Отбелязват 160 години от смъртта на Хенри Дейвид Торо
160 години след гибелта на огромния американски публицист Хенри Дейвид Торо (1817 – 1862) издателство " Кръг " разгласява за първи път на български неговата последна книга. " Кейп Код " (1865), чието издаване в оригинал Торо по този начин и не дочаква, е в изкусния превод на проф. Албена Бакрачева – добре позната с преводите си на " Уолдън " и на определени есета на американеца. В новото издание е включен и послепис от Бакрачева, отдаден на късното творчество на Торо, за което у нас се знае по-малко. Корицата е дело на художника Кирил Златков.
В интервала сред 1849 и 1857 година Хенри Дейвид подхваща четири пътувания до полуостров Кейп Код, който се намира в югоизточната част на щата Масачузетс и има характерна форма – прилича присвита в лакътя и стегната в пестник ръка. След пътуванията си той основава едноименната творба, в която разказва това емблематично за Америка място, и се впуска в търсене на философска формулировка на комплицираната връзка сред морето и брега, сред природата и индивида, живота и гибелта.
Прекарвал нощите си навътре в морски фарове, в риболовен колиби и в изолирани ферми, скитал по плажове, Торо прави методично, само че и поетично наблюдаване на цялостната картина на полуострова от средата на XIX в. " Кейп Код " е изпълнен с неповторимите му усещания и точни описания, само че също по този начин и със личните му наслада и удивление, че се е натъкнал на нова граница, където човек може да застане и да " остави цяла Америка зад себе си ". " Кейп Код " е " изключението " в творчеството на Торо. Нетипично за останалите му текстове, тук той си разрешава и известна доза комизъм. Неслучайно съществува мнението, че това е " най-слънчевата ", доколкото е " най-смешната " негова книга (ако и смехът постоянно да е подигравателен и даже нагарчащ).
И тази негова творба обаче не прави изключение, що се отнася до богатото и картинно изложение на естествени пейзажи. " Торо основава жанра на природописа; това " зелено " писане за/от/във/към/pro природата, което се трансформира насетне в огромна лично американска литературна традиция и задава природоангажираността, посветеността на екокаузата като жанр на мислене и житейско държание въобще ", написа проф. Бакрачева в послеслова. И приключва с думите на Емерсън от светлото му посмъртно слово за Торо: " Душата му бе основана за най-благородното общество; в късия си живот той изчерпа опциите на този свят; където има знание, където има положително, където има хубост, той ще си бъде вкъщи ".
Чрез " Кейп Код " екипът на " Кръг " продължава да добавя серията от издания, които оформят визията за американския романтизъм и трансцендентализъм, основана у българския четец от други емблематични произведения на водещите фигури за интервала: Хенри Дейвид Торо ( " Дивите ябълки. Избрани есета ", 2020 г.), Маргарет Фулър ( " Лято на езерата ", 2020 г.) и Ралф Уолдо Емерсън ( " Кръгове. Избрани есета ", 2021 г.). Всички те са претворени на български за първи път в положителния превод на проф. Албена Бакрачева.
Хенри Дейвид Торо (1817 – 1862) е американски публицист и мъдрец и една от водещите фигури в трансцендентализма, чиито хрумвания той освен изповядва на доктрина, само че и потвърждава на процедура посредством образеца на личния си живот.
Предчувствайки гибелта си, той приготвя някои от дневниците си за обява. Днес всичко написано от него е издавано и се равнява на към 20 тома – дневници, есета, лекции, преписка, както и четири цялостни книги: " Седмица по реките Конкорд и Меримак " (1849), " Уолдън " (1854), " Мейнските гори " (1864) и " Кейп Код " (1865).
В интервала сред 1849 и 1857 година Хенри Дейвид подхваща четири пътувания до полуостров Кейп Код, който се намира в югоизточната част на щата Масачузетс и има характерна форма – прилича присвита в лакътя и стегната в пестник ръка. След пътуванията си той основава едноименната творба, в която разказва това емблематично за Америка място, и се впуска в търсене на философска формулировка на комплицираната връзка сред морето и брега, сред природата и индивида, живота и гибелта.
Прекарвал нощите си навътре в морски фарове, в риболовен колиби и в изолирани ферми, скитал по плажове, Торо прави методично, само че и поетично наблюдаване на цялостната картина на полуострова от средата на XIX в. " Кейп Код " е изпълнен с неповторимите му усещания и точни описания, само че също по този начин и със личните му наслада и удивление, че се е натъкнал на нова граница, където човек може да застане и да " остави цяла Америка зад себе си ". " Кейп Код " е " изключението " в творчеството на Торо. Нетипично за останалите му текстове, тук той си разрешава и известна доза комизъм. Неслучайно съществува мнението, че това е " най-слънчевата ", доколкото е " най-смешната " негова книга (ако и смехът постоянно да е подигравателен и даже нагарчащ).
И тази негова творба обаче не прави изключение, що се отнася до богатото и картинно изложение на естествени пейзажи. " Торо основава жанра на природописа; това " зелено " писане за/от/във/към/pro природата, което се трансформира насетне в огромна лично американска литературна традиция и задава природоангажираността, посветеността на екокаузата като жанр на мислене и житейско държание въобще ", написа проф. Бакрачева в послеслова. И приключва с думите на Емерсън от светлото му посмъртно слово за Торо: " Душата му бе основана за най-благородното общество; в късия си живот той изчерпа опциите на този свят; където има знание, където има положително, където има хубост, той ще си бъде вкъщи ".
Чрез " Кейп Код " екипът на " Кръг " продължава да добавя серията от издания, които оформят визията за американския романтизъм и трансцендентализъм, основана у българския четец от други емблематични произведения на водещите фигури за интервала: Хенри Дейвид Торо ( " Дивите ябълки. Избрани есета ", 2020 г.), Маргарет Фулър ( " Лято на езерата ", 2020 г.) и Ралф Уолдо Емерсън ( " Кръгове. Избрани есета ", 2021 г.). Всички те са претворени на български за първи път в положителния превод на проф. Албена Бакрачева.
Хенри Дейвид Торо (1817 – 1862) е американски публицист и мъдрец и една от водещите фигури в трансцендентализма, чиито хрумвания той освен изповядва на доктрина, само че и потвърждава на процедура посредством образеца на личния си живот.
Предчувствайки гибелта си, той приготвя някои от дневниците си за обява. Днес всичко написано от него е издавано и се равнява на към 20 тома – дневници, есета, лекции, преписка, както и четири цялостни книги: " Седмица по реките Конкорд и Меримак " (1849), " Уолдън " (1854), " Мейнските гори " (1864) и " Кейп Код " (1865).
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ