Скатов по заледения скат на живота
16 експедиции, 13 сполучливо изкачени върха, като 7 от тях са 8-хилядници
Твърди, че в никакъв случай не е изпитвал боязън, а по-скоро се е задействало възприятието му за предпазване
Той е един от най-успешните покорители на най-високите върхове в света, само че името му нормално се свързва повече с обстоятелството, че го е направил като веган.
За няколко години обаче – от 2013 до 2018 година е постигнал неповторими резултати: 16 експедиции, 13 сполучливо изкачени върха, като 7 от тях са 8-хилядници. Стaвa пъpвият вeгaн в cвeтa и пъpвият бългapин, изкaчил Ceдeмтe кoнтинeнтaлни пъpвeнци нa плaнeтaтa – “Sеvеn Summits ”; пъpвият бългapин, изкaчил вpъx Eвepecт (8848 м) пo ceвepния и пo южния мapшpут, (2014 и 2017 г.); пъpвият бългapин, изкaчил нaй-бъpзo двa въpxa нaд 8000 м (Eвepecт и Лxoтцe, мaй 2017 година зa 5 дни и 12 чaca); c нaй-бъpзa eкcпeдиция в cвeтa нa вpъx Maкaлу (8481 м зa 94 чaca).
Атанас Скатов е и пъpвият бългapин, изкачил 2 oceмxилядникa зa 23 дeнa – Aнaпуpнa и Maкaлу и доближава до 7900 м на Джаулахири през мaй 2016, като Дxaулaгиpи и Maкaлу aтaкувa в aлпийcки cтил в paмкитe нa ceдмицa. Той е и пъpвият бългapин, учacтвaл в 4 eкcпeдиции нa въpxoвe нaд 8000 м зa 90 дни – Aнaпуpнa, Дxaулaгиpи, Maкaлу и Гaшepбpум 2 пpeз 2016 година Първият българин е, който е учacтвaл в 16 eкcпeдиции зa 5,5 гoдини, кaтo 8 oт тяx ca нa въpxoвe нaд 8000 м. Но като най-ценно свое достижение дефинира обстоятелството, че е пъpвият вeгaн в cвeтa, изкaчил вpъx нaд 8000 м coлoвo и бeз упoтpeбa нa изкуcтвeн киcлopoд – вpъx Чo Oю в Хималаите, (8201 м, нa 13 май 2018 г.).
На 10 октомври той показа “Гашербрум ” – третата си книга от поредицата “Над 8000 метра ” и четвъртата от поредицата “Дневниците на един веган ” (изд. “Кибеа ”). Своите усещания той трансформира в 150 вдъхновяващи мотивационни лекции, в които надъхва хората посредством персоналния си образец да не се отхвърлят да преследват фантазиите си.
И след всички тези достижения Скатов даже не се посочва планинар, не членува в нито едно такова съдружие, преди да тръгне да покорява върхове, не е спортувал, даже не е ходил на курсове по алпинизъм. Сред другите наши алпинисти той е като вълк единак, само че това не го тормози. Как един лекар на науките по растителна отбрана реализира всичко това?
“Като дребен мечтаех да стана капитан на транспортен съд ”, връща се в детството си роденият в Сливен на 11 март 1978 година Наско. Когато идва време да кандидатства във Военноморското учебно заведение във Варна, се замисля по какъв начин той, свободолюбивият младеж, ще би трябвало да учи 5 години при непоколебим казармен режим, а след това да работи каквото му кажат още 8 години.
Баща му е агроном, лекар на науките по растителна отбрана и Наско от дребен му оказва помощ в бизнеса. Като възпитаник в V – VII клас постоянно стига до финалите на надпревари по растениевъдство по линия на ТНТМ, а като студент по растителна отбрана в Пловдивския поземлен университет постъпва със познания на петокурсник. През 2005 година пази докторантура в влиятелния Хумболтов университет в Берлин, връща се в България и почва работа в Института за отбрана на растенията в Костинброд. Мечтата му още като следва е да се занимава с просвета, само че вижда, че в института “времето е спряло ”, и че просвета към този момент няма. Връща се в Германия, работи в институт по специалността, а по-късно е признат за помощник в Лесотехническия университет в София през 2008 година След един учебен срок и работа, за която постоянно е мечтал – да преподава, е заставен да напусне, тъй като брачната половинка му, тогава бременна, не желае да се реалокира в София. А фамилията е по-важно. “Можех да се върна и в Германия, там заплатата ми беше 4000 евро месечно, само че си споделих, че и 50 хиляди да ми даваха, откакто брачната половинка ми не искаше да пристигна при мен с детето, защо са ми тия пари ”, споделя Наско.
Пълната смяна в живота му стартира през 2011 година, когато след тежък бракоразвод взема решение да прави нещо ново. Тогава е на 33 години, към този момент не е задължен да се преценява с никого. До този миг въобще не е ходил в планината, нито е спортувал, без да има връзка с алпинисти. Избира прехода по маршрута Ком – Емине за 16 дни. След това прекарва 20 дни в Тибет в търсене на духовно равновесие. Там посещава базовия лагер на Еверест и си споделя, че един ден ще изкачи този връх. И от този момент повече от 7 години прави единствено това. “Отстрани всичко може да наподобява розово, само че аз от 2011 година не отивам на работа. Излязъл съм по лично предпочитание от зоната си на комфорт и оставам жив освен в планината, само че и тук. Търся си спонсори, устоявам се с издаване на книги, за което съм признателен на издателство “Кибеа ”, организирам мотивационни лекции, само че не е елементарно ”, признава лекар Скатов.
Мотивацията му да изкачва 8-хилядници единствено с растителна храна не е просто самоцел, поради славата, а почива на дълбоки негови убеждения като експерт по растителна отбрана. Населението на нашата планета се усилва непрестанно, към този момент сме 8 милиарда, и дружно с това се отглеждат от ден на ден животни. В момента 60% от аграрните площи са засети с растения за изхранване на животните. И въпреки популацията да се усилва, земеделските площи няма накъде да се уголемяват. От отделения от животните метан се унищожава озоновият пласт, а екскрементите им се просмукват в почвата и я замърсяват. “Колкото повече хора се откажат от консумация на месо и скотски артикули, толкоз по-добре за планетата. Аз съм срещу животните да бъдат измъчвани, само че и не считам, че би трябвало да има свръхпроизводство на скотски артикули ”, споделя Скатов.
Той взема решение да ускори посланието си, като потвърди, че даже при изкачването на 8-хилядници е допустимо да оцелееш единствено с растителна храна. “Реших персонално да ревизира дали мога да се товаря, да спортувам, да пребивавам с режим на хранене, изключващ всички скотски храни ”, споделя веганът. По време на експедициите си набира протеини, скъпи минерали и витамини от спагети, ориз, картофи, фасул, ядки.
Какво изпитва човек, когато е на огромна надморска височина, където стъпва не върху сняг, а върху лед и въздухът е разводнен? Наско споделя за два случая, когато е бил на косъм от гибелта. При изкачването на връх Анапурна през 2016 година той дружно с още няколко индивида увисва на една заледена отвесна стена. Всички се държат единствено на едно въже и на една цев, забита надълбоко в леда, тъй като един от шерпите се е омотал и не може да мръдне. И в случай че тази цев се извади от леда, всички падат и умират. Но съумяват да се измъкнат.
Миналата година, когато Наско е безусловно самичък на връх Чo Oю, 8201 м, пада гъста мъгла с 5 м видимост. Той е на едно дълго и равно като тепсия плато. Има GPS следач единствено за следенето му, като изкачването му се следи онлайн от страницата му, само че самият той няма навигация, с която да посочи местоположението си. Има заплаха в случай че мъглата още се сгъсти, да не може да се върне. Но той потегля по следите от котките на обувките и съумява да стигне на нужното място.
Твърди, че в никакъв случай не е изпитвал боязън, а по-скоро се е задействало възприятието му за предпазване. Дали един лекар на науките се оправя по-успешно в екстремални условия? “А ти по какъв начин мислиш? – дава отговор с въпрос Наско. – Да защитиш един докторат на непознат език в непозната страна значи, че си доста работлив и порядъчен. Там като се изключи че 3 години съм правил научни опити и опити, 8 месеца по-късно по 12 часа най-малко дневно съм писал докторантурата си на компютъра. Този тренинг в този момент ми оказва помощ във всичко, с което се занимавам – дали ще качвам планини, или ще работя някъде, с каквото и да се занимавам, аз съм безрезервен, добре проведен и порядъчен. Колкото повече рискове има, толкоз съм по-съсредоточен и деликатно оглеждам и преценям всичко. ”
“Много е значимо когато решиш да правиш нещо, да си наясно за какво искаш да го направиш – изяснява Наско. – Аз изкачвам тези върхове, първо, тъй като към момента ревизирам може ли е един веган да издържи в екстремални условия и дали този метод на хранене е подобаващ за огромна част от популацията на нашата планета. Второ, потвърждавам, че човек, който в никакъв случай не е бил състезател, не е карал курсове за планинар, може да го постигне… Защо да съм свръхчовек? Просто имам ясна цел, ясна мотивация и визия. ”
И в никакъв случай не се е страхувал от бялата гибел? “Не че ми е елементарно там, мъчно ми е! Изключително ми е мъчно! – Наско въпреки всичко открехва завесата, макар че от самото начало твърди, че не се е опасява. – Замръзвали са ми и ръцете и краката. Почти всякога при офанзива на връх тръгваме предния ден вечерта. Цяла нощ вървим, по 12, 13, някой път и по 16 часа в едната посока до върха и още 10-12 часа до финален лагер. Не в сняг, а в лед. Цяла нощ аз не усещам ни ръце, ни крайници и първоначално си споделям: “Е, този път посиняха и почерняха и несъмнено ще ми ги режат… ” Обаче като ме напече слънцето на другия ден, след половин час всичко е ок. ”
Провел е 150 лекции из цялата страна на тематика по какъв начин се сбъдва фантазия. Те минават в научен дух – добре подредени, онагледени и на наличен език. “Преди няколко дни се качвахме с едни хора на връх Ботев и единият човек на 63 години сподели: “Аз бях на твоя лекция във Варна и като слушах, се почувствах на 30 години и, че мога безусловно всичко да реализира в живота си. Толкова мотивираща лекция не бях чувал в живота си ”. Ето, това същински ме радва. За мен най-големият триумф не е изкачването на следващия 8-хилядник, а когато посредством моите лекции и книги вдъхновя и стимулирам хората да повярват в личните си благоприятни условия и да знаят, че невъзможни неща няма! Да придобият куража да изкачват своите си върхове, без значение с какво се занимават ”, вълнува се Атанас Скатов.
Твърди, че в никакъв случай не е изпитвал боязън, а по-скоро се е задействало възприятието му за предпазване
Той е един от най-успешните покорители на най-високите върхове в света, само че името му нормално се свързва повече с обстоятелството, че го е направил като веган.
За няколко години обаче – от 2013 до 2018 година е постигнал неповторими резултати: 16 експедиции, 13 сполучливо изкачени върха, като 7 от тях са 8-хилядници. Стaвa пъpвият вeгaн в cвeтa и пъpвият бългapин, изкaчил Ceдeмтe кoнтинeнтaлни пъpвeнци нa плaнeтaтa – “Sеvеn Summits ”; пъpвият бългapин, изкaчил вpъx Eвepecт (8848 м) пo ceвepния и пo южния мapшpут, (2014 и 2017 г.); пъpвият бългapин, изкaчил нaй-бъpзo двa въpxa нaд 8000 м (Eвepecт и Лxoтцe, мaй 2017 година зa 5 дни и 12 чaca); c нaй-бъpзa eкcпeдиция в cвeтa нa вpъx Maкaлу (8481 м зa 94 чaca).
Атанас Скатов е и пъpвият бългapин, изкачил 2 oceмxилядникa зa 23 дeнa – Aнaпуpнa и Maкaлу и доближава до 7900 м на Джаулахири през мaй 2016, като Дxaулaгиpи и Maкaлу aтaкувa в aлпийcки cтил в paмкитe нa ceдмицa. Той е и пъpвият бългapин, учacтвaл в 4 eкcпeдиции нa въpxoвe нaд 8000 м зa 90 дни – Aнaпуpнa, Дxaулaгиpи, Maкaлу и Гaшepбpум 2 пpeз 2016 година Първият българин е, който е учacтвaл в 16 eкcпeдиции зa 5,5 гoдини, кaтo 8 oт тяx ca нa въpxoвe нaд 8000 м. Но като най-ценно свое достижение дефинира обстоятелството, че е пъpвият вeгaн в cвeтa, изкaчил вpъx нaд 8000 м coлoвo и бeз упoтpeбa нa изкуcтвeн киcлopoд – вpъx Чo Oю в Хималаите, (8201 м, нa 13 май 2018 г.).
На 10 октомври той показа “Гашербрум ” – третата си книга от поредицата “Над 8000 метра ” и четвъртата от поредицата “Дневниците на един веган ” (изд. “Кибеа ”). Своите усещания той трансформира в 150 вдъхновяващи мотивационни лекции, в които надъхва хората посредством персоналния си образец да не се отхвърлят да преследват фантазиите си.
И след всички тези достижения Скатов даже не се посочва планинар, не членува в нито едно такова съдружие, преди да тръгне да покорява върхове, не е спортувал, даже не е ходил на курсове по алпинизъм. Сред другите наши алпинисти той е като вълк единак, само че това не го тормози. Как един лекар на науките по растителна отбрана реализира всичко това?
“Като дребен мечтаех да стана капитан на транспортен съд ”, връща се в детството си роденият в Сливен на 11 март 1978 година Наско. Когато идва време да кандидатства във Военноморското учебно заведение във Варна, се замисля по какъв начин той, свободолюбивият младеж, ще би трябвало да учи 5 години при непоколебим казармен режим, а след това да работи каквото му кажат още 8 години.
Баща му е агроном, лекар на науките по растителна отбрана и Наско от дребен му оказва помощ в бизнеса. Като възпитаник в V – VII клас постоянно стига до финалите на надпревари по растениевъдство по линия на ТНТМ, а като студент по растителна отбрана в Пловдивския поземлен университет постъпва със познания на петокурсник. През 2005 година пази докторантура в влиятелния Хумболтов университет в Берлин, връща се в България и почва работа в Института за отбрана на растенията в Костинброд. Мечтата му още като следва е да се занимава с просвета, само че вижда, че в института “времето е спряло ”, и че просвета към този момент няма. Връща се в Германия, работи в институт по специалността, а по-късно е признат за помощник в Лесотехническия университет в София през 2008 година След един учебен срок и работа, за която постоянно е мечтал – да преподава, е заставен да напусне, тъй като брачната половинка му, тогава бременна, не желае да се реалокира в София. А фамилията е по-важно. “Можех да се върна и в Германия, там заплатата ми беше 4000 евро месечно, само че си споделих, че и 50 хиляди да ми даваха, откакто брачната половинка ми не искаше да пристигна при мен с детето, защо са ми тия пари ”, споделя Наско.
Пълната смяна в живота му стартира през 2011 година, когато след тежък бракоразвод взема решение да прави нещо ново. Тогава е на 33 години, към този момент не е задължен да се преценява с никого. До този миг въобще не е ходил в планината, нито е спортувал, без да има връзка с алпинисти. Избира прехода по маршрута Ком – Емине за 16 дни. След това прекарва 20 дни в Тибет в търсене на духовно равновесие. Там посещава базовия лагер на Еверест и си споделя, че един ден ще изкачи този връх. И от този момент повече от 7 години прави единствено това. “Отстрани всичко може да наподобява розово, само че аз от 2011 година не отивам на работа. Излязъл съм по лично предпочитание от зоната си на комфорт и оставам жив освен в планината, само че и тук. Търся си спонсори, устоявам се с издаване на книги, за което съм признателен на издателство “Кибеа ”, организирам мотивационни лекции, само че не е елементарно ”, признава лекар Скатов.
Мотивацията му да изкачва 8-хилядници единствено с растителна храна не е просто самоцел, поради славата, а почива на дълбоки негови убеждения като експерт по растителна отбрана. Населението на нашата планета се усилва непрестанно, към този момент сме 8 милиарда, и дружно с това се отглеждат от ден на ден животни. В момента 60% от аграрните площи са засети с растения за изхранване на животните. И въпреки популацията да се усилва, земеделските площи няма накъде да се уголемяват. От отделения от животните метан се унищожава озоновият пласт, а екскрементите им се просмукват в почвата и я замърсяват. “Колкото повече хора се откажат от консумация на месо и скотски артикули, толкоз по-добре за планетата. Аз съм срещу животните да бъдат измъчвани, само че и не считам, че би трябвало да има свръхпроизводство на скотски артикули ”, споделя Скатов.
Той взема решение да ускори посланието си, като потвърди, че даже при изкачването на 8-хилядници е допустимо да оцелееш единствено с растителна храна. “Реших персонално да ревизира дали мога да се товаря, да спортувам, да пребивавам с режим на хранене, изключващ всички скотски храни ”, споделя веганът. По време на експедициите си набира протеини, скъпи минерали и витамини от спагети, ориз, картофи, фасул, ядки.
Какво изпитва човек, когато е на огромна надморска височина, където стъпва не върху сняг, а върху лед и въздухът е разводнен? Наско споделя за два случая, когато е бил на косъм от гибелта. При изкачването на връх Анапурна през 2016 година той дружно с още няколко индивида увисва на една заледена отвесна стена. Всички се държат единствено на едно въже и на една цев, забита надълбоко в леда, тъй като един от шерпите се е омотал и не може да мръдне. И в случай че тази цев се извади от леда, всички падат и умират. Но съумяват да се измъкнат.
Миналата година, когато Наско е безусловно самичък на връх Чo Oю, 8201 м, пада гъста мъгла с 5 м видимост. Той е на едно дълго и равно като тепсия плато. Има GPS следач единствено за следенето му, като изкачването му се следи онлайн от страницата му, само че самият той няма навигация, с която да посочи местоположението си. Има заплаха в случай че мъглата още се сгъсти, да не може да се върне. Но той потегля по следите от котките на обувките и съумява да стигне на нужното място.
Твърди, че в никакъв случай не е изпитвал боязън, а по-скоро се е задействало възприятието му за предпазване. Дали един лекар на науките се оправя по-успешно в екстремални условия? “А ти по какъв начин мислиш? – дава отговор с въпрос Наско. – Да защитиш един докторат на непознат език в непозната страна значи, че си доста работлив и порядъчен. Там като се изключи че 3 години съм правил научни опити и опити, 8 месеца по-късно по 12 часа най-малко дневно съм писал докторантурата си на компютъра. Този тренинг в този момент ми оказва помощ във всичко, с което се занимавам – дали ще качвам планини, или ще работя някъде, с каквото и да се занимавам, аз съм безрезервен, добре проведен и порядъчен. Колкото повече рискове има, толкоз съм по-съсредоточен и деликатно оглеждам и преценям всичко. ”
“Много е значимо когато решиш да правиш нещо, да си наясно за какво искаш да го направиш – изяснява Наско. – Аз изкачвам тези върхове, първо, тъй като към момента ревизирам може ли е един веган да издържи в екстремални условия и дали този метод на хранене е подобаващ за огромна част от популацията на нашата планета. Второ, потвърждавам, че човек, който в никакъв случай не е бил състезател, не е карал курсове за планинар, може да го постигне… Защо да съм свръхчовек? Просто имам ясна цел, ясна мотивация и визия. ”
И в никакъв случай не се е страхувал от бялата гибел? “Не че ми е елементарно там, мъчно ми е! Изключително ми е мъчно! – Наско въпреки всичко открехва завесата, макар че от самото начало твърди, че не се е опасява. – Замръзвали са ми и ръцете и краката. Почти всякога при офанзива на връх тръгваме предния ден вечерта. Цяла нощ вървим, по 12, 13, някой път и по 16 часа в едната посока до върха и още 10-12 часа до финален лагер. Не в сняг, а в лед. Цяла нощ аз не усещам ни ръце, ни крайници и първоначално си споделям: “Е, този път посиняха и почерняха и несъмнено ще ми ги режат… ” Обаче като ме напече слънцето на другия ден, след половин час всичко е ок. ”
Провел е 150 лекции из цялата страна на тематика по какъв начин се сбъдва фантазия. Те минават в научен дух – добре подредени, онагледени и на наличен език. “Преди няколко дни се качвахме с едни хора на връх Ботев и единият човек на 63 години сподели: “Аз бях на твоя лекция във Варна и като слушах, се почувствах на 30 години и, че мога безусловно всичко да реализира в живота си. Толкова мотивираща лекция не бях чувал в живота си ”. Ето, това същински ме радва. За мен най-големият триумф не е изкачването на следващия 8-хилядник, а когато посредством моите лекции и книги вдъхновя и стимулирам хората да повярват в личните си благоприятни условия и да знаят, че невъзможни неща няма! Да придобият куража да изкачват своите си върхове, без значение с какво се занимават ”, вълнува се Атанас Скатов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ