Миграцията – воденичен камък или шанс за българското председателство
15 000 мигранти идват всеки месец в Германия най-много през балканските страни
Вeче две години миграционната политика на Европейски Съюз е белязана със кавги, подбудени от дълбоки разлики. Последната среща на върха през декември мина под същия знак. Този път обаче имаше и спомагателни неприятни за нас изненади. Германският канцлер Ангела Меркел изиска особено тристранно разискване с българския и с гръцкия министър председател на продължаващата незаконна имиграция, която доближава до Германия.
Подобно искане на канцлера трябваше да се чака. Към края на предходната година в немската преса бе изнесена информацията, че без значение, че Балканският маршрут се счита за затворен, към 15 хиляди мигранти идват всеки месец в Германия най-много през балканските страни. Анализът сочеше, че се е стигнало до основаването на различни миграционни направления, най-значимите от които са превозът по въздух от Гърция до Германия, и коридорът, който минава през българо-турската граница.
Първата реакция на Берлин бе да възвърне граничния надзор
на летищата с полетите, идващи от Атина. Проблемите обаче продължиха и бе разумно да се допусна, че на дневен ред ще пристигна и България, защото Германия продължи да се пробва да откри от кое място минава достигащия до него поток мигранти.
Борисов дефинира показаното от Меркел за България като изфабрикуван от родната съпротива компромат и се обоснова с неофициална информация от българското Министерство на вътрешните работи, че измежду записаните в Германия бежанци има доста малко от тези, които всекидневно минават през българска територия. Подобен мотив има известно съображение, защото част от новите различни направления са през Румъния, в която се следи рекорден брой незаконни имигранти, които идват главно през Черно море. За последните три месеца те са толкоз, колкото през предходните четири години.
За да бъде сполучлива обаче българската миграционна дипломация, отстояването на нашата позиция единствено с догатки не е задоволителен мотив. През 2015 година създадох план за уведомяване и действен надзор в действително време за пораждане на миграционен риск и на незаконна имиграция в България. Въпреки, че планът бе оценен високо, все още не е ясно каква част от него се употребява. Оскъдността на информацията се изяснява с желанието
да не се разкриват слабите звена в системата за защита
на границите и директните направления, пресичащи страната. Този претекст обаче също не е безапелационен. От една страна, каналджиите и миналите мигранти посредством миграционните мрежи предават насъбрания опит. От друга страна, при модерните технологии разкриваемостта на миграционните направления ще става все по-голяма. При задълбочено изследване от страните крайни дестинации ще могат да се откриват все по-подробни данни, отнасящи се за транзитиращите територии.
Така да вземем за пример, в Германия полицията и службите за чужденци имат достъп до данните, съхранявани в мобилните телефони на лицата, искащи леговище. Предвижда се такива права да бъдат предоставени и на Федералната работа за миграция и бежанци, като задачата е по-лесно да се обясни самостоятелната миграционна история на всеки претендент и да се откри действителната му еднаквост. Чрез приложението Google-Maps или GPS-данните на фотосите, снимани с мобилните телефони, може с огромна акуратност да се открият маршрутите, преминаващи през директните страни, една от които е и България. Така че, в Германия и все още имат ориентировъчна информация за протичащото се у нас.
За да се оправя по-успешно с миграционния напън, рационално би било, поелата към този момент европредседателството България, да изиска да се задълбочи съдействието сред миграционните служби на обособените страни членки. Така да вземем за пример посредством продан на информация с немските миграционните служби могат да се съберат сведения за местата на прекосяване на границата ни на вход и излаз, за
трафикантските канали и пунктовете за укриване
на незаконните мигранти, намиращи се освен на българска, само че и на приграничната територия в Турция, което е от изключително значение за предварителната защита на миграционния напън.
Само посредством създаването на работещи хрумвания е допустимо тематиката за миграцията да престане да бъде като воденичен камък за българското държавно управление. Активните дейности в тази тенденция са значими, тъй като точно по време на нашия мандат се чака да се одобри главната част от новата европейска миграционна тактика. Благородната концепция за „ гъвкава взаимност “, която да сплоти противопоставящите се страни, членки на Европейски Съюз по въпросите на бъдещата му миграционна политика, до скоро се смяташе за комплицирана задача, защото не се допускаше, че в границите на Европейски Съюз може да сформира блокиращо малцинство.
През последните няколко седмици обаче се оказа, че транзитиращият източноевропейски вертикал, който обгръща Вишеградската четворка, Австрия и страните от Западните Балкани, към този момент не е толкоз самичък. Разположените страни – входни порти по южния европейски хоризонтал, си дадоха сметка, че мудната европейска миграционна политика не взема решение, а замазва проблемите им. Две значими събития демонстрираха, че има разбъркване на пластовете. Първото е решението в края на декември на премиера на Италия Паоло Джентилони да изиска утвърждение от Народното събрание за изпращането на войски, които да охраняват границата на Нигер с Либия за прекъсване на незаконните миграционни потоци, които оказват миграционен напън върху страната. Второто събитие е решението на водачите на средиземноморските страни от Европейски Съюз – Кипър, Гърция, Малта, Италия, Франция, Испания и Португалия да се пазят по-добре техните граници.
Подобна позиция бе неизбежна, тъй като директният миграционен напън върху Италия към момента е мощен, а в Испания през 2017 година се следи
внезапно увеличение на броя на незаконните влизания
достигнали 22,9 хиляди души, което е над два пъти повече по отношение на 2016 година Стана ясно, че затварянето на Балканския маршрут през 2016-а е довело до повишаване на натоварването на Централно- и Западно-Средиземноморския маршрут, заради което бъдещата сполучлива миграционна политика може да бъде резултат единствено от едновременното управление на всички съществени входни порти в Европейски Съюз.
България е пресечната точка на входния южен европейски хоризонтал и на транзитиращия източен европейски вертикал. В това е и нейният късмет, поемайки европейското председателство, да търси доближаването на позициите и постигането на консенсус сред тези две групи страни. Подобна политика би намерила своята последователност и в Австрия, която ще бъде идващият ротационен ръководител. А това в допълнение усилва възможностите за триумф на сходно начинание.
Вeче две години миграционната политика на Европейски Съюз е белязана със кавги, подбудени от дълбоки разлики. Последната среща на върха през декември мина под същия знак. Този път обаче имаше и спомагателни неприятни за нас изненади. Германският канцлер Ангела Меркел изиска особено тристранно разискване с българския и с гръцкия министър председател на продължаващата незаконна имиграция, която доближава до Германия.
Подобно искане на канцлера трябваше да се чака. Към края на предходната година в немската преса бе изнесена информацията, че без значение, че Балканският маршрут се счита за затворен, към 15 хиляди мигранти идват всеки месец в Германия най-много през балканските страни. Анализът сочеше, че се е стигнало до основаването на различни миграционни направления, най-значимите от които са превозът по въздух от Гърция до Германия, и коридорът, който минава през българо-турската граница.
Първата реакция на Берлин бе да възвърне граничния надзор
на летищата с полетите, идващи от Атина. Проблемите обаче продължиха и бе разумно да се допусна, че на дневен ред ще пристигна и България, защото Германия продължи да се пробва да откри от кое място минава достигащия до него поток мигранти.
Борисов дефинира показаното от Меркел за България като изфабрикуван от родната съпротива компромат и се обоснова с неофициална информация от българското Министерство на вътрешните работи, че измежду записаните в Германия бежанци има доста малко от тези, които всекидневно минават през българска територия. Подобен мотив има известно съображение, защото част от новите различни направления са през Румъния, в която се следи рекорден брой незаконни имигранти, които идват главно през Черно море. За последните три месеца те са толкоз, колкото през предходните четири години.
За да бъде сполучлива обаче българската миграционна дипломация, отстояването на нашата позиция единствено с догатки не е задоволителен мотив. През 2015 година създадох план за уведомяване и действен надзор в действително време за пораждане на миграционен риск и на незаконна имиграция в България. Въпреки, че планът бе оценен високо, все още не е ясно каква част от него се употребява. Оскъдността на информацията се изяснява с желанието
да не се разкриват слабите звена в системата за защита
на границите и директните направления, пресичащи страната. Този претекст обаче също не е безапелационен. От една страна, каналджиите и миналите мигранти посредством миграционните мрежи предават насъбрания опит. От друга страна, при модерните технологии разкриваемостта на миграционните направления ще става все по-голяма. При задълбочено изследване от страните крайни дестинации ще могат да се откриват все по-подробни данни, отнасящи се за транзитиращите територии.
Така да вземем за пример, в Германия полицията и службите за чужденци имат достъп до данните, съхранявани в мобилните телефони на лицата, искащи леговище. Предвижда се такива права да бъдат предоставени и на Федералната работа за миграция и бежанци, като задачата е по-лесно да се обясни самостоятелната миграционна история на всеки претендент и да се откри действителната му еднаквост. Чрез приложението Google-Maps или GPS-данните на фотосите, снимани с мобилните телефони, може с огромна акуратност да се открият маршрутите, преминаващи през директните страни, една от които е и България. Така че, в Германия и все още имат ориентировъчна информация за протичащото се у нас.
За да се оправя по-успешно с миграционния напън, рационално би било, поелата към този момент европредседателството България, да изиска да се задълбочи съдействието сред миграционните служби на обособените страни членки. Така да вземем за пример посредством продан на информация с немските миграционните служби могат да се съберат сведения за местата на прекосяване на границата ни на вход и излаз, за
трафикантските канали и пунктовете за укриване
на незаконните мигранти, намиращи се освен на българска, само че и на приграничната територия в Турция, което е от изключително значение за предварителната защита на миграционния напън.
Само посредством създаването на работещи хрумвания е допустимо тематиката за миграцията да престане да бъде като воденичен камък за българското държавно управление. Активните дейности в тази тенденция са значими, тъй като точно по време на нашия мандат се чака да се одобри главната част от новата европейска миграционна тактика. Благородната концепция за „ гъвкава взаимност “, която да сплоти противопоставящите се страни, членки на Европейски Съюз по въпросите на бъдещата му миграционна политика, до скоро се смяташе за комплицирана задача, защото не се допускаше, че в границите на Европейски Съюз може да сформира блокиращо малцинство.
През последните няколко седмици обаче се оказа, че транзитиращият източноевропейски вертикал, който обгръща Вишеградската четворка, Австрия и страните от Западните Балкани, към този момент не е толкоз самичък. Разположените страни – входни порти по южния европейски хоризонтал, си дадоха сметка, че мудната европейска миграционна политика не взема решение, а замазва проблемите им. Две значими събития демонстрираха, че има разбъркване на пластовете. Първото е решението в края на декември на премиера на Италия Паоло Джентилони да изиска утвърждение от Народното събрание за изпращането на войски, които да охраняват границата на Нигер с Либия за прекъсване на незаконните миграционни потоци, които оказват миграционен напън върху страната. Второто събитие е решението на водачите на средиземноморските страни от Европейски Съюз – Кипър, Гърция, Малта, Италия, Франция, Испания и Португалия да се пазят по-добре техните граници.
Подобна позиция бе неизбежна, тъй като директният миграционен напън върху Италия към момента е мощен, а в Испания през 2017 година се следи
внезапно увеличение на броя на незаконните влизания
достигнали 22,9 хиляди души, което е над два пъти повече по отношение на 2016 година Стана ясно, че затварянето на Балканския маршрут през 2016-а е довело до повишаване на натоварването на Централно- и Западно-Средиземноморския маршрут, заради което бъдещата сполучлива миграционна политика може да бъде резултат единствено от едновременното управление на всички съществени входни порти в Европейски Съюз.
България е пресечната точка на входния южен европейски хоризонтал и на транзитиращия източен европейски вертикал. В това е и нейният късмет, поемайки европейското председателство, да търси доближаването на позициите и постигането на консенсус сред тези две групи страни. Подобна политика би намерила своята последователност и в Австрия, която ще бъде идващият ротационен ръководител. А това в допълнение усилва възможностите за триумф на сходно начинание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ