Парцалев - гениалният, но тъжен комик, когото само партията ...
16 юни е велика дата за българското кино и театрално изкуство. На нея преди цели 100 години е роден гениалният Георги Парцалев. Безумно надарен, спорен. Способен да разсмее до сълзи нацията единствено с отваряне на устата си. Боготворен от публиката. Но отвън сцената - уединен и печален. Преследван от Партията и злокобната Държавна сигурност поради това, че е друг. Заливан с доноси от сътрудници. Но същински безгрижник, който затваря кръчмите на социалистическа София, пие наложително чаша уиски вечер и пуши " Марлборо ". Което още повече вбесява преследвачите.
Парцалев е роден в скромното градче Левски, Плевенско, в доста оскъдно семейство. Оттам идва семейството му. На рода му казвали Парцали, че по този начин ходели - нямали пари за нови облекла. Това не пречи на таткото да кара момчето да учи. Така Георги приключва положително учебно заведение в Плевен и записва да следва медицина в София. Но пък и бедността цялостен живот ще го бележи.
Не приключва висшето си обучение, защото боледува и закъсва с изпитите. А и по това време към този момент го интересува театърът. Взимат го трудовак, само че пък там получава късмет да играе на сцената. В Театъра на Строителни войски славата на надарения редови войник бързо се популяризира.
И е толкоз добър, че незабавно след уволнението го канят в Сатирата. Кариерата по-късно я знаем всички, нали? Има ли българин, който да не се е смял до пристъп с чичо Манчо в " С деца на море "? А пък по-възрастните още помнят препълнените зали, когато в града им гостуваха сатирично-музикалните спектакли с огромните звезди - като Парцалев и Лили Иванова. Всички думи на света са слаби за гения на артиста.
Неговият
голям " грях " за партийните приятели на всички равнища е неговата хомосексуалност.
Легенди - доста. Че още в Левски харесал момиче, само че техните му забранили любовта с претекста, че е прекомерно безпаричен, с цел да бъде с богатата хубавица. През несподелена любов със софийска музикантка. Какво ли още не! Едва ли има значение. Парцалев е гей, само че не обича да приказва по тематиката. Освен пред най-близките. Истината е, че доста страда от невъзможността да сътвори семейство, да има деца. До болежка!
Другата му огромна болежка е възбраната да играе обичаната си роля на Дон Кихот. Според легендата - единствено един път в Сатирата му оферират, само че се намесва шеф ли, режисьор ли, няма значение! " Не може пед---ст да играе Дон Кихот ", отсича въпросният приятел!
Все още битуват легенди и към присъединяване му в популярния развой през 1964 година против интелектуалци с хомосексуални убеждения. Арестувани са младият тогава кинокритик Атанас Свиленов и Васил Андреев - импресариото на именития артист Емил Димитров.
Георги Парцалев не е бил измежду упрекнатите, само че мълвата го свързва с процеса в съзнанието на хората. Никой не опровергал обществено тази неистина, в противен случай, потегля градски фолклор с крилата фраза, приписвана на артиста: „ Какви хора сте вие бе, приятели съдии!
Оправихте България, та седнахте да се занимавате с наш’те дупетии! “.
Възможно е той да е бил привикан единствено като очевидец, настояват други. От една страна, репресивните управляващи са желали да санкционират обществено гейовете, като осъдят известни персони. От друга - не смеели да привлекат най-известните като Парцалев и Емил Димитров, за който също в соца настойчиво се приказва.
Пак непотвърдена версия - могъщата дама от Централен комитет на Българска комунистическа партия Цола Драгойчева избавя множеството от съдените, защото са другари на сина ѝ - фамозния сърдечен хирург Чавдар Драгойчев. Докторът не крие изобщо сексуалността си, като задиря младежи, най-много войничета, по Борисовата градина - тогава още Парк на свободата, само че и едно от известните места за свободна мъжка обич.
Драгойчев и Парцалев обаче не са никога в един другарски кръг. Хирургът е фамозен с купоните, които провежда с гей елита в своя тузарски апартамент на бул. " Васил Левски ", на метри от Софийския университет. Актьорът е единак, който мъчно позволява хора до себе си, избира да обикаля питейните заведения. Живее на бул. " Ленин ", в този момент " Цариградско шосе ", малко преди към този момент някогашния Полиграфически комбинат. Под наем! Защо ли? Защото, за разлика от другите артисти, не получава софийско жителство. Там прибира и родителите си, когато остаряват, а татко му е към този момент с три инсулта.
Във кино лентата " С деца на море "
И финален от страхотното потомство на Калоянчев, Стоянка Мутафова и компания получава най-високата за соца купа " национален актьор ".
Въпреки че към този момент Парцалев е доста известен в цяла България, изначало Тодор Живков не го обича в първите години на властта си. Времената са мрачни. У нас преследват гейовете по руски пример. Второ, Партията се ядосва на именито решение на артисти от Музикалния спектакъл от 1963 година да създадат церемониал до Горна баня. Облечени са шарено, някои като дами. Някои го биха нарекли първия гей церемониал на България.
Сред тях има и други артисти - като Парцалев.
Георги попада в отчетите на Държавна сигурност около процеса година по-късно,
сякаш е свален от доклад. Но продължава да бъде наблюдаван - с кои хора излиза, какво пие, какво пуши, по кое време се прибира. Актьорът знае всичко, само че мълчи. Или хвърля доста редки, само че язвителни бележки по отношение на дейностите на националната власт.
Тримата от запаса - Кирил Господинов, Георги Парцалев и Никола Анастасов - с певицата Леа Иванова
С годините Живков трансформира отношението си към артиста. Дори привиква Калоянчев в опит да намерят някаква жена на Парцалев, да го задомят. Калата, който е огромен любим на Тато, подвига плещи - беззащитен е! Всъщност двамата огромни на Сатирата - Парцалев и Калоянчев, имат комплицирани връзки през годините. Но минало. Прекалено огромни са, евентуално в никакъв случай славата не може да бъде единствено за един.
Парцалев умира на 31 октомври 1989 година - малко преди режимът да падне. Има тежко заболяване на кръвта. И не е обичай на фамозния митинг на " Кристал " по-рано. Напротив, година и половина по-рано едвам оцелява след сепсис.
Но управляващите на социалистическа България по този начин и не заобичват гениалния артист. Не позволяват поклонение в Сатирата, нито наличие на хората по време на погребението в Централните софийски гробища. Доста столичани обаче пробиват милиционерския кордон и сервират цветя. Това е най-важното! Любовта на хората! Георги Парцалев я има през целия си живот. Без значение, че след себе си не оставя деца, а страхотната му сбирка от творби на изкуството се разпръсква в неразбираеми направления. Имоти, споменахме, няма. Освен един унаследен апартамент в град Левски, който би трябвало да раздели със сестра си. Парцалев несъмнено би ѝ го подарил приживе, до момента в който си пие уискито.
Калин Сърменов: Ще оживее на концерт с Лили Иванова
Калин Сърменов е шеф на Сатиричния спектакъл, а като млад артист има шанса да бъде и сътрудник с легендата.
- Г-н Сърменов, по какъв начин Сатирата ще означи 100 години от раждането на великия Парцалев?
- Открихме една маска на Парцалев в театъра. Долу във фоайето имаме колона, на която през последната година и половина намират място вдъхновителите и основателите на Сатиричния. В по-късната есен готвим една изненада - концерт с Лили Иванова в НДК, на който ще има холограма на Парцалев. Той ще оживее и ще играе дружно с млади актьори от Сатиричния спектакъл. Освен Лили Иванова ще бъде и нашият оркестър - изобщо изненади няма да липсват, към този момент сме много напреднали като сюжет. В същото време вършим филм за Парцалев, като ще го прожектираме в Сатиричния спектакъл за всички младежи, които се занимават с това изкуство. Правим го за тях, не за нас, които сме били до Парцалев. Защото в България бързо забравяме. Имаме и витрина с атрибут на Парцалев. Неговият облик е и на тавана на огромното предверие, където е " Небесният спектакъл ". Има особено място на Парцалев с QR код. Всеки, който седне на или към него, може да сканира и да разбере историята на Парцалев.
- Вие какво помните от директните си контакти с него?
- Вижте, цялото това потомство носеше един извънреден заряд на лоялност, на професионален морал. Нещо, на което в днешно време никой никого не учи. Когато стане въпрос за работа, всичко останало отиваше не на втори, ами на десети проект. Това изяснявам и на моите студенти - на първо място е професионален морал. Парцалев беше от тези хора. Той си подреждаше доста вярно целите. Когато отидох в Сатирата, седнах на неговото място. В тази гардеробна са били титани - Калоянчев, Нейчо Попов, Парцалев. Да, всеки е имал персоналните си прекарвания. Но един път пък не съм видял Калоянчев с непросветен текст! Или да закъснее, да се отнесе с неуважение. За мен тези неща са значимите.
- Знаем, че великите комици са тъжни хора, чувал съм от познати същото за Парцалев?
- Е, това са персонални неща. Имаше един руски приятел - Андропов. Тогава го бяха подгонили Парцалев. Имаше доста неща, само че всички сътрудници застанаха зад него. Това са към този момент жълтинии.
- Не, никога не приказваме за тях, а за персоналния контакт?
- Не съм и бил толкоз непосредствен с него, а по-скоро професионално. Парцалев мъчно допускаше хора до себе си. Виж, с Калоянчев бях много непосредствен. Парцалев беше необикновен, имаше различен тип класификация в общуването си. Той си избираше хората. Навремето имаше специфична маса за него в барчето на Сатирата - в този момент Комеди клуб. Само специфичен човек може да има лична маса. И той се харесваше в тази роля. Например Калата нямаше такава маса! Особен човек беше Парцалев.
Звезделин Минков: Пиеше уиски с „ чУшмяна “ вода, събираше книги и икони
С Парцалев бяхме 10 години по спектакли, Бог да го елементарни! Най-обичаният артист за всички времена от всички българи - от 3 до 103 години.
Малцина знаят, че беше печален човек. Настръхвам, като приказвам. Сред дребното щастливци съм, които е допускал до себе си. Сигурно 30 пъти съм му ходил на посетители. Много пъти ме е разсмивал и по заведенията на София.
Но един път, бяхме единствено двамата, нещо му стане, просълзи се и показа: „ Звездо, представяш ли си, един път взех решение да ида до Париж, ей по този начин, да се разходя! Намерих билети. И вечерта, в която идвам, умира Луи дьо Финес “. На другата заран Парцалев минава по улицата и вижда вестниците със заглавието за гибелта. Взима един и не може да повярва - 64 страници са отдадени единствено на великия французин! Хората не са спали. И ми сподели: „ Звездо, аз като умря на 66 години, не позна с две, на последна страница на „ Работническо дело “ - долу, най-вдясно, ще има едно каренце, на което ще написа: Почина Георги Парцалев. ТОЧКА “.
Георги доста обичаше да чете. Съветваше ме, като изучавам роля, освен да наизустя текста. Да се поинтересувам от създателя, да ида в библиотеката, да взема друга негова книга. Да прочета що за човек е. Сам имаше голяма библиотека, аз сходна не съм виждал. Над 2000 тома едвам се побираха от пода до тавана. Имаше и доста икони, обичаше да ги събира и демонстрира на другари.
В жилището му имаше голяма тъмна дървена маса с 6 стола. Винаги пиеше, както самичък ѝ споделяше, „ чушмяна “ вода. Никога минерална. Наливаше си от чешмата. И сипваше една чаша уиски, допълваше с малко вода и лед. Разбъркваше с една лъжичка и като отпие, по този начин си облизваше устните, че ти се допива и на теб. Много готин! Номер 1 е Парцалев, непостижим! Но печален! Първо, от несподелената обич с едно момиче в Левски, което изпращал и се целували. То било най-богатото в града. Баща му заплашил да го изгони от вкъщи, в случай че продължат да се срещат. Разказвал ми го е със сълзи на очите. После никоя друга жена не му наподобява по същия метод. И по този начин - през днешния ден, на следващия ден. Остана си самичък. Болеше го, че няма правоприемник. Много страдаше, когато сътрудник от Сатиричния го почерпи - я за раждане, я за рожден ден на детенце. Съжаляваше, че не е могъл най-малко да осинови едно. Да има кой да го наследи. Остана с родителите си и кучето Вог. То беше като член на фамилията му.
За политиката Парцалев споделяше, че артистът няма място в нея. За да може да плюе и едни, и други. В тези времена беше мъчно, само че положителният артист може постоянно да завърти нещата, даже единствено с интонация да покаже отношение. Много пъти го каниха да стане член на Българска комунистическа партия, само че постоянно отхвърляше. Сигурно и по тази причина финален стана " заслужил ", а след това и " национален " актьор. Иначе и Живков го е викал да слуша анекдотите му.
И имаше друго забавно качество - не можеш да схванеш по кое време споделя анекдот, по кое време същинска преживелица. Така ги смесваше, разкрасяваше, че и до момента някои истории не мога да схвана дали са истина.
Много обичаше да пътува. Уважаваше сътрудниците си. Е, някои страняха от него. Имаше непокътната маса в Клуба на артиста на Сатирата, тъкмо до барплота. Като влезеше, кимаше към безусловно всеки. И споделяше: " Сега ще опиша анекдот, по тази причина не пийте, че ще се олеете! ". Аз различен подобен не съм виждал! Другите артисти желаеха подписи от него.
И най-после - дано поканя всички в центъра на София на спектакъла си „ Ваш, Георги Парцалев “, 13 юни, на улица „ Шипка “ 34, в постройката на Руския културен център. После ще го играя в моя роден град Козлодуй и най-после в Горна Оряховица.
Колегите за него
И бебетата го познаваха и го обичаха, и старците го познаваха и го обичаха…
-Татяна Лолова
Доносниците бяха измежду нас, от артистите. Но по този начин може би беше и по-добре, тъй като ние бяхме другари с тях. А те са били задължени да пишат. И те не бяха слаби актьори. Двама души, които не трябва в този момент да ги будим, само че всички знаехме кои са и се държахме с тях добре и те ни отговаряха със същото. В театъра Парцалев в никакъв случай не си разреши да парадира със своята половост или да се закача с някого.
-Славчо Пеев
Много е интимно това, което знам, само че той беше ощетен от природата. Мълчеше на тази тематика. Всичко ми разказа… Той нямаше обич, не срещна индивида, с който да е щастлив… Светът не се гневи на това нещо… Но при него беше в такова време, в такава страна и хората отиваха при него поради парите, поради името му… Той не можа да повярва в същинската тръпка, не изпита същинската обич и да се зарадва на такова нещо.
-Латинка Петрова
Никога не сме говорили за това, само че усещах, че желае да ми показа своята загадка. Беше уединен. Не оставаше дълго с сътрудниците. Предпочиташе да прекарва времето си със свои другари. Никога не омеша професионалния с приятелския си кръг. Джентълмен! Не познавам доста като него. Не ме е занимавал с нелепости - битовизми, персонални истории. Държеше да сме дружно като сътрудници на сцената, на екрана. Знам, че доста му тежеше, че не е като другите, като множеството, само че беше повече мъж от доста „ същински “ мъже.
Хората приказваха. Той беше всеобщ любим и не се усещаше добре с клюките по собствен адрес. Държа се почтено даже когато завистници ги разпространиха в театъра и той знаеше, че се шушука по коридорите. Георги беше мощен човек. Не падна до тяхното равнище. Продължаваше да работи. Хората го обичаха!
-Стоянка Мутафова
Заб.: Мненията са от книгата на Георги Тошев - „ Хамлет от град Левски
Визитка:
Георги Парцалев е роден в град Левски на 16 юни 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.
Работил е в Театъра на трудовата тегоба през 1954 година, в Театъра на Строителни войски през 1955 година и от 1956 година в Сатиричния спектакъл.
През 1958 година идва първата му роля в киното - в „ Любимец 13 “. Свързван с пътуващите в края на 50-те и през 60-те така наречен „ естрадно-сатирични “ концерти, последователно се трансформира в живата легенда на българската комедия. Незабравим в „ Привързаният балон “ (1967), „ Кит “, „ Петимата от Моби Дик “ (1970), „ С деца на море “ (1972), „ Сиромашко лято “ (1973), „ Баща ми бояджията “ (1974), „ Два диоптъра далекогледство “ (1976), „ 13-ата избраница на принца “ (1987). Умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 година от левкемия.
Парцалев е роден в скромното градче Левски, Плевенско, в доста оскъдно семейство. Оттам идва семейството му. На рода му казвали Парцали, че по този начин ходели - нямали пари за нови облекла. Това не пречи на таткото да кара момчето да учи. Така Георги приключва положително учебно заведение в Плевен и записва да следва медицина в София. Но пък и бедността цялостен живот ще го бележи.
Не приключва висшето си обучение, защото боледува и закъсва с изпитите. А и по това време към този момент го интересува театърът. Взимат го трудовак, само че пък там получава късмет да играе на сцената. В Театъра на Строителни войски славата на надарения редови войник бързо се популяризира.
И е толкоз добър, че незабавно след уволнението го канят в Сатирата. Кариерата по-късно я знаем всички, нали? Има ли българин, който да не се е смял до пристъп с чичо Манчо в " С деца на море "? А пък по-възрастните още помнят препълнените зали, когато в града им гостуваха сатирично-музикалните спектакли с огромните звезди - като Парцалев и Лили Иванова. Всички думи на света са слаби за гения на артиста.
Неговият
голям " грях " за партийните приятели на всички равнища е неговата хомосексуалност.
Легенди - доста. Че още в Левски харесал момиче, само че техните му забранили любовта с претекста, че е прекомерно безпаричен, с цел да бъде с богатата хубавица. През несподелена любов със софийска музикантка. Какво ли още не! Едва ли има значение. Парцалев е гей, само че не обича да приказва по тематиката. Освен пред най-близките. Истината е, че доста страда от невъзможността да сътвори семейство, да има деца. До болежка!
Другата му огромна болежка е възбраната да играе обичаната си роля на Дон Кихот. Според легендата - единствено един път в Сатирата му оферират, само че се намесва шеф ли, режисьор ли, няма значение! " Не може пед---ст да играе Дон Кихот ", отсича въпросният приятел!
Все още битуват легенди и към присъединяване му в популярния развой през 1964 година против интелектуалци с хомосексуални убеждения. Арестувани са младият тогава кинокритик Атанас Свиленов и Васил Андреев - импресариото на именития артист Емил Димитров.
Георги Парцалев не е бил измежду упрекнатите, само че мълвата го свързва с процеса в съзнанието на хората. Никой не опровергал обществено тази неистина, в противен случай, потегля градски фолклор с крилата фраза, приписвана на артиста: „ Какви хора сте вие бе, приятели съдии!
Оправихте България, та седнахте да се занимавате с наш’те дупетии! “.
Възможно е той да е бил привикан единствено като очевидец, настояват други. От една страна, репресивните управляващи са желали да санкционират обществено гейовете, като осъдят известни персони. От друга - не смеели да привлекат най-известните като Парцалев и Емил Димитров, за който също в соца настойчиво се приказва.
Пак непотвърдена версия - могъщата дама от Централен комитет на Българска комунистическа партия Цола Драгойчева избавя множеството от съдените, защото са другари на сина ѝ - фамозния сърдечен хирург Чавдар Драгойчев. Докторът не крие изобщо сексуалността си, като задиря младежи, най-много войничета, по Борисовата градина - тогава още Парк на свободата, само че и едно от известните места за свободна мъжка обич.
Драгойчев и Парцалев обаче не са никога в един другарски кръг. Хирургът е фамозен с купоните, които провежда с гей елита в своя тузарски апартамент на бул. " Васил Левски ", на метри от Софийския университет. Актьорът е единак, който мъчно позволява хора до себе си, избира да обикаля питейните заведения. Живее на бул. " Ленин ", в този момент " Цариградско шосе ", малко преди към този момент някогашния Полиграфически комбинат. Под наем! Защо ли? Защото, за разлика от другите артисти, не получава софийско жителство. Там прибира и родителите си, когато остаряват, а татко му е към този момент с три инсулта.
Във кино лентата " С деца на море "
И финален от страхотното потомство на Калоянчев, Стоянка Мутафова и компания получава най-високата за соца купа " национален актьор ".
Въпреки че към този момент Парцалев е доста известен в цяла България, изначало Тодор Живков не го обича в първите години на властта си. Времената са мрачни. У нас преследват гейовете по руски пример. Второ, Партията се ядосва на именито решение на артисти от Музикалния спектакъл от 1963 година да създадат церемониал до Горна баня. Облечени са шарено, някои като дами. Някои го биха нарекли първия гей церемониал на България.
Сред тях има и други артисти - като Парцалев.
Георги попада в отчетите на Държавна сигурност около процеса година по-късно,
сякаш е свален от доклад. Но продължава да бъде наблюдаван - с кои хора излиза, какво пие, какво пуши, по кое време се прибира. Актьорът знае всичко, само че мълчи. Или хвърля доста редки, само че язвителни бележки по отношение на дейностите на националната власт.
Тримата от запаса - Кирил Господинов, Георги Парцалев и Никола Анастасов - с певицата Леа Иванова
С годините Живков трансформира отношението си към артиста. Дори привиква Калоянчев в опит да намерят някаква жена на Парцалев, да го задомят. Калата, който е огромен любим на Тато, подвига плещи - беззащитен е! Всъщност двамата огромни на Сатирата - Парцалев и Калоянчев, имат комплицирани връзки през годините. Но минало. Прекалено огромни са, евентуално в никакъв случай славата не може да бъде единствено за един.
Парцалев умира на 31 октомври 1989 година - малко преди режимът да падне. Има тежко заболяване на кръвта. И не е обичай на фамозния митинг на " Кристал " по-рано. Напротив, година и половина по-рано едвам оцелява след сепсис.
Но управляващите на социалистическа България по този начин и не заобичват гениалния артист. Не позволяват поклонение в Сатирата, нито наличие на хората по време на погребението в Централните софийски гробища. Доста столичани обаче пробиват милиционерския кордон и сервират цветя. Това е най-важното! Любовта на хората! Георги Парцалев я има през целия си живот. Без значение, че след себе си не оставя деца, а страхотната му сбирка от творби на изкуството се разпръсква в неразбираеми направления. Имоти, споменахме, няма. Освен един унаследен апартамент в град Левски, който би трябвало да раздели със сестра си. Парцалев несъмнено би ѝ го подарил приживе, до момента в който си пие уискито.
Калин Сърменов: Ще оживее на концерт с Лили Иванова
Калин Сърменов е шеф на Сатиричния спектакъл, а като млад артист има шанса да бъде и сътрудник с легендата.
- Г-н Сърменов, по какъв начин Сатирата ще означи 100 години от раждането на великия Парцалев?
- Открихме една маска на Парцалев в театъра. Долу във фоайето имаме колона, на която през последната година и половина намират място вдъхновителите и основателите на Сатиричния. В по-късната есен готвим една изненада - концерт с Лили Иванова в НДК, на който ще има холограма на Парцалев. Той ще оживее и ще играе дружно с млади актьори от Сатиричния спектакъл. Освен Лили Иванова ще бъде и нашият оркестър - изобщо изненади няма да липсват, към този момент сме много напреднали като сюжет. В същото време вършим филм за Парцалев, като ще го прожектираме в Сатиричния спектакъл за всички младежи, които се занимават с това изкуство. Правим го за тях, не за нас, които сме били до Парцалев. Защото в България бързо забравяме. Имаме и витрина с атрибут на Парцалев. Неговият облик е и на тавана на огромното предверие, където е " Небесният спектакъл ". Има особено място на Парцалев с QR код. Всеки, който седне на или към него, може да сканира и да разбере историята на Парцалев.
- Вие какво помните от директните си контакти с него?
- Вижте, цялото това потомство носеше един извънреден заряд на лоялност, на професионален морал. Нещо, на което в днешно време никой никого не учи. Когато стане въпрос за работа, всичко останало отиваше не на втори, ами на десети проект. Това изяснявам и на моите студенти - на първо място е професионален морал. Парцалев беше от тези хора. Той си подреждаше доста вярно целите. Когато отидох в Сатирата, седнах на неговото място. В тази гардеробна са били титани - Калоянчев, Нейчо Попов, Парцалев. Да, всеки е имал персоналните си прекарвания. Но един път пък не съм видял Калоянчев с непросветен текст! Или да закъснее, да се отнесе с неуважение. За мен тези неща са значимите.
- Знаем, че великите комици са тъжни хора, чувал съм от познати същото за Парцалев?
- Е, това са персонални неща. Имаше един руски приятел - Андропов. Тогава го бяха подгонили Парцалев. Имаше доста неща, само че всички сътрудници застанаха зад него. Това са към този момент жълтинии.
- Не, никога не приказваме за тях, а за персоналния контакт?
- Не съм и бил толкоз непосредствен с него, а по-скоро професионално. Парцалев мъчно допускаше хора до себе си. Виж, с Калоянчев бях много непосредствен. Парцалев беше необикновен, имаше различен тип класификация в общуването си. Той си избираше хората. Навремето имаше специфична маса за него в барчето на Сатирата - в този момент Комеди клуб. Само специфичен човек може да има лична маса. И той се харесваше в тази роля. Например Калата нямаше такава маса! Особен човек беше Парцалев.
Звезделин Минков: Пиеше уиски с „ чУшмяна “ вода, събираше книги и икони
С Парцалев бяхме 10 години по спектакли, Бог да го елементарни! Най-обичаният артист за всички времена от всички българи - от 3 до 103 години.
Малцина знаят, че беше печален човек. Настръхвам, като приказвам. Сред дребното щастливци съм, които е допускал до себе си. Сигурно 30 пъти съм му ходил на посетители. Много пъти ме е разсмивал и по заведенията на София.
Но един път, бяхме единствено двамата, нещо му стане, просълзи се и показа: „ Звездо, представяш ли си, един път взех решение да ида до Париж, ей по този начин, да се разходя! Намерих билети. И вечерта, в която идвам, умира Луи дьо Финес “. На другата заран Парцалев минава по улицата и вижда вестниците със заглавието за гибелта. Взима един и не може да повярва - 64 страници са отдадени единствено на великия французин! Хората не са спали. И ми сподели: „ Звездо, аз като умря на 66 години, не позна с две, на последна страница на „ Работническо дело “ - долу, най-вдясно, ще има едно каренце, на което ще написа: Почина Георги Парцалев. ТОЧКА “.
Георги доста обичаше да чете. Съветваше ме, като изучавам роля, освен да наизустя текста. Да се поинтересувам от създателя, да ида в библиотеката, да взема друга негова книга. Да прочета що за човек е. Сам имаше голяма библиотека, аз сходна не съм виждал. Над 2000 тома едвам се побираха от пода до тавана. Имаше и доста икони, обичаше да ги събира и демонстрира на другари.
В жилището му имаше голяма тъмна дървена маса с 6 стола. Винаги пиеше, както самичък ѝ споделяше, „ чушмяна “ вода. Никога минерална. Наливаше си от чешмата. И сипваше една чаша уиски, допълваше с малко вода и лед. Разбъркваше с една лъжичка и като отпие, по този начин си облизваше устните, че ти се допива и на теб. Много готин! Номер 1 е Парцалев, непостижим! Но печален! Първо, от несподелената обич с едно момиче в Левски, което изпращал и се целували. То било най-богатото в града. Баща му заплашил да го изгони от вкъщи, в случай че продължат да се срещат. Разказвал ми го е със сълзи на очите. После никоя друга жена не му наподобява по същия метод. И по този начин - през днешния ден, на следващия ден. Остана си самичък. Болеше го, че няма правоприемник. Много страдаше, когато сътрудник от Сатиричния го почерпи - я за раждане, я за рожден ден на детенце. Съжаляваше, че не е могъл най-малко да осинови едно. Да има кой да го наследи. Остана с родителите си и кучето Вог. То беше като член на фамилията му.
За политиката Парцалев споделяше, че артистът няма място в нея. За да може да плюе и едни, и други. В тези времена беше мъчно, само че положителният артист може постоянно да завърти нещата, даже единствено с интонация да покаже отношение. Много пъти го каниха да стане член на Българска комунистическа партия, само че постоянно отхвърляше. Сигурно и по тази причина финален стана " заслужил ", а след това и " национален " актьор. Иначе и Живков го е викал да слуша анекдотите му.
И имаше друго забавно качество - не можеш да схванеш по кое време споделя анекдот, по кое време същинска преживелица. Така ги смесваше, разкрасяваше, че и до момента някои истории не мога да схвана дали са истина.
Много обичаше да пътува. Уважаваше сътрудниците си. Е, някои страняха от него. Имаше непокътната маса в Клуба на артиста на Сатирата, тъкмо до барплота. Като влезеше, кимаше към безусловно всеки. И споделяше: " Сега ще опиша анекдот, по тази причина не пийте, че ще се олеете! ". Аз различен подобен не съм виждал! Другите артисти желаеха подписи от него.
И най-после - дано поканя всички в центъра на София на спектакъла си „ Ваш, Георги Парцалев “, 13 юни, на улица „ Шипка “ 34, в постройката на Руския културен център. После ще го играя в моя роден град Козлодуй и най-после в Горна Оряховица.
Колегите за него
И бебетата го познаваха и го обичаха, и старците го познаваха и го обичаха…
-Татяна Лолова
Доносниците бяха измежду нас, от артистите. Но по този начин може би беше и по-добре, тъй като ние бяхме другари с тях. А те са били задължени да пишат. И те не бяха слаби актьори. Двама души, които не трябва в този момент да ги будим, само че всички знаехме кои са и се държахме с тях добре и те ни отговаряха със същото. В театъра Парцалев в никакъв случай не си разреши да парадира със своята половост или да се закача с някого.
-Славчо Пеев
Много е интимно това, което знам, само че той беше ощетен от природата. Мълчеше на тази тематика. Всичко ми разказа… Той нямаше обич, не срещна индивида, с който да е щастлив… Светът не се гневи на това нещо… Но при него беше в такова време, в такава страна и хората отиваха при него поради парите, поради името му… Той не можа да повярва в същинската тръпка, не изпита същинската обич и да се зарадва на такова нещо.
-Латинка Петрова
Никога не сме говорили за това, само че усещах, че желае да ми показа своята загадка. Беше уединен. Не оставаше дълго с сътрудниците. Предпочиташе да прекарва времето си със свои другари. Никога не омеша професионалния с приятелския си кръг. Джентълмен! Не познавам доста като него. Не ме е занимавал с нелепости - битовизми, персонални истории. Държеше да сме дружно като сътрудници на сцената, на екрана. Знам, че доста му тежеше, че не е като другите, като множеството, само че беше повече мъж от доста „ същински “ мъже.
Хората приказваха. Той беше всеобщ любим и не се усещаше добре с клюките по собствен адрес. Държа се почтено даже когато завистници ги разпространиха в театъра и той знаеше, че се шушука по коридорите. Георги беше мощен човек. Не падна до тяхното равнище. Продължаваше да работи. Хората го обичаха!
-Стоянка Мутафова
Заб.: Мненията са от книгата на Георги Тошев - „ Хамлет от град Левски
Визитка:
Георги Парцалев е роден в град Левски на 16 юни 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.
Работил е в Театъра на трудовата тегоба през 1954 година, в Театъра на Строителни войски през 1955 година и от 1956 година в Сатиричния спектакъл.
През 1958 година идва първата му роля в киното - в „ Любимец 13 “. Свързван с пътуващите в края на 50-те и през 60-те така наречен „ естрадно-сатирични “ концерти, последователно се трансформира в живата легенда на българската комедия. Незабравим в „ Привързаният балон “ (1967), „ Кит “, „ Петимата от Моби Дик “ (1970), „ С деца на море “ (1972), „ Сиромашко лято “ (1973), „ Баща ми бояджията “ (1974), „ Два диоптъра далекогледство “ (1976), „ 13-ата избраница на принца “ (1987). Умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 година от левкемия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ