Ученици с есе Какво знам за пловдивските строители
150 подвигнаха тост на празника на строителя Строителите станаха благодетели точно на празника си
Тази година ръководителят на Оперативна програма на КСБ - Пловдив Пламен Иванов сложи началото на една нова самодейност. Той предизвика учениците от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия да напишат есе на тематика: „ Какво знам за пловдивските строители и за какво желая да съм един от тях? ”. Като най-хубаво бе отличено есето на Елена Галева, която е в 11. клас в ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “.
„ В момента от 1000 учащи се деца от тях едвам 60-70 ще останат в специалността. Това, което виждаме, е, че те желаят да продължат, желаят качествено обучение. Днес те са още на 15 години и бързо се въодушевяват от новите неща. Ако човек задейства въображението си, бързо ще реализира и своите фантазии ”, споделя Пламен Иванов.
Предлагаме ви няколко фрагмента от есетата на бъдещите строители.
Елена Галева
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “ - 11. клас
Още от най-дълбока античност индивидът, наред с жаждата си за познания и открития, се впуска в построяването на нещо ново, красиво, величествено.
Започва да строи, да основава неповторими творения, някои от тях с колосални размери и удивителна хубост. Такива са Ермитажът в Санкт Петербург, московският Кремъл, Лувърът в Париж, Великата китайска стена, Колизеумът, Кулата в Пиза, Версайският замък и още доста други. Запазили се и до през днешния ден, пъчещи се с пленителната си хубост пред целия свят, тези постройки приказват за вложените в построяването им гениална инженерна мисъл и здрав труд.
И тук към този момент, дръзвам да настоявам, хубостта на строителството се изпарява, като че ли допряна от магическа пръчка. Вярно е, че през последните години градът непрестанно се разраства. Никнат една след друга жилищни кооперации и бизнес здания, някои от тях оцветени във радостни багри, които по никакъв метод не се съчетават с краските на прилежащите постройки. Така се основава една поразяваща кичозност, която, сигурна съм, не е приятна даже за погледите на основателите си. По-лошото обаче е, че тези здания са съсредоточени в центъра на града, измествайки дребните еднофамилни къщички с китни градини. Не е обикновено дребна уличка, на която е имало 10 къщички с дворчета, в този момент да има шест пететажни жилищни кооперации и да не престават да се строят още.
Защо вие, господа архитекти и строители на Пловдив, наричате натъпкването на популацията на няколко села на 500 кв. м повърхност в центъра разгръщане?! И се оправдавате с новия образ на града.
Това ли е новият образ - кичозни здания, наблъскани една до друга, тесни улички, претъпкани с коли и каращи се за паркоместа съседи, деца, които няма къде да ритат топка или да карат колело? Да не приказваме, че има и жилищни здания, до които даже не може да стигне пожарна, в случай че се наложи.
Да, това е новият образ на Пловдив! Вярно е, че съм единствено на 17 години, само че аз също пребивавам в този град. Това е моят град - градът, който вие строите.
Ето по тази причина желая да съм строител в личния си град. И тъй като ние, 17-годишните, не стопираме да мечтаем, може би аз ще съм строителят, който някой ден ще направи града ни в действителност по-красив!
Стефан Димитров Арабаджиев
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков ” - 12. клас
Архитектурата е специалност, даваща опция на индивида да строи здания и уреди с необикновени, забавни и от време на време зашеметяващи форми. Тя е значима част от строителството, даваща „ живот “ на постройките.
Българската архитектура, в частност пловдивската, обаче е сама по себе си единствена и неповторима. Старобългарските постройки и техните грабващи погледа орнаменти и фасади демонстрират по какъв начин един човек може да сътвори не просто къща за живеене, само че в противен случай - произведение на изкуството.
Впечатлен от всички тези постройки, аз също изявявам предпочитание да съм част от пловдивските основатели на домове, които да дават уют и хубост. От няколко години съм „ разпален “ по домостроителството и се удивлявам даже на простата архитектура на пловдивската къща. Днес за наслада,живеем във времена на технологии, който дават опция непостижими до момента здания да бъдат гордо издигнати върху земята. Та като заговорих за технологии, значима част от това да желая да стана проектант са и компютърните игри, свързани по някакъв метод с построяването на нещо, наподобяващо виртуална постройка. Както всяко дете, аз прекарвах свободното си време пред монитора, само че забавното беше, че един път започнах да играя игра, друга от другите. Тя беше обвързвана със строенето на здания. Играта ми сподели, че въображението може да сътвори красиви структури, и ме тласна напред към това да бъда човек, който, употребявайки визиите си, основава действителни структури. И ето през днешния ден съм горделив възпитаник на строителен колеж с готовност и упоритост за развиване в тази сфера.
Александър Качаров
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “ - 12. клас
По тези земи велики създатели, архитекти, строители построяват и развиват града към този момент хилядолетия. Добър образец за подобен същински строител е арх. Камен Петков, проектирал през ХХ век и основал над 800 публични и частни здания в града. Това, което ме заинтригува в този изтъкнат експерт, е методът му на работа - зимата е проектирал и чертал, а лятото е управлявал градежите. Самата организация на процеса и същинското отношение към плановете му го прави прочут престиж в сектора.
Смятам, че всеки същински строител би трябвало да взе участие във всеки един от процесите, които построяват постройката, да се допре до всяка част от сътворяването. Единствено тогава се случва магията на същинската архитектура. За мен строителството е прекомерно виновен развой - от самото планиране до осъществяването на постройката, оборудването или обещано пространство. Толкова отговорно е проектирането, колкото и качественото създаване. Чрез строителството ние дефинираме живота на хората - това дали ще живеят в комфортно жилище и дали ще се усещат удобно на работното си място или в учебно заведение.
Затова бих желал да бъда един от актуалните строители, стъпвайки на вековни архитектурни обичаи, основоположени от „ колоси ”.
Валентин Йончев
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “ - 10. клас
Ако нямаме къщи или блокове, в които да живеем, компании или други работодателски уреди да работим, по какъв начин би изглеждал светът? Невъзможно е някой да си показа живота без здания!
Гениалността и изобретателността на пловдивските строители са помогнали и оказват помощ на нашия живот, а тъкмо те обезпечават на хората една безвредна и спокойна среда за развиване и среда за живот. И до през днешния ден те са с огромна роля в нашето общество. И в този живот-игра хората са основните герои, а строителите са театралните фрагменти.
В пловдивските строители виждам огледален облик на бъдещото ми аз. Те са хората, които строят нашето бъдеще. Сградите са част от живота на поколенията и това е огромна и удовлетворяваща премия.
Да си строител, е освен предопределение, само че и горделивост!
Защо желая да съм един от пловдивските строители ли, а кой не би желал?
Деница Кацарова
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “
Съвременните строители са отговорниците за модерното развиване на архитектурата в града. Новите здания с невероятни форми и цветове са в действителност забележителни. Но зад тази хубост се крие трудът, упоритостта, знанията и уменията на много експерти.
Реставрацията на здания също е една възхитителна част от архитектурата, с помощта на която през днешния ден можем да се радваме на монументи и здания, издигнати преди столетие.
Защо желая да бъда един от пловдивските строители? Една страница не би ми стигнала, с цел да изразя вдъхновението си от изкуството на архитектурата.
Да си строител, значи да разбираш потребността от сигурност на клиентите си. Строител не е просто специалност. Да си строител, е привилегия. Привилегия, която разрешава да проявиш въображение.
Искам да се занимавам с това, което обичам. Искам да употребявам въображението си в работата. Искам да надграждам, да намирам нови способи. Искам България да е страната с най-богатата на разновидности архитектура. Строителството е специалност, която разрешава всичко това. Затова желая да бъда един от пловдивските строители!
Тази година ръководителят на Оперативна програма на КСБ - Пловдив Пламен Иванов сложи началото на една нова самодейност. Той предизвика учениците от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия да напишат есе на тематика: „ Какво знам за пловдивските строители и за какво желая да съм един от тях? ”. Като най-хубаво бе отличено есето на Елена Галева, която е в 11. клас в ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “.
„ В момента от 1000 учащи се деца от тях едвам 60-70 ще останат в специалността. Това, което виждаме, е, че те желаят да продължат, желаят качествено обучение. Днес те са още на 15 години и бързо се въодушевяват от новите неща. Ако човек задейства въображението си, бързо ще реализира и своите фантазии ”, споделя Пламен Иванов.
Предлагаме ви няколко фрагмента от есетата на бъдещите строители.
Елена Галева
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “ - 11. клас
Още от най-дълбока античност индивидът, наред с жаждата си за познания и открития, се впуска в построяването на нещо ново, красиво, величествено.
Започва да строи, да основава неповторими творения, някои от тях с колосални размери и удивителна хубост. Такива са Ермитажът в Санкт Петербург, московският Кремъл, Лувърът в Париж, Великата китайска стена, Колизеумът, Кулата в Пиза, Версайският замък и още доста други. Запазили се и до през днешния ден, пъчещи се с пленителната си хубост пред целия свят, тези постройки приказват за вложените в построяването им гениална инженерна мисъл и здрав труд.
И тук към този момент, дръзвам да настоявам, хубостта на строителството се изпарява, като че ли допряна от магическа пръчка. Вярно е, че през последните години градът непрестанно се разраства. Никнат една след друга жилищни кооперации и бизнес здания, някои от тях оцветени във радостни багри, които по никакъв метод не се съчетават с краските на прилежащите постройки. Така се основава една поразяваща кичозност, която, сигурна съм, не е приятна даже за погледите на основателите си. По-лошото обаче е, че тези здания са съсредоточени в центъра на града, измествайки дребните еднофамилни къщички с китни градини. Не е обикновено дребна уличка, на която е имало 10 къщички с дворчета, в този момент да има шест пететажни жилищни кооперации и да не престават да се строят още.
Защо вие, господа архитекти и строители на Пловдив, наричате натъпкването на популацията на няколко села на 500 кв. м повърхност в центъра разгръщане?! И се оправдавате с новия образ на града.
Това ли е новият образ - кичозни здания, наблъскани една до друга, тесни улички, претъпкани с коли и каращи се за паркоместа съседи, деца, които няма къде да ритат топка или да карат колело? Да не приказваме, че има и жилищни здания, до които даже не може да стигне пожарна, в случай че се наложи.
Да, това е новият образ на Пловдив! Вярно е, че съм единствено на 17 години, само че аз също пребивавам в този град. Това е моят град - градът, който вие строите.
Ето по тази причина желая да съм строител в личния си град. И тъй като ние, 17-годишните, не стопираме да мечтаем, може би аз ще съм строителят, който някой ден ще направи града ни в действителност по-красив!
Стефан Димитров Арабаджиев
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков ” - 12. клас
Архитектурата е специалност, даваща опция на индивида да строи здания и уреди с необикновени, забавни и от време на време зашеметяващи форми. Тя е значима част от строителството, даваща „ живот “ на постройките.
Българската архитектура, в частност пловдивската, обаче е сама по себе си единствена и неповторима. Старобългарските постройки и техните грабващи погледа орнаменти и фасади демонстрират по какъв начин един човек може да сътвори не просто къща за живеене, само че в противен случай - произведение на изкуството.
Впечатлен от всички тези постройки, аз също изявявам предпочитание да съм част от пловдивските основатели на домове, които да дават уют и хубост. От няколко години съм „ разпален “ по домостроителството и се удивлявам даже на простата архитектура на пловдивската къща. Днес за наслада,живеем във времена на технологии, който дават опция непостижими до момента здания да бъдат гордо издигнати върху земята. Та като заговорих за технологии, значима част от това да желая да стана проектант са и компютърните игри, свързани по някакъв метод с построяването на нещо, наподобяващо виртуална постройка. Както всяко дете, аз прекарвах свободното си време пред монитора, само че забавното беше, че един път започнах да играя игра, друга от другите. Тя беше обвързвана със строенето на здания. Играта ми сподели, че въображението може да сътвори красиви структури, и ме тласна напред към това да бъда човек, който, употребявайки визиите си, основава действителни структури. И ето през днешния ден съм горделив възпитаник на строителен колеж с готовност и упоритост за развиване в тази сфера.
Александър Качаров
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “ - 12. клас
По тези земи велики създатели, архитекти, строители построяват и развиват града към този момент хилядолетия. Добър образец за подобен същински строител е арх. Камен Петков, проектирал през ХХ век и основал над 800 публични и частни здания в града. Това, което ме заинтригува в този изтъкнат експерт, е методът му на работа - зимата е проектирал и чертал, а лятото е управлявал градежите. Самата организация на процеса и същинското отношение към плановете му го прави прочут престиж в сектора.
Смятам, че всеки същински строител би трябвало да взе участие във всеки един от процесите, които построяват постройката, да се допре до всяка част от сътворяването. Единствено тогава се случва магията на същинската архитектура. За мен строителството е прекомерно виновен развой - от самото планиране до осъществяването на постройката, оборудването или обещано пространство. Толкова отговорно е проектирането, колкото и качественото създаване. Чрез строителството ние дефинираме живота на хората - това дали ще живеят в комфортно жилище и дали ще се усещат удобно на работното си място или в учебно заведение.
Затова бих желал да бъда един от актуалните строители, стъпвайки на вековни архитектурни обичаи, основоположени от „ колоси ”.
Валентин Йончев
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “ - 10. клас
Ако нямаме къщи или блокове, в които да живеем, компании или други работодателски уреди да работим, по какъв начин би изглеждал светът? Невъзможно е някой да си показа живота без здания!
Гениалността и изобретателността на пловдивските строители са помогнали и оказват помощ на нашия живот, а тъкмо те обезпечават на хората една безвредна и спокойна среда за развиване и среда за живот. И до през днешния ден те са с огромна роля в нашето общество. И в този живот-игра хората са основните герои, а строителите са театралните фрагменти.
В пловдивските строители виждам огледален облик на бъдещото ми аз. Те са хората, които строят нашето бъдеще. Сградите са част от живота на поколенията и това е огромна и удовлетворяваща премия.
Да си строител, е освен предопределение, само че и горделивост!
Защо желая да съм един от пловдивските строители ли, а кой не би желал?
Деница Кацарова
ПГАСГ „ Арх. Камен Петков “
Съвременните строители са отговорниците за модерното развиване на архитектурата в града. Новите здания с невероятни форми и цветове са в действителност забележителни. Но зад тази хубост се крие трудът, упоритостта, знанията и уменията на много експерти.
Реставрацията на здания също е една възхитителна част от архитектурата, с помощта на която през днешния ден можем да се радваме на монументи и здания, издигнати преди столетие.
Защо желая да бъда един от пловдивските строители? Една страница не би ми стигнала, с цел да изразя вдъхновението си от изкуството на архитектурата.
Да си строител, значи да разбираш потребността от сигурност на клиентите си. Строител не е просто специалност. Да си строител, е привилегия. Привилегия, която разрешава да проявиш въображение.
Искам да се занимавам с това, което обичам. Искам да употребявам въображението си в работата. Искам да надграждам, да намирам нови способи. Искам България да е страната с най-богатата на разновидности архитектура. Строителството е специалност, която разрешава всичко това. Затова желая да бъда един от пловдивските строители!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ