86% от българите живеят в собствени жилища
Българите са измежду европейските жители с най-голям % на лично жилище и в това време те живеят в едни от най-пренаселените парцели и най- сложните за отопление в целия Европейски съюз.
86% от българите живеят в лични жилища . По този индикатор България е измежду водещите страни в Европейски Съюз. Страната ни е на 7 място. Едва 14% от семействата у нас живеят чартърен.
Но когато става дума за вида парцел, който населяват, нашите сънародници са в „ златната среда “ на Европейски Съюз. 52.9% живеят в къщи, а 46.7% - в жилища.
Въпреки че притежаваме парцели по индикатора какъв брой се пада на едно лице ние сме по-скоро на опашката. При приблизително е 1.7 стаи на човек в Европейски Съюз в България се падат 1.4. Тук сме в една компания с нашата южна съседка Гърция, където този индикатор е 1.3 стаи.
Освен че разполагаме с по-малко обитаемо пространство, българите живеят и в едно от най-пренаселените жилища в цяла Европа. Тук държим „ бронза “ с 34%, само че сме устойчиво изпреварени от Румъния, където този дял е 41%.
Най-големият проблем, с който се сблъскват българите, е това, че има забележителен брой семейства, които не могат да си разрешат топлота в своето жилище. Тук дружно с гърците ние сме не просто първенци, а сме над два пъти над междинното равнище за целия Европейски Съюз. 19% българите и гърците не могат да си разрешат топлота против 9% приблизително за европейците.
Как е в Европейския съюз?
Най-висок дял на благосъстоятелност е регистриран в Румъния (94%), следвана от Словакия (93%) и Унгария (92%).
През 2024 година повече от две трети (68%) от семействата в Европейски Съюз имат лично жилище. Това е леко намаляване по отношение на 69% през 2023 година Останалите 32% живеят в жилища чартърен, което е нарастване по отношение на 31% през миналата година, сочат данните на Евростат.
В множеството страни от Европейски Съюз семействата разполагат със лично жилище, като се изключи Германия, където доминира наемането. Там 53 % от популацията са наематели. Германия е следвана от Австрия (46%) и Дания (39%).
Повече от половината от популацията на Европейски Съюз живее в къщи
Разпределението на популацията по вид жилище (къща, апартамент или друго) се разграничава сред страните от Европейски Съюз. То варира и според от това дали живеете в град, градче или предградие, или в селска околност.
През 2024 година в Европейски Съюз 51% от популацията живее в къща, а 48% — в апартамент (а 1% — в други жилища, като плаващи къщи и каравани). Къщите са най-разпространени в две трети от страните от Европейски Съюз. Ирландия (90%) е отбелязала най-голям дял на популацията, живеещо в къщи, следвана от Нидерландия и Белгия (и двете с 77%), както и Хърватия (76%). Най-високият дял на жилищата е следен в Испания (65%), Латвия (64%) и Малта (63%).
В градовете 73% от популацията на Европейски Съюз живее в жилища, а 27% — в къщи. В дребните градове и предградията 57% от хората живеят в къщи, а 43% — в жилища, до момента в който в селските региони 83% от популацията живее в къщи и единствено 16% — в жилища.
Размер на жилището
Размерът на жилището може да се мери като междинния брой стаи на човек: през 2024 година в Европейски Съюз има приблизително 1,7 стаи на човек. Сред страните от Европейски Съюз максимален брой стаи на човек са регистрирани в Малта (2,2 стаи на човек), следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия (2,1 стаи). В другия завършек на класацията са Словакия и Румъния (и двете с 1,1 стаи), Полша и Латвия (и двете със приблизително 1,2 стаи на човек).
Качество на жилищата
Качеството на жилищата може да се мери по доста способи. Единият от тях е какъв брой хора живеят в едно жилище. През 2024 година към 17% от популацията на Европейски Съюз живее в пренаселени жилища, като този дял е понижен от 19% през 2010 година
През 2024 година най-високите равнища на претъпканост са следени в Румъния (41%), Латвия (39%) и България (34%), а най-ниските — в Кипър (2%), Малта (4%) и Нидерландия (5%).
33% живеят в незадоволително заето жилище
Противоположността на пренаселено жилище е това жилище, което се смята за прекомерно огромно за потребностите на семейството, което живее в него. Класическата причина за незадоволително претовареност са възрастните хора или двойки, които остават в дома си, откакто децата им са пораснали и са напуснали дома. През 2024 година в Европейски Съюз една трета от популацията (33 %) живее в незадоволително заето жилище, като този дял е много постоянен от 2010 година насам.
През 2024 година най-високият дял на недоизползвани жилища е регистриран в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%), а най-ниският — в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%).
В Европейски Съюз 9 % от популацията не може да поддържа съответна температура в дома си
Не единствено броят на хората, които живеят в даден дом, оказва въздействие върху качеството на живот, само че и качеството на жилището, като да вземем за пример опцията да се поддържа съответна температура в дома.
През 2024 година в Европейски Съюз 9% от популацията не е имало опция да поддържа съответна температура в дома си. Най-високият дял е регистриран в България и Гърция (и двете 19%), следвани от Литва и Испания (и двете 18 %), до момента в който Финландия, Словения и Полша (всички под 3%) са с най-ниския дял.
86% от българите живеят в лични жилища . По този индикатор България е измежду водещите страни в Европейски Съюз. Страната ни е на 7 място. Едва 14% от семействата у нас живеят чартърен.
Но когато става дума за вида парцел, който населяват, нашите сънародници са в „ златната среда “ на Европейски Съюз. 52.9% живеят в къщи, а 46.7% - в жилища.
Въпреки че притежаваме парцели по индикатора какъв брой се пада на едно лице ние сме по-скоро на опашката. При приблизително е 1.7 стаи на човек в Европейски Съюз в България се падат 1.4. Тук сме в една компания с нашата южна съседка Гърция, където този индикатор е 1.3 стаи.
Освен че разполагаме с по-малко обитаемо пространство, българите живеят и в едно от най-пренаселените жилища в цяла Европа. Тук държим „ бронза “ с 34%, само че сме устойчиво изпреварени от Румъния, където този дял е 41%.
Най-големият проблем, с който се сблъскват българите, е това, че има забележителен брой семейства, които не могат да си разрешат топлота в своето жилище. Тук дружно с гърците ние сме не просто първенци, а сме над два пъти над междинното равнище за целия Европейски Съюз. 19% българите и гърците не могат да си разрешат топлота против 9% приблизително за европейците.
Как е в Европейския съюз?
Най-висок дял на благосъстоятелност е регистриран в Румъния (94%), следвана от Словакия (93%) и Унгария (92%).
През 2024 година повече от две трети (68%) от семействата в Европейски Съюз имат лично жилище. Това е леко намаляване по отношение на 69% през 2023 година Останалите 32% живеят в жилища чартърен, което е нарастване по отношение на 31% през миналата година, сочат данните на Евростат.
В множеството страни от Европейски Съюз семействата разполагат със лично жилище, като се изключи Германия, където доминира наемането. Там 53 % от популацията са наематели. Германия е следвана от Австрия (46%) и Дания (39%).
Повече от половината от популацията на Европейски Съюз живее в къщи
Разпределението на популацията по вид жилище (къща, апартамент или друго) се разграничава сред страните от Европейски Съюз. То варира и според от това дали живеете в град, градче или предградие, или в селска околност.
През 2024 година в Европейски Съюз 51% от популацията живее в къща, а 48% — в апартамент (а 1% — в други жилища, като плаващи къщи и каравани). Къщите са най-разпространени в две трети от страните от Европейски Съюз. Ирландия (90%) е отбелязала най-голям дял на популацията, живеещо в къщи, следвана от Нидерландия и Белгия (и двете с 77%), както и Хърватия (76%). Най-високият дял на жилищата е следен в Испания (65%), Латвия (64%) и Малта (63%).
В градовете 73% от популацията на Европейски Съюз живее в жилища, а 27% — в къщи. В дребните градове и предградията 57% от хората живеят в къщи, а 43% — в жилища, до момента в който в селските региони 83% от популацията живее в къщи и единствено 16% — в жилища.
Размер на жилището
Размерът на жилището може да се мери като междинния брой стаи на човек: през 2024 година в Европейски Съюз има приблизително 1,7 стаи на човек. Сред страните от Европейски Съюз максимален брой стаи на човек са регистрирани в Малта (2,2 стаи на човек), следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия (2,1 стаи). В другия завършек на класацията са Словакия и Румъния (и двете с 1,1 стаи), Полша и Латвия (и двете със приблизително 1,2 стаи на човек).
Качество на жилищата
Качеството на жилищата може да се мери по доста способи. Единият от тях е какъв брой хора живеят в едно жилище. През 2024 година към 17% от популацията на Европейски Съюз живее в пренаселени жилища, като този дял е понижен от 19% през 2010 година
През 2024 година най-високите равнища на претъпканост са следени в Румъния (41%), Латвия (39%) и България (34%), а най-ниските — в Кипър (2%), Малта (4%) и Нидерландия (5%).
33% живеят в незадоволително заето жилище
Противоположността на пренаселено жилище е това жилище, което се смята за прекомерно огромно за потребностите на семейството, което живее в него. Класическата причина за незадоволително претовареност са възрастните хора или двойки, които остават в дома си, откакто децата им са пораснали и са напуснали дома. През 2024 година в Европейски Съюз една трета от популацията (33 %) живее в незадоволително заето жилище, като този дял е много постоянен от 2010 година насам.
През 2024 година най-високият дял на недоизползвани жилища е регистриран в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%), а най-ниският — в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%).
В Европейски Съюз 9 % от популацията не може да поддържа съответна температура в дома си
Не единствено броят на хората, които живеят в даден дом, оказва въздействие върху качеството на живот, само че и качеството на жилището, като да вземем за пример опцията да се поддържа съответна температура в дома.
През 2024 година в Европейски Съюз 9% от популацията не е имало опция да поддържа съответна температура в дома си. Най-високият дял е регистриран в България и Гърция (и двете 19%), следвани от Литва и Испания (и двете 18 %), до момента в който Финландия, Словения и Полша (всички под 3%) са с най-ниския дял.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ