Бащата на Шерлок Холмс – масон и спиритуалист
165 години от рождението на сър Артър Конан Дойл отбелязва издателство „ Лист ” със сборника „ Шерлок Холмс и кървавият елмаз ”. Обемистият том с твърди корици включва 18 описа и новели, в които детективът от улица „ Бейкър ” разплита убийства и мистерии дружно с помощника си доктор Уотсън. Всички творби са в превод на Милена Попова, а корицата е дело на Емил Марков.
Сред бисерите в сбирката са както истории като „ Сребърен пламък ” и „ Ритуалът на рода Мъсгрейв ”, писани през 90-те години на XIX век, по този начин и творби, основани след цяла декада авторово безмълвие на тематика „ Шерлок Холмс ”.
В интервала 1893 – 1903 година Артър Конан Дойл загърбва детектива, с цел да има време за историческите си романи. Читателите и издателите обаче са извънредно недоволни, по тази причина през 1903-а писателят още веднъж пали лулата на Шерлок в описа „ Запустялата къща ”.
Искрата не загасва до 1927 година, когато излиза сборникът „ Архивът на Шерлок Холмс ” с последните 12 истории за приключенията на гениалния следовател. Част от тях са и в сбирката на „ Лист ” – „ Кралският елмаз ”, „ Лазещият професор ”, „ Тримата мъже с фамилия Гаридеб ”.
Всички тези престъпни загадки са за интелектуална почивка за Артър Конан Дойл.
Паралелно с тях той изследва задълбочено разнообразни паранормални феномени. През 1887 година бащата на Шерлок Холмс участва на към 20 сеанса, опити по телепатия и срещи с медиуми. Пише интензивно и за спиритическото списание „ Лайт ”, където се афишира за спиритуалист. През същата година е отдаден в масонство и става член на ложа „ Финикс.
По-нататък в житейския си път Дойл ще продължи да възхвалява психическите явления и материализациите на духа. През 1916 година, в разгара на Първата международна война, вярата на писателя в психическите явления бележи разцвет и той написа публикация, в която отбелязва, че „ спиритизмът е това, което той назовава „ Ново признание ”, изпратено от Бог, с цел да донесе разтуха на опечалените ”.
Две години по-късно разгласява и независим спиритуален труд „ Новото признание ”. През 1920-а пък пътува до Австралия и Нова Зеландия, с цел да убеждава в силата на спиритизма. До гибелта му през 1930 година главното му занятие са точно беседите за спиритуалистичните му убеждения, които той изнася във Англия, Съединени американски щати и разнообразни европейски страни.
Сред бисерите в сбирката са както истории като „ Сребърен пламък ” и „ Ритуалът на рода Мъсгрейв ”, писани през 90-те години на XIX век, по този начин и творби, основани след цяла декада авторово безмълвие на тематика „ Шерлок Холмс ”.
В интервала 1893 – 1903 година Артър Конан Дойл загърбва детектива, с цел да има време за историческите си романи. Читателите и издателите обаче са извънредно недоволни, по тази причина през 1903-а писателят още веднъж пали лулата на Шерлок в описа „ Запустялата къща ”.
Искрата не загасва до 1927 година, когато излиза сборникът „ Архивът на Шерлок Холмс ” с последните 12 истории за приключенията на гениалния следовател. Част от тях са и в сбирката на „ Лист ” – „ Кралският елмаз ”, „ Лазещият професор ”, „ Тримата мъже с фамилия Гаридеб ”.
Всички тези престъпни загадки са за интелектуална почивка за Артър Конан Дойл.
Паралелно с тях той изследва задълбочено разнообразни паранормални феномени. През 1887 година бащата на Шерлок Холмс участва на към 20 сеанса, опити по телепатия и срещи с медиуми. Пише интензивно и за спиритическото списание „ Лайт ”, където се афишира за спиритуалист. През същата година е отдаден в масонство и става член на ложа „ Финикс.
По-нататък в житейския си път Дойл ще продължи да възхвалява психическите явления и материализациите на духа. През 1916 година, в разгара на Първата международна война, вярата на писателя в психическите явления бележи разцвет и той написа публикация, в която отбелязва, че „ спиритизмът е това, което той назовава „ Ново признание ”, изпратено от Бог, с цел да донесе разтуха на опечалените ”.
Две години по-късно разгласява и независим спиритуален труд „ Новото признание ”. През 1920-а пък пътува до Австралия и Нова Зеландия, с цел да убеждава в силата на спиритизма. До гибелта му през 1930 година главното му занятие са точно беседите за спиритуалистичните му убеждения, които той изнася във Англия, Съединени американски щати и разнообразни европейски страни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ