Майка: Дъщеря ми щеше да е жива, ако безотговорен баща не беше дал джип на сина си без книжка
17-годишната Мария и приятелят и Марио били на излет с родителите му. Двамата тръгнали към баира, с цел да търсят обсег на GSM-а, само че след 400 метра колата се обърнала и затиснала съдбовно момичето
" Дъщеря ми Мария почина на 12 август 2021 година Беше едвам 17-годишна, когато катастрофира на екопътека " Бялата река " над Калофер. Това нямаше да се случи, в случай че един безконтролен татко не бе дал ключовете на колата си на сина си, който няма брошура. "
Това описа пред " 24 часа " доктор Антония Терзиева-Караиванова от Стара Загора.
" Сутринта Мария ме помоли да я пусна със фамилията на приятеля и - от 5 месеца излизаха дружно. Момчето живее в София, през ваканциите и в събота и неделя си идваше в Стара Загора ", споделя тя.
Марио, който е наследник на почитан анестезиолог в болница " Токуда ", предложил на момичето да отидат до Мраморното езеро дружно с родителите му.
" Аз по специалност съм стоматолог и същия ден имах доста работа. Мария ми се обади към 11 ч и сподели, че по-късно може би няма да има обсег. Към 13,30-14 ч обаче започнах да звъня - може би 4-5 пъти.
Наистина нямаше обсег, само че аз започнах да се тормозя, като не се обади. Звъннах и на телефона на момчето, само че и той не отговори.
Към 18,30 ч дружно със сестра ми и две приятелки бяхме седнали в едно заведение да ги почерпя за рождения си ден, който беше преди 2 дни. Изведнъж телефонът ми иззвъня и чух мъжки глас: " Аз съм доктор Герганов, доста скърбя, само че Мария умря. "
Помислих, че се майтапи, само че той отвърна: " Не, не се майтапя! ". След това съм колабирала, нямам мемоари, сестра ми е разговаряла с него. Марио е карал, колата се е обърнала и Мария е починала на място. Никой от полицията не ни се обади да ни каже за случая. С мъжа ми тръгнахме да я търсим.
Чак на другия ден разбрахме от служителите на реда, че щерка ми и фамилията на Марио са седнали да хапнат в заведението до Калоферския манастир.
Дъщеря ми видяла, че съм я търсила доста пъти, решила да потърси обсег, с цел да ми се обади. Бащата дава на сина си ключовете на джипа, макар че синът му няма брошура.
На към 400 метра след манастира на неравномерен терен колата се прекатурва и става нещастието. Марио е карал с съвсем 60 км в час. Джипът се обръща и затиска на място щерка ми - изхвърчала е от автомобила, защото е била без колан
Мария умира на мига - с тежка черепно-мозъчна контузия, с голям брой фрактури ", споделя майката.
" Дъщеря ми към този момент я няма, а бащата и синът получиха на първа инстанция по 2 година условно. Бащата е лишен и от правото да кара 2 година Тези присъди са прахуляк в очите. Безотговорно е да дадеш ключовете на колата си на човек, който няма брошура.
Ето за какво ние, майките на починали деца, вървим на митинги и обясняваме, че на наше място може да е всеки. Аз имах прелестен живот - необикновено дете, отличничка от езиковата гимназия в Стара Загора, брачен партньор.
Пътувахме доста, постоянно сме били тримата - в никакъв случай не сме се делили. За един момент целият ми живот се срути ", не може да се помири доктор Терзиева.
Според претекстовете на арбитър Петко Минев от Пловдивския областен съд обаче " доктор Герганов е направил всичко, зависещо от него, да върне към живот потърпевшата Мария Караиванова, провеждайки реанимационни дейности ".
Съдът приема, че обясненията на татко и наследник са поредни са и дават отговор на събраните доказателства. Те са признали виновността си.
Съдия Минев приема, че действието е осъществено и от подсъдимите по несъобразителност. Отчитат се и голям брой смекчаващи условия за двамата - липса на данни за други противообществени прояви, подпомагане в хода на следствието, фактът, че момичето не си е поставило колана, както и изразеното откровено страдание за случилото се.
Към това се прибавя и влошеното здравословно положение на бащата.
Почернената майка е написала книга " Ти, мое всичко - Мария ". " Издадохме малко бройки, единствено за другари. Книгата е доста персонална, със фотоси, с послания, с разкази за детството, училищен години, семейство и другари.
С мои стихове, отдадени на детето ми. Чрез моята история се пробвам да повдигна въпроса за отговорността на родителите. Дори на срещата с вътрешния министър Калин Стоянов желаех да се усилят наказванията за безотговорни родители, споделя доктор Терзиева.
" Има и различен проблем - нашата приемливост към неправилните неща и неспазването на законите. Започнаха да се лишават колите на пияни и дрогирани водачи и единствено погледнете какво се случва!
Мастити юристи започнаха да приказват, че правата на тези хора се нарушават. Искам да попитам за какво никой не приказва за правото на живот на моето дете?
Защо никой не приказва за правото на отмъщение? Аз нямам потребност от състрадание или от страдание, а от поддръжка в битката против унищожаването на живота на младежите. Затова са митингите против неспазването на законите.
Само думи не стигат, би трябвало да се обединим и всички да се борим в името на живота, тъй като животът е подарък и би трябвало да го пазим ", упорства майката, изгубила единственото си дете.
" Дъщеря ми Мария почина на 12 август 2021 година Беше едвам 17-годишна, когато катастрофира на екопътека " Бялата река " над Калофер. Това нямаше да се случи, в случай че един безконтролен татко не бе дал ключовете на колата си на сина си, който няма брошура. "
Това описа пред " 24 часа " доктор Антония Терзиева-Караиванова от Стара Загора.
" Сутринта Мария ме помоли да я пусна със фамилията на приятеля и - от 5 месеца излизаха дружно. Момчето живее в София, през ваканциите и в събота и неделя си идваше в Стара Загора ", споделя тя.
Марио, който е наследник на почитан анестезиолог в болница " Токуда ", предложил на момичето да отидат до Мраморното езеро дружно с родителите му.
" Аз по специалност съм стоматолог и същия ден имах доста работа. Мария ми се обади към 11 ч и сподели, че по-късно може би няма да има обсег. Към 13,30-14 ч обаче започнах да звъня - може би 4-5 пъти.
Наистина нямаше обсег, само че аз започнах да се тормозя, като не се обади. Звъннах и на телефона на момчето, само че и той не отговори.
Към 18,30 ч дружно със сестра ми и две приятелки бяхме седнали в едно заведение да ги почерпя за рождения си ден, който беше преди 2 дни. Изведнъж телефонът ми иззвъня и чух мъжки глас: " Аз съм доктор Герганов, доста скърбя, само че Мария умря. "
Помислих, че се майтапи, само че той отвърна: " Не, не се майтапя! ". След това съм колабирала, нямам мемоари, сестра ми е разговаряла с него. Марио е карал, колата се е обърнала и Мария е починала на място. Никой от полицията не ни се обади да ни каже за случая. С мъжа ми тръгнахме да я търсим.
Чак на другия ден разбрахме от служителите на реда, че щерка ми и фамилията на Марио са седнали да хапнат в заведението до Калоферския манастир.
Дъщеря ми видяла, че съм я търсила доста пъти, решила да потърси обсег, с цел да ми се обади. Бащата дава на сина си ключовете на джипа, макар че синът му няма брошура.
На към 400 метра след манастира на неравномерен терен колата се прекатурва и става нещастието. Марио е карал с съвсем 60 км в час. Джипът се обръща и затиска на място щерка ми - изхвърчала е от автомобила, защото е била без колан
Мария умира на мига - с тежка черепно-мозъчна контузия, с голям брой фрактури ", споделя майката.
" Дъщеря ми към този момент я няма, а бащата и синът получиха на първа инстанция по 2 година условно. Бащата е лишен и от правото да кара 2 година Тези присъди са прахуляк в очите. Безотговорно е да дадеш ключовете на колата си на човек, който няма брошура.
Ето за какво ние, майките на починали деца, вървим на митинги и обясняваме, че на наше място може да е всеки. Аз имах прелестен живот - необикновено дете, отличничка от езиковата гимназия в Стара Загора, брачен партньор.
Пътувахме доста, постоянно сме били тримата - в никакъв случай не сме се делили. За един момент целият ми живот се срути ", не може да се помири доктор Терзиева.
Според претекстовете на арбитър Петко Минев от Пловдивския областен съд обаче " доктор Герганов е направил всичко, зависещо от него, да върне към живот потърпевшата Мария Караиванова, провеждайки реанимационни дейности ".
Съдът приема, че обясненията на татко и наследник са поредни са и дават отговор на събраните доказателства. Те са признали виновността си.
Съдия Минев приема, че действието е осъществено и от подсъдимите по несъобразителност. Отчитат се и голям брой смекчаващи условия за двамата - липса на данни за други противообществени прояви, подпомагане в хода на следствието, фактът, че момичето не си е поставило колана, както и изразеното откровено страдание за случилото се.
Към това се прибавя и влошеното здравословно положение на бащата.
Почернената майка е написала книга " Ти, мое всичко - Мария ". " Издадохме малко бройки, единствено за другари. Книгата е доста персонална, със фотоси, с послания, с разкази за детството, училищен години, семейство и другари.
С мои стихове, отдадени на детето ми. Чрез моята история се пробвам да повдигна въпроса за отговорността на родителите. Дори на срещата с вътрешния министър Калин Стоянов желаех да се усилят наказванията за безотговорни родители, споделя доктор Терзиева.
" Има и различен проблем - нашата приемливост към неправилните неща и неспазването на законите. Започнаха да се лишават колите на пияни и дрогирани водачи и единствено погледнете какво се случва!
Мастити юристи започнаха да приказват, че правата на тези хора се нарушават. Искам да попитам за какво никой не приказва за правото на живот на моето дете?
Защо никой не приказва за правото на отмъщение? Аз нямам потребност от състрадание или от страдание, а от поддръжка в битката против унищожаването на живота на младежите. Затова са митингите против неспазването на законите.
Само думи не стигат, би трябвало да се обединим и всички да се борим в името на живота, тъй като животът е подарък и би трябвало да го пазим ", упорства майката, изгубила единственото си дете.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ