Над 14 хиляди бедствия и инциденти отчита НСИ за година у нас
14 850 бедствия, повреди, произшествия и рецесии са регистрирани през 2023 година в страната. Това сочат данни, направени от Националния статистически институт (НСИ) въз основата на годишни доклади от общинските, информация от други проучвания и административни източници.
Спрямо 2022 година броят на спешните събития се усилва в с 1.0%. Най-голяма част от тях са пожарите със починали, ранени и с породени материални вреди - 50.4%. Следват пътните произшествия с жертви и потърпевши - 47.2%.
Вследствие на бедствия, повреди, произшествия и рецесии през 2023 година са починали 667 лица или 10 индивида на 100 000 души от популацията на страната. Най-много са жертвите на пътно-транспортни катастрофи - 546. Следват починалите при пожари - 113 души. Най-много са починалите в областите София-град - 57, и Пловдив - 50 души. Най-малко са в Перник и Смолян - по 4 лица.
Ранените са общо 9 415, или 146 лица на 100 000 души от популацията на страната. Най-голям е броят на потърпевшите при пътно-транспортни произшествия - 9 125 лица, и при пожари - 289 души. На районно равнище потърпевшите са най-вече в областите Пловдив - 1 132 лица, София-град - 905 индивида, и Варна - 871 души.
Бедствия
През 2023 година бедствено състояние е било оповестено в 104 случая - с 55 броя или над 112% повече по отношение на 2022 година Най-много са бедствията, породени от наводнения, стихии, тежки зимни условия и горски пожари. В съпоставяне с 2022 година оповестените бедствени положения вследствие на наводнения са се нараснали с 62.5%, а поради горски пожари - с 85.7%.
Засегната е отчасти или напълно територията на 88 общини в страната. Най-голям брой бедствия са регистрирани в общините от областите Варна, София и Враца. Същевременно бедствено състояние не е било обявявано в областите Кюстендил, Ловеч, София-град и Ямбол.
Вследствие ба бедствия в страната са починали петима души. Броят на жителите в засегнатите от бедствия територии е 1 321 253 души, или 20.5% от общото население на страната.
Обществени разноски за спешни събития
За подготвеност, предварителна защита, реагиране и възобновяване от спешни събития в бранш " Държавно ръководство " през 2023 година са изразходваните 850 977 хиляди лв., или 0.46% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
Разходите за спешни събития понижават доста по отношение на 2021 и 2022 година, когато са регистрирани и средствата за преодоляване на пандемията от COVID-19 и рецесията в резултат на войната Украйна, изразходвани през 2022 година.
Най-много средства през 2023 година са изразходвани за подготвеност (78.6%) и предварителна защита (12.7%), до момента в който през 2021 и 2022 година най-голяма част от средствата са били за възобновяване и реагиране в резултат на двете огромни рецесии - поради пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.
695 077 хиляди лв. от общите средства за спешни събития през 2023 година са изразходени от централната изпълнителна власт. Местните управляващи са отчели 155 900 хиляди лв. от всички разноски. Относителен дял при министерствата и ведомствата е висок поради средствата, изразходвани по направление " подготвеност " - 627 526 хиляди лв.. Сумата включва действия по противопожарна защита, ръководство на държавния запас и военновременните ресурси и други.
При общините най-вече средства са изразходвани по направленията " възобновяване " - 65 420 хиляди лв., и " предварителна защита " - 48 654 хиляди лв..
98.2% от изразходените средства за спешни събития са обезпечени от държавния бюджет, а 1.8% - от Европейски Съюз. По-голямата част от европейските средства са изразходвани по направление " подготвеност ". За разлика от 2023 година, през 2022 година повече от половината отпуснати средства от Европейски Съюз са били изразходени по направление " реагиране ", а над две трети - по направление " възобновяване " - през 2021 година.
През 2023 година за отбрана на популацията при стихийни бедствия и повреди са изразходвани 163 591 хиляди лв., или 19.2% от общите разноски за спешни събития, които възлизат на 850 977 хиляди лв.. Средствата за отбрана на популацията при стихийни бедствия и повреди нарастват с 6.3% по отношение на миналата 2022 година и с 10.8% по отношение на 2021 г.
Спрямо 2022 година броят на спешните събития се усилва в с 1.0%. Най-голяма част от тях са пожарите със починали, ранени и с породени материални вреди - 50.4%. Следват пътните произшествия с жертви и потърпевши - 47.2%.
Вследствие на бедствия, повреди, произшествия и рецесии през 2023 година са починали 667 лица или 10 индивида на 100 000 души от популацията на страната. Най-много са жертвите на пътно-транспортни катастрофи - 546. Следват починалите при пожари - 113 души. Най-много са починалите в областите София-град - 57, и Пловдив - 50 души. Най-малко са в Перник и Смолян - по 4 лица.
Ранените са общо 9 415, или 146 лица на 100 000 души от популацията на страната. Най-голям е броят на потърпевшите при пътно-транспортни произшествия - 9 125 лица, и при пожари - 289 души. На районно равнище потърпевшите са най-вече в областите Пловдив - 1 132 лица, София-град - 905 индивида, и Варна - 871 души.
Бедствия
През 2023 година бедствено състояние е било оповестено в 104 случая - с 55 броя или над 112% повече по отношение на 2022 година Най-много са бедствията, породени от наводнения, стихии, тежки зимни условия и горски пожари. В съпоставяне с 2022 година оповестените бедствени положения вследствие на наводнения са се нараснали с 62.5%, а поради горски пожари - с 85.7%.
Засегната е отчасти или напълно територията на 88 общини в страната. Най-голям брой бедствия са регистрирани в общините от областите Варна, София и Враца. Същевременно бедствено състояние не е било обявявано в областите Кюстендил, Ловеч, София-град и Ямбол.
Вследствие ба бедствия в страната са починали петима души. Броят на жителите в засегнатите от бедствия територии е 1 321 253 души, или 20.5% от общото население на страната.
Обществени разноски за спешни събития
За подготвеност, предварителна защита, реагиране и възобновяване от спешни събития в бранш " Държавно ръководство " през 2023 година са изразходваните 850 977 хиляди лв., или 0.46% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
Разходите за спешни събития понижават доста по отношение на 2021 и 2022 година, когато са регистрирани и средствата за преодоляване на пандемията от COVID-19 и рецесията в резултат на войната Украйна, изразходвани през 2022 година.
Най-много средства през 2023 година са изразходвани за подготвеност (78.6%) и предварителна защита (12.7%), до момента в който през 2021 и 2022 година най-голяма част от средствата са били за възобновяване и реагиране в резултат на двете огромни рецесии - поради пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.
695 077 хиляди лв. от общите средства за спешни събития през 2023 година са изразходени от централната изпълнителна власт. Местните управляващи са отчели 155 900 хиляди лв. от всички разноски. Относителен дял при министерствата и ведомствата е висок поради средствата, изразходвани по направление " подготвеност " - 627 526 хиляди лв.. Сумата включва действия по противопожарна защита, ръководство на държавния запас и военновременните ресурси и други.
При общините най-вече средства са изразходвани по направленията " възобновяване " - 65 420 хиляди лв., и " предварителна защита " - 48 654 хиляди лв..
98.2% от изразходените средства за спешни събития са обезпечени от държавния бюджет, а 1.8% - от Европейски Съюз. По-голямата част от европейските средства са изразходвани по направление " подготвеност ". За разлика от 2023 година, през 2022 година повече от половината отпуснати средства от Европейски Съюз са били изразходени по направление " реагиране ", а над две трети - по направление " възобновяване " - през 2021 година.
През 2023 година за отбрана на популацията при стихийни бедствия и повреди са изразходвани 163 591 хиляди лв., или 19.2% от общите разноски за спешни събития, които възлизат на 850 977 хиляди лв.. Средствата за отбрана на популацията при стихийни бедствия и повреди нарастват с 6.3% по отношение на миналата 2022 година и с 10.8% по отношение на 2021 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ