17-ти век не е точно най-прогресивното време в историята, за

17-ти век не е тъкмо най-прогресивното време в историята, за което свидетелства и фактът, че хората с дорфизъм безусловно се купуват и продават от горните ешелони на обществото като стока. Сред пантеона на известни „ придворни джуджета “, както ги назоваха, едно се издига над всички тях с помощта на изумителния живот – от наследник на елементарни хора, макар растежа си, той съумява да стане а рицар.

Джефри Хъдсън, или лорд Минимус, е роден някъде през юни 1619 година в град Окъм тъкмо в сърцето на британския окръг Рутланд. Съвременниците му сформират доста хипотези за това за какво тъкмо той е толкоз дребен като една от тях, че майка му се задавя с кисела краставичка, до момента в който ражда… Днес специалистите считат, че сходно на доста „ пропорционални “ джуджета (на които крайниците са пропорционални на тялото ), най-вероятно просто е имал хипопитуитаризъм.

Във всеки случай, Джефри се ражда не в положително семейство, само че в семейство с положителни връзки. Бащата му, Джон, се грижи за бикове, които са предопределени да се бият с други животни за развлечение на херцога на Бъкингам, Джордж Вилерс.

Малко се знае за детството на Джефри, преди татко му да го показа на херцогинята Катрин Вилърс, когато момчето е на 7 години. На тази възраст Джефри е бил малко над 50 сантиметра. Бащата на Джефри знаеше какъв брой рядко се случва това и какъв брой скъпи са джуджета за кралските особи. Оказва се, че доста от тях имат най-малко едно „ щатно “ джудже в замъка за развлечение на гостите си. Надеждата му е херцогинята да одобри Джефри на тази позиция. Въпреки че това може да наподобява някак коравосърдечно от страна на бащата, би трябвало да отбележим, че в тази ера останалите вероятности на момчето не бяха изключително положителни. Така че когато младежът в действителност е признат в двора, това е мотив за наслада.

Предният път, в който ви споменахме Джефри Хъдсън, е в материала ни „ Откъде идва изненадата гола жена да изскочи от торта “, който можете да прочетете като кликнете на това изречение. Той не е гол, когато изкача от тортата пред крал Чарлз I и брачната половинка му, кралица Хенриета.

Kралицата незабавно се влюбва в „ забележителната дребност “ на Джефри и моли херцогинята да го вземе у дома, с цел да го добави към личната си сбирка, която се състои от няколко други джуджета, колосът Уилям Евънс, който е висок над 2,15 метра и дребна маймунка на име Пъг. Щастлива от предлагането, херцогинята й дава Джефри; годината е 1626.

Джефри Хъдсън и кралица Хенриета

Така Джефри отива да живее при кралицата в Лондон, където става прочут като „ лорд Минимус “. Когато Джефри доближава пълноправие и без да прибавя доста към растежа си когато е на 7, сър Уолтър Скот отбелязва:

Някои настояват, че споделеното им възприятие, че са новобранци в личното си обществото може би е повода за другарството им. Кралицата е френцузойка католичка, която живее в Англия във време, когато и двете й качества са били не изключително одобрявани. В допълнение, тя се изолирана от брачна половинка си крал Чарлз, когато той изритва съвсем цялата й свита, в това число нейната близка другарка мадам Джордж, принудително от страната през юни 1626 година, почти по същото време, когато Джефри идва.

Кралицата се погрижи новият й най-доверен човек да се образова, да бъде учтив като благородник и даже стартира да му дава по-важни задания, вместо да го кара да работи само като развлечение за посетители и за себе си. Например, през 1630 година тя изпраща тогава 10-годишния Джефри във Франция като част от делегация, с цел да вземе акушерката си, мадам Перон, 10 католически братя и разнообразни полезности от майка си.

…

Когато Английската революция стартира през 1642 година към този момент на 22 години, само че висок единствено към 55 сантиметра, той не се поколебава да се включи в багра. Впечатлени от смелостта на джуджето, кралят и кралицата му дават купата „ “Капитан на Коня “ (Captain of the Horse), макар че не е ясно дали Джефри в действителност в действителност може да управлява войски или е просто церемониална позиция. Някъде по това време също по този начин кралят афишира Джефри за рицар.

Що се отнася до Джефри, той взима новата си позиция необикновено съществено и упорства към него да се обръщат скапитан Джефри Хъдсън.

Когато кралицата бяга от Англия в разгара на войната, Джефри чинно я придружи във Франция. След идването си в страната, обнадежден от последните си триумфи в живота, той дава да се разбере на антуража на кралицата, че към този момент няма да приема мнения за височината си и че ще отбрани своята чест даже с живота си, в случай че е належащо. В последна сметка, в този момент той беше рицар на британския двор, капитан на стража, отличен стрелец и един от най-доверените хора на Негово величество.

Един благородник от двора явно взема решение да пренебрегват желанието на Джефри и очевидно го наскърбява по някакъв метод, който през днешния ден за жал не ни е прочут. Разгневен, Джефри провокира мъжа на двубой – предизвикателство, което е признато, като дуелът ще се организира с револвери на кон.

Опонентът на Джефри счита, че цялата работа е смешка и взема решение да се изправи против него не с същинско оръжие, а с устройство, сходно воден револвер, за което по-късно кралица Хенриета ще каже:

Не просто застрелвайки го от коня си, Джефри показва умения на стрелец като слага много огромна дупка в челото на съперниците си съвсем сред очите. Всичко това можеше и да развесели кралските особи, в случай че мъжът, който Джефри преди малко беше умъртвил, не се оказа брат на Майстора на Коня на кралицата, барон Уилям Крофт.

Това към момента можеше да се превъзмогне, в случай че не се оказа, че по това време във Франция дуелите са противозаконни. Това значи, че Джефри преди малко беше направил ликвидиране в очите на съда.

Сър Джефри беше неотложно задържан с апели да го екзекутират, само че кралицата, несъмнено, нямаше да допусне такова нещо. Въпреки че явно е извънредно недоволна от Джефри поради това, че я излага по този метод пред аристокрацията, до момента в който на всичкото от горната страна е посетител в страната й, тя написа на кардинал Мазарин, молейки животът на Джефри да бъде пощаден. Молбата й беше почетена и вместо да бъде екзекутиран, Джефри е изпъден от Франция.

Това, което се случи с Джефри от тук нататък, не е ясно, с изключение на, че скоро той се озовава на транспортен съд, покорен от пирати от Османската империя. Заради атрактивния си външен тип, той е продаден в иго и прекара към 25 години в това състояние.