Как Горна Оряховица изкуши младите и Мадрид остана на заден план
17-годишният Адриан и 15-годишната му сестра Вероника са родени и израсли в Мадрид. В Испания ги одобряват за испанци, без значение че приятелите и околните им знаят, че фамилията идва от България. Всъщност измежду съучениците, а и в другарските групи и на двамата, има доста деца на емигранти, изключително от Мароко. И това не е проблем за никого.
Все отново в края на всяка образователна година Адриан и Вероника броят дните, с цел да могат да си дойдат в родния град на майка им – Горна Оряховица. Нещо повече, защото и двамата са към края на междинното си обучение, към този момент съществено обмислят концепцията да учат в български университет и изобщо да се върнат да живеят в родината на родителите си.
Градът ми харесва, безшумно и умерено е, споделя Адриан, до момента в който беседваме в заведение
в центъра на Горна Оряховица.
Всички хора се познават и имат доста другари. Все се удивлявам с какъв брой хора се стопира да поговори баба ми, единствено до момента в който мине през площада, смее се Вероника.
Тук хората са положителни, обобщават двамата. И дават образец с фитнес салона, в който вървят. От един месец упражняваме там и към този момент всички ни знаят, поздравяват и постоянно са подготвени да обяснят и оказват помощ. Това е необичайност при нас в Испания, споделя момичето.
За край и храната в България им харесва повече. Испанците се хранят най-много с паста, пица и хамбургери. Набляга се на месо, ориз и картофи с по-малко зеленчуци. Имат и доста риба, която е непозната за българите. Да ядеш салата всеки ден за тях е необичайно, описват Ади и Вероника, които са огромни фенове на българските домати.
Майка им Даниела е родена в Горна Оряховица и е приключила публицистика в Софийския университет. Още като студентка била на бригада в Испания и там срещнала бъдещия си мъж – български бежанец. След като се дипломирала, се върнала при него в Мадрид и скоро се появил Адриан. Само след година и два месеца се родила и Вероника. Станало мъчно за младото семейство с бебета на съвсем една възраст и на помощ пристигнала горнооряховската баба Невяна. Само че тя по този начин и не могла да свикне с
испанския живот
и след седем месеца споделила, че не устоя повече и желае да се прибере. И предложила да вземе децата със себе си, до момента в който родителите им си стъпят на крайници. Така Адриан и Вероника се озовали в България и расли тук съвсем четири години. Може да се каже, че първият стадий от образованието си – яслата, Ади е приключил в България, посещавайки Детска ясла „ Зорница “. Не че си спомнят нещо оттогава – били са доста дребни, изключително Вероника. Връщат някои мемоари, когато преглеждат фотоси. Но с интерес се срещат с български младежи, с които в миналото са били дружно. Любима тематика, несъмнено, са сравненията. Как е тук и по какъв начин е там, кой какво учи и какво желае да прави.
Образователните системи в България и Испания са много разнообразни, само че пък като че ли недоволствата от тях си наподобяват. Има доста типове учебни заведения в Испания, само че Адриан и Вероника учат в това, което ние назоваваме гимназия. До 6 клас са били в главно учебно заведение, по-късно са траяли в междинното в градче покрай Мадрид, където живее фамилията сега.
Испанските деца могат да приключат с образованието си след 10 клас, в случай че не желаят да учат във висше учебно заведение. Ако продължиш в гимназия след 10 клас можеш да си избираш предмети, на които да наблегнеш. Адриан, който ще е 12 клас и ще приключва следващата година, е избрал природоматематически профил с повече математика, осведомителни технологии, физика и химия. Вероника, която в този момент ще бъде в 11 клас, ще учи повече литература, езици, в това число латински, история и ще има по-малко математика, без химия и физика.
Учебната година е разграничена на три семестъра. През всеки един от периодите имат по три изпита по всеки един предмет (предметите им са общо 11). Можеш от самото начало да не вземаш присъединяване в часовете, само че в случай че се представиш добре на изпитите, ще имаш добра оценка, изяснява Адриан. Много хора се оплакват, че това е система, която не основава трайни познания – учениците назубрят материала за изпита и го не помнят незабавно, споделя Вероника. Критиците на испанската система на изпитване считат, че би трябвало да има всекидневен надзор върху знанията на учениците, а освен три пъти на учебен срок, разясняват още тя. В България знаем, че и това не оказва помощ, само че това е друга тематика.
Учебният ден за тях е много друг от деня на българските им връстници. Испанските възпитаници нямат междучасия, както в нашите учебни заведения. Започват заран и учат 3 часа без отмора, като единствено се сменят преподавателите и предметите. После имат половин час за почивка и обяд и не престават по този начин още три часа. Реално времето за всеки предмет е 50 минути, като са спестени междучасията.
Оценяването е по десетобална система – оценките са от 0 до 10. Всъщност нула не може да има, тъй като тогава отпадаш. Крайната оценка се образува от резултатите от изпитите през годината и от дисциплината на ученика и присъединяване му в клас. 80% от оценката идва от изпитите, а 20% е от това по какъв начин си се държал в часовете, разяснява Адриан.
Догодина за него предстоят финални изпити, които ще включват материала от цялата година. Това е нещо като българските матури, само че не по два-три, а по шест-седем предмета. Тези оценки са най-важни, тъй като с тях се влиза в университета. Ако получиш неприятни оценки на изпитите си, няма да можеш да учиш в добър университет, разяснява Ади. Приравнено към шестобалната система той има отлична тапия, а тази година е спечелил и премия по философия. Ако я отбрани и следващата година, тя ще му подсигурява влизане в университет.
Аз и в този момент не оставям да се сготвям за изпитите си в последния миг, само че тогава ще би трябвало да отделя още повече време. И в това време би трябвало да реша накъде след това. Обмислям вид да завърша и висше в Испания, а след това да си дойда в България. Може да избера и български университет. В идващите няколко месеца би трябвало да реша, споделя Адриан.
Вероника, която има още две години до края на образованието си, се е насочила към литературата и филологията. Представя се чудесно по тези предмети, единствено с математиката не се схваща чак толкоз добре. И също гледа на България като по-добро място за живот.
От две години двамата посещават и българско учебно заведение в Мадрид. Всяка неделя от 8 до 13:30 часа ги занимават освен с български език, само че и с обичаите, традициите, културата на остарялата татковина. Учим песни, танци, описват ни за празниците, за историята. Интересно е, споделят Адриан и Вероника. България не участва в уроците им по история в учебно заведение. Ако не е географията, нямаше и да се разбере, че има такава страна. Затова им е забавно да научават за корените си в българското учебно заведение.
Новата образователна година за Адриан и Вероника стартира на 15 септември, тъй че имат още няколко седмици за безгрижния живот
при баба и дядо в Горна Оряховица,
която толкоз са харесали. И нека не ги разочарова, в случай че един ден в действителност решат да се завърнат за по-дълго.
Текстът е на Елена ВЕЛКОВА и е оповестен в Заглавието е на Дебати.бг.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Все отново в края на всяка образователна година Адриан и Вероника броят дните, с цел да могат да си дойдат в родния град на майка им – Горна Оряховица. Нещо повече, защото и двамата са към края на междинното си обучение, към този момент съществено обмислят концепцията да учат в български университет и изобщо да се върнат да живеят в родината на родителите си.
Градът ми харесва, безшумно и умерено е, споделя Адриан, до момента в който беседваме в заведение
в центъра на Горна Оряховица.
Всички хора се познават и имат доста другари. Все се удивлявам с какъв брой хора се стопира да поговори баба ми, единствено до момента в който мине през площада, смее се Вероника.
Тук хората са положителни, обобщават двамата. И дават образец с фитнес салона, в който вървят. От един месец упражняваме там и към този момент всички ни знаят, поздравяват и постоянно са подготвени да обяснят и оказват помощ. Това е необичайност при нас в Испания, споделя момичето.
За край и храната в България им харесва повече. Испанците се хранят най-много с паста, пица и хамбургери. Набляга се на месо, ориз и картофи с по-малко зеленчуци. Имат и доста риба, която е непозната за българите. Да ядеш салата всеки ден за тях е необичайно, описват Ади и Вероника, които са огромни фенове на българските домати.
Майка им Даниела е родена в Горна Оряховица и е приключила публицистика в Софийския университет. Още като студентка била на бригада в Испания и там срещнала бъдещия си мъж – български бежанец. След като се дипломирала, се върнала при него в Мадрид и скоро се появил Адриан. Само след година и два месеца се родила и Вероника. Станало мъчно за младото семейство с бебета на съвсем една възраст и на помощ пристигнала горнооряховската баба Невяна. Само че тя по този начин и не могла да свикне с
испанския живот
и след седем месеца споделила, че не устоя повече и желае да се прибере. И предложила да вземе децата със себе си, до момента в който родителите им си стъпят на крайници. Така Адриан и Вероника се озовали в България и расли тук съвсем четири години. Може да се каже, че първият стадий от образованието си – яслата, Ади е приключил в България, посещавайки Детска ясла „ Зорница “. Не че си спомнят нещо оттогава – били са доста дребни, изключително Вероника. Връщат някои мемоари, когато преглеждат фотоси. Но с интерес се срещат с български младежи, с които в миналото са били дружно. Любима тематика, несъмнено, са сравненията. Как е тук и по какъв начин е там, кой какво учи и какво желае да прави.
Образователните системи в България и Испания са много разнообразни, само че пък като че ли недоволствата от тях си наподобяват. Има доста типове учебни заведения в Испания, само че Адриан и Вероника учат в това, което ние назоваваме гимназия. До 6 клас са били в главно учебно заведение, по-късно са траяли в междинното в градче покрай Мадрид, където живее фамилията сега.
Испанските деца могат да приключат с образованието си след 10 клас, в случай че не желаят да учат във висше учебно заведение. Ако продължиш в гимназия след 10 клас можеш да си избираш предмети, на които да наблегнеш. Адриан, който ще е 12 клас и ще приключва следващата година, е избрал природоматематически профил с повече математика, осведомителни технологии, физика и химия. Вероника, която в този момент ще бъде в 11 клас, ще учи повече литература, езици, в това число латински, история и ще има по-малко математика, без химия и физика.
Учебната година е разграничена на три семестъра. През всеки един от периодите имат по три изпита по всеки един предмет (предметите им са общо 11). Можеш от самото начало да не вземаш присъединяване в часовете, само че в случай че се представиш добре на изпитите, ще имаш добра оценка, изяснява Адриан. Много хора се оплакват, че това е система, която не основава трайни познания – учениците назубрят материала за изпита и го не помнят незабавно, споделя Вероника. Критиците на испанската система на изпитване считат, че би трябвало да има всекидневен надзор върху знанията на учениците, а освен три пъти на учебен срок, разясняват още тя. В България знаем, че и това не оказва помощ, само че това е друга тематика.
Учебният ден за тях е много друг от деня на българските им връстници. Испанските възпитаници нямат междучасия, както в нашите учебни заведения. Започват заран и учат 3 часа без отмора, като единствено се сменят преподавателите и предметите. После имат половин час за почивка и обяд и не престават по този начин още три часа. Реално времето за всеки предмет е 50 минути, като са спестени междучасията.
Оценяването е по десетобална система – оценките са от 0 до 10. Всъщност нула не може да има, тъй като тогава отпадаш. Крайната оценка се образува от резултатите от изпитите през годината и от дисциплината на ученика и присъединяване му в клас. 80% от оценката идва от изпитите, а 20% е от това по какъв начин си се държал в часовете, разяснява Адриан.
Догодина за него предстоят финални изпити, които ще включват материала от цялата година. Това е нещо като българските матури, само че не по два-три, а по шест-седем предмета. Тези оценки са най-важни, тъй като с тях се влиза в университета. Ако получиш неприятни оценки на изпитите си, няма да можеш да учиш в добър университет, разяснява Ади. Приравнено към шестобалната система той има отлична тапия, а тази година е спечелил и премия по философия. Ако я отбрани и следващата година, тя ще му подсигурява влизане в университет.
Аз и в този момент не оставям да се сготвям за изпитите си в последния миг, само че тогава ще би трябвало да отделя още повече време. И в това време би трябвало да реша накъде след това. Обмислям вид да завърша и висше в Испания, а след това да си дойда в България. Може да избера и български университет. В идващите няколко месеца би трябвало да реша, споделя Адриан.
Вероника, която има още две години до края на образованието си, се е насочила към литературата и филологията. Представя се чудесно по тези предмети, единствено с математиката не се схваща чак толкоз добре. И също гледа на България като по-добро място за живот.
От две години двамата посещават и българско учебно заведение в Мадрид. Всяка неделя от 8 до 13:30 часа ги занимават освен с български език, само че и с обичаите, традициите, културата на остарялата татковина. Учим песни, танци, описват ни за празниците, за историята. Интересно е, споделят Адриан и Вероника. България не участва в уроците им по история в учебно заведение. Ако не е географията, нямаше и да се разбере, че има такава страна. Затова им е забавно да научават за корените си в българското учебно заведение.
Новата образователна година за Адриан и Вероника стартира на 15 септември, тъй че имат още няколко седмици за безгрижния живот
при баба и дядо в Горна Оряховица,
която толкоз са харесали. И нека не ги разочарова, в случай че един ден в действителност решат да се завърнат за по-дълго.
Текстът е на Елена ВЕЛКОВА и е оповестен в Заглавието е на Дебати.бг.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ