15 септември е денят, в който по традиция се открива

Защо учебната година започва на 15 септември

15 септември е денят, в който по традиция се открива образователната година в българското учебно заведение. Музика, цветя, балони, доста цветни и усмихнати са лицата в учебните дворове – и на възпитаници, и на учители, и на родители.

Защо обаче историята с цветята, празничните рокли, първия звънец и щастливите родители се повтаря всяка година навръх 15 септември? Как, по кое време и за какво е определен този ден? Защо откриването на образователната година не е на друга дата като да вземем за пример при започване на месеца по сходство на редица други страни на Балканите и в Европа?

Защо е определена датата 15 септември за разкриване на образователната година в България?

Всяка година в навечерието на 15 септември някои се питат: Защо навръх тази дата стартира образователната година в България, постоянно ли е било по този начин и по какъв начин е протичал образователният развой? Отговор дават исторически данни за началото и края на образователната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в модерна България, които се съдържат в доклади, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.

През Възраждането в килийните учебни заведения, които се основават през XVIII и началото на XIX век и дават най-вече религиозни познания, образователната година не е обвързвана с съответна дата.–На места се преподава единствено през зимата, на други – през цялата година, а учебното заведение затваря порти единствено по време на църковните празници. По-късно, във взаимните учебни заведения, също липсва точна дата на началото и края на образователната година. Рамките се дефинират най-много от така наречен „ спазаряване на учителя “, което нормално се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май). “

От средата на XIX век се пристъпва към изработването на ученически закони, които откриват и по-определена като време образователна година. Тя стартира в края на август или началото на септември и приключва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, образованието стартира 2-3 месеца по-късно.

Въпросът за продължителността на годината последователно се взема решение на учителските и епархийските събори през 70-те година на XIXвек. На събора в Шумен от 1873 година се създава „ Устав на селските учебни заведения “, съгласно който образователната година за тези деца би трябвало да бъде 9 месеца. На този събор се приема като наложително началното образоване на децата, а образователната година да стартира от 15 септември тъкмо след Кръстовден (14 септември). Краят на образователната година е идвал на Петровден. На него учениците показват знанията си, а най-изявените получават като подарък книга.

След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове последователно построяват, оформят и регламентират учебна организация, която в общи линии съществува и през днешния ден. През 1879 година с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време ръководещ Отдела за националното просвещение и духовните каузи, се дефинира за начало на образователната година датата 1 септември. На идната година е взето решение нейната дълготрайност в градовете да е 10 месеца, а в селата сред 7 и 8 месеца заради присъединяване на децата в селскостопанската активност. Тази законова рамка се резервира до 1885 година

По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при ръководството на Български земеделски народен съюз 1920-1923) са осъществени редица промени в образованието, в това число и в организацията на образователния развой. Учебната година за градовете би трябвало да стартира на 15 септември и да приключва на 12 юли, за селските учебни заведения тя приключва месец преди този момент – на 15 юни, а по време на Първата международна война краят на образователната година се резервира и единствено в градовете децата завършват три седмици по-рано.

Промяна има през 1952 година и тя е обвързвана с рамките на образователната година под въздействие на просветителната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири образователни периода, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неупотребим за българската просветителна система, която е с дългогодишна традиция и от 1957 година до през днешния ден началото на образователната година е 15 септември.

През 2011 година тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави несполучлив опит за връщане на остарялата дата 1 септември. Още едно предложение – образователната година да стартира от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 година Но учениците още веднъж ще прекрачат прага на школото през днешния ден, на 15 септември.

Как стоят нещата с откриването на образователната година в другите страни?

В други страни обаче няма тъкмо избрана дата за разкриване на образователната година, а учебните заведения сами вземат решение. Така е във Франция, Германия и Англия.В Гърция първият образователен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат – и първият звънец бие чак на 1 октомври.

В Канада на първия понеделник от септември се чества Ден на труда, а на идващия децата потеглят на учебно заведение.

В Съединени американски щати също нямат точна дата. Властите във всеки щат избират първия образователен ден, като това може да е всеки ден от август до септември.

В Аржентина децата прекрачват прага на учебно заведение също през есента. Да не забравяме обаче, че страната се намира в Южното полукълбо, а там есента стартира през февруари-март.

Децата в Дания са най-необлагодетелствани. Те потеглят на учебно заведение при започване на август.

В Япония традицията е напълно друга, по този начин както друга е философията за живот на японците. Първият образователен ден е при започване на април, когато цъфтят японските вишни – сакура. В Страната на изгряващото слънце е признато, че пролетта символизира началото на нов живот. Ето за какво няма по-подходящо време за започване на учебни занятия. Въпреки това, японските възпитаници имат почивка през лятото.

В Австралия пък първият образователен ден е през февруари.

Най-малко си почиват китайските деца. Тяхната образователна година продължава цели 260 дни. На второ място в това отношение е Япония. Учениците там имат образователни занятия 243 дни от годината. На трето място са корейските учебни заведения, в които децата учат 220 дни.

Защо е значим първият образователен ден?

Ново начало и мотивация: Той символизира началото на нова образователна година, на нови благоприятни условия за учене и развиване. Това може да бъде източник на мотивация както за учениците, по този начин и за учителите.
Социални взаимоотношения: Първият образователен ден е опция за срещи с другари, за запознаване с нови съученици и за създаване на нови обществени връзки.
Организация и рутина: Той оказва помощ на учениците да се върнат към образователна рутина и да се провеждат за новата образователна година.
Емоционален заряд: За доста възпитаници, изключително за първокласниците, първият образователен ден е обвързван с неспокойствие, очакване и даже малко терзание. Това са страсти, които остават надълбоко в паметта.
Традиция и просвета: В доста култури първият образователен ден е празник, който се отбелязва със специфични ритуали и традиции.

Защо е толкоз значим за учениците?

Самоувереност: Успешното начало на образователната година може да увеличи самочувствието на ученика и да го стимулира за по-нататъшни триумфи.
Адаптация: Първият ден на образователната година оказва помощ на учениците да се приспособяват към новата образователна среда и към новите условия.
Връзка с учебното заведение: Той основава чувство за принадлежност към учебната общественост.

Защо е значим първият образователната година за учителите:

Планиране: Първият образователен ден е опция за учителите да стартират да осъществят своите образователни проекти и да основат позитивна атмосфера в класната стая.
Връзка с учениците: Той е първата стъпка към построяването на доверителни връзки с учениците.
Мотивация: Успешното начало на образователната година може да стимулира учителите да реализират още по-добри резултати.

Как да създадем първия образователен ден специфичен?

Подготовка: Доброто обмисляне и организация са ключът към един сполучлив старт на образователната година.
Позитивна атмосфера: Учителите могат да основат позитивна атмосфера в класната стая посредством усмивки, приветствия и забавни действия.
Комуникация: Важно е да се поддържа връзка с учениците и да се отговорят на всичките им въпроси.
Традиции: Запазването на някои обичайни детайли може да направи първия образователен ден още по-специален.

Първият образователен ден е доста повече от просто начало на образователната година. Той е значим миг в живота на всеки възпитаник и преподавател, който оставя трайни мемоари и въздейства върху мотивацията и триумфа през цялата образователна година.

Как се открива първият образователен ден в България?

В България стартът на образователната година обичайно се открива с публична гала на 15 септември, без значение дали това е работен или почивен ден (с някои изключения, когато датата е изменена заради почивни дни). Тази дата е алегорично обвързвана с началото на образователната година и има дълга история.

Откриването на първия образователен ден включва следните обичаи:

Тържествена церемоня – Учениците се събират в двора на учебното заведение, където се организира церемонията по откриването. Обикновено тя стартира със звученето на националния химн на България.

Поздрави и речи- Директорът на учебното заведение, учители, а от време на време и посетители, произнасят тържествени речи, в които поздравяват учениците и им пожелават сполучлива образователна година. В някои случаи участват и представители на локалната власт или просветителни институции.

Цветя за учителите – Учениците обичайно носят цветя за своите учители в символ на почитание и признателност.

Първокласници – Особено внимание се обръща на първокласниците, които за първи път прекрачват прага на учебното заведение. Обикновено за тях има специфични ритуали, като да вземем за пример минаване под венец от цветя или стартиране на балони в небето. Първокласниците постоянно рецитират стихотворения или пеят песни.

Тържествено пердашене на учебния звънец– След речите и поздравленията, учебният звънец тържествено отбелязва началото на образователната година. Понякога звънецът бива ударен алегорично от най-малките възпитаници (първокласници).

Влизане в класните стаи– След церемонията учениците влизат в своите класни стаи, където постоянно има първа тържествена среща с класния началник.

Това е ден на наслада и вяра, изпълнен с празнична атмосфера, в която родители, учители и възпитаници дружно честват началото на новата образователна година.

Успешен старт на образователната година! На добър час!