2 653 лв. са необходими за месечна издръжка на 3-членно семейство, пресметна КНСБ
1474 лв. е нужният " чист " месечен приход за прехрана на живота на един работещ, който живее самичък, а за тричленно семейство от двама възрастни и едно дете сумата е 2653 лв..
Tова сочат данните на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ за четвъртото тримесечие на предходната година.
Необходимият „ чист “ месечен приход след облагане с налози и осигуровки за един работещ нараства с 20 лв. в съпоставяне със септември 2024-а година, а за тричленно семейство – с 37 лв..
Спрямо декември 2022 година сумите порастват надлежно със 123 и с 221 лв., сочат данните на КНСБ. За да си обезпечи нужната заплата за прехрана, един работещ би трябвало да получава брутна заплата от 1900 лв..
В съпоставяне с края на 2023 година, с към 100 000 понижават наетите с застрахователен приход под заплата за прехрана, само че към момента към една четвърт от наетите работят с хонорари до 1000 лв..
Сред рекордьорите по повишаване на годишна база в дребната потребителска кошница от 20 витално значими артикули е зелето – с близо 70 %.
В съпоставяне с други страни, измежду които Германия и Франция, у нас кг краве сирене с цена от 10 евро е най-скъпо, най-висока е и цената на олиото от над 2 евро за литър.
Синдикалистите упорстват публично да се одобри формулировка на " заплата за прехрана " и тя последователно да се изравни с минималната работна заплата за страната.
Вече са почнали срещите на синдикалистите с новите министри по проблемите в другите браншове, а едно от настояванията на синдиката е в бюджета да се заложи най-малко 10 % растеж на заплатите, оповести президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ се оповестиха срещу декларираното от премиера Росен Желязков желание за отдръпването на направения от служебното държавно управление проектобюджет от Народното събрание.
" Ще забави в допълнение целия бюджетен развой. И без това забавеният. Краят на месец март идва доста бързо. Когато завършва този закон за приходите и разноските и нищо друго не може да бъде направено. Тази застоялост на разходните политики, която ще бъде за първите три месеца, в случай че няма признат Закон за бюджета за 2025 година с естествени цифри в разноските, ще продължи и по-нататък, което не вещае нищо положително. Има съществени напрежения в доста системи ", съобщи Пламен Димитров.
Tова сочат данните на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ за четвъртото тримесечие на предходната година.
Необходимият „ чист “ месечен приход след облагане с налози и осигуровки за един работещ нараства с 20 лв. в съпоставяне със септември 2024-а година, а за тричленно семейство – с 37 лв..
Спрямо декември 2022 година сумите порастват надлежно със 123 и с 221 лв., сочат данните на КНСБ. За да си обезпечи нужната заплата за прехрана, един работещ би трябвало да получава брутна заплата от 1900 лв..
В съпоставяне с края на 2023 година, с към 100 000 понижават наетите с застрахователен приход под заплата за прехрана, само че към момента към една четвърт от наетите работят с хонорари до 1000 лв..
Сред рекордьорите по повишаване на годишна база в дребната потребителска кошница от 20 витално значими артикули е зелето – с близо 70 %.
В съпоставяне с други страни, измежду които Германия и Франция, у нас кг краве сирене с цена от 10 евро е най-скъпо, най-висока е и цената на олиото от над 2 евро за литър.
Синдикалистите упорстват публично да се одобри формулировка на " заплата за прехрана " и тя последователно да се изравни с минималната работна заплата за страната.
Вече са почнали срещите на синдикалистите с новите министри по проблемите в другите браншове, а едно от настояванията на синдиката е в бюджета да се заложи най-малко 10 % растеж на заплатите, оповести президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ се оповестиха срещу декларираното от премиера Росен Желязков желание за отдръпването на направения от служебното държавно управление проектобюджет от Народното събрание.
" Ще забави в допълнение целия бюджетен развой. И без това забавеният. Краят на месец март идва доста бързо. Когато завършва този закон за приходите и разноските и нищо друго не може да бъде направено. Тази застоялост на разходните политики, която ще бъде за първите три месеца, в случай че няма признат Закон за бюджета за 2025 година с естествени цифри в разноските, ще продължи и по-нататък, което не вещае нищо положително. Има съществени напрежения в доста системи ", съобщи Пламен Димитров.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ