За последните 4 години от българския пазар са изтеглени 1512 лекарства
1512 медикаменти са били изтеглени от българския пазар за последните 4 години.
Това стана ясно на работна среща в Пампорово на Федерация „ Български пациентски конгрес “ и Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти. В 62% от случаите аргументите за дефицит на медикаменти касаят краткотрайно или трайно прекратен импорт на медикаменти и така наречен дерегистрирани медикаменти, чиито досиета са изтрити от България по избор на техните първовносители. „ И които лекарите не престават да изписват и пациентите не престават да търсят, без те да са налични на нашата територия “, изясни пред БНР Боряна Маринкова, ръководител на асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти.
Паралелният експорт като проблем на дефицита на медикаменти в Европа не е водеща причина, а в противен случай – той може да помогне за справяне с дефицита, счита Маринкова. Като уточни, че следва въвеждането на системата за следене на лекарствените наличия, тя изрази вяра посредством законов механизъм да се вкарат самодейни ограничения, не просто възбрана за експорт на медикаменти в обстановки на дефицит. „ Не просто ще има лекарство, което ще влезе в възбрана за експорт, а там ще се инициира процедура за доста бърз успореден импорт на това лекарство, откъдето е належащо “, сподели още тя.
Боряна Маринкова изрази мнение, че е добре с ремонти в Закона за медикаментите да се даде опция да се реализира успореден импорт на дерегистрирани медикаменти, които не са изтеглени от България поради проблеми с лекарствената сигурност. През 2017 година са били дерегистрирани 327 медикаменти, без нито едно от тях да има проблем с лекарствената сигурност, даде образец тя.
За към три седмици, през успореден импорт, с осъществяване на всички регулаторни условия, изчезнали медикаменти могат да стигнат до българския консуматор, споделят още от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти. „ Тоест, при първия сигнал, че има проблем, до две-три седмици може да се реагира, което е задоволително време, в което пациентите да не усетят изострен дефицит “, разяснява Боряна Маринкова. На европейско равнище имаме достъп до 500-милионен пазар в партньорство с над 100 дистрибутори, добави тя.
На онлайн платформата, основана взаимно с Федерация „ Български пациентски конгрес “, която действа от 9 юни предходната година, за шест месеца са били получени 400 сигнала. Според Маринкова, това е доста натоварен интервал на сигнализиране на фона на до момента настоящите форми за противоположна връзка от страна на пациентите. Получените сигнали са за 274 лекарствени продукта. Над 85 на 100 от сигналите са получени от крайния консуматор – пациенти или техни близки и родственици. Има и сигнали от медии и от Здравната каса.
Това стана ясно на работна среща в Пампорово на Федерация „ Български пациентски конгрес “ и Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти. В 62% от случаите аргументите за дефицит на медикаменти касаят краткотрайно или трайно прекратен импорт на медикаменти и така наречен дерегистрирани медикаменти, чиито досиета са изтрити от България по избор на техните първовносители. „ И които лекарите не престават да изписват и пациентите не престават да търсят, без те да са налични на нашата територия “, изясни пред БНР Боряна Маринкова, ръководител на асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти.
Паралелният експорт като проблем на дефицита на медикаменти в Европа не е водеща причина, а в противен случай – той може да помогне за справяне с дефицита, счита Маринкова. Като уточни, че следва въвеждането на системата за следене на лекарствените наличия, тя изрази вяра посредством законов механизъм да се вкарат самодейни ограничения, не просто възбрана за експорт на медикаменти в обстановки на дефицит. „ Не просто ще има лекарство, което ще влезе в възбрана за експорт, а там ще се инициира процедура за доста бърз успореден импорт на това лекарство, откъдето е належащо “, сподели още тя.
Боряна Маринкова изрази мнение, че е добре с ремонти в Закона за медикаментите да се даде опция да се реализира успореден импорт на дерегистрирани медикаменти, които не са изтеглени от България поради проблеми с лекарствената сигурност. През 2017 година са били дерегистрирани 327 медикаменти, без нито едно от тях да има проблем с лекарствената сигурност, даде образец тя.
За към три седмици, през успореден импорт, с осъществяване на всички регулаторни условия, изчезнали медикаменти могат да стигнат до българския консуматор, споделят още от Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти. „ Тоест, при първия сигнал, че има проблем, до две-три седмици може да се реагира, което е задоволително време, в което пациентите да не усетят изострен дефицит “, разяснява Боряна Маринкова. На европейско равнище имаме достъп до 500-милионен пазар в партньорство с над 100 дистрибутори, добави тя.
На онлайн платформата, основана взаимно с Федерация „ Български пациентски конгрес “, която действа от 9 юни предходната година, за шест месеца са били получени 400 сигнала. Според Маринкова, това е доста натоварен интервал на сигнализиране на фона на до момента настоящите форми за противоположна връзка от страна на пациентите. Получените сигнали са за 274 лекарствени продукта. Над 85 на 100 от сигналите са получени от крайния консуматор – пациенти или техни близки и родственици. Има и сигнали от медии и от Здравната каса.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ