Д-р Лъчезар Танчев, дм: 80% от гинекологичните заболявания могат да бъдат лекувани безкръвно
123
Д-р Лъчезар Танчев, дм, акушер-гинеколог, гинекологичен хирург в МБАЛ " Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда "
© Надежда Чипева 123 123 Визитка
Д-р Лъчезар Танчев, дм е е акушер-гинеколог, гинекологичен хирург в отделението по Обща и онкологична гинекология, тазова хирургия и акушерство на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Той концентрира професионалните си ползи в региона на минимално инвазивната хирургия (роботизирана, лапароскопска и хистероскопска), онкогинекологията и урогинекологията. Защитава дисертация на тематика лапароскопска и роботизирана анатомия на дребен таз при онкогинекологични интервенции в Медицински университет – Плевен, където поредно е докторант, помощник, основен помощник и шеф на Отделение по Онкогинекология. Д-р Танчев е член на екипа въвел роботизираната хирургия в България през 2008 година в Медицински Университет - Плевен, където работи до 2017 година, когато става част от екипа на Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда, при стартирането на роботизираната стратегия в болничното заведение. Има над 60 изявления в български и задгранични научни списания и над 70 отчета от конгреси и конференции. Член е на национални и интернационалните професионални сдружения. Какви благоприятни условия дава миниинвазивното лекуване в гинекологията с робота " Да Винчи "?
- Специалността гинекология допуска доста положително поле за изява на минимално инвазивния вид достъп – на процедура съвсем 80% от болесттите могат да бъдат лекувани с минимално инвазивна хирургия – както роботизиран с " Да Винчи ", по този начин и с лапароскопска хирургия. Разбира се, има и болести, които към момента е належащо да бъдат лекувани с отворени интервенции – да вземем за пример ракът на яйчника, който би бил обект на внимание на лапароскопската и роботизираната хирургия в най-ранни стадии. Диагнозата освен това заболяване обаче най-често се слага по-късно - в трети етап, когато способ на избор е отворената хирургия. При доброкачествени тумори на матката (миома), когато са доста огромни, т.е. когато са над равнището на пъпа, също избираме отворения достъп. Това е по този начин, тъй като няма задоволително поле за разполагане на камерата и троакарите. Друго нещо, което не се лекува с роботизирана или лапароскопска хирургия, е саркомът на матката. Това е злокачествено заболяване, което произлиза от съединителната тъкан на матката и прогресира доста бързо. Разпространява се по кръвен, контактен и лимфен път и по тази причина е доста значимо да не се нарушава целостта на тумора. Лечението е премахване на матката, съпроводено с вяра, че то е лимитирано в болния орган.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Минимално инвазивна хирургия можем да използваме на процедура във всички други случаи. Що се отнася до роботизираната хирургия, най-хубавите претенденти са пациентите, които са с наднормено тегло и затлъстяване, защото те не са подобаващи за отворена хирургия, а от време на време са предизвикателство и за лапароскопска хирургия. Често даже и за умел екип интервенцията е много сложна. Пациенти с гинекологично заболяване и висок показател на телесната маса са изключително подобаващи за роботизирана хирургия, защото там тя има доста огромни преимущества. В развитите страни роботизираната хиругия при дами с високо тегло се е наложила като желан способ.
Основно пациенти с какви болести лекувате?
- Най-често пациентите, които лекуваме с роботизирана хирургия, са с ракови и предракови положения, заради обстоятелството, че в България здравната каса поема интервенциите единствено при тези болести. Не е загадка, че затлъстяването е един от факторите, които благоприятстват развиването на ендометриалния карцином. Освен това тези пациенти постоянно са с метаболитен синдром, високо кръвно налягане, нарушен белодробен потенциал и захарен диабет. Всички тези съпътстващи болести изискват оперативната намеса да бъде оптимално премерена и щадяща. Също по този начин ракът на маточната шийка се следи в по-млада възраст измежду работещи дами, които държат освен на козметичния резултат, само че и на метода, по който ще се върнат на работа – това да се случи оптимално бързо и изцяло възобновени. Все повече се приказва и за качество на живот след извършеното лекуване. Развитието на хирургията в тенденция към по-малък травматизъм " преследва " точно този резултат - повишение на качеството на живот директно след интервенцията, а и в по-отдалечен интервал от време.
Колко време общоприетоо продължава такава интервенция?
- Всяка интервенция е друга, както и всеки пациент има самостоятелни особености. Разбира се, имат значение болестта, което лекуваме и авансово плануваният размер на интервенцията. Също по този начин съществуването на предишни интервенции и възможни сраствания биха затруднили в допълнение интервенцията. Има разнообразни способи за обезпечаване на лапароскопски достъп при тази обстановка и доста рядко ни се случва да се откажем от минимално инвазивна хирургия заради неспособност за навлизане в корема. Роботизираната система " Да Винчи " извънредно доста ни оказва помощ при интервенции с по-голяма степен на трудност като радикална хистеректомия, лимфна дисекция и случаи на дълбока ендометриоза. Обикновено имаме някаква визия какъв брой би траяла интеренцията, само че това не постоянно дава отговор на действителността в хода на интервенцията. Затова на този въпрос никой хирург не може да отговори с акуратност, само че желанието за благоденствие постоянно е налице. Преди няколко дни имахме планувана интервенция, след 3 предходни лапаротомии, която продължи повече от предстоящото, само че значимото е, че приключи блгополучно, без затруднения. При такива обстановки удоволетворението на екипа е още по-голямо. Понякога настъпват и непредвидими ситуции в хода на интервенцията, за които е значимо екипът и лечебното заведение да са готови и да реагират съответно.
За какъв брой време се възвръщат пациентите спрямо лапароскопската и отворената хирургия?
- Сравнението по-скоро е сред минимално инвазивните способи, в случай че обединим лапароскопските и роботизираните интервенции и отворената хирургия, където има сензитивна разлика. Възстановяването след лапароскопските и роботизираните интервенции протича по подобен метод. По-скоро разликата е в по-голямата точност на хирургията с " Да Винчи ". Това е по този начин поради някои специфики на апаратурата: обликът е нормализиран, " ръцете " са по-дълги и могат да са повече, в сравнение с при лапароскопията. Освен това инструментите дават независимост на придвижване, което е сходно с това на човешката ръка. Филтриран е треморът на ръцете, който съществува при отворените и лапароскопските интервенции. Всичко това е от голяма важност, когато става въпрос за работа към магистралните съдове в дребния таз и корема, при работа в лимитирани и мъчно налични пространства и при пациенти с доста сраствания или с наднормено тегло.
Ако приказваме за болничен престой, има условие на НЗОК минималният да е четири дни за роботизираната и пет за отворената хирургия. Винаги, когато представяме на интернационалните конгреси нашите резултати, постоянният въпрос от сътрудниците е " Защо толкоз дълго държите пациентите в поделение, при нас престоят е единствено 2 дни ". Действително на втория ден след интервенцията дамите могат да се приберат вкъщи. Ние ги задържаме поради документалните условия, макар че дехоспитализацията може да се случи по-рано.
Когато се приберат у дома, оперираните с минимално инвазивен достъп могат да се обслужват изцяло независимо. При отворените интервенции индикации за
възобновяване като стартиране на газове, първо вървене по огромна потребност, оживление се случват по-бавно, и действително те се нуждаят от планувания болничен престой 4-5 дни.
Разбира се, всичко е доста релативно и самостоятелно, защото един човек може да се възвърне за 5 дни, а различен на 30-ия ден да каже, че не се усеща добре. Или един да е стимулиран да работи и да се върне в границите на седмицата, а различен да желае шест месеца да бъде в болничен отпуск.
Какво тормози пациентите? Какви въпроси ви задават при идна миниинвазивна процедура?
- Зависи от пациентите и от болесттите. Най-често при злокачествените болести задават въпроса " Има ли разсейки " и " Ще пребивавам ли ". За да отговорим на този въпрос, с изключение на на клиничния обзор разчитаме и на образните и лабораторни проучвания. Разбира се, не трябва да се подценява позитивната конфигурация и вярата, че всичко е лечимо, съгласно мен това постоянно има забележителна добавъчна стойност.
Друг въпрос, който задават пациентите, е " Може ли да се огледа всичко ". Огледът е една от мощните страни на лапароскопската и роботизираната хирургия, тъй като, преди да стартираме, ние оглеждаме целия стомах и в случай че има някъде болестни промени, това се вижда и можем да реагираме съгласно съответната обстановка.
Въпрос, който интересува пациентите е " Ще има ли болежка ". Стараем се болката да е минимална. По време на интервенцията сигурно няма такава. В ранния следоперативен интервал се ползват обезболяващи, които да се оправят с нея. При всички положения тя е с по-слаб интензитет от тази при интервенциите с прорез - като цяло това също е едно преимущество.
Придобилият известност от медиите термин " безкръвна интервенция " звучи добре, само че от време на време интервенциите могат да имат и забележителна кръвозагуба. В интерес на истината, в случай че има по-обилно кървене, ние не можем да работим, тъй като това пречи на визуализацията. Така, че стремежът е постоянно е да има малко или никакво кървене. При отворената хирургия, обичайно кръвозагубата е по-голяма. Предимството на минимално инвазивната намеса е, че виждаме увеличени структурите и съдовете и можем да ги коагулираме, преди да сме нарушили целостта им, което провокира кървене. Естествено това зависи и от хирургичната техника, наличната инсталация и така нататък, само че стремежът да няма кървене нормално е реалност.
В самото начало, когато въведохте апарата " Да Винчи ", имаше интервал, в който прилагахте роботизирана хирургия на миоми. Как стои въпросът в този момент и препоръчвате ли тази хирургия?
- Всяко положение, което е показано за интервенция по принцип и е уместно за минимално инвазивна хирургия, е показано и за робота " Да Винчи ". Идва обаче и въпросът, че това е скъпа хирургия и когато приказваме за финансиране би трябвало, да споменем, че финансирането през първите няколко години беше обезпечено от страната, когато в страната бе конфигуриран първият робот. След това беше основана клинична пътека, при която се заплащаха интервенциите с премахване на лимфни възли, т.е. при злокачествени болести. Впоследствие към показанията бяха включени и премахване на миомни възли, доброкачествени тумори на яйчниците и на матката.
Стартирането на роботизираната стратегия в " Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда " се случи в интервал, в който интензивно се работеше по тази пътека и всички горепосочени показания (вкл. доброкачествени кисти, ендометриоза, миоми). Тези условия постановиха и тук също да оперираме и доброкачествени положения като миома на матката и ендометриоза, като изключим кисти, които в никакъв случай не сме лекували роботизирано. Този интервал продължи към година. Не мога да кажа, че това не е вярно, поради обстоятелството, че премахване на голям брой миомни възли или мощно увеличена миоматозна матка, както и ендометриоза в напреднал етап, не се по-лесни от хирургична позиция от много от случаите със злокачествени болести. Все отново, когато става въпрос за стеснен запас, може би е хубаво да бъдат прецизирани показанията. Впоследствие пътеката се промени, изключвайки в огромна степен доброкачествените болести, само че и оставяйки неизяснени условия, да вземем за пример тумори на яйчниците, които са диагностицирани с образни проучвания, каквато е ехографията. Това значи, че и всяка една киста може да бъде оперирана с " Да Винчи ", защото не е разказано категорично, че туморът би трябвало да бъде недоброкачествен. Подобна точка основава условия за самостоятелна преценка от страна на лечебното заведение.
Препоръката за типа на действен достъп при миома на матката зависи главно от оператора - дали и по какъв начин ще може да се оправи с съответната обстановка, тъй че той предлага това, което съгласно вижданията му е най-добре за пациента. Миомата е доброкачествено заболяване, което предстои на разнообразни видове интервенции. Например при млади нераждали дами отстраняваме миомните възли. При пациентите, които държат доста да си запазят матката също. В интервала към менопаузата и миомни възли на матката, предлагаме да се в профил цялата матка. Така че типът на лекуването е друг. Роботизираната хирургия има известни преимущества при налагането на шевове, които не могат да се отрекат. Проблемът е, че пациентът би трябвало да заплати еднократните консумативи, в случай че се избере този вид, а това би представлявало усложнение за огромна част от пациентите. Това решение се взема посредством разискване сред доктор и пациент и считам, че постоянно е добре да има повече от една алтернатива.
Каква е себестойността на една интервенция с " Да Винчи "?
- Зависи от това какви принадлежности са употребявани. Нашата система да вземем за пример има три работни ръце и една ръка за камерата. Ако се слагат всички ръце, цената е по-висока - тя има еднократни или неколкократни консумативи. Чаршафите, с които се завиват ръцете, са от материал за еднократна приложимост. Всеки един от инструментите, които се слагат, също има друга цена, без значение, че броя може да е една и съща. В взаимозависимост от броя и типа на инструментите себестойността нараства и може да доближи до 5-6 хиляди лева Не бива да забравяме и огромната първична инвестиция за системата. Отделно има разноски, които са свързани със самото лекуване на пациента - реанимационни разноски, леглодни, операционни разноски и така нататък Друг огромен разход е обвързван с поддръжката на робота. За да сме сигурни, че той няма да се счупи по време на интервенцията, сходно на самолетите, през 3 месеца се ревизират и подменят негови съставни елементи. Производителят ясно разписва кои съставни елементи би трябвало да бъдат подменяни и през какъв интервал. Касата заплаща 8 хиляди лева за една интервенция, което би било задоволително, в случай че има огромен размер на работа, т.е. в случай че се правят над 100 интервенции на месец, би трябвало сумата да покрива разноските по поддръжката и инструментите - по този начин беше замислено, когато се сътвори тази пътека. Към момента има заложен предел на общия брой интервенции за страната, които могат да се правят и възстановяват от здравната каса. Ние изпълняваме прецизно това, което е записано в клиничната пътека - единствено ракови и предракови положения.
Здравната каса покрива ли добре консумативите за миниинвазивните способи въобще?
- Този въпрос не е решен добре в България, тъй като това, което заплаща здравната каса за отворена интервенция или за минимално инвазивна хирургия, е едно и също. А дълготрайно минимално инвазивната хирургия излиза по-евтино както за системата на опазването на здравето, по този начин и за обществената система - това е потвърдено с изследвания на запад. Има специфични сесии на интернационалните конгреси - разбор на разноските, където се правят оценка с изключение на директните разноски, свързани с интервенцията, и разноските вследствие от това по кое време пациентът се връща на работа, какъв брой заплаща осигурителният фонд за дългото време в болничен, работодателят надлежно губи заради обстоятелството, че съответният човек не поставя труд и не способства за брутния артикул и така нататък Дългосрочно е потвърдено, че най-евтината хирургия е лапароскопската, последвана, най-малко по американските калкулации, от роботизираната, колкото и необикновено да звучи. Накрая е отворената хирургия. Разбира се, при лапароскопската хирургия има различен вид разноски като инсталация, която би трябвало да бъде закупена, която не е евтина, инструментите по-често се повреждат при нея, част от тях са еднократни. Може би би трябвало да има някакъв тласък от страна на страната за минимално инвазивната, а сега я има, тъй като хората я търсят интензивно.
Вярвам, че медицината и технологиите непрекъсното се усъвършенстват и това, което през днешния ден считаме за атравматично, на следващия ден ще бъде сменено от нещо още по-щадящо. Така да вземем за пример имаме опция да практикуваме и още един по-минимално инвазивен способ – минилапароскопия - с по-малки отвори, които са по 3 мм. При нея рискът от херния е по-малък, болката е още по-минимизирана. Използва се при избрани, строго индицирани случаи - не може да се прави постоянно. При по-големи тумори, повече сраствания и по-сложни случаи не е подобаваща или е по-трудно изпълнима, само че като цяло при този способ плюсовете са напълно за пациента, минусите за оперативния екип и за болничното заведение. Много фините принадлежности са по-податливи на щета във времето, което ги трансформира в по-скъпа инвестиция. Особено значимо е екипът да е извънредно умел и добре сработен. Използваме апаратурата за тестов интервал в болничното заведение. Пациентите, които са оперирани по този метод, съвсем нямат болежка, а риск от херния на процедура няма. Оптиката е 3 мм и минава под пъпа, като и там разрезът е най-малък (стандартният прорез при лапароскопска хирургия, за съпоставяне, е 1 см). Видимостта въпреки всичко е влошена спрямо една по-дебела оптика, защото осветеността на полето е по-ограничена, само че когато казусът е добре индициран, избираме този щадящ способ в полза на пациента.
Д-р Лъчезар Танчев, дм, акушер-гинеколог, гинекологичен хирург в МБАЛ " Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда "
© Надежда Чипева 123 123 Визитка
Д-р Лъчезар Танчев, дм е е акушер-гинеколог, гинекологичен хирург в отделението по Обща и онкологична гинекология, тазова хирургия и акушерство на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Той концентрира професионалните си ползи в региона на минимално инвазивната хирургия (роботизирана, лапароскопска и хистероскопска), онкогинекологията и урогинекологията. Защитава дисертация на тематика лапароскопска и роботизирана анатомия на дребен таз при онкогинекологични интервенции в Медицински университет – Плевен, където поредно е докторант, помощник, основен помощник и шеф на Отделение по Онкогинекология. Д-р Танчев е член на екипа въвел роботизираната хирургия в България през 2008 година в Медицински Университет - Плевен, където работи до 2017 година, когато става част от екипа на Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда, при стартирането на роботизираната стратегия в болничното заведение. Има над 60 изявления в български и задгранични научни списания и над 70 отчета от конгреси и конференции. Член е на национални и интернационалните професионални сдружения. Какви благоприятни условия дава миниинвазивното лекуване в гинекологията с робота " Да Винчи "?
- Специалността гинекология допуска доста положително поле за изява на минимално инвазивния вид достъп – на процедура съвсем 80% от болесттите могат да бъдат лекувани с минимално инвазивна хирургия – както роботизиран с " Да Винчи ", по този начин и с лапароскопска хирургия. Разбира се, има и болести, които към момента е належащо да бъдат лекувани с отворени интервенции – да вземем за пример ракът на яйчника, който би бил обект на внимание на лапароскопската и роботизираната хирургия в най-ранни стадии. Диагнозата освен това заболяване обаче най-често се слага по-късно - в трети етап, когато способ на избор е отворената хирургия. При доброкачествени тумори на матката (миома), когато са доста огромни, т.е. когато са над равнището на пъпа, също избираме отворения достъп. Това е по този начин, тъй като няма задоволително поле за разполагане на камерата и троакарите. Друго нещо, което не се лекува с роботизирана или лапароскопска хирургия, е саркомът на матката. Това е злокачествено заболяване, което произлиза от съединителната тъкан на матката и прогресира доста бързо. Разпространява се по кръвен, контактен и лимфен път и по тази причина е доста значимо да не се нарушава целостта на тумора. Лечението е премахване на матката, съпроводено с вяра, че то е лимитирано в болния орган.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Минимално инвазивна хирургия можем да използваме на процедура във всички други случаи. Що се отнася до роботизираната хирургия, най-хубавите претенденти са пациентите, които са с наднормено тегло и затлъстяване, защото те не са подобаващи за отворена хирургия, а от време на време са предизвикателство и за лапароскопска хирургия. Често даже и за умел екип интервенцията е много сложна. Пациенти с гинекологично заболяване и висок показател на телесната маса са изключително подобаващи за роботизирана хирургия, защото там тя има доста огромни преимущества. В развитите страни роботизираната хиругия при дами с високо тегло се е наложила като желан способ.
Основно пациенти с какви болести лекувате?
- Най-често пациентите, които лекуваме с роботизирана хирургия, са с ракови и предракови положения, заради обстоятелството, че в България здравната каса поема интервенциите единствено при тези болести. Не е загадка, че затлъстяването е един от факторите, които благоприятстват развиването на ендометриалния карцином. Освен това тези пациенти постоянно са с метаболитен синдром, високо кръвно налягане, нарушен белодробен потенциал и захарен диабет. Всички тези съпътстващи болести изискват оперативната намеса да бъде оптимално премерена и щадяща. Също по този начин ракът на маточната шийка се следи в по-млада възраст измежду работещи дами, които държат освен на козметичния резултат, само че и на метода, по който ще се върнат на работа – това да се случи оптимално бързо и изцяло възобновени. Все повече се приказва и за качество на живот след извършеното лекуване. Развитието на хирургията в тенденция към по-малък травматизъм " преследва " точно този резултат - повишение на качеството на живот директно след интервенцията, а и в по-отдалечен интервал от време.
Колко време общоприетоо продължава такава интервенция?
- Всяка интервенция е друга, както и всеки пациент има самостоятелни особености. Разбира се, имат значение болестта, което лекуваме и авансово плануваният размер на интервенцията. Също по този начин съществуването на предишни интервенции и възможни сраствания биха затруднили в допълнение интервенцията. Има разнообразни способи за обезпечаване на лапароскопски достъп при тази обстановка и доста рядко ни се случва да се откажем от минимално инвазивна хирургия заради неспособност за навлизане в корема. Роботизираната система " Да Винчи " извънредно доста ни оказва помощ при интервенции с по-голяма степен на трудност като радикална хистеректомия, лимфна дисекция и случаи на дълбока ендометриоза. Обикновено имаме някаква визия какъв брой би траяла интеренцията, само че това не постоянно дава отговор на действителността в хода на интервенцията. Затова на този въпрос никой хирург не може да отговори с акуратност, само че желанието за благоденствие постоянно е налице. Преди няколко дни имахме планувана интервенция, след 3 предходни лапаротомии, която продължи повече от предстоящото, само че значимото е, че приключи блгополучно, без затруднения. При такива обстановки удоволетворението на екипа е още по-голямо. Понякога настъпват и непредвидими ситуции в хода на интервенцията, за които е значимо екипът и лечебното заведение да са готови и да реагират съответно.
За какъв брой време се възвръщат пациентите спрямо лапароскопската и отворената хирургия?
- Сравнението по-скоро е сред минимално инвазивните способи, в случай че обединим лапароскопските и роботизираните интервенции и отворената хирургия, където има сензитивна разлика. Възстановяването след лапароскопските и роботизираните интервенции протича по подобен метод. По-скоро разликата е в по-голямата точност на хирургията с " Да Винчи ". Това е по този начин поради някои специфики на апаратурата: обликът е нормализиран, " ръцете " са по-дълги и могат да са повече, в сравнение с при лапароскопията. Освен това инструментите дават независимост на придвижване, което е сходно с това на човешката ръка. Филтриран е треморът на ръцете, който съществува при отворените и лапароскопските интервенции. Всичко това е от голяма важност, когато става въпрос за работа към магистралните съдове в дребния таз и корема, при работа в лимитирани и мъчно налични пространства и при пациенти с доста сраствания или с наднормено тегло.
Ако приказваме за болничен престой, има условие на НЗОК минималният да е четири дни за роботизираната и пет за отворената хирургия. Винаги, когато представяме на интернационалните конгреси нашите резултати, постоянният въпрос от сътрудниците е " Защо толкоз дълго държите пациентите в поделение, при нас престоят е единствено 2 дни ". Действително на втория ден след интервенцията дамите могат да се приберат вкъщи. Ние ги задържаме поради документалните условия, макар че дехоспитализацията може да се случи по-рано.
Когато се приберат у дома, оперираните с минимално инвазивен достъп могат да се обслужват изцяло независимо. При отворените интервенции индикации за
възобновяване като стартиране на газове, първо вървене по огромна потребност, оживление се случват по-бавно, и действително те се нуждаят от планувания болничен престой 4-5 дни.
Разбира се, всичко е доста релативно и самостоятелно, защото един човек може да се възвърне за 5 дни, а различен на 30-ия ден да каже, че не се усеща добре. Или един да е стимулиран да работи и да се върне в границите на седмицата, а различен да желае шест месеца да бъде в болничен отпуск.
Какво тормози пациентите? Какви въпроси ви задават при идна миниинвазивна процедура?
- Зависи от пациентите и от болесттите. Най-често при злокачествените болести задават въпроса " Има ли разсейки " и " Ще пребивавам ли ". За да отговорим на този въпрос, с изключение на на клиничния обзор разчитаме и на образните и лабораторни проучвания. Разбира се, не трябва да се подценява позитивната конфигурация и вярата, че всичко е лечимо, съгласно мен това постоянно има забележителна добавъчна стойност.
Друг въпрос, който задават пациентите, е " Може ли да се огледа всичко ". Огледът е една от мощните страни на лапароскопската и роботизираната хирургия, тъй като, преди да стартираме, ние оглеждаме целия стомах и в случай че има някъде болестни промени, това се вижда и можем да реагираме съгласно съответната обстановка.
Въпрос, който интересува пациентите е " Ще има ли болежка ". Стараем се болката да е минимална. По време на интервенцията сигурно няма такава. В ранния следоперативен интервал се ползват обезболяващи, които да се оправят с нея. При всички положения тя е с по-слаб интензитет от тази при интервенциите с прорез - като цяло това също е едно преимущество.
Придобилият известност от медиите термин " безкръвна интервенция " звучи добре, само че от време на време интервенциите могат да имат и забележителна кръвозагуба. В интерес на истината, в случай че има по-обилно кървене, ние не можем да работим, тъй като това пречи на визуализацията. Така, че стремежът е постоянно е да има малко или никакво кървене. При отворената хирургия, обичайно кръвозагубата е по-голяма. Предимството на минимално инвазивната намеса е, че виждаме увеличени структурите и съдовете и можем да ги коагулираме, преди да сме нарушили целостта им, което провокира кървене. Естествено това зависи и от хирургичната техника, наличната инсталация и така нататък, само че стремежът да няма кървене нормално е реалност.
В самото начало, когато въведохте апарата " Да Винчи ", имаше интервал, в който прилагахте роботизирана хирургия на миоми. Как стои въпросът в този момент и препоръчвате ли тази хирургия?
- Всяко положение, което е показано за интервенция по принцип и е уместно за минимално инвазивна хирургия, е показано и за робота " Да Винчи ". Идва обаче и въпросът, че това е скъпа хирургия и когато приказваме за финансиране би трябвало, да споменем, че финансирането през първите няколко години беше обезпечено от страната, когато в страната бе конфигуриран първият робот. След това беше основана клинична пътека, при която се заплащаха интервенциите с премахване на лимфни възли, т.е. при злокачествени болести. Впоследствие към показанията бяха включени и премахване на миомни възли, доброкачествени тумори на яйчниците и на матката.
Стартирането на роботизираната стратегия в " Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда " се случи в интервал, в който интензивно се работеше по тази пътека и всички горепосочени показания (вкл. доброкачествени кисти, ендометриоза, миоми). Тези условия постановиха и тук също да оперираме и доброкачествени положения като миома на матката и ендометриоза, като изключим кисти, които в никакъв случай не сме лекували роботизирано. Този интервал продължи към година. Не мога да кажа, че това не е вярно, поради обстоятелството, че премахване на голям брой миомни възли или мощно увеличена миоматозна матка, както и ендометриоза в напреднал етап, не се по-лесни от хирургична позиция от много от случаите със злокачествени болести. Все отново, когато става въпрос за стеснен запас, може би е хубаво да бъдат прецизирани показанията. Впоследствие пътеката се промени, изключвайки в огромна степен доброкачествените болести, само че и оставяйки неизяснени условия, да вземем за пример тумори на яйчниците, които са диагностицирани с образни проучвания, каквато е ехографията. Това значи, че и всяка една киста може да бъде оперирана с " Да Винчи ", защото не е разказано категорично, че туморът би трябвало да бъде недоброкачествен. Подобна точка основава условия за самостоятелна преценка от страна на лечебното заведение.
Препоръката за типа на действен достъп при миома на матката зависи главно от оператора - дали и по какъв начин ще може да се оправи с съответната обстановка, тъй че той предлага това, което съгласно вижданията му е най-добре за пациента. Миомата е доброкачествено заболяване, което предстои на разнообразни видове интервенции. Например при млади нераждали дами отстраняваме миомните възли. При пациентите, които държат доста да си запазят матката също. В интервала към менопаузата и миомни възли на матката, предлагаме да се в профил цялата матка. Така че типът на лекуването е друг. Роботизираната хирургия има известни преимущества при налагането на шевове, които не могат да се отрекат. Проблемът е, че пациентът би трябвало да заплати еднократните консумативи, в случай че се избере този вид, а това би представлявало усложнение за огромна част от пациентите. Това решение се взема посредством разискване сред доктор и пациент и считам, че постоянно е добре да има повече от една алтернатива.
Каква е себестойността на една интервенция с " Да Винчи "?
- Зависи от това какви принадлежности са употребявани. Нашата система да вземем за пример има три работни ръце и една ръка за камерата. Ако се слагат всички ръце, цената е по-висока - тя има еднократни или неколкократни консумативи. Чаршафите, с които се завиват ръцете, са от материал за еднократна приложимост. Всеки един от инструментите, които се слагат, също има друга цена, без значение, че броя може да е една и съща. В взаимозависимост от броя и типа на инструментите себестойността нараства и може да доближи до 5-6 хиляди лева Не бива да забравяме и огромната първична инвестиция за системата. Отделно има разноски, които са свързани със самото лекуване на пациента - реанимационни разноски, леглодни, операционни разноски и така нататък Друг огромен разход е обвързван с поддръжката на робота. За да сме сигурни, че той няма да се счупи по време на интервенцията, сходно на самолетите, през 3 месеца се ревизират и подменят негови съставни елементи. Производителят ясно разписва кои съставни елементи би трябвало да бъдат подменяни и през какъв интервал. Касата заплаща 8 хиляди лева за една интервенция, което би било задоволително, в случай че има огромен размер на работа, т.е. в случай че се правят над 100 интервенции на месец, би трябвало сумата да покрива разноските по поддръжката и инструментите - по този начин беше замислено, когато се сътвори тази пътека. Към момента има заложен предел на общия брой интервенции за страната, които могат да се правят и възстановяват от здравната каса. Ние изпълняваме прецизно това, което е записано в клиничната пътека - единствено ракови и предракови положения.
Здравната каса покрива ли добре консумативите за миниинвазивните способи въобще?
- Този въпрос не е решен добре в България, тъй като това, което заплаща здравната каса за отворена интервенция или за минимално инвазивна хирургия, е едно и също. А дълготрайно минимално инвазивната хирургия излиза по-евтино както за системата на опазването на здравето, по този начин и за обществената система - това е потвърдено с изследвания на запад. Има специфични сесии на интернационалните конгреси - разбор на разноските, където се правят оценка с изключение на директните разноски, свързани с интервенцията, и разноските вследствие от това по кое време пациентът се връща на работа, какъв брой заплаща осигурителният фонд за дългото време в болничен, работодателят надлежно губи заради обстоятелството, че съответният човек не поставя труд и не способства за брутния артикул и така нататък Дългосрочно е потвърдено, че най-евтината хирургия е лапароскопската, последвана, най-малко по американските калкулации, от роботизираната, колкото и необикновено да звучи. Накрая е отворената хирургия. Разбира се, при лапароскопската хирургия има различен вид разноски като инсталация, която би трябвало да бъде закупена, която не е евтина, инструментите по-често се повреждат при нея, част от тях са еднократни. Може би би трябвало да има някакъв тласък от страна на страната за минимално инвазивната, а сега я има, тъй като хората я търсят интензивно.
Вярвам, че медицината и технологиите непрекъсното се усъвършенстват и това, което през днешния ден считаме за атравматично, на следващия ден ще бъде сменено от нещо още по-щадящо. Така да вземем за пример имаме опция да практикуваме и още един по-минимално инвазивен способ – минилапароскопия - с по-малки отвори, които са по 3 мм. При нея рискът от херния е по-малък, болката е още по-минимизирана. Използва се при избрани, строго индицирани случаи - не може да се прави постоянно. При по-големи тумори, повече сраствания и по-сложни случаи не е подобаваща или е по-трудно изпълнима, само че като цяло при този способ плюсовете са напълно за пациента, минусите за оперативния екип и за болничното заведение. Много фините принадлежности са по-податливи на щета във времето, което ги трансформира в по-скъпа инвестиция. Особено значимо е екипът да е извънредно умел и добре сработен. Използваме апаратурата за тестов интервал в болничното заведение. Пациентите, които са оперирани по този метод, съвсем нямат болежка, а риск от херния на процедура няма. Оптиката е 3 мм и минава под пъпа, като и там разрезът е най-малък (стандартният прорез при лапароскопска хирургия, за съпоставяне, е 1 см). Видимостта въпреки всичко е влошена спрямо една по-дебела оптика, защото осветеността на полето е по-ограничена, само че когато казусът е добре индициран, избираме този щадящ способ в полза на пациента.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ