Показват Вълчетрънското златно съкровище в Археологическия музей Пловдив
13-те скъпи съда от най-старото богатство в Европа - Вълчитрънското, за малко да се трансфорат в златни коронки за зъби, в случай че не е била намесата на тогавашната плевенска полиция преди 95 година Затова и част от предметите са развалени, съобщи „ 24 часа ".
След инцидентното разкриване на съкровището през 1924 година от двама братя находките били захвърлени в мазето. След като се схванало, че са от чисто злато, някои от дребните дискове са били нарязани с лозарски ножици. " Зъболекари от Плевенско почнали да купуват скъпия метал, с цел да вършат коронки. Тогава обаче полицията бързо си е свършила работата и е избавила униката ", описа шефът на Националния археологически музей с институт при Българска академия на науките доцент Христо Попов.
13-те истински златни предмета от Вълчитрън са в центъра на емблематичната галерия " Преоткритият свят на остаряла Европа " в Пловдив. Редом с тях са подредени още четири съкровища. Сред тях е и Панагюрското. То обаче е изложено на истинското си място, а останалите са обособени в обособена зала за праистория в археологическия музей. " Златото за направата на сервиза от Вълчитрън е добивано от три разнообразни залежи. Предмените са били владеене на авторитетен човек от бронзовата ера. Най-много се спори за тройния съд, който на две места е продънен. Вероятно за него е имало и горна част, която не е непокътната ", описа доцент Попов.
Прелюбопитна е историята и за най-големия съд, тежащ близо 4,5 кг. Понеже е бил замърсен с тиня, в началото откривателите са го употребили за корито, в което хранели прасето. Шопарът дълго време се търкал в съда и той почнал да свети. В международната археологическа просвета казусът е прочут като " Златното прасе ". " Това, което е непокътнато от златния сервиз, не е малко. Да не забравяме, че той е на 3500 години ", уточни доцент Попов.
" Толкова съкровища на едно място е в действителност впечатляващо. Градът се позлатява ", означи кметът Иван Тотев. И подсети, че последния ден от изложбата съответствува с неговия рожден ден - 28 октомври. Хората могат да видят и съкровището от Хотница, Великотърновско. Съдържа 44 златни предмета - 39 халки, 4 приложения и 1 сипрала. Открито е в селища, а не в некропол, което го прави скъпо за интервала на късния халколит (4550 - 3900 година прочие Хр.). Във витрините блестят и златни съкровища от Дъбене и Рупите. " В тази зала са показани предмети отпреди 5 хилядолетия ", заключи шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов, с чиито старания изложбата е реалност.
" Неговата фантазия се реализира. Още през 2014 година той се зарече, че ще направи в Пловдив най-хубавата археологическа експонация в годината на Европейската столица на културата ", разяснява заместник-министърът на културата Амелия Гешева.
Кисьов изясни, че изложбата включва 250 експоната от най-ранната история на Пловдив и страната. Те демонстрират, че българските земи са една от люлките на цивилизацията.
След инцидентното разкриване на съкровището през 1924 година от двама братя находките били захвърлени в мазето. След като се схванало, че са от чисто злато, някои от дребните дискове са били нарязани с лозарски ножици. " Зъболекари от Плевенско почнали да купуват скъпия метал, с цел да вършат коронки. Тогава обаче полицията бързо си е свършила работата и е избавила униката ", описа шефът на Националния археологически музей с институт при Българска академия на науките доцент Христо Попов.
13-те истински златни предмета от Вълчитрън са в центъра на емблематичната галерия " Преоткритият свят на остаряла Европа " в Пловдив. Редом с тях са подредени още четири съкровища. Сред тях е и Панагюрското. То обаче е изложено на истинското си място, а останалите са обособени в обособена зала за праистория в археологическия музей. " Златото за направата на сервиза от Вълчитрън е добивано от три разнообразни залежи. Предмените са били владеене на авторитетен човек от бронзовата ера. Най-много се спори за тройния съд, който на две места е продънен. Вероятно за него е имало и горна част, която не е непокътната ", описа доцент Попов.
Прелюбопитна е историята и за най-големия съд, тежащ близо 4,5 кг. Понеже е бил замърсен с тиня, в началото откривателите са го употребили за корито, в което хранели прасето. Шопарът дълго време се търкал в съда и той почнал да свети. В международната археологическа просвета казусът е прочут като " Златното прасе ". " Това, което е непокътнато от златния сервиз, не е малко. Да не забравяме, че той е на 3500 години ", уточни доцент Попов.
" Толкова съкровища на едно място е в действителност впечатляващо. Градът се позлатява ", означи кметът Иван Тотев. И подсети, че последния ден от изложбата съответствува с неговия рожден ден - 28 октомври. Хората могат да видят и съкровището от Хотница, Великотърновско. Съдържа 44 златни предмета - 39 халки, 4 приложения и 1 сипрала. Открито е в селища, а не в некропол, което го прави скъпо за интервала на късния халколит (4550 - 3900 година прочие Хр.). Във витрините блестят и златни съкровища от Дъбене и Рупите. " В тази зала са показани предмети отпреди 5 хилядолетия ", заключи шефът на музея доцент доктор Костадин Кисьов, с чиито старания изложбата е реалност.
" Неговата фантазия се реализира. Още през 2014 година той се зарече, че ще направи в Пловдив най-хубавата археологическа експонация в годината на Европейската столица на културата ", разяснява заместник-министърът на културата Амелия Гешева.
Кисьов изясни, че изложбата включва 250 експоната от най-ранната история на Пловдив и страната. Те демонстрират, че българските земи са една от люлките на цивилизацията.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ