146 млн. лв. надлимитна дейност остават за разплащане догодина от НЗОК
146 млн. лева е регистрираната, само че незаплатена активност за болнична помощ, която ще бъде заплатена през идната година. Това сподели пред медиите шефът на НЗОК Станимир Михайлов след днешното съвещание на Надзорния съвет.
88,9 млн. лева са средствата за компенсиране на дефицит за здравноосигурителни заплащания по бюджета на НЗОК за 2024 година, които разпредели НЗОК на днешното си съвещание. От тях за ПИМП са избрани 2,2 млн. лева, за СИМП – 7,5 млн. лева, за дентална помощ – 13 млн. лева, за медицински произведения в болнична помощ – 19,6 мл. лева, за болнична помощ за дейностите с индикативни стойности като раждане, хемодиализа, онкология – 33,9 млн. лева и 12,4 млн. лева от средствата за преизпълнението на приходите за медикаменти от група Б.
Средствата са обезщетени от оставащите в запаса 23,5 млн. лева, доходи от здравноосигурителни вноски и неданъчни доходи – 40, 8 млн. лева, спомагателен трансфер с Постановление на Министерски съвет за украинските бежанци – 5,9 млн. лева и 13,7 млн. лева от административни разноски.
По време на съвещанието през днешния ден е бил показан отчетът на работната група, извършваща инспекциите в лечебните заведения в страната. „ От отчета излиза наяве, че не броят на леглата е причина за увеличените разноски в болнична помощ, а те са единствено причина. Основните заключения на работната група, която беше образувана и която занапред нататък става със статут на непрекъсната комисия в НЗОК, са, че повода е в издаването на нови разрешителни за активност и за спомагателна активност, което води до блян за прекачване на здравноосигурени лица от извънболничната в болничната помощ. Вторият извод е, че може да се направи обосновано съмнение, че има преувеличаване на патологията при лекуването на здравноосигурените лица. Вероятно е да е била регистрирана активност по по-тежка от нужното клинична пътека. Това, несъмнено, би трябвало да бъде потвърдено и ние сме взели решение да бъде тестван огромен размер активност през 2025 година, с цел да забележим дали това е по този начин “, сподели Станимир Михайлов.
Той добави, че ще бъдат въведени нови контроли за спомагателен надзор, следва да бъдат дефинирани и тематиките, по които Касата ще договаря с БЛС и БЗС за възстановяване на контрола на лечебните заведения.
Михайлов заяви, че за установените несъразмерни хоспитализации са наложени наказания и лечебните заведения би трябвало да върнат заплащането за регистрираните действия.
88,9 млн. лева са средствата за компенсиране на дефицит за здравноосигурителни заплащания по бюджета на НЗОК за 2024 година, които разпредели НЗОК на днешното си съвещание. От тях за ПИМП са избрани 2,2 млн. лева, за СИМП – 7,5 млн. лева, за дентална помощ – 13 млн. лева, за медицински произведения в болнична помощ – 19,6 мл. лева, за болнична помощ за дейностите с индикативни стойности като раждане, хемодиализа, онкология – 33,9 млн. лева и 12,4 млн. лева от средствата за преизпълнението на приходите за медикаменти от група Б.
Средствата са обезщетени от оставащите в запаса 23,5 млн. лева, доходи от здравноосигурителни вноски и неданъчни доходи – 40, 8 млн. лева, спомагателен трансфер с Постановление на Министерски съвет за украинските бежанци – 5,9 млн. лева и 13,7 млн. лева от административни разноски.
По време на съвещанието през днешния ден е бил показан отчетът на работната група, извършваща инспекциите в лечебните заведения в страната. „ От отчета излиза наяве, че не броят на леглата е причина за увеличените разноски в болнична помощ, а те са единствено причина. Основните заключения на работната група, която беше образувана и която занапред нататък става със статут на непрекъсната комисия в НЗОК, са, че повода е в издаването на нови разрешителни за активност и за спомагателна активност, което води до блян за прекачване на здравноосигурени лица от извънболничната в болничната помощ. Вторият извод е, че може да се направи обосновано съмнение, че има преувеличаване на патологията при лекуването на здравноосигурените лица. Вероятно е да е била регистрирана активност по по-тежка от нужното клинична пътека. Това, несъмнено, би трябвало да бъде потвърдено и ние сме взели решение да бъде тестван огромен размер активност през 2025 година, с цел да забележим дали това е по този начин “, сподели Станимир Михайлов.
Той добави, че ще бъдат въведени нови контроли за спомагателен надзор, следва да бъдат дефинирани и тематиките, по които Касата ще договаря с БЛС и БЗС за възстановяване на контрола на лечебните заведения.
Михайлов заяви, че за установените несъразмерни хоспитализации са наложени наказания и лечебните заведения би трябвало да върнат заплащането за регистрираните действия.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ