Билетите на смъртта: Фаталният пожар, разбил едно семейство
13 юни, 1997 година Един напълно елементарен ден, трансформирала се в същински призрачен сън за една майка. Това бил денят, в който видяла децата си живи за финален път.
Нийлан се събудила с желанието да заведе дъщерите си на кино. Премиерен филм за войната сред Индия и Пакистан таман стигнал в кината в Делхи и по тази причина решила да купи два билета за дъщерите си.
Преди двете девойки да тръгнат към салона, цялото семейство седнало за обяд на масата. Нийлан още помни пилешкото къри, което сготвил брачният партньор й. Спомня си и целувката по бузата на 17-годишната й щерка. Била последната. Тогава тя и по-малката й сестра излезли от у дома, с цел да отидат на кино. Нийлан в никакъв случай не ги видяла още веднъж.
В 4.55 ч. следобяд пожар избухнал в подземния паркинг на киното. Димът бързо се качил по етажите и се пропил през стените на киносалона. Всички почнали да бягат в суматоха. Трошали се прозорци, хора скачали от високите етажи в опит да се спасят. Но доста от посетителите останали вътре.
Няколко часа след началото на съдбовните събития, Нийлам схванала какво се е случило. Влязла в болничното заведение и видяла безжизнените тела на двете си деца на метри едно от друго.
С тях починали още 57 души. 23 от тях - деца. Ранените били минимум 100. 13 юни 1997 година се трансформира в един от най-злощастните дни в историята на Индия, а пожарът - един от най-опустошителните в страната.
Никой не бил осведомен за случая. Хората гледали умерено в салона, до момента в който пламъците постепенно се прокрадвали по етажите на постройката. Един от спешните изходи пък бил блокиран поради човешката лакомия - притежателите на киното добавили още 52 седалки на балкона. Нямало и светлини, които да демонстрират спешния излаз при изключителна обстановка. Краят на възможен случай бил изцяло предупреден още през цялото време. Така и станало. Смъртта на толкоз доста хора, на толкоз деца е била породена поради човешка неточност, погазени условия за безопазност и немарливост.
Заради смъртт на дъщерите си Нийлан почнала една продължителна борба в съда. Борба, траяла цели 22 години, която към момента не е завършила.
По време на огледите станало ясно, че повода за пожара е трансформаторът в мазето, който не бил конфигуриран вярно. Дори в по-ранните часове на съдбовният юнски ден точно там бил породен различен, по-малък пожар. Той бил сподавен доста бързо. По-късно избухнал съдбовният огън.
Държавата повдигнала обвинявания на 16 души. Сред тях са чиновници на киното и инспектори, които са си затворили очите за нередностите. Собствениците на киното също са били измежду обвинените. Десет години по-късно съдът най-сетне взел решение. Индийските магистрати оповестили за отговорни всички подсъдими едвам през 2007 година
Изпепеленото кино било благосъстоятелност на двама братя. Те получили оптимални присъди от 2 години затвор. Това е таванът на наказването, което могат да получат. Родителите на починалите деца обаче били шокирани.
Нийлам решила да апелира решението и настояла за смъртна присъда. На по-висша инстанция обаче магистратите вземат решение друга и опитът на Нийлам за въздаване на правдивост се обърнал против нея. Присъдата на двамата братя била намарена на половина. Мотивите на съда били, че притежателите на киното са добре образовани и с добър обществен статут.
“Нелепи аргументи. Ако си толкоз добре просветен, би трябвало да си виновен и да следваш всички правила”, безапелационна е пред BBC индийката.
И по този начин решила да потърси мнението на Върховния съд, който в последна сметка излязъл с решение през 2015 година - двамата братя трябвало да платят санкция в размер на 4 милиона $. Но в решението нямало затвор.
Почернената майка пробвала още веднъж през 2017. Явила се във Върховния съд още веднъж и помолила магистратите да върнат първичната присъда от две години затвор. Все още обаче не е ясно по кое време ще стартират чуванията.
А киното стои все по този начин - като един надгробен монумент, напомнящ за нещастието, случила се преди 22 години. Няма по какъв начин постройката да бъде съборена, до момента в който не приключат делата.
Нийлан се събудила с желанието да заведе дъщерите си на кино. Премиерен филм за войната сред Индия и Пакистан таман стигнал в кината в Делхи и по тази причина решила да купи два билета за дъщерите си.
Преди двете девойки да тръгнат към салона, цялото семейство седнало за обяд на масата. Нийлан още помни пилешкото къри, което сготвил брачният партньор й. Спомня си и целувката по бузата на 17-годишната й щерка. Била последната. Тогава тя и по-малката й сестра излезли от у дома, с цел да отидат на кино. Нийлан в никакъв случай не ги видяла още веднъж.
В 4.55 ч. следобяд пожар избухнал в подземния паркинг на киното. Димът бързо се качил по етажите и се пропил през стените на киносалона. Всички почнали да бягат в суматоха. Трошали се прозорци, хора скачали от високите етажи в опит да се спасят. Но доста от посетителите останали вътре.
Няколко часа след началото на съдбовните събития, Нийлам схванала какво се е случило. Влязла в болничното заведение и видяла безжизнените тела на двете си деца на метри едно от друго.
С тях починали още 57 души. 23 от тях - деца. Ранените били минимум 100. 13 юни 1997 година се трансформира в един от най-злощастните дни в историята на Индия, а пожарът - един от най-опустошителните в страната.
Никой не бил осведомен за случая. Хората гледали умерено в салона, до момента в който пламъците постепенно се прокрадвали по етажите на постройката. Един от спешните изходи пък бил блокиран поради човешката лакомия - притежателите на киното добавили още 52 седалки на балкона. Нямало и светлини, които да демонстрират спешния излаз при изключителна обстановка. Краят на възможен случай бил изцяло предупреден още през цялото време. Така и станало. Смъртта на толкоз доста хора, на толкоз деца е била породена поради човешка неточност, погазени условия за безопазност и немарливост.
Заради смъртт на дъщерите си Нийлан почнала една продължителна борба в съда. Борба, траяла цели 22 години, която към момента не е завършила.
По време на огледите станало ясно, че повода за пожара е трансформаторът в мазето, който не бил конфигуриран вярно. Дори в по-ранните часове на съдбовният юнски ден точно там бил породен различен, по-малък пожар. Той бил сподавен доста бързо. По-късно избухнал съдбовният огън.
Държавата повдигнала обвинявания на 16 души. Сред тях са чиновници на киното и инспектори, които са си затворили очите за нередностите. Собствениците на киното също са били измежду обвинените. Десет години по-късно съдът най-сетне взел решение. Индийските магистрати оповестили за отговорни всички подсъдими едвам през 2007 година
Изпепеленото кино било благосъстоятелност на двама братя. Те получили оптимални присъди от 2 години затвор. Това е таванът на наказването, което могат да получат. Родителите на починалите деца обаче били шокирани.
Нийлам решила да апелира решението и настояла за смъртна присъда. На по-висша инстанция обаче магистратите вземат решение друга и опитът на Нийлам за въздаване на правдивост се обърнал против нея. Присъдата на двамата братя била намарена на половина. Мотивите на съда били, че притежателите на киното са добре образовани и с добър обществен статут.
“Нелепи аргументи. Ако си толкоз добре просветен, би трябвало да си виновен и да следваш всички правила”, безапелационна е пред BBC индийката.
И по този начин решила да потърси мнението на Върховния съд, който в последна сметка излязъл с решение през 2015 година - двамата братя трябвало да платят санкция в размер на 4 милиона $. Но в решението нямало затвор.
Почернената майка пробвала още веднъж през 2017. Явила се във Върховния съд още веднъж и помолила магистратите да върнат първичната присъда от две години затвор. Все още обаче не е ясно по кое време ще стартират чуванията.
А киното стои все по този начин - като един надгробен монумент, напомнящ за нещастието, случила се преди 22 години. Няма по какъв начин постройката да бъде съборена, до момента в който не приключат делата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ