1454 лв. са нужни на сам работещ за месец, пресметнаха синдикатите
1454 лева са нужни на самичък работещ за месец, пресметнаха синдикатите
Необходимият чист месечен приход за прехрана на един работещ човек, живеещ самичък, е 1454 лева Това сочат данните за последното тримесечие (юли-септември) на актуалната година, показани през днешния ден на конференция от Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО) към КНСБ.
За издръжката на тричленно семейство с двама възрастни и дете до 14 година са нужни 2616 лева
Малко придвижване нагоре по отношение на предишното тримесечие регистрира президентът на КНСБ Пламен Димитров. На тримесечна база се регистрира растеж от 0,1%, а на годишна – 1,9%. Спрямо септември предходната година за тричленно семейство са нужни 48 лева повече, а за един работещ – 27 лева повече.
За две години растежът е с 240 лева за тричленно домакинство и 134 лева за един работещ.
По последни данни, представени от КНСБ, под заплатата за прехрана работят над 1 милион и 600 хиляди души. Наетите с трудови хонорари до 1000 лв. са близо 33 % от всички, или над 840 000 души.
„ Намаляват тези, които са под заплатата за прехрана, усилват се тези,
които са над, но все още една трета от наетите се обезпечават на приход до 1000 лв., което е тревожната вест за работещите небогати в България. България продължава да е на най-ниско равнище както и да я мерим – брутно, чисто, приблизително, каквото и да вземем е с най-ниско равнище в Европейски Съюз. Минималната заплата е 50 % от заплатата за прехрана,
т.е. половината на това, което би трябвало да е “, разяснява президентът на синдиката Пламен Димитров.
Инфлацията се успокоява, само че цените на някои артикули и услуги не престават да порастват, сочат данните на КНСБ.
Необходимият приход за храна и публично хранене е 578 лева за работещо лице.
По данни на синдиката повишаването е с 1.1% по отношение на предходното тримесечие и с 2.8% на годишната базаИма растеж при плодовете, като максимален е той при лимоните – с 30%, както и на зеленчуците, яйцата, мляко и млечни артикули.
Сензацията на тримесечието е кравето масло, което за година нараства с 10 %.
Повишава се изкупната цена и на слънчогледа (+21.1%) по отношение на септември 2023 година, заяви още зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова. Това е индикация, че евентуално, съгласно производителите, ще започне леко да нараства цената на олиото, разяснява тя.
Намаление има на изкупните цени на царевицата и хлебната пшеница.
На международните пазари обаче цените на зърнените артикули се покачват, добави специалистът. Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележи понижение с 0.6%, а на годишна – 1.3%.
При медикаментите се регистрира повишаване с 3.5% на годишна база и с 0.1% на тримесечна.
Лекарските услуги – с 5.9% на годишна база и с 0.7% за тримесечие. При групата на превоза се бележи спад от 1.7% на тримесечна база, а на годишна – с 1.3%.
Стойността на т.нар. дребна потребителска кошница от 20 жизненоважни артикули нараства с 2.2%,
разгласи шефът на ИССИО Любослав Костов. Предното тримесечие беше към 4%, посочи той. Темпът на повишаване продължава, само че с по-малка динамичност, добави икономистът. КСНБ са сравнили цените в България и в други шест европейски страни – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Костов разяснява, че някои хранителни артикули у нас са по-скъпи спрямо тези страни. Той даде за образец прясното мляко, което в България е 1.75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно вид 500 у нас е 0.92 евро, а в Испания – 0.71 евро и 0.78 евро в Румъния.
Общата стойност на дребната потребителска кошница за 20 артикули у нас е 57.32 евро,
а в Румъния – 41.54 евро, сочат данните на КНСБ. Сравнението сред страните демонстрира, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с главните артикули минимум пъти за месец – 8.3 пъти, регистрират също от синдикалната организация.
В България яйцата и олиото са най-скъпи спрямо други европейски страни, измежду които Франция и Германия, показаха от синдиката.
От КНСБ още веднъж подчертаха, че минималната работна заплата би трябвало да е съотносима към заплатата за прехрана, за която е належащо да се одобри формулировка.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на един работещ човек, живеещ самичък, е 1454 лева Това сочат данните за последното тримесечие (юли-септември) на актуалната година, показани през днешния ден на конференция от Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и Института за обществени и синдикални проучвания и образование (ИССИО) към КНСБ.
За издръжката на тричленно семейство с двама възрастни и дете до 14 година са нужни 2616 лева
Малко придвижване нагоре по отношение на предишното тримесечие регистрира президентът на КНСБ Пламен Димитров. На тримесечна база се регистрира растеж от 0,1%, а на годишна – 1,9%. Спрямо септември предходната година за тричленно семейство са нужни 48 лева повече, а за един работещ – 27 лева повече.
За две години растежът е с 240 лева за тричленно домакинство и 134 лева за един работещ.
По последни данни, представени от КНСБ, под заплатата за прехрана работят над 1 милион и 600 хиляди души. Наетите с трудови хонорари до 1000 лв. са близо 33 % от всички, или над 840 000 души.
„ Намаляват тези, които са под заплатата за прехрана, усилват се тези,
които са над, но все още една трета от наетите се обезпечават на приход до 1000 лв., което е тревожната вест за работещите небогати в България. България продължава да е на най-ниско равнище както и да я мерим – брутно, чисто, приблизително, каквото и да вземем е с най-ниско равнище в Европейски Съюз. Минималната заплата е 50 % от заплатата за прехрана,
т.е. половината на това, което би трябвало да е “, разяснява президентът на синдиката Пламен Димитров.
Инфлацията се успокоява, само че цените на някои артикули и услуги не престават да порастват, сочат данните на КНСБ.
Необходимият приход за храна и публично хранене е 578 лева за работещо лице.
По данни на синдиката повишаването е с 1.1% по отношение на предходното тримесечие и с 2.8% на годишната базаИма растеж при плодовете, като максимален е той при лимоните – с 30%, както и на зеленчуците, яйцата, мляко и млечни артикули.
Сензацията на тримесечието е кравето масло, което за година нараства с 10 %.
Повишава се изкупната цена и на слънчогледа (+21.1%) по отношение на септември 2023 година, заяви още зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова. Това е индикация, че евентуално, съгласно производителите, ще започне леко да нараства цената на олиото, разяснява тя.
Намаление има на изкупните цени на царевицата и хлебната пшеница.
На международните пазари обаче цените на зърнените артикули се покачват, добави специалистът. Групата на нехранителните артикули и услуги през последното тримесечие бележи понижение с 0.6%, а на годишна – 1.3%.
При медикаментите се регистрира повишаване с 3.5% на годишна база и с 0.1% на тримесечна.
Лекарските услуги – с 5.9% на годишна база и с 0.7% за тримесечие. При групата на превоза се бележи спад от 1.7% на тримесечна база, а на годишна – с 1.3%.
Стойността на т.нар. дребна потребителска кошница от 20 жизненоважни артикули нараства с 2.2%,
разгласи шефът на ИССИО Любослав Костов. Предното тримесечие беше към 4%, посочи той. Темпът на повишаване продължава, само че с по-малка динамичност, добави икономистът. КСНБ са сравнили цените в България и в други шест европейски страни – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Костов разяснява, че някои хранителни артикули у нас са по-скъпи спрямо тези страни. Той даде за образец прясното мляко, което в България е 1.75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно вид 500 у нас е 0.92 евро, а в Испания – 0.71 евро и 0.78 евро в Румъния.
Общата стойност на дребната потребителска кошница за 20 артикули у нас е 57.32 евро,
а в Румъния – 41.54 евро, сочат данните на КНСБ. Сравнението сред страните демонстрира, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с главните артикули минимум пъти за месец – 8.3 пъти, регистрират също от синдикалната организация.
В България яйцата и олиото са най-скъпи спрямо други европейски страни, измежду които Франция и Германия, показаха от синдиката.
От КНСБ още веднъж подчертаха, че минималната работна заплата би трябвало да е съотносима към заплатата за прехрана, за която е належащо да се одобри формулировка.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ