Истината за най-известните ирландски символи в Деня на Свети Патрик
17 март е Денят на Свети Патрик - християнски мисионер и настойник на Ирландия.
Наричат го и празник на ирландската душа, защото с изключение на като Национален празник в страната, той се отбелязва от над 80 милиона ирландци по целия свят.
Добре позната е ирландската традиция знакови здания и места да се осветяват в зелено в чест на Деня на Свети Патрик. Статуята на свободата, Ниагарският водопад, Айфеловата кула и други забележителности светват в зелено на 17 март.
Празникът през днешния ден ще бъде почетен и у нас. В София в зелено ще светне постройката на посолството на Ирландия, само че също и Националната библиотека, Столичната библиотека, Националната опера и балет, както и Военния клуб. Велико Търново тази година за първи път ще освети в зелено крепостта Царевец, а също и Великотърновския университет, във Видин зелена ще бъде крепостта Баба Вида, Трявна, която има побратимяване с ирландски град, ще освети градската кула с часовника, а в Пловдив за първи път Римският амфитеатър ще бъде осветлен в зелено, заяви БНР.
В чест на Свети Патрик, National Geographic разкрива истината за петте от най-известните знаци на Ирландия.
1. Леприкони
Малък зелен дух, който носи шанс - леприконът е един от най-традиционните знаци, свързани с Ирландия.
Но актуалната визия за него е надалеч от произхода му в ирландския фолклор, дружно с други приказки за феи и елфи. Смятало се, че тези свръхестествени същества носят шанс на хората и ги пазят, или пък можели да объркат проектите им.
Леприконът е воин в националните приказки от епохи, само че също така, е обичан персонаж на фолклористи и поети като Уилям Бътлър Йетс от XIX в., който го разпространява отвън Ирландия. Тогава леприконът е начумерен обущар, който живее самичък, носи облекла в алено и златисто с островърха шапка и ревностно пази съкровищата си.
Този е облик е надалеч от актуалния му правоприемник, който носи зелено, шапката е цилиндрична, майтапчия е и живее в края на дъгата, където раздава гърнета със злато и шанс.
Промяната значително се дължи на Уолт Дисни, чието посещаване в Ирландия въодушевява кино лентата от 60-те години на предишния век " Дарби О'Гил и дребните хора ", в който леприконъте облечен в познатото облекло от зелени панталони и палто, жълта жилетка и обувки с катарами.
Този и други облици на леприкони от средата на века, като талисмана на зърнената закуска Lucky Charms - Лъки, предизвикват любовта на американците към дребните ирландски фигури.
2. Детелини
Детелините са неразривно свързани с Деня на Свети Патрик.
През XVIII в. растението е възприето като знак на устрема на Ирландия към самостоятелност от Англия, наред със зеления цвят. Униформите на католическите републиканци били в зелен цвят, напомнящ тревата на острова. Протестантските им врагове приели оранжевото, с цел да изразят идентификацията си с Уилям Орански, който смъква от трона католическия крал по време на по този начин наречената " Славна гражданска война " през 1688 година
Днес ирландското знаме съдържа и двата цвята, само че детелината към този момент е знак на цялата нация - появява се и в герба на Обединеното кралство, който включва роза за Англия, трън за Шотландия и детелина за Северна Ирландия.
3. Бира и зелени реки
Зелената бира може да е национална горделивост на Ирландия, само че в действителност е американско откритие. Смята се, че тя е основана от нюйоркския жител Томас Х. Къртин, който през март 1914 година провел тържество за Деня на Свети Патрик, включващо зелена декорация и зелена бира. Днес ирландците сами си подготвят зелена бира благодарение на домакински оцветител за храна или пък разчитат на производители, които го прибавят в буретата с бира.
Бирата обаче не е единственото нещо, което се оцветява в зелено на Деня на Свети Патрик. През 1961 година Савана, Джорджия, се пробва да боядиса реката си в зелено за празника. Този опит се проваля, само че на идната година Чикаго съумява с помощта на откритието на водопроводчик, че вещество, употребявано за разкриване на течове в река Чикаго, я оцветява в прелестно ирландско зелено.
Оттогава реката се оцветява в зелено за празника с над 40 кг багра, която устоя към 5 часа.
4. Арфи
Когато нормандският летописец Джералд от Уелс пътува до Ирландия през 80-те години на XIV в. с членове на британското кралско семейство, той е погнусен от това, което назовава " безчовечен " ирландци. Но когато ирландските арфисти музицирали, трансформира мнението си.
" Единственото, което съгласно мен е похвално, е свиренето на музикални принадлежности, в което те са несравнимо по-умели от всеки различен народ, който в миналото съм виждал ", написа той и се възхищава на " дълбоката и неописуема душевна приятност " от ирландската арфа.
Каменни статуи на арфи датират още през VIII в., въпреки че учените спорят до каква степен те наподобяват на актуалните принадлежности. " Арфата е била извънредно почитана в келтското общество ", изяснява ирландският музиколог Мери Луиз О'Донъл.
Арфистите били част от свитата на вождовете, като създавали музика, съпътстваща стиховете за величието на техните господари.
С течение на времето арфата се трансформира в знак на национална горделивост. Гербът на Ирландия включва този инструмент, който също по този начин е признат от голям брой националистически и размирен придвижвания през дългата история на страната.
През 1862 година ирландският пивоварен колос „ Гинес “ я приема като част от логото на компанията. При основаването на новата ирландска република през 1922 година обаче, „ Гинес “ има огромни проблеми със задържането на логото. Правителството упорства да си върне признака, който към този момент е синоним на известната марка. Спорът е позволен, откакто пивоварната се съгласява да употребява огледалния облик на арфата и да я обърне, с цел да я разграничи от националния герб на новата страна.
5. Стек от консервирано говеждо със зеле
Гладни ли сте? На 17 март може да изядете огромна паница с говеждо месо и зеле.
Но и тази традиция е американска. Всъщност, говеждото месо било необичайност в ранна Ирландия, където хората предпочитали свинското, а говеждото било налично единствено за най-богатите поданици.
С течение на времето Ирландия стартира да създава и изнася говеждо за по-богатата Англия, чийто хайлайф го избира. През 1666 година обаче британските земевладелци поискали да се спре вносът на ирландско говеждо, потвърждавайки, че то се конкурира с техните ползи. Приети били редица закони, които не разрешават на Ирландия да изнася жив добитък за съседката си.
Това намалява цената на ирландското говеждо месо, заради което Ирландия трансформира промишлеността за експорт в промишленост за консервиране на говеждо, употребявайки евтина сол за произвеждане. Макар че множеството ирландци не можели да си разрешат личния си артикул и се хранели с картофи вместо месо, нацията станала известна със своя corned beef.
Когато ирландските имигранти нахлуват в Съединени американски щати в средата на XIX век, те стават по-богати от своите прародители и стартират да купуват осолено говеждо месо от еврейски месари и притежатели на деликатеси.
Оттогава вечерята с говеждо и зеле се свързва с ирландските американци на тяхното завещание.
Наричат го и празник на ирландската душа, защото с изключение на като Национален празник в страната, той се отбелязва от над 80 милиона ирландци по целия свят.
Добре позната е ирландската традиция знакови здания и места да се осветяват в зелено в чест на Деня на Свети Патрик. Статуята на свободата, Ниагарският водопад, Айфеловата кула и други забележителности светват в зелено на 17 март.
Празникът през днешния ден ще бъде почетен и у нас. В София в зелено ще светне постройката на посолството на Ирландия, само че също и Националната библиотека, Столичната библиотека, Националната опера и балет, както и Военния клуб. Велико Търново тази година за първи път ще освети в зелено крепостта Царевец, а също и Великотърновския университет, във Видин зелена ще бъде крепостта Баба Вида, Трявна, която има побратимяване с ирландски град, ще освети градската кула с часовника, а в Пловдив за първи път Римският амфитеатър ще бъде осветлен в зелено, заяви БНР.
В чест на Свети Патрик, National Geographic разкрива истината за петте от най-известните знаци на Ирландия.
1. Леприкони
Малък зелен дух, който носи шанс - леприконът е един от най-традиционните знаци, свързани с Ирландия.
Но актуалната визия за него е надалеч от произхода му в ирландския фолклор, дружно с други приказки за феи и елфи. Смятало се, че тези свръхестествени същества носят шанс на хората и ги пазят, или пък можели да объркат проектите им.
Леприконът е воин в националните приказки от епохи, само че също така, е обичан персонаж на фолклористи и поети като Уилям Бътлър Йетс от XIX в., който го разпространява отвън Ирландия. Тогава леприконът е начумерен обущар, който живее самичък, носи облекла в алено и златисто с островърха шапка и ревностно пази съкровищата си.
Този е облик е надалеч от актуалния му правоприемник, който носи зелено, шапката е цилиндрична, майтапчия е и живее в края на дъгата, където раздава гърнета със злато и шанс.
Промяната значително се дължи на Уолт Дисни, чието посещаване в Ирландия въодушевява кино лентата от 60-те години на предишния век " Дарби О'Гил и дребните хора ", в който леприконъте облечен в познатото облекло от зелени панталони и палто, жълта жилетка и обувки с катарами.
Този и други облици на леприкони от средата на века, като талисмана на зърнената закуска Lucky Charms - Лъки, предизвикват любовта на американците към дребните ирландски фигури.
2. Детелини
Детелините са неразривно свързани с Деня на Свети Патрик.
През XVIII в. растението е възприето като знак на устрема на Ирландия към самостоятелност от Англия, наред със зеления цвят. Униформите на католическите републиканци били в зелен цвят, напомнящ тревата на острова. Протестантските им врагове приели оранжевото, с цел да изразят идентификацията си с Уилям Орански, който смъква от трона католическия крал по време на по този начин наречената " Славна гражданска война " през 1688 година
Днес ирландското знаме съдържа и двата цвята, само че детелината към този момент е знак на цялата нация - появява се и в герба на Обединеното кралство, който включва роза за Англия, трън за Шотландия и детелина за Северна Ирландия.
3. Бира и зелени реки
Зелената бира може да е национална горделивост на Ирландия, само че в действителност е американско откритие. Смята се, че тя е основана от нюйоркския жител Томас Х. Къртин, който през март 1914 година провел тържество за Деня на Свети Патрик, включващо зелена декорация и зелена бира. Днес ирландците сами си подготвят зелена бира благодарение на домакински оцветител за храна или пък разчитат на производители, които го прибавят в буретата с бира.
Бирата обаче не е единственото нещо, което се оцветява в зелено на Деня на Свети Патрик. През 1961 година Савана, Джорджия, се пробва да боядиса реката си в зелено за празника. Този опит се проваля, само че на идната година Чикаго съумява с помощта на откритието на водопроводчик, че вещество, употребявано за разкриване на течове в река Чикаго, я оцветява в прелестно ирландско зелено.
Оттогава реката се оцветява в зелено за празника с над 40 кг багра, която устоя към 5 часа.
4. Арфи
Когато нормандският летописец Джералд от Уелс пътува до Ирландия през 80-те години на XIV в. с членове на британското кралско семейство, той е погнусен от това, което назовава " безчовечен " ирландци. Но когато ирландските арфисти музицирали, трансформира мнението си.
" Единственото, което съгласно мен е похвално, е свиренето на музикални принадлежности, в което те са несравнимо по-умели от всеки различен народ, който в миналото съм виждал ", написа той и се възхищава на " дълбоката и неописуема душевна приятност " от ирландската арфа.
Каменни статуи на арфи датират още през VIII в., въпреки че учените спорят до каква степен те наподобяват на актуалните принадлежности. " Арфата е била извънредно почитана в келтското общество ", изяснява ирландският музиколог Мери Луиз О'Донъл.
Арфистите били част от свитата на вождовете, като създавали музика, съпътстваща стиховете за величието на техните господари.
С течение на времето арфата се трансформира в знак на национална горделивост. Гербът на Ирландия включва този инструмент, който също по този начин е признат от голям брой националистически и размирен придвижвания през дългата история на страната.
През 1862 година ирландският пивоварен колос „ Гинес “ я приема като част от логото на компанията. При основаването на новата ирландска република през 1922 година обаче, „ Гинес “ има огромни проблеми със задържането на логото. Правителството упорства да си върне признака, който към този момент е синоним на известната марка. Спорът е позволен, откакто пивоварната се съгласява да употребява огледалния облик на арфата и да я обърне, с цел да я разграничи от националния герб на новата страна.
5. Стек от консервирано говеждо със зеле
Гладни ли сте? На 17 март може да изядете огромна паница с говеждо месо и зеле.
Но и тази традиция е американска. Всъщност, говеждото месо било необичайност в ранна Ирландия, където хората предпочитали свинското, а говеждото било налично единствено за най-богатите поданици.
С течение на времето Ирландия стартира да създава и изнася говеждо за по-богатата Англия, чийто хайлайф го избира. През 1666 година обаче британските земевладелци поискали да се спре вносът на ирландско говеждо, потвърждавайки, че то се конкурира с техните ползи. Приети били редица закони, които не разрешават на Ирландия да изнася жив добитък за съседката си.
Това намалява цената на ирландското говеждо месо, заради което Ирландия трансформира промишлеността за експорт в промишленост за консервиране на говеждо, употребявайки евтина сол за произвеждане. Макар че множеството ирландци не можели да си разрешат личния си артикул и се хранели с картофи вместо месо, нацията станала известна със своя corned beef.
Когато ирландските имигранти нахлуват в Съединени американски щати в средата на XIX век, те стават по-богати от своите прародители и стартират да купуват осолено говеждо месо от еврейски месари и притежатели на деликатеси.
Оттогава вечерята с говеждо и зеле се свързва с ирландските американци на тяхното завещание.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ