,fit(968:545)&13:42:52)
16 години са необходими на Гинка Загорчева да постигне мечтата си
16 години. Точно толкоз лишава на Гинка Загорчева да реализира фантазията си. Да сложи международен връх и да победи на шампионата на планетата. През 1987-а тя не бяга, а лети над трудностите, с цел да доближи до своето място в историята.
" Ние започнахме спорта в доста сложни години, в небогати години. Как започнах да спортувам? Това беше в далечната 1971 година. Моят брат работеше в Пловдив. Разбрал, че има спортно учебно заведение. Живеех с баба ми и с дядо ми. И брат ми. Аз съм едно селско момиче. Какво развиване мога да имам в Раковски. Първият випуск на спортно учебно заведение бяхме деца от провинцията. Всички бяхме от пловдивските села. Всички бяхме идентични. Не бях тогава толкоз бърза. Бях много отскоклива и ме ориентираха към високия скок. Едно време имаше зони, с цел да се класираш, да дойдеш за републиканското. Тука беше в София. И нашата зона беше в Ямбол, аз трябваше да вземам участие на 60 метра безпрепятствено. И отидох да взема орден и да се класирам. Не можах да взема орден. Не можах да се класирам. А пък момичето от Тракия, което бягаше трудности, се контузи. И участвах на 60 метра с трудности. Едно, че станах първа. А второ, не знам по какъв начин са мерили, и го мериха нов връх. Колко е бил нов връх, не знам. Бях толкоз щастлива и удовлетворена ", спомни си Загорчева в в предаването " Зала на славата " само че Българска национална телевизия 1.
Цяло десетилетие се бори за огромните си триумфи с генерации хърделистки от Германската Демократична Република, Съветския Съюз и Полша. Но съперничеството с Йорданка Донкова я държи постоянно на щрек.
 )
" Беше доста огромна конкуренцията. Вътрешната конкуренция, която имахме с Данчето, пораждаше тези високи резултати, тъй като ти не можеш да отидеш на надпревари, в случай че нямаш конкуренция, в случай че нямаш дразнител, не е значение дали е българка, дали е чужденка, само че когато знаеш, че в България има някой да ти диша във врата, непрекъснато ти си поставяш цели и ги гониш. Всички състезатели са по този начин. Започна 83-та година положителният ми напредък нагоре ", показа именитата атлетка.
 )

Загорчева се връща към интервала, когато стопира да тренира.
" Имала съм миг, в който желаех да се откажа, 86-а година. Имах триумфи, имах медали, два от европейски шампионати, от зимата също. Имах медали. Добре се показах 86-а година, обаче нещо не ми вървяха нещата. И споделих, отхвърлям се. Стоях, стоях у дома. Дойде мъжът ми и вика - Ами аз вика бях на стадиона. Ами никой не пита за тебе. Абсолютно никой нито ме пита къде си, тренираш ли, не тренираш ли, какво става с тебе. Не се интересуват хората от тебе. Нямаш треньор. Дай да вървим и да стартираме да си упражняваме ние двамата. И почнах да упражнявам ", спомни си тя.
" Моята цел беше да направя международен връх. Ако ще и за 5 минути да е, само че там на таблото да видя, че е международен връх. Да потвърдя на себе си, че годините, в които съм се трудила, че не съм по-различна от другите състезателки, че също мога да реализира високи резултати ", показа Загорчева.
" Когато упражнявах в Чехия Мишо Бъчваров ми беше на тренировката и ми мереше. И тогава той ми сподели: " Гинка, по моите калкулации си подготвена за международен връх сега. Време да намериш съревнование ". Отидох в Гърция. Бях доста добре готова, бях доста съсредоточена. "
12.25. Това е измерението на международния връх на Гинка Загорчева подложен в Драма 1987-а. Рекордът се задържа до август 1988 година, когато е надминат от Йорданка Донкова в Стара Загора с 4 стотни.
" Казах си, най-сетне, реализирах това, което желаех. И идната ми цел беше към този момент международното състезание. Но не съм си мислила, че ще стана първа ", показа още легендата на българската атлетика, която се връща и към срещата с папа Йоан Павел в Рим по време на шампионата на планетата.
През 1987 година Загорчева печели златен орден от международното състезание. Рекордът на шампионатите на българката от Рим от 12.34 сек, е усъвършенстван след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на шампионата в Дегу, Южна Корея.
" Самото международно аз стартирах първа. От самия старт още не ги виждах. Стартът ми изигра най-голямата роля, с цел да стана международна шампионка. И може би щеше да бъде и международен връх, но беше валял страховит дъжд тогава, мокри до кости бяхме. Просто спря дъждът минута преди бягането. Олимпийските игри аз бях доста добре. 1988 година имах невероятни достижения. Започнах сезона с 12.48. Много мощно бягах няколко пъти, обаче паднах и се контузих. Не можах да се доизлекувам ", спомни си Гинка Загорчева.

Отказва се през 1992-а, откакто схваща, че за нея Олимпиада в Барселона няма да има.
В надпреварата на живота непрекъснато до нея е мъжът й Иван Бойчев, също спортист.
" Той ме дърпаше и ми помагаше доста. Моят брачен партньор е доста добър като човек. Единствено, сякаш той най-вече ми вярваше. Най-важното е да има съгласие, любов, обич, всичко друго, материалното се реализира ", приключи описа си Гинка Загорчева.
" Ние започнахме спорта в доста сложни години, в небогати години. Как започнах да спортувам? Това беше в далечната 1971 година. Моят брат работеше в Пловдив. Разбрал, че има спортно учебно заведение. Живеех с баба ми и с дядо ми. И брат ми. Аз съм едно селско момиче. Какво развиване мога да имам в Раковски. Първият випуск на спортно учебно заведение бяхме деца от провинцията. Всички бяхме от пловдивските села. Всички бяхме идентични. Не бях тогава толкоз бърза. Бях много отскоклива и ме ориентираха към високия скок. Едно време имаше зони, с цел да се класираш, да дойдеш за републиканското. Тука беше в София. И нашата зона беше в Ямбол, аз трябваше да вземам участие на 60 метра безпрепятствено. И отидох да взема орден и да се класирам. Не можах да взема орден. Не можах да се класирам. А пък момичето от Тракия, което бягаше трудности, се контузи. И участвах на 60 метра с трудности. Едно, че станах първа. А второ, не знам по какъв начин са мерили, и го мериха нов връх. Колко е бил нов връх, не знам. Бях толкоз щастлива и удовлетворена ", спомни си Загорчева в в предаването " Зала на славата " само че Българска национална телевизия 1.
Цяло десетилетие се бори за огромните си триумфи с генерации хърделистки от Германската Демократична Република, Съветския Съюз и Полша. Но съперничеството с Йорданка Донкова я държи постоянно на щрек.
" Беше доста огромна конкуренцията. Вътрешната конкуренция, която имахме с Данчето, пораждаше тези високи резултати, тъй като ти не можеш да отидеш на надпревари, в случай че нямаш конкуренция, в случай че нямаш дразнител, не е значение дали е българка, дали е чужденка, само че когато знаеш, че в България има някой да ти диша във врата, непрекъснато ти си поставяш цели и ги гониш. Всички състезатели са по този начин. Започна 83-та година положителният ми напредък нагоре ", показа именитата атлетка.

Загорчева се връща към интервала, когато стопира да тренира.
" Имала съм миг, в който желаех да се откажа, 86-а година. Имах триумфи, имах медали, два от европейски шампионати, от зимата също. Имах медали. Добре се показах 86-а година, обаче нещо не ми вървяха нещата. И споделих, отхвърлям се. Стоях, стоях у дома. Дойде мъжът ми и вика - Ами аз вика бях на стадиона. Ами никой не пита за тебе. Абсолютно никой нито ме пита къде си, тренираш ли, не тренираш ли, какво става с тебе. Не се интересуват хората от тебе. Нямаш треньор. Дай да вървим и да стартираме да си упражняваме ние двамата. И почнах да упражнявам ", спомни си тя.
" Моята цел беше да направя международен връх. Ако ще и за 5 минути да е, само че там на таблото да видя, че е международен връх. Да потвърдя на себе си, че годините, в които съм се трудила, че не съм по-различна от другите състезателки, че също мога да реализира високи резултати ", показа Загорчева.
" Когато упражнявах в Чехия Мишо Бъчваров ми беше на тренировката и ми мереше. И тогава той ми сподели: " Гинка, по моите калкулации си подготвена за международен връх сега. Време да намериш съревнование ". Отидох в Гърция. Бях доста добре готова, бях доста съсредоточена. "
12.25. Това е измерението на международния връх на Гинка Загорчева подложен в Драма 1987-а. Рекордът се задържа до август 1988 година, когато е надминат от Йорданка Донкова в Стара Загора с 4 стотни.
" Казах си, най-сетне, реализирах това, което желаех. И идната ми цел беше към този момент международното състезание. Но не съм си мислила, че ще стана първа ", показа още легендата на българската атлетика, която се връща и към срещата с папа Йоан Павел в Рим по време на шампионата на планетата.
През 1987 година Загорчева печели златен орден от международното състезание. Рекордът на шампионатите на българката от Рим от 12.34 сек, е усъвършенстван след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на шампионата в Дегу, Южна Корея.
" Самото международно аз стартирах първа. От самия старт още не ги виждах. Стартът ми изигра най-голямата роля, с цел да стана международна шампионка. И може би щеше да бъде и международен връх, но беше валял страховит дъжд тогава, мокри до кости бяхме. Просто спря дъждът минута преди бягането. Олимпийските игри аз бях доста добре. 1988 година имах невероятни достижения. Започнах сезона с 12.48. Много мощно бягах няколко пъти, обаче паднах и се контузих. Не можах да се доизлекувам ", спомни си Гинка Загорчева.

Отказва се през 1992-а, откакто схваща, че за нея Олимпиада в Барселона няма да има.
В надпреварата на живота непрекъснато до нея е мъжът й Иван Бойчев, също спортист.
" Той ме дърпаше и ми помагаше доста. Моят брачен партньор е доста добър като човек. Единствено, сякаш той най-вече ми вярваше. Най-важното е да има съгласие, любов, обич, всичко друго, материалното се реализира ", приключи описа си Гинка Загорчева.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ