13.8% са преждевременно отпадналите деца от българските училища през 2016

13.8% са прибързано отпадналите деца от българските учебни заведения през 2016 година по данни на Евростат, оповестени на 2 август. Те демонстрират обръщането на позитивната до 2011 година наклонност у нас и задълбочаването на казуса с бързи темпове, едни от най-бързите в Европейски Съюз. На този декор са второстепенни проблемите, че страната ни се отдалечава от уговорката си към европейските сътрудници - отпадналите да са под 11% до 2020 година, и че високият им % е преграда пред европейското финансиране.

Какво демонстрират данните?

През 2005 година прибързано напусналите учебно заведение в родината ни са били цели 20.4%. По същото време междинният % за ЕС-28 е 15.7. България не е най-зле. Тогава в Испания отпадат 31% от децата, в Италия - 22.1%, в Малта - 33%, а в Португалия - цели 38.3%. И въпреки всичко в Словения да вземем за пример те са 4.9%, в Хърватия - 5.1%, в Полша - 5.3%, в Чехия - 6.2%.

От 2005 година процентът у нас стартира гладко да спада и през 2010 година, когато тактика " Европа 2020 " изисква постигането на междинен % в Европейски Съюз под 10 до 2020 година, у нас той е 12.6%. През 2011 година, когато предучилищното образование става наложително и за 5-годишните, страната ни към този момент стои много по-добре на фона на останалите със своите 11.8%. Още повече, че задължението на страната ни е до 2020 година процентът да се свие до 11, което тогава наподобява изцяло реалистично.

От 2012 до момента обаче стартира утежняване, делът се усилва всяка година, евентуално и вследствие на демографските трендове у нас.

Миналата година, когато средният % за ЕС-28 е 10.7, редица европейски страни означават забележителен триумф. Някои от тях съумяват да свият на половина каузи на прибързано отпадащите. Най-забележителните достижения са в Португалия и Испания. В Португалия от 38.3% през 2005 година делът понижава до 14% през 2016-а. В Испания от 31 се свива на 19%, в Италия - от 22.1% на 13.8%. Данните за Люксембург са от 13.3% на 5.5%, за Гърция - от 13.3% на 6.2%.

От 2012 до 2016 година България регистрира 2-процентно нарастване. По-голямо е то единствено в Словакия, само че въпреки всичко там покачването е от 5.1% на 7.4%.

За същия интервал нарастване означават още:

Чехия - от 4.9 на 6.6%;

Естония - 10.6% на 10.9%;

Унгария - от 11.4% на 12.4%;

Румъния - от 18.1% на 18.5%;

Словения - 4.2% на 4.9%;

Швеция - 6.6% на 7.4%;

Исландия - 19.7% на 19.8%.