Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци
12
Въпросът за турския президент Реджеп Тайип Ердоган е дали не стартира случка, в която има риск да затъне
© Reuters 12 © Reuters - След отдръпването на Съединени американски щати Русия дефинира изискванията в Сирия и е тази, която може да спре Ердоган
- Оставеният от Съединени американски щати вакуум развързва ръцете на Путин и Иран и може да възроди ИДИЛ
През 1975 година, откакто Вашингтон отдръпва поддръжката на Централно разузнавателно управление на САЩ за борещите се за автономност кюрди в Ирак, Хенри Кисинджър формулира американската линия по следния метод: " Обещайте на кюрдите всичко, дайте им каквото могат да вземат, и майната им, в случай че не могат да схванат шегата. " Така повече от четири десетилетия по-късно решението на президента Доналд Тръмп да изостави кюрдите, най-важният съдружник на Съединени американски щати в Сирия, не е изключително автентично. Което не значи, че не е късогледо, неразумно и рисково.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Само за дни " голямата и несравнима мъдрост " на Тръмп да разгласи на 6 октомври изтеглянето на американските войски от Северна Сирия и с това да отвори пътя за турска атака против кюрдите преначерта картата на бойното поле и подпали един досега релативно спокоен регион в разкъсваната от осемгодишен спор страна. Резултатите от почналата на 9 октомври турска инвазия в Североизточна Сирия са гибел, прогонени хора и избягали от пандизите джихадисти. За Европа и намиращата се на първа линия до Турция България това повишава риска от нова вълна бежанци и от терористични офанзиви, осъществени от озовали се на независимост бойци от заплашващата да надигне глава Ислямска страна в Ирак и Леванта (ИДИЛ).
Импулсивните ходове на Тръмп са подарък за съперниците на Америка и Запада в Близкия изток - Русия, Иран и техният клиент, бруталният режим на сирийския президент Башар Асад. Американската неангажираност и турската експанзия слагат на тестване и НАТО (вижте на стр. 34).
И след Тръмп - безпорядък
Когато преди 10 месеца Тръмп разгласи американско евакуиране от Сирия, това докара до оставката в символ на митинг на тогавашния министър на защитата Джеймс Матис, а президентът даде на заден и единствено понижи на половина броя на бойците. Сега пристигналата изведнъж даже за Пентагона заповед за овакантяване на 100 от оставащите близо 1000 американски бойци в Сирия (които до момента се намираха в странната позиция да стоят сред съдружника на Съединени американски щати в НАТО Турция и американския сътрудник на терен, кюрдските милиции YPG) напълно промени картината в района.
От началото на турската инвазия в Североизточна Сирия насилието е довело до гибелта на десетки и до прогонването на над 150 000 души. Настъпващите турски елементи и сирийските бунтовници под тяхно командване към този момент са упреквани в жестокости и военни закононарушения. На циркулиращо из обществените мрежи видео е сниман сирийски войник, който показно екзекутира завързан кюрдски заложник.
Оставени сами пред турската атака, кюрдите прибегнаха към единственото избавление - сделка с Асад и Русия. " Ако би трябвало да избираме сред взаимни отстъпки и геноцид против нашия народ, без подозрение избираме живота ", написа кюрдският пълководец Мазлум Абди в публикация за сп. Foreign Policy. Вероятно за опазване на отворени варианти ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили от години се пробват да заобикалят открита борба с режима в Дамаск. И в този момент бяха принудени да сключат немислима допреди дни договорка с Асад, носеща отпечатъците на кремълската дипломация.
" Русия освен води играта, само че и дефинира изискванията в Сирия. Тя интензивно оказа помощ за сполучливото доближаване сред YPG и сирийския режим. И в този момент това разрешава на Дамаск да влезе в Североизточна Сирия за първи път от 2012 година насам и да наложи надзор над територии там. Така Русия несъмнено печели ", споделя пред " Капитал " Синан Юлген, ръководител на Центъра за стопански и интернационалните проучвания в Истанбул (EDAM). И до момента в който Турция и Асад (с покрепата на Кремъл) настъпват, Америка отстъпва. На 13 октомври министърът на защитата Марк Еспър разгласи, че Вашингтон ще изтегли всички оставащи американски бойци в Северна Сирия, с цел да не се озоват притиснати сред армиите на Анкара и Асад. Което на процедура е самопризнание, че Америка е безсилна на бойното поле за разлика от Русия. " Москва евентуално е най-важният състезател на терен в Сирия и към този момент видяхме по какъв начин тя сложи съветските сили като буфер сред турската и сирийската войска ", показва пред " Капитал " Дейвид Бътър от английския изчерпателен център Chatham House.
Оставеният от Съединени американски щати вакуум развървза и ръцете на Иран в района. След като Тръмп отдръпна Америка от съглашението за иранската нуклеарна стратегия и подвигна напрежението с политиката си за практикуване на " оптимален напън " върху Техеран, на процедура иранският режим и неговите проксита са оставени да нападат петролни танкери в Омрузкия проход и нефтени съоръжения в Саудитска Арабия без особени последици. Вашингтон не съумява и да се противопостови на въздействието на Техеран в Сирия и Ирак, където подкрепяното от Америка държавно управление на премиера Адел Абдул Махди се клати на фона на облени в кръв митинги.
" До известна степен Турция също печели в тази обстановка, тъй като съумя да предотврати появяването на границата си на район, следен от YPG и Кюрдската работническа партия ", споделя Синан Юлген. Въпросът за турския президент Реджеп Тайип Ердоган е дали не стартира случка, в която има риск да затъне. След като съумя да притисне Тръмп да му даде зелена светлина за офанзивата, в този момент Ердоган деликатно би трябвало да реши до каква степен да стигне тя. Една от задачите - намаляване и прогонване на YPG (които Анкара счита за сирийско отклонение на ПКК) и разстройване на основаването на кюрдска автономност в съседство с Турция, наподобява реализирана за момента.
Но завладяването и управлението на територия с 430 км дължина на 30 км във вътрешността в Сирия, където да бъдат разселени намиращите се в Турция 3.6 млн. сирийски бежанци, може да се окаже скъпо и евентуално кърваво начинание. Както към този момент демонстрира навлизането на частите на Асад в град Манбидж, в някой миг Турция ще би трябвало да реши дали да се бори със сирийския режим, или да се контракти с него кой какво да владее в тази зона. " Анкара ще опита да сътвори някакъв тип дълготраен демографски буфер сред нея и главните сирийски кюрдски области, с цел да предотврати свързването на кюрдите в Турция с кюрдите в Сирия. Турските управляващи към този момент вложиха във тип " турска зона " западно от Ефрат и северно от Алепо, където вкараха много запаси. От турска позиция те към този момент изразходват средства за подслоняването на сирийски бежанци в страната, тъй че ще гледат на " зоната за сигурност " като на ценово неутрално начинание, т.е. пренасяне на хора от една област в друга ", счита Дейвид Бътър.
Голямата заплаха е възраждането на ИДИЛ в настъпилия безпорядък. Но както отбелязва пред " Капитал " проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома, опасенията може да са пресилени. " Нито кюрдите, нито сирийското държавно управление желаят възкръсване на ИДИЛ. Сега Дамаск е във напредък, също така е в съюз с кюрдите и разчита на помощта на Русия и Иран, тъй че всички тези страни имат интерес да унищожат джихадистите. " Разбира се, Америка има доста повече запаси за заличаването на остатъците на ИДИЛ, само че не желае да оказва помощ на Дамаск. " И Съединени американски щати би трябвало да решат дали не харесват повече ИДИЛ, или не харесват повече сирийското държавно управление. А това е огромен проблем за американците, тъй като в никакъв случай не са сигурни кого не харесват повече ", прибавя Ландис.
Разместването на шахматната дъска
Отдръпването на Съединени американски щати от Близкия изток, въпреки и в този момент да се случва с типичната за Тръмп шокираща непредвидимост, в действителност е продължение на политиката на Барак Обама, който бързаше да изкара Америка от войната в Ирак и искаше да насочи вниманието й към Азия. Проблемът е за Европа, която още веднъж се оказва неподготвена. Както отбелязва разбор на Натали Точи (съветник на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика Федерика Могерини) и Синан Еким в Politico, " за разлика от Съединени американски щати европейците не могат да си разрешат лукса просто да си тръгнат. Те са свързани с Турция и Близкия изток по исторически, географски, публични и стопански аргументи ". Ердоган заложи " на изолационизма на Тръмп и малодушието на Европа " и рискът му се отплаща. Руският президент Владимир Путин също има за какво да е удовлетворен.
Опитите на Америка и Европа да спрат Ердоган със наказания към този момент не са сполучливи. " Санкциите са доста неприятен инструмент, в случай че концепцията е да накарат Турция да промени държанието си. Единственото, което могат да реализират, е да ескалират още повече напрежението сред Съединени американски щати и Турция и Европейски Съюз и Турция. За да работят сходни ограничения, те би трябвало да имат ясна цел, а казусът не е подобен. Какво желаят Съединени американски щати и Европейски Съюз да направи Турция в Сирия? Освен това глобите са много меки за момента ", отбелязва Синан Юлген. Всъщност, в случай че някой може да окаже напън на Ердоган, то това по-скоро е Путин. " Руснаците са единствените, които могат да убедят Турция. Но Съединени американски щати към момента имат въздействие над Анкара, тъй като са членове на НАТО. Същото се отнася и за Европа, която стопански е доста значима за Турция ", счита Джошуа Ландис. Въпросът е дали във Вашингтон и Брюксел има някой, който ще се осмели да употребява тези принадлежности.
Мантрата на Тръмп е, че Близкият изток не носи нищо с изключение на " пясъци и гибел ". Но историята демонстрира, че всеки, който си тръгне преждевременно оттова, още веднъж бива отмъкнат в прашната пропаст.
По тематиката работи и Марина Станева
Въпросът за турския президент Реджеп Тайип Ердоган е дали не стартира случка, в която има риск да затъне
© Reuters 12 © Reuters - След отдръпването на Съединени американски щати Русия дефинира изискванията в Сирия и е тази, която може да спре Ердоган
- Оставеният от Съединени американски щати вакуум развързва ръцете на Путин и Иран и може да възроди ИДИЛ
През 1975 година, откакто Вашингтон отдръпва поддръжката на Централно разузнавателно управление на САЩ за борещите се за автономност кюрди в Ирак, Хенри Кисинджър формулира американската линия по следния метод: " Обещайте на кюрдите всичко, дайте им каквото могат да вземат, и майната им, в случай че не могат да схванат шегата. " Така повече от четири десетилетия по-късно решението на президента Доналд Тръмп да изостави кюрдите, най-важният съдружник на Съединени американски щати в Сирия, не е изключително автентично. Което не значи, че не е късогледо, неразумно и рисково.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Само за дни " голямата и несравнима мъдрост " на Тръмп да разгласи на 6 октомври изтеглянето на американските войски от Северна Сирия и с това да отвори пътя за турска атака против кюрдите преначерта картата на бойното поле и подпали един досега релативно спокоен регион в разкъсваната от осемгодишен спор страна. Резултатите от почналата на 9 октомври турска инвазия в Североизточна Сирия са гибел, прогонени хора и избягали от пандизите джихадисти. За Европа и намиращата се на първа линия до Турция България това повишава риска от нова вълна бежанци и от терористични офанзиви, осъществени от озовали се на независимост бойци от заплашващата да надигне глава Ислямска страна в Ирак и Леванта (ИДИЛ).
Импулсивните ходове на Тръмп са подарък за съперниците на Америка и Запада в Близкия изток - Русия, Иран и техният клиент, бруталният режим на сирийския президент Башар Асад. Американската неангажираност и турската експанзия слагат на тестване и НАТО (вижте на стр. 34).
И след Тръмп - безпорядък
Когато преди 10 месеца Тръмп разгласи американско евакуиране от Сирия, това докара до оставката в символ на митинг на тогавашния министър на защитата Джеймс Матис, а президентът даде на заден и единствено понижи на половина броя на бойците. Сега пристигналата изведнъж даже за Пентагона заповед за овакантяване на 100 от оставащите близо 1000 американски бойци в Сирия (които до момента се намираха в странната позиция да стоят сред съдружника на Съединени американски щати в НАТО Турция и американския сътрудник на терен, кюрдските милиции YPG) напълно промени картината в района.
От началото на турската инвазия в Североизточна Сирия насилието е довело до гибелта на десетки и до прогонването на над 150 000 души. Настъпващите турски елементи и сирийските бунтовници под тяхно командване към този момент са упреквани в жестокости и военни закононарушения. На циркулиращо из обществените мрежи видео е сниман сирийски войник, който показно екзекутира завързан кюрдски заложник.
Оставени сами пред турската атака, кюрдите прибегнаха към единственото избавление - сделка с Асад и Русия. " Ако би трябвало да избираме сред взаимни отстъпки и геноцид против нашия народ, без подозрение избираме живота ", написа кюрдският пълководец Мазлум Абди в публикация за сп. Foreign Policy. Вероятно за опазване на отворени варианти ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили от години се пробват да заобикалят открита борба с режима в Дамаск. И в този момент бяха принудени да сключат немислима допреди дни договорка с Асад, носеща отпечатъците на кремълската дипломация.
" Русия освен води играта, само че и дефинира изискванията в Сирия. Тя интензивно оказа помощ за сполучливото доближаване сред YPG и сирийския режим. И в този момент това разрешава на Дамаск да влезе в Североизточна Сирия за първи път от 2012 година насам и да наложи надзор над територии там. Така Русия несъмнено печели ", споделя пред " Капитал " Синан Юлген, ръководител на Центъра за стопански и интернационалните проучвания в Истанбул (EDAM). И до момента в който Турция и Асад (с покрепата на Кремъл) настъпват, Америка отстъпва. На 13 октомври министърът на защитата Марк Еспър разгласи, че Вашингтон ще изтегли всички оставащи американски бойци в Северна Сирия, с цел да не се озоват притиснати сред армиите на Анкара и Асад. Което на процедура е самопризнание, че Америка е безсилна на бойното поле за разлика от Русия. " Москва евентуално е най-важният състезател на терен в Сирия и към този момент видяхме по какъв начин тя сложи съветските сили като буфер сред турската и сирийската войска ", показва пред " Капитал " Дейвид Бътър от английския изчерпателен център Chatham House.
Оставеният от Съединени американски щати вакуум развървза и ръцете на Иран в района. След като Тръмп отдръпна Америка от съглашението за иранската нуклеарна стратегия и подвигна напрежението с политиката си за практикуване на " оптимален напън " върху Техеран, на процедура иранският режим и неговите проксита са оставени да нападат петролни танкери в Омрузкия проход и нефтени съоръжения в Саудитска Арабия без особени последици. Вашингтон не съумява и да се противопостови на въздействието на Техеран в Сирия и Ирак, където подкрепяното от Америка държавно управление на премиера Адел Абдул Махди се клати на фона на облени в кръв митинги.
" До известна степен Турция също печели в тази обстановка, тъй като съумя да предотврати появяването на границата си на район, следен от YPG и Кюрдската работническа партия ", споделя Синан Юлген. Въпросът за турския президент Реджеп Тайип Ердоган е дали не стартира случка, в която има риск да затъне. След като съумя да притисне Тръмп да му даде зелена светлина за офанзивата, в този момент Ердоган деликатно би трябвало да реши до каква степен да стигне тя. Една от задачите - намаляване и прогонване на YPG (които Анкара счита за сирийско отклонение на ПКК) и разстройване на основаването на кюрдска автономност в съседство с Турция, наподобява реализирана за момента.
Но завладяването и управлението на територия с 430 км дължина на 30 км във вътрешността в Сирия, където да бъдат разселени намиращите се в Турция 3.6 млн. сирийски бежанци, може да се окаже скъпо и евентуално кърваво начинание. Както към този момент демонстрира навлизането на частите на Асад в град Манбидж, в някой миг Турция ще би трябвало да реши дали да се бори със сирийския режим, или да се контракти с него кой какво да владее в тази зона. " Анкара ще опита да сътвори някакъв тип дълготраен демографски буфер сред нея и главните сирийски кюрдски области, с цел да предотврати свързването на кюрдите в Турция с кюрдите в Сирия. Турските управляващи към този момент вложиха във тип " турска зона " западно от Ефрат и северно от Алепо, където вкараха много запаси. От турска позиция те към този момент изразходват средства за подслоняването на сирийски бежанци в страната, тъй че ще гледат на " зоната за сигурност " като на ценово неутрално начинание, т.е. пренасяне на хора от една област в друга ", счита Дейвид Бътър.
Голямата заплаха е възраждането на ИДИЛ в настъпилия безпорядък. Но както отбелязва пред " Капитал " проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома, опасенията може да са пресилени. " Нито кюрдите, нито сирийското държавно управление желаят възкръсване на ИДИЛ. Сега Дамаск е във напредък, също така е в съюз с кюрдите и разчита на помощта на Русия и Иран, тъй че всички тези страни имат интерес да унищожат джихадистите. " Разбира се, Америка има доста повече запаси за заличаването на остатъците на ИДИЛ, само че не желае да оказва помощ на Дамаск. " И Съединени американски щати би трябвало да решат дали не харесват повече ИДИЛ, или не харесват повече сирийското държавно управление. А това е огромен проблем за американците, тъй като в никакъв случай не са сигурни кого не харесват повече ", прибавя Ландис.
Разместването на шахматната дъска
Отдръпването на Съединени американски щати от Близкия изток, въпреки и в този момент да се случва с типичната за Тръмп шокираща непредвидимост, в действителност е продължение на политиката на Барак Обама, който бързаше да изкара Америка от войната в Ирак и искаше да насочи вниманието й към Азия. Проблемът е за Европа, която още веднъж се оказва неподготвена. Както отбелязва разбор на Натали Точи (съветник на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика Федерика Могерини) и Синан Еким в Politico, " за разлика от Съединени американски щати европейците не могат да си разрешат лукса просто да си тръгнат. Те са свързани с Турция и Близкия изток по исторически, географски, публични и стопански аргументи ". Ердоган заложи " на изолационизма на Тръмп и малодушието на Европа " и рискът му се отплаща. Руският президент Владимир Путин също има за какво да е удовлетворен.
Опитите на Америка и Европа да спрат Ердоган със наказания към този момент не са сполучливи. " Санкциите са доста неприятен инструмент, в случай че концепцията е да накарат Турция да промени държанието си. Единственото, което могат да реализират, е да ескалират още повече напрежението сред Съединени американски щати и Турция и Европейски Съюз и Турция. За да работят сходни ограничения, те би трябвало да имат ясна цел, а казусът не е подобен. Какво желаят Съединени американски щати и Европейски Съюз да направи Турция в Сирия? Освен това глобите са много меки за момента ", отбелязва Синан Юлген. Всъщност, в случай че някой може да окаже напън на Ердоган, то това по-скоро е Путин. " Руснаците са единствените, които могат да убедят Турция. Но Съединени американски щати към момента имат въздействие над Анкара, тъй като са членове на НАТО. Същото се отнася и за Европа, която стопански е доста значима за Турция ", счита Джошуа Ландис. Въпросът е дали във Вашингтон и Брюксел има някой, който ще се осмели да употребява тези принадлежности.
Мантрата на Тръмп е, че Близкият изток не носи нищо с изключение на " пясъци и гибел ". Но историята демонстрира, че всеки, който си тръгне преждевременно оттова, още веднъж бива отмъкнат в прашната пропаст.
По тематиката работи и Марина Станева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ