15 юни - Световен ден на вятъра
На 15 юни означаваме Световния ден напразно. Това е ден за преоткриване напразно, неговата мощ и благоприятни условия, с които може да промени нашия свят. В началото - през 2007 година, събитието се празнува единствено в Европа, само че от 2009 година - и в целия свят.
Европейската асоциация за вятърна сила (EWEA) и Световния съвет за вятърна сила (GWEC) координират Световния ден напразно посредством мрежа от сътрудници. Партньор за България е Асоциация на производителите на екологична сила.
Световният ден напразно е ден за откриването на работата, която са свършили пионерите по света. В повече от 75 страни в целия свят работят вятърни паркове, които създават сила от чист и възобновим източник.
Днешният ден е мотив за посещаване на вятърен парк, за среща с специалисти и по-подробно информиране по отношение на вятърната сила.
Събития
1215 година — В Англия е подписана Магна харта, ограничаваща правата на монарха за сметка на правата на аристокрацията и църквата.
1253 година — Българският цар Михаил II Асен подписва контракт с Дубровник, ориентиран против сръбския крал Стефан Урош I.
1389 година — Състои се Битката на Косово поле (стар стил), при която Османската империя побеждава обединените сили на сърби и босненци.
1510 година — Папа Лъв X отлъчва от църквата Мартин Лутер за разкол.
1826 година — В Цариград избухва Бунт на еничарите с присъединяване на към 20 000 наемници, който е срещу решението на султан Махмуд II да модернизира армията и да сътвори постоянна турска армия.
1836 година — Арканзас става 25-я щат на Съединени американски щати.
1858 година — Изигран е първият мач по Австралийски футбол.
1863 година — Излиза първият брой на вестник Гайда, редактор на който е Петко Славейков.
1876 година — В резултат на цунами в Япония умират към 28 000 души.
1907 година — В Хага стартира Втората международна мирна конференция с присъединяване на представители на 44 страни.
1911 година — Основана е корпорацията Tabulating Computing Recording Corporation (IBM).
1930 година — В София е основан Съюз на славянските сдружения.
1954 година — В Базел, Швейцария, е основан европейският футболен съюз УЕФА.
1969 година — По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „ Аз бях той “ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния спектакъл представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуща страната, с цел да избегне гонене.
1976 година — 7 (33) Народно заседание преизбира Тодор Живков за ръководител на Държавния съвет и държавен глава; Станко Тодоров за министър-председател на България и Владимир Бонев за Председател на Народното събрание.
1977 година — В Испания са извършени първите демократични избори след 41 години тоталитарно ръководство.
1985 година — Спускаемият модул на руския галактически уред Вега-2 изследва атмосферата и повърхността на Венера.
1988 година — В Пакистан е признат за висш закон Шериата, което на процедура значи, че страната става ислямска република.
1994 година — Израел и Ватикана откриват дипломатически връзки след дългогодишните искания на Израел за безразличието на католическата черква по време на Холокоста.
2001 година — Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан основават Шанхайска организация за съдействие.
2006 година — Сърбия признава независимостта на Черна гора.
Родени
1330 година — Едуард, принц на Уелс († 1376 г.)
1479 година — Лиза дел Джокондо, Мона Лиза († 1542 г.)
1594 година — Никола Пусен, френски художник († 1665 г.)
1827 година — Пьотър Шувалов, съветски посланик и политик († 1889 г.)
1843 година — Едвард Григ, норвежки композитор († 1907 г.)
1850 година — Сава Мирков, български боен доктор († 1927 г.)
1867 година — Константин Балмонт, съветски стихотворец († 1942 г.)
1872 година — Антон Страшимиров, български публицист († 1937 г.)
1882 година — Йон Антонеску, министър-председател на Румъния († 1946 г.)
1883 година — Анри Делоне, френски футболен уредник († 1955 г.)
1883 година — Георги Тановски, български боен деятел († 1944 г.)
1889 година — Никола Ганушев, български художник († 1958 г.)
1902 година — Ерик Ериксън, немски психоаналитик († 1994 г.)
1914 година — Александър Муратов, български стихотворец († 1994 г.)
1914 година — Юрий Андропов, общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз († 1984 г.)
1918 година — Франсоа Томбалбайе, Президент на Чад († 1975 г.)
1923 година — Ерланд Юсефсон, шведски артист († 2012 г.)
1932 година — Гинка Станчева, българска актриса
1936 година — Борис Луканов, български артист
1943 година — Джони Холидей, френски артист и артист
1945 година — Бриго Аспарухов, български шпионин и политик
1946 година — Брижит Фосе, френска актриса
1946 година — Демис Русос, гръцки артист
1951 година — Андон Николов, български щангист
1951 година — Радко Дишлиев, български артист († 2009 г.)
1954 година — Даниял Ахметов, политик от Казахстан
1954 година — Джеймс Белуши, американски артист
1958 година — Рикардо Палети, италиански водач от Ф1 († 1982 г.)
1961 година — Димитър Чобанов, български ваятел
1963 година — Хелън Хънт, американска актриса
1964 година — Кортни Кокс, американска актриса
1969 година — Айс Кюб, американски рапър
1969 година — Оливер Кан, някогашен немски футболен вратар
1969 година — Седрик Пиолин, френски тенисист
1977 година — Ивица Боцевски, политик от Република Македония
1980 година — Кристофър Кастил, американски артист
1981 година — Били Мартин, американски музикант
1983 година — Иванка Моралиева, българска плувкиня
1986 година — Александър Арещенко, украински шахматист
Починали
923 година — Робер I, крал на Франция (* 865 г.)
948 година — Роман I Лакапин, император на Византийската империя (* ок. 870)
1004 година — Аделхайд Аквитанска, кралица на Франция (* 950)
1341 година — Андроник III Палеолог, император на Византийската империя (* 1297)
1383 година — Йоан Кантакузин, император на Византийската империя (* ок. 1295)
1389 година — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г.)
1467 година — Филип Хубави, бургундски херцог (* 1396 г.)
1849 година — Джеймс Полк, 11-ти президент на Съединени американски щати (* 1795 г.)
1876 година — Иван Гъбенски, български бунтовник (* ок. 1842 г.)
1876 година — Никола Войновски, български бунтовник (* 1849 г.)
1876 година — Цанко Дюстабанов, български бунтовник (* 1844 г.)
1888 година — Фридрих III, кайзер на Германия и крал на Прусия (* 1831 г.)
1889 година — Михай Еминеску, румънски стихотворец (* 1850 г.)
1917 година — Кристиан Биркеланд, норвежки академик (* 1867 г.)
1945 година — Никола Аврамов, български художник (* 1897 г.)
1986 година — Ангеларий, глава на МПЦ (* 1911 г.)
1992 година — Лев Гумильов, съветски академик (* 1912 г.)
1993 година — Джеймс Хънт, британски водач от Ф1 (* 1947 г.)
1995 година — Джон Атанасов, американски откривател от български генезис (* 1903 г.)
1996 година — Ела Фицджералд, американска певица (* 1917 г.)
2013 година — Кенет Уилсън, американски физик, притежател на Нобелова премия (* 1936 г.)
Празници
Видовден
Азербайджан — Ден на националното избавление
Дания — Ден на крал Валдемар II и Ден на националния байрак
Южна Корея — Ден на земеделието
Obekti.bg
Европейската асоциация за вятърна сила (EWEA) и Световния съвет за вятърна сила (GWEC) координират Световния ден напразно посредством мрежа от сътрудници. Партньор за България е Асоциация на производителите на екологична сила.
Световният ден напразно е ден за откриването на работата, която са свършили пионерите по света. В повече от 75 страни в целия свят работят вятърни паркове, които създават сила от чист и възобновим източник.
Днешният ден е мотив за посещаване на вятърен парк, за среща с специалисти и по-подробно информиране по отношение на вятърната сила.
Събития
1215 година — В Англия е подписана Магна харта, ограничаваща правата на монарха за сметка на правата на аристокрацията и църквата.
1253 година — Българският цар Михаил II Асен подписва контракт с Дубровник, ориентиран против сръбския крал Стефан Урош I.
1389 година — Състои се Битката на Косово поле (стар стил), при която Османската империя побеждава обединените сили на сърби и босненци.
1510 година — Папа Лъв X отлъчва от църквата Мартин Лутер за разкол.
1826 година — В Цариград избухва Бунт на еничарите с присъединяване на към 20 000 наемници, който е срещу решението на султан Махмуд II да модернизира армията и да сътвори постоянна турска армия.
1836 година — Арканзас става 25-я щат на Съединени американски щати.
1858 година — Изигран е първият мач по Австралийски футбол.
1863 година — Излиза първият брой на вестник Гайда, редактор на който е Петко Славейков.
1876 година — В резултат на цунами в Япония умират към 28 000 души.
1907 година — В Хага стартира Втората международна мирна конференция с присъединяване на представители на 44 страни.
1911 година — Основана е корпорацията Tabulating Computing Recording Corporation (IBM).
1930 година — В София е основан Съюз на славянските сдружения.
1954 година — В Базел, Швейцария, е основан европейският футболен съюз УЕФА.
1969 година — По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „ Аз бях той “ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния спектакъл представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуща страната, с цел да избегне гонене.
1976 година — 7 (33) Народно заседание преизбира Тодор Живков за ръководител на Държавния съвет и държавен глава; Станко Тодоров за министър-председател на България и Владимир Бонев за Председател на Народното събрание.
1977 година — В Испания са извършени първите демократични избори след 41 години тоталитарно ръководство.
1985 година — Спускаемият модул на руския галактически уред Вега-2 изследва атмосферата и повърхността на Венера.
1988 година — В Пакистан е признат за висш закон Шериата, което на процедура значи, че страната става ислямска република.
1994 година — Израел и Ватикана откриват дипломатически връзки след дългогодишните искания на Израел за безразличието на католическата черква по време на Холокоста.
2001 година — Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан основават Шанхайска организация за съдействие.
2006 година — Сърбия признава независимостта на Черна гора.
Родени
1330 година — Едуард, принц на Уелс († 1376 г.)
1479 година — Лиза дел Джокондо, Мона Лиза († 1542 г.)
1594 година — Никола Пусен, френски художник († 1665 г.)
1827 година — Пьотър Шувалов, съветски посланик и политик († 1889 г.)
1843 година — Едвард Григ, норвежки композитор († 1907 г.)
1850 година — Сава Мирков, български боен доктор († 1927 г.)
1867 година — Константин Балмонт, съветски стихотворец († 1942 г.)
1872 година — Антон Страшимиров, български публицист († 1937 г.)
1882 година — Йон Антонеску, министър-председател на Румъния († 1946 г.)
1883 година — Анри Делоне, френски футболен уредник († 1955 г.)
1883 година — Георги Тановски, български боен деятел († 1944 г.)
1889 година — Никола Ганушев, български художник († 1958 г.)
1902 година — Ерик Ериксън, немски психоаналитик († 1994 г.)
1914 година — Александър Муратов, български стихотворец († 1994 г.)
1914 година — Юрий Андропов, общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз († 1984 г.)
1918 година — Франсоа Томбалбайе, Президент на Чад († 1975 г.)
1923 година — Ерланд Юсефсон, шведски артист († 2012 г.)
1932 година — Гинка Станчева, българска актриса
1936 година — Борис Луканов, български артист
1943 година — Джони Холидей, френски артист и артист
1945 година — Бриго Аспарухов, български шпионин и политик
1946 година — Брижит Фосе, френска актриса
1946 година — Демис Русос, гръцки артист
1951 година — Андон Николов, български щангист
1951 година — Радко Дишлиев, български артист († 2009 г.)
1954 година — Даниял Ахметов, политик от Казахстан
1954 година — Джеймс Белуши, американски артист
1958 година — Рикардо Палети, италиански водач от Ф1 († 1982 г.)
1961 година — Димитър Чобанов, български ваятел
1963 година — Хелън Хънт, американска актриса
1964 година — Кортни Кокс, американска актриса
1969 година — Айс Кюб, американски рапър
1969 година — Оливер Кан, някогашен немски футболен вратар
1969 година — Седрик Пиолин, френски тенисист
1977 година — Ивица Боцевски, политик от Република Македония
1980 година — Кристофър Кастил, американски артист
1981 година — Били Мартин, американски музикант
1983 година — Иванка Моралиева, българска плувкиня
1986 година — Александър Арещенко, украински шахматист
Починали
923 година — Робер I, крал на Франция (* 865 г.)
948 година — Роман I Лакапин, император на Византийската империя (* ок. 870)
1004 година — Аделхайд Аквитанска, кралица на Франция (* 950)
1341 година — Андроник III Палеолог, император на Византийската империя (* 1297)
1383 година — Йоан Кантакузин, император на Византийската империя (* ок. 1295)
1389 година — Мурад I, султан на Османската империя (* 1319 г.)
1467 година — Филип Хубави, бургундски херцог (* 1396 г.)
1849 година — Джеймс Полк, 11-ти президент на Съединени американски щати (* 1795 г.)
1876 година — Иван Гъбенски, български бунтовник (* ок. 1842 г.)
1876 година — Никола Войновски, български бунтовник (* 1849 г.)
1876 година — Цанко Дюстабанов, български бунтовник (* 1844 г.)
1888 година — Фридрих III, кайзер на Германия и крал на Прусия (* 1831 г.)
1889 година — Михай Еминеску, румънски стихотворец (* 1850 г.)
1917 година — Кристиан Биркеланд, норвежки академик (* 1867 г.)
1945 година — Никола Аврамов, български художник (* 1897 г.)
1986 година — Ангеларий, глава на МПЦ (* 1911 г.)
1992 година — Лев Гумильов, съветски академик (* 1912 г.)
1993 година — Джеймс Хънт, британски водач от Ф1 (* 1947 г.)
1995 година — Джон Атанасов, американски откривател от български генезис (* 1903 г.)
1996 година — Ела Фицджералд, американска певица (* 1917 г.)
2013 година — Кенет Уилсън, американски физик, притежател на Нобелова премия (* 1936 г.)
Празници
Видовден
Азербайджан — Ден на националното избавление
Дания — Ден на крал Валдемар II и Ден на националния байрак
Южна Корея — Ден на земеделието
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ