Всеки трети може да остане без работа, тревожи се БСК
15% от работната ръка е без главно равнище на изискваните цифрови пълномощия и тази група е застрашена от отпадане от работа . Наблюдава се утежняване на качеството на живот, обществена изолираност, а също и неравнопоставеност, във връзка с достъпа до пазара на труда, в подвижността и пригодността за претовареност. Това се дължи на цифровото неравноправие в прекосяването на публичния живот във виртуалното пространство, както и ударното нахлуване на ИТ в живота и стопанската система. Това пишат в собствен разбор от Българската стопанска камара. В него те показват съществени заключения, които се базират и на наблюденията им в работата по план " Готови за цифрова промяна " в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ),
"
На пазара на труда се следят няколко групи хора (сегменти), които съгласно степента на приложимост на цифрови технологии са:
15% от популацията са цифрово изключени (неграмотни, без обучение, стопански неактивни, лица без достъп до цифрови технологии) ; 83% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - интернет; 71.8% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - мобилни телефони; 42% от работната мощ консуматори на подготвени цифрови решения (използващи софтуерни артикули и системи на работното място); 9% от работната мощ креативен употребяващи и внедряващи цифрови решения; 5% от работната мощ иноватори и основатели на нови цифрови артикули и технологии;
заради дефицити в цифровата подготвеност, всеки трети работещ ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, в случай че няма ефикасна система и налични принадлежности за развиване на умения, и в случай че не се предизвиква ученето и усъвършенстването през целия живот. Това е по този начин, тъй като във времето на дигитален преход, технологиите се трансформират динамично. Поради тези промени работните места се оказват под напън и се обрисува честа нужда от повишение на условията към цифровата подготвеност.
Работата, в изискванията на цифровизация и бързото нахлуване на технологиите в всекидневието, са налице редица обществени и психически бариери, показват още от БСК.
Социалните бариери са свързани с възрастта, пола, езика, етническата принадлежност, обществения статус, приходите, образованието и местожителството, а психическите бариери са разпределени в две съществени групи:
Компютърна тревога - стрес, възприятие на дискомфорт, боязън или неумелост, които са провокирани от " среща " с компютър, с чужд софтуерен артикул и цифрова технология. Технофобия и боязън от смяна - боязън от технологиите като цяло и съмнение в техните потребни резултати, ригидност, неустановеност и възприятие за опасност при смяна в моделите на работа.
Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е на другите генерации.
Поколение Т. " Хартиено потомство ", което е на възраст 55-65 и повече години - родени преди 1964 г.са към 23% от работната мощ. Те употребяват технологиите най-вече като принадлежности за продуктивност, а не за съгласуваност, както е при по-младите.
Поколение Х. " Аналогово потомство " са хора на възраст 40-54 година - родени в интервала 1965-1979 година са към 40% от работната мощ. Те се концентрират се върху проблемите и смятат, че революцията в технологиите е опасност за работните места. Приемат също по този начин, че води до странични резултати, само че в това време са впечатлени и са привлечени от опциите, които предлага, потреблението на новите технологии.
Поколение Y. " Милениум " е на възраст 27-39 година - родени в интервала 1980-1992 г и съставляват към 26% от работната мощ. Имат настройката и желаят да употребяват всички модерни софтуерни принадлежности, за облекчение във всеки аспект от своя живот - персонален и професионален. Имат големи упования към усъвършенстване на процесите и към въвеждането на нови технологии и. Тази група хора не си показват живот без интернет. Те интензивно употребяват обществените мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.
Поколение Z. " Дигитално потомство " е на възраст 18-26 година - родени в интервала 1993-2003 г.и те са към 11% от работната мощ. През погледа на това потомство се вижда света по напълно нов метод. За тях цифровото, а не действителното е обикновено. Подкрепят нововъведенията и не се интересуват от това по какъв начин работи дадена технология - те просто я употребяват. Предпочитанията им са да основават наличие, както и да споделят, посредством облици в обществените мрежи.
Необходимо е познаване и потребление на мощните страни на всяко потомство за превъзмогване на цифровото неравноправие сред поколенията. Превръщането на възрастовото разнообразие в корпоративен актив и в капацитет, създаващ конкурентоспособност и добавена стойност биха били ефикасни. От значително значение са обърнатите функции на поколенията - по-младото образова по-възрастното.
По показателя за цифровата стопанска система и общество DESI, статистическите данни демонстрират, че България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния)
По данни на Евростат, България е измежду водещите страни в Европейски Съюз по широколентово интернет покритие (92% при приблизително за Европейски Съюз 82%). Страната ни е третата в Европейски Съюз (преди Хърватска и Гърция) с минимален дял на семействата, които имат достъп до интернет (87,3% при приблизително за Европейски Съюз 92,5%) и втора (преди Хърватска) с минимален дял от лицата, които употребяват интернет (83,1% при приблизително за Европейски Съюз 91,1%).
Неравенството по степен на обучение, при който достъп до интернет имат 96% от хората с висше обучение, 85% от хората със приблизително обучение и 65% - с главно или по-ниско.
Неравенството по трудов статус, при което достъп до интернет имат 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните.
Неравенство по възраст, съгласно което достъп до интернет имат 96% от лицата на възраст 16-24 година, 89% - на възраст 25-64 година, и 48% - на възраст 65-74 година
Регионалното неравноправие, съгласно Национален статистически институт, към 13% от българите в никакъв случай не са употребявали интернет, като в Северозападен регион са 16%, а в Югозападен - 7.6%.
"
На пазара на труда се следят няколко групи хора (сегменти), които съгласно степента на приложимост на цифрови технологии са:
15% от популацията са цифрово изключени (неграмотни, без обучение, стопански неактивни, лица без достъп до цифрови технологии) ; 83% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - интернет; 71.8% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - мобилни телефони; 42% от работната мощ консуматори на подготвени цифрови решения (използващи софтуерни артикули и системи на работното място); 9% от работната мощ креативен употребяващи и внедряващи цифрови решения; 5% от работната мощ иноватори и основатели на нови цифрови артикули и технологии;
заради дефицити в цифровата подготвеност, всеки трети работещ ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, в случай че няма ефикасна система и налични принадлежности за развиване на умения, и в случай че не се предизвиква ученето и усъвършенстването през целия живот. Това е по този начин, тъй като във времето на дигитален преход, технологиите се трансформират динамично. Поради тези промени работните места се оказват под напън и се обрисува честа нужда от повишение на условията към цифровата подготвеност.
Работата, в изискванията на цифровизация и бързото нахлуване на технологиите в всекидневието, са налице редица обществени и психически бариери, показват още от БСК.
Социалните бариери са свързани с възрастта, пола, езика, етническата принадлежност, обществения статус, приходите, образованието и местожителството, а психическите бариери са разпределени в две съществени групи:
Компютърна тревога - стрес, възприятие на дискомфорт, боязън или неумелост, които са провокирани от " среща " с компютър, с чужд софтуерен артикул и цифрова технология. Технофобия и боязън от смяна - боязън от технологиите като цяло и съмнение в техните потребни резултати, ригидност, неустановеност и възприятие за опасност при смяна в моделите на работа.
Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е на другите генерации.
Поколение Т. " Хартиено потомство ", което е на възраст 55-65 и повече години - родени преди 1964 г.са към 23% от работната мощ. Те употребяват технологиите най-вече като принадлежности за продуктивност, а не за съгласуваност, както е при по-младите.
Поколение Х. " Аналогово потомство " са хора на възраст 40-54 година - родени в интервала 1965-1979 година са към 40% от работната мощ. Те се концентрират се върху проблемите и смятат, че революцията в технологиите е опасност за работните места. Приемат също по този начин, че води до странични резултати, само че в това време са впечатлени и са привлечени от опциите, които предлага, потреблението на новите технологии.
Поколение Y. " Милениум " е на възраст 27-39 година - родени в интервала 1980-1992 г и съставляват към 26% от работната мощ. Имат настройката и желаят да употребяват всички модерни софтуерни принадлежности, за облекчение във всеки аспект от своя живот - персонален и професионален. Имат големи упования към усъвършенстване на процесите и към въвеждането на нови технологии и. Тази група хора не си показват живот без интернет. Те интензивно употребяват обществените мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.
Поколение Z. " Дигитално потомство " е на възраст 18-26 година - родени в интервала 1993-2003 г.и те са към 11% от работната мощ. През погледа на това потомство се вижда света по напълно нов метод. За тях цифровото, а не действителното е обикновено. Подкрепят нововъведенията и не се интересуват от това по какъв начин работи дадена технология - те просто я употребяват. Предпочитанията им са да основават наличие, както и да споделят, посредством облици в обществените мрежи.
Необходимо е познаване и потребление на мощните страни на всяко потомство за превъзмогване на цифровото неравноправие сред поколенията. Превръщането на възрастовото разнообразие в корпоративен актив и в капацитет, създаващ конкурентоспособност и добавена стойност биха били ефикасни. От значително значение са обърнатите функции на поколенията - по-младото образова по-възрастното.
По показателя за цифровата стопанска система и общество DESI, статистическите данни демонстрират, че България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния)
По данни на Евростат, България е измежду водещите страни в Европейски Съюз по широколентово интернет покритие (92% при приблизително за Европейски Съюз 82%). Страната ни е третата в Европейски Съюз (преди Хърватска и Гърция) с минимален дял на семействата, които имат достъп до интернет (87,3% при приблизително за Европейски Съюз 92,5%) и втора (преди Хърватска) с минимален дял от лицата, които употребяват интернет (83,1% при приблизително за Европейски Съюз 91,1%).
Неравенството по степен на обучение, при който достъп до интернет имат 96% от хората с висше обучение, 85% от хората със приблизително обучение и 65% - с главно или по-ниско.
Неравенството по трудов статус, при което достъп до интернет имат 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните.
Неравенство по възраст, съгласно което достъп до интернет имат 96% от лицата на възраст 16-24 година, 89% - на възраст 25-64 година, и 48% - на възраст 65-74 година
Регионалното неравноправие, съгласно Национален статистически институт, към 13% от българите в никакъв случай не са употребявали интернет, като в Северозападен регион са 16%, а в Югозападен - 7.6%.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ