16 август е паметна дата в българския спорт. На 16

16 август е паметна дата в българския спорт. На 16 август 2008-а година България печели последната си олимпийска купа - купата на Румяна Нейкова.

10 години по-късно титулуваната ни спортистка не се е трансформирала. Продължава да бъде все по този начин лъчезарна и усмихната, заредена с сила. Заедно с мъжа си Свилен Нейков, тя готви част от бъдещите ни очаквания в спорта във втория си дом – Панчаревското езеро.

" 16 август е ден, който е доста чакан. Както за моя треньор, по този начин и за цялото ми семейство, тъй като всички бяхме доста отдадени за това съревнование... на Пекин. Състезание, в което аз самата знаех, а и всички към мен знаеха, че ще е последната ми пета олимпиада. Пети финален опит за подчинение на златото. ", описа Нейкова пред bTV.
Снимка: bTV
" Всяка година този ден е доста значим, той е черешката на тортата в спортната ми кариера. "

" Човек постоянно би трябвало да има цели, да ги гони и да ги реализира. С постигането ми на златния орден, с постигането ми преди всичко в Пекин, аз потвърдих на себе си, че фантазиите се сбъдват. За да може една фантазия да се сбъдне, човек би трябвало да работи, до момента в който мечтае. Ако си седиш в хола и мечтаеш – няма по какъв начин да стане. Трябва да работиш за фантазиите си и те в действителност се сбъдват. "

" Помня освен финала в Пекин. Помня цялото ми престояване в Пекин, тъй като то стартира с доста сълзи... с травма. В момента, в който ме заболя кръстът, пред очите ми като на филм мина безусловно всичко: от първото ми съревнование за първи път в лодка досега. Времето беше толкоз влажно, толкоз мъгливо, че от рамките на 30 метра не се виждаше треньорът Свилен Нейков, който беше с колелото. Не го виждах. Може би и от болежка не го виждах. И единствено споделих: " Е, това към този момент е краят! ".

" Помислих си: " Никога няма да печеля златен орден. Господ не ми е отредил да бъда олимпийска шампионка. И толкоз доста сълзи… Такова отчаяние, толкоз бях паднала духом ", напомни си тя.

Нейкова разкри, че в последния миг е получила извънредно скъпа помощ от немски доктор, който се грижел за параолимпийците.

" Тогава в Пекин за първи път се проведеха параолимпийски игри за хора с увреждания по гребане. От германците се откри един лекар, който бе със " златни " ръце. Стигнахме до финала през всичките гонки, които трябваше да се минат. В момента, в който се отблъсквах от пристана и Свилен към този момент започваше да дава последните си упътвания, няма да не помни думите му: " Можеш да станеш олимпийска шампионка, само че всичко е в твоите ръце! "

" Имам две неща, които върша, когато застана на старта. Първото е да погледна надясно или наляво, където са колоездачите, треньорите, с цел да го видя, с цел да се успокоя, че той е там (б.ред. Свилен Нейков). Другото е да застана на старта, да погледна нагоре към небето и да кажа: " Господи, ти пред мен, аз след теб – потеглям и каквото стане! ".

" Когато минах финалната линия, бях сигурна. Излизайки на пристана бях споделила, че вляза ли първа в последните 500 метра, няма да има мощ, която да ме победи. "

" На пристана близо 10 минути не можех да изляза от лодката от безсилие. Просто от кръста надолу краката си въобще не ги усещах, въобще не можех да направя старания да стана от нея. В първия миг хората се тормозиха. Искаха да ми окажат здравна помощ, само че аз не желаех такова нещо… тъй като съм олимпийски първенец. Събрах всичките си сили, с цел да стана. "
Снимка: bTV
В края на изявлението тя си пожела след 20 години да не се приказва за нея като за последния ни олимпийски първенец.

" Нека след 20 години да имаме повече медали. България в действителност заслужава своите първенци. Обществото го заслужава, тъй като те дават образец на подрастващото потомство. "

" Спортът ще помогне на всеки един да се построи като персона с основно " Л ", приключи олимпийската шампионка.