАЛ „ Света Анна “ в София, МБАЛ-Шумен, УМБАЛ-Бургас, УМБАЛ „ Канев “ в Русе, УМБАЛ „ Проф. Стоян Киркович " в Стара Загора, УМБАЛ „ Д-р Г. Странски " в Плевен и ВМА в София), които са лекували пациенти с ковид, са държавна благосъстоятелност. През 2020 година измежду тях е попадало и частната болничното заведение „ Токуда “, където през предходната година е имало по-малко пациенти с ковид.
„ Промяната е разследване на политиката и на служебния кабинет, който в допълнение изкара на предна линия в битката с пандемията най-големите държавни лечебни заведения в страната “, написа в разбора.
Какво се следи в други страни?
„ В съпоставяне с други страни смъртността от COVID-19 в лечебните заведения у нас е съпоставима с тази в други страни. Така да вземем за пример проучване, оповестено в авторитетното здравно списание „ Лансет “, демонстрира, че от 86 356 приети в болница пациенти с ковид във Англия в интервала март-юли 2020 година 22 944 или 26.6% са умряли. Друго проучване за смъртността измежду приетите в болница пациенти в Съединени американски щати демонстрира, че измежду 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани сред 1 март и 21 ноември 2020 година, смъртността е варирала през другите месеци от 9,3% до 19,7% % “, написа още в разбора.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на „ Галъп интернешънъл болкан “ и профилирания уебсайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
В 215 лечебни заведения у нас през предходната година е имало 155 422 приети в болница пациенти с ковид. От тях са умряли 28 379 души. В интензивните отделения са били лекувани 16 033 от пациентите с COVID-19 или 10,31% от всички приети в болница с тази диагноза.
Въпреки че междинната смъртност е била 18,3%, индикаторът варира в необятни граници – от 0% до 35% в обособените лечебни заведения.
„ В случая това се дължи най-много на другия тип лечебни заведения и на техния предмет на активност – в единия случай става дума за интензивно лекуване на пациенти с COVID-19, а в другия за лекуване на различен вид патология, при което е било намерено и съществуването нa зараза с вируса Sars-Cov-2 “, написа още в разбора.
Каква е разликата в смъртността в другите лечебни заведения?
„ Разлики в смъртността обаче се следят и при съотносимите лечебни заведения, както по типа им, по този начин и съгласно размера на случаите на COVID-19. В тези случаи вариациите се дължат, както на положението и тежестта болестта при самите пациенти, по този начин и на протоколите на работа и опциите за лекуване на обособените структури “, написа в разбора.
Сред първите 20 лечебни заведения за интензивно лекуване, които са поели най-голяма част от пациентите с ковид – всяка една от 6284 до 1765 души, процентът на смъртност варира от 13% до 33%, като е най-нисък във ВМА и най-голям - в „ Пирогов “.
В идващите 20 лечебни заведения съгласно размера на признатите пациенти, който е в границите от 1748 души до 1254, процентът на смъртност варира от 6 до 35, като е най-нисък в инфекциозната болница „ Проф. Ив. Киров “ в София, а е най-голям в ИСУЛ още веднъж в столицата.
Според създателите на проучването това повдига още веднъж въпроса за потребността от въвеждане на обединен протокол на работа.
Според данните по отношение на миналата година смъртността в лечебните заведения при COVID-19 се е повишила. През 2020 година е била 11 на 100, до момента в който през 2021 година е достигнала до 18%. Според „ Индекс на лечебните заведения “ аргументите за това още веднъж са доста.
„ Основната измежду тях е, че пандемията в България се развихри главно през миналата година. Първата по-сериозна вълна през 2020 година в страната беше записана едвам в късната есен на годината, до момента в който през миналата бяхме очевидци на повече талази. Това се удостоверява и от броя на приетите в болница пациенти – през 2020 година те са били 62 299, против 155 422 през предходната “, се изяснява в разбора.
Според данните се следят известни промени и при лечебните заведения, които са поели главната тежест на COVID-19.
В разбора се показва, че първите 10 лечебни заведения през 2021 година (УМБАЛ „ Света Марина “ във Варна, УМСБАЛМ „ Пирогов “ в София, УМБАЛ „ Свети Георги “ в Пловдив, УМБАЛ „ Света Анна “ в София, МБАЛ-Шумен, УМБАЛ-Бургас, УМБАЛ „ Канев “ в Русе, УМБАЛ „ Проф. Стоян Киркович " в Стара Загора, УМБАЛ „ Д-р Г. Странски " в Плевен и ВМА в София), които са лекували пациенти с ковид, са държавна благосъстоятелност. През 2020 година измежду тях е попадало и частната болничното заведение „ Токуда “, където през предходната година е имало по-малко пациенти с ковид.
„ Промяната е разследване на политиката и на служебния кабинет, който в допълнение изкара на предна линия в битката с пандемията най-големите държавни лечебни заведения в страната “, написа в разбора.
Какво се следи в други страни?
„ В съпоставяне с други страни смъртността от COVID-19 в лечебните заведения у нас е съпоставима с тази в други страни. Така да вземем за пример проучване, оповестено в авторитетното здравно списание „ Лансет “, демонстрира, че от 86 356 приети в болница пациенти с ковид във Англия в интервала март-юли 2020 година 22 944 или 26.6% са умряли. Друго проучване за смъртността измежду приетите в болница пациенти в Съединени американски щати демонстрира, че измежду 503 409 пациенти от 209 отделения, които са били лекувани сред 1 март и 21 ноември 2020 година, смъртността е варирала през другите месеци от 9,3% до 19,7% % “, написа още в разбора.
„ Индекс на лечебните заведения “ е взаимна самодейност на „ Галъп интернешънъл болкан “ и профилирания уебсайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече бистрота за активността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това усилва опциите за осъществяване на по-добре осведомен избор за лекуване при пациентите и заостря вниманието на експертите върху постигането на по-добри резултати при реализирането на здравната активност.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ