175 г. – Комод е обявен за император на Римската

175 година – Комод е разгласен за император на Римската империя.

1456 година – При наново разглеждане Жана д`Арк е оправдана от обвиняването в разкол 25 години след изтезанието ѝ.

1543 година – Френската войска превзема Люксембург.

1585 година – Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.

1754 година – В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка – Колумбийският, в началото като Кралски лицей.

1807 година – Наполеон I Бонапарт се среща с съветския цар Александър I, с цел да обсъдят подялбата на Европа сред двете страни и методите, по които да се опълчи на английските ползи на континента.

1829 година – Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс покрай Ливърпул, Англия.

1877 година – Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от съветската войска, отпред с военачалник Гурко влиза в Търново.

1879 година – Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.

1898 година – Президентът на Съединени американски щати Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай.

1926 година – Румънското държавно управление афишира в Южна Добруджа обсадно състояние и вкарва постоянна войска в региона.

1928 година – По заповед на Иван Михайлов е премахнат военачалник Александър Протогеров.

1937 година – Япония нахлува в Пекин, Китай, стартира Втората китайско-японска война, част от Втората международна война в Азия, траяла до 1945 година

1941 година – Втората международна война: Армейски елементи на Съединени американски щати се разполагат в Исландия, с цел да предотвратят нашествието на Нацистка Германия на острова.

1969 година – Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.

1974 година – Националният тим по футбол на Федерална Република Германия печели като хазаин Световното състезание по футбол 1974.

1978 година – Обявена е независимостта на страната Соломонови острови от Обединеното кралство.

1980 година – Иран приема шериата за главен закон в ислямската република.

1983 година – Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Юрий Андропов.

1985 година – 17-годишният немски тенисист Борис Бекер става най-младият първенец за цялата история на шампионата Уимбълдън.

1988 година – Изстрелян е руският галактически уред Фобос 1 към Марс с български уред на борда.

2005 година – Атентатори самоубийци провокират поредно четири бомбени детонации в Лондонския публичен превоз и убиват 52 индивида.

2007 година – Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след спиране от 46 години, още веднъж е формален за литургията и пълноправен с вулгарните езици на съответната страна.

2007 година – На всеки от седемте континента се организират серия от концерти, Live Earth, отдадени на съхраняването на Земята.

Родени на 7 юли

1511 година – Джорджо Вазари, италиански художник и проектант († 1574 г.)

1752 година – Жозеф Мари Жакард, френски монтьор, основател на тъкачния стан († 1834 г.)

1809 година – Александър Ган, съветски офицер († 1895 г.)

1835 година – Бачо Киро, български просветник и бунтовник († 1876 г.)

1843 година – Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 година († 1926 г.)

1855 година – Лудвих Гангхофер, немски публицист († 1920 г.)

1859 година – Бончо Балабанов, български боен деятел († 1939 г.)

1860 година – Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.)

1873 година – Шандор Ференци, маджарски психоаналитик († 1933 г.)

1882 година – Янка Купала, беларуски публицист († 1942 г.)

1884 година – Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург († 1958 г.)

1887 година – Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.)

1891 година – Иван Вариклечков, български адмирал († 1974 г.)

1899 година – Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.)

1901 година – Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.)

1903 година – Стивън Рънсиман, английски историк († 2000 г.)

1905 година – Аракен Патушка, бразилски футболист († 1990 г.)

1907 година – Робърт Хайнлайн, американски публицист († 1988 г.)

1919 година – Димитър Пеев, български публицист († 1996 г.)

1923 година – Ливиу Чулей, румънски режисьор

1924 година – Мирослав Миндов, български артист († 2018 г.)

1926 година – Радка Кушлева, българска национална певица († 1984 г.)

1929 година – Райнхард Баумгарт, немски публицист († 2003 г.)

1931 година – Дейвид Едингс, американски публицист († 2009 г.)

1934 година – Иван Димовски, български математик, член-кореспондент на Българска академия на науките

1936 година – Ричард Уилсън, шотландски актьор

1937 година – Альоша Кафеджийски, български ваятел и художник

1940 година – Ринго Стар, британски рок музикант (The Beatles)

1941 година – Алан Дърбан, уелски футболист

1945 година – Мати Салминен, финландски артист

1947 година – Антон Радичев, български артист

1947 година – Пенчо Пенев, български правист

1947 година – Петър Горанов, български художник

1956 година – Илиян Василев, български посланик

1958 година – Александър Авджиев, български ефирен водещ († 2012 г.)

1959 година – Алесандро Нанини, италиански водач във Формула 1

1960 година – Теодор Елмазов, български артист

1964 година – Бончо Генчев, български футболист

1968 година – Джорджа Фокс, американска актриса

1968 година – Диана Дудева, българска гимнастичка

1977 година – Христо Христов, български стихотворец

1982 година – Роби Джинепри, американски тенисист

1984 година – Алберто Акуилани, италиански футболист

1985 година – Иван Станев, български волейболист

1985 година – Марк Щайн, немски футболист

1987 година – Силвия Петкова, българска актриса

1988 година – Андрей Новаков, български евродепутат