15стотинки срещу 1,5 милиарда долара? Как ви звучи? Давид срещу

15стотинки против 1,5 милиарда $? Как ви звучи? Давид против Голиат, може би?!

Тази символика в действителност е част от  „ мутренския преход “ в България, към този момент обраснал с легенди и митове. И от серията от убийства, бомбени атентати и разстрели в най-новата ни история след рухването на комунизма в България. Главните „ герои “ на тази сага, натрупали милиарди по подозрителен метод и движещи се с голяма и страховита защита, губят живота си по най-елементарен метод. Смъртта за тях идва на крилете на стотинки. Не вярвате? Вижте историята.

Синьо райберче, което в железария коства не повече от 15 стотинки, поставя завършек на живота на най-богатия българин Илия Павлов.

 

И на неговата империя „ Ем Джи корпорация “ или „ Мултигруп “. На 7 март 2003 г в 19, 45 ч. Павлов излиза от постройката на „ Мулти “ на бул. „ Г.М. Димитров “ заобиколен от внушителна защита от „ дрешници “. Страховитите гардове вършат съдбовна грешка- оставят шефът на „ Ем Джи корпорация “ да мине пред тях в мощно осветеното пространство пред офиса, с цел да стигне до колата си.

Многобройната, само че некадърна защита на боса на „ Мулти “

 

В този миг Павлов пада покосен на земята. Улучен е от патрон право в сърцето. На защитата не й остава нищо друго с изключение на да товари „ боса “ в лимузината и да го кара в „ Пирогов “. Петнайсет минути по-късно лекарите единствено установяват неговата гибел. В духа на времето Илия Павлов и още куп „ видни предприемачи “ са обградени от солидна и страховита защита. Осигуряващи джипове следват мерцедеса на Павлов, „ дрешници “ обезпечават „ периметъра “ към него, въоръжени до зъби. Заглушителни устройства в куфарчета осуетяват мобилните връзки към боса. Всичко това обаче се оказва неефикасно.

Охранителите, два екипа от по 4-ма гардове, пускат обекта да мине пред тях в осветения вход на „ Мултигруп “ и това е съдбовно за него.

 

В часа на разстрела е към този момент мрачно. И на осветения вход на централата Павлов е идеална цел за стрелеца, застанал до единственото дърво в региона.

На другия ден полицията прави още един оглед на мястото на разстрела. Разследващите схващат, че убийството на най-богатия човек в България е удивително просто като технология.

Снайперистът, лишил живота на Павлов с един изстрел в сърцето, е стоял на 47 метра от блестящо осветения вход на постройката на „ Ем Джи корпорация “ в сянката на дребна порутена постройка против нея. Той е подпрял пушката си на синьото райберче, което забива в единственото дърво в близост. На другия ден полицията го намира все там на дървото.

Стрелецът е чакал може би час или два залегнал, до момента в който „ в светлината на прожекторите “ не застанал Илия Павлов. След това се прицелил в сърцето и стрелял. Предполага се, че откакто си е приключил работата килърът се е изтеглил по буренясалото пространство по тъмните улички към Студентски град и липсващ. Малко по-късно там беше открит разпален „ Опел астра “, който се оказа краден.

Оръжието на закононарушението не е намерено, само че балистичните специалисти допускат, че е стреляно със снайперска пушка „ Щаер “ съвременно, несъмнено и скъпо оръжие.

Огледът разкрива, че килърът е подготвил чудесно позицията си,  като  е подрязал клоните на дървото за по-добра видимост, а според  свидетелски показания на служащи в прилежащата печатница е стоял там часове преди разстрела, облечен в черни облекла.

Това обаче не е видяно от защитата на Павлов. „ Най-богатият българин “ има за какво да върви с гардове.

Срещу Павлов към този момент е осъществен един атентат, само че несполучлив. Това става на 17 юни 1997 година по пътя от София за Бистрица. Шефът на „ Мултигруп “ пътува с конвой от коли в брониран джип към някогашната резиденция на Български земеделски народен съюз в Бистрица, която той към този момент има. Когато кортежът навлиза в по-тесен сектор избухва заплашителен гърмеж. По-късно ще стане ясно, че са взривени две противотанкови мини, заровени до пътя. По знамение няма жертви и потърпевши. Павлов е непокътнат.

От детонацията се образува голям кратер, избити са всички подземни ВиК уреди, кабели и електропроводници. Според убития публицист на мафията Георги Стоев създател на несполучливия атентат е Милчо Бонев-Бай Миле. Това обаче са единствено хипотези.

Убийците са мъртви или живи?

 

Единствената връзка с убийството на Илия Павлов става различен разстрел на близко място единствено 20 часа по-късно. На 8 март 2003 г към 15 ч двама убийци застигат мерцедеса на молдовеца с българско поданство Степан Рибаков на кръстовището до комплекс „ Макси “ на „ Симеоновско шосе “. Докато Рибаков чака светофара да светне зелено, убийците, които са със „ Сеат Толедо “, изскачат на открито и откриват огън с автомати „ Калашников “ по Рибаков. След което изчезват с мръсна газ.

Молдовецът съумява единствено да рухне мъртъв на асфалта до колата си. Показният му разстрел навежда проверяващите на мисълта, че той е директният палач на боса на „ Мултигруп “. Прави се връзка с молдовската мафия, с български корени. Степан Рибаков е непосредствен с боса Григорий Карамалак- Гриша Болгар. Самият Карамалак признава, че познава Рибаков, още до момента в който е бил офицер в едно от районните полицейски ръководства в Кишинев. Година след убийството на Павлов Карамалак е арестуван в Москва и екстрадиран в Кишинев.

Тогава излиза наяве, че Гриша Болгар е бил арестуван през 1998 година, само че избягал при подозрителни условия, след което прекарал дълго време в България. Преди задържането му в Русия, на 15 юни 1999 година той бил задържан още веднъж на киевското летище с български паспорт на името на Григорий Киров. Местната прокуратура го освободила. За услугата неговите помагачи платили половин милион $. Интересите на Карамалак и Павлов се преплитат към благосъстоятелност на хотели във Велико Търново и Шумен и търговия с вино от България за Молдова. Но тази диря изстива бързо-бързо.

Показанията  на „ мъжката секретарка “ потъват в ДАНС

 

През 2010 една от „ мъжките секретарки “ на водача на Движение за права и свободи Ахмед Доган Керим Караали споделя друга версия пред столичен вестник. „ През 2000 година молдовецът Степан Рибаков донесе в централата на „ Стамболийски “ 45 три кутии със скъпоценни камъни. Оставихме ги в касата на Доган. Рибаков беше медиатор по договорка с нафта сред Движение за права и свободи и украинска компания.

Нафтата трябваше да попълни държавния запас, от който бе взето голямо количество, с цел да се пласира в Турция. Мисля, че тази договорка се осъществя. Рибаков и Илия Павлов са свързани. По това време шефът на Мултигруп беше най-близкият му предприемач. При визитите си във Варна Доган отсядаше в неговия хотел на Дружба “ – сдподеля Караали, изплашен от съмнителното самоубийство на наследника му Ахмед Емин. Караали споделя същите неща и на разпит в ДАНС, само че никой не му обръща внимание.

Ден след разстрела на „ Симеоновско шосе “ полицията намира оръжието на убийството автомат „ Калашников “, пренебрегнат от убийците в непосредствен градеж.

 

През лятото на 2004 г при зрелищна акция на НСБОП в Студентски град са зъдържани двама души, които получават обвиняване за убийството на Рибаков. Това са Серафим Антонов-Фиката и Росен Митровски. И двата са от обкръжението на Златомир Иванов-Златко Баретата.

По изхвърления автомат полицията открива ДНК на Серафим Антонов. При стрелбата по Рибаков един от патроните се пръсва и и части от него улучват Антонов в окото. Капки от кръвта му падат върху оръжието.

Въпреки оповестения триумф с арестуването на двамата те са изцяло оправдани от Софийския апелативен и Върховния касационен съд. Нищо, че първата инстанция Софийски градски съд дава на Серафим Антонов-Фиката 15 г затвор.

Патрон за няколко лв. ликвидира империята „ ВИС-2 “ дефинитивно

 

Подобно на Илия Павлов патрон за няколко лв., боеприпаси  за оръжието  на убийството костват в оръженийте магазини 100 лв. кутията, лишава живота на Георги Илиев и ликвидира империята „ ВИС-2 “ в Слънчев бряг.

Евтината гибел е съчетана с тотално непрофесионални дейности на голямата защита на Илиев, неизвестно за какво именуван от обслужващи публицисти „ Главния “.

Драмата се разиграва  на 25 август 2005 година в Слънчев бряг.

 

Като  необут на футболния клуб „ Локомотив “-Пловдив Илиев е на мача на неговия тим, който  побеждава ОФК „ Београд “ с 1:0 на стадион „ Лазур “ в Бургас.

След мача непринудено потегля към Слънчев бряг, с цел да чества. В “Буда бар ” – едно от заведенията в неговия комплекс “Мултиплейс ”, подготвят обичаното му сепаре, което постоянно е непокътнато за него и околните му.  Илиев идва малко преди 23,30 часа, сяда за малко на масата, само че се изправя, с цел да приказва по телефона – с изпълнителния началник на “Локомотив ” Емил Наков. Както свидетелства самият Наков шефът му го поканил да се почерпят с думите:

,,Кога ще седнеш да пиеш една ракия. Това са и последните му думи “.

 

В момента, в който завършва диалога, внезапно Илиев се свлича на земята пред смаяните погледи на защитата си, личния състав и клиентите от прилежащите маси.

Прострелян е  право в сърцето. Умира на място.

Съвпаденията с разстрела на Илия Павлов и некадърната защита

 

Подобно на Илия Павлов, който също се пробва да приказва по мобилния си телефон с жена си Дарина, която е в Съединени американски щати, само че килърът го прекъсва.

Както и при боса на „ Мултигруп “ многочислената защита на Илиев е изцяло безполезна на „ негов терен “-Буда бар.

Гардовете оставят Илиев да се изправи на осветеното пространство и да приказва по телефона, до момента в който те седят в сепарето на мрачно. Така босът на „ ВИС-2 “ става идеална цел.

Два дни след убийството е намерено и оръжието на закононарушението пушка за биатлон „ Аншуц “, хвърлена в живия плет до близкия хотел „ Хризантема “ в Слънчев бряг, където е стоял и стрелецът.

„ Наркоглоба “ от 400 000 лв. коства живота на Илиев

 

Причината за показния разстрел е „ санкция “ от 400 000 лв. наложена от наркобоса на Югозапада Васил Горчев-Кьоравия на Иван Стойчев-Дилъра, пернишки наркопласьор, поради продажбата на некачствена дрога в региона.

Дилъра е доближен на страшилището на Перник Васил Арарски-Райко Кръвта. Кръвта взема решение да ликвидира Горчев и на 20 януари 2005 година той е убит от снайперист пред хотел „ Ален мак “ в Благоевград.  Както ще се окаже по-късно със същото оръжие пушка „ Аншуц “.

Два месеца по-късно Арарски е извикан на среща от Георги Илиев, който го заплашва и унижава от самото начало. Кьоравия е негов приближен човек от империята „ ВИС-2 “ и дава отговор за наркотрафика в Югозапада. Според очевидци горилите на Илиев пребиват Арарски и той взема решение да си отмъсти, което и прави на 25 август 2005 година Самият Райко Кръвта губи живота си на 12 октомври същата година. Той е разстреялн с автомат в Перник.

Милиардите на „ ВИС-2 “, санкциите от 400 000 лв. против патрон за стотина. Толкова коства живота на един човек.

 

Автор Камелия:Павлова/SafeNews

 

 

 

Още вести четете в: България, Живот, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News