17 часа следобед, пиков час за градския транспорт (кога ли

17 часа следобяд, пиков час за градския превоз (кога ли към този момент не е пиков час в скъпата ни столица?), изтощени жители са стегнали невидимите колани в претъпкания трамвай 8, до момента в който се движат по изтезаните и извънредно амортизирани релси, които сякаш бяха сменяни скоро. Чува се неистово скърцане, което проглушава ушите на всички, надделява го единствено писъкът на жена, която е на път да падне поради високата скорост, с която се движи трамваят, а друга се провиква на ватмана да кара по-леко. На него очевидно му се вози на увеселително влакче или гони разписание, само че каквато и да е повода, на возещите се в този миг не им е по никакъв начин занимателно, тъй като имат възприятието, че са по трасето на ужасите и нищо не им подсигурява, че този трамвай няма в един неотдавнашен ден просто да се обърне, предизвиквайки някой съдбовен случай.
Зловещите скърцащи звуци не престават дружно с невъобразимото отскачане на остарялата машина, всички се споглеждат и се питат естествени условия на живот ли са това и дали животните някъде не ги транспортират по-добре, в сравнение с столичаните в България?
Оживени полемики се развихрят в публичното пространство всекидневно за всевъзможни неща, свързани с градския превоз. Един ден ще банкрутира, различен ден не, един ден ще има нощна мрежа, различен ден назад, превозът бил в отлично положение и е постоянен, различен път не. Последно кое е вярното?
И в случай че тези полемики не водят до нищо продуктивно, в пространството продължава да виси питането, за какво по централни софийски улици линиите на трамваи и тролеи са в извънредно положение? За какво са тези годишни поправки по няколко месеца, в случай че най-после релсите наподобяват като пред строшаване или напряко след бомбардиране? Защо не престават да бъдат в употреба трамваи, които явно от дълго време би трябвало да са в музея и за какво най-сетне не се направи някакво дейно систематизиране на градската мрежа по този начин, че на някои места да имаме превоз на всеки 2 минути, а на други на всеки 60? Трябва ли още веднъж да се случи някоя покруса, с цел да се погрижат тези, които дават отговор за сигурността и естествения транспорт на жителите? Поредните въпроси напразно и следващия ден, в който керванът ще продължи да си върви по утъпкания път, а ние покорно след него.