17 май 1973 г. Кинофестивалът в Кан е изправен пред

17 май 1973 година Кинофестивалът в Кан е изправен пред един от най-големите кавги в историята си. Представянето на кино лентата “Голямото плюскане” на Марко Ферери с Мишел Пиколи в една от основните функции е посрещнато с ругатни и от рецензията, и от публиката.

“Най-голямото оскърбление за Франция”, “Срам за продуцентите и за актьорите, които са се съгласили да се въргалят в тази нечистотия, която постоянно ще лепне по кожата им”. Това са най-невинните избрания, които заливат екипа на кино лентата. След прожекцията изпълнителите и режисьорът са изпратени с освирквания и дюдюкания.

А актьорският състав е в действителност звезден. На екрана паралелно до Пиколи са още трима велики - Марчело Мастрояни, Филип Ноаре и Уго Тоняци. Филмът споделя за четирима другари, които през един уикенд трансформират любовта си към гастрономията в кулинарна оргия, тъпчат се до пристъп и най-после се самоубиват с преяждане. Той е жестока гротеска на консуматорското общество, в която осмиването е доведено до крайностите на физическото прилошаване, което фенът изпитва.