157 дни дишаме прахта на Сахара157 дни в годината сме

157 дни дишаме прахта на Сахара
157 дни в годината сме вдишвали необитаем пясък поради въздушния транспорт на прахови частици от Сахара. Това демонстрират данните от Годишния хидрометеорологичен бюлетин за 2024 година на Националния институт по метеорология и хидрология. През март и юни е имало цели 24 дни с транспорт на пясък от пустинята Сахара над България.
Най-малко дни е имало през декември, като през предходната година са били регистрирани едвам три такива.
Нахлуванията на прахуляк от Сахара към Европа могат да покачат риска от смъртност и хоспитализации при пациенти с респираторни и сърдечно-съдови болести, демонстрират редица научни проучвания. В огромно изследване, обхващащо 13 града в Южна Европа,
учените разграничават праховите частици, идващи от пустинни източници,
и тези от градски и индустриални източници. Резултатите демонстрират, че при нарастване на праховите частици от пустинята с 10 µg/m³ смъртността се покачва с 0,65%, демонстрира изследване, оповестено в научното списание Environmental Health Perspectives.
Подобни резултати са следени и в обособени европейски градове като Мадрид,
където прахта от Сахара води до повече хоспитализации при съществуване на астма и ХОББ. В Южна Португалия в такива дни също се регистрират повече случаи на незабавен банкет в лечебни заведения.
Преносът на пустинния пясък не може да бъде спрян по никакъв метод.
„ Единственото, което може да се направи, е хората, които са чувствителни и с хронични болести, в тези дни да лимитират интензивността си и да излизат колкото се може по-малко на открито, с цел да поемат по-малко прахуляк. Ако излезеш и тичаш, даже да идеш на Мусала, отново има такова запрашване, нищо че е високо в атмосферата “, сподели пред вестник „ Телеграф “ климатологът проф. Георги Рачев.
По думите му хората с хронични болести би трябвало да се плашат повече от мръсния въздух в града, в сравнение с от сахарската прахуляк.
Когато антропогенните замърсители се отсрочат върху прахта от Сахара, могат да провокират това обостряне на някои характерни болести. „ Неслучайно най-големият проблем са фините прахови частици от 2,5 микрометра, за които филтър няма. Хората би трябвало да знаят,
че най-големият замърсител на въздуха са печките на дърва и въглища “, отбелязва проф. Рачев.
Мръсният въздух е спусъчният механизъм на всички тези хронични болести. „ Ако ти живееш във Френска Полинезия или на Малдивите, ще живееш по-дълго, в сравнение с на  Балканите с печките и в нечиста среда. Лошият въздух просто съкратява живота и човек умира от хроничното си заболяване “, разяснява още климатологът.
Най-уязвими при високо запрашване на въздуха са дребните деца, възрастните хора,
хората с хронични белодробни или сърдечносъдови болести, както и бременните дами. Това сподели пред БНР  пулмологът доктор Снежина Лазова. Праховите частици могат да придвижват освен въздушни замърсители, само че и разнообразни вируси и бактерии.
„ При този транспорт има както доста едри, по този начин и фини прахови частици,
които са доста по-опасни, тъй като могат да обхванат освен надълбоко в дихателните ни пътища, само че и да преминат в сърдечносъдовата система. По този метод провокират едно нискостепенно инфектиране, могат да задействат и да обострят съществуваща бронхиална астма, един продължителен обструктивен бронхит, само че също по този начин да влошат здравето и на пациенти със сърдечносъдови
болести. Така че това е проблем, на който изрично би трябвало да обърнем внимание “.
Лекарят предложи хората от рисковите групи да не излизат на открито в дните с висока запрашеност на въздуха, само че в случай че им се постанова, да употребяват сертифицирани маски N95, които компактно прилепват към лицето и са със предпазен филтър от фини прахови частици.