Болниците леко оздравяват
12
Университетската болница " Св. Георги " в Пловдив е най-голямата като потенциал и доходи болница в България.
© Капитал 12 © Цветелина Белутова Една трета от 30-те лечебни заведения с най-вече доходи и пациенти са частни.През предходната година 24 от огромните клиники работят на облага, до момента в който две години по-рано на загуба беше всяка втора.Най-големи доходи има групата " Аджибадем Сити клиник ", следвана от " Булфарма " на доктор Михаил Тиков
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Болниците са в действителност необикновен бизнес. Държавата контролира цените, заплащанията и оптималния брой на одобряваните пациенти. Освен това е притежател на множеството клиники и откакто ги пусна да натрупат задължения, в този момент ги пази от частната конкуренция.
В тази среда докладите на лечебните заведения наподобяват съвсем " естествени ": в топ 30 приходите леко порастват, а най-накрая и големият % работи на облага. Цели 24 от най-големите лечебни заведения в топ 30 са работили на облага през предходната година спрямо 14 предходната година, като кумулативно секторът за първи път е на плюс през годината, въпреки и единствено от 1.4 млн. лева През 2017 година най-големите лечебни заведения общо са на загуба от 22 млн. лева (виж таблицата). Това демонстрира, че резултат от финансовите стандарти за работа на държавните клиники, въведен от здравния министър, има. Проблемът със отговорностите обаче не е решен - те леко се усилват спрямо предходната година.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Накратко, огромните стават малко по-едри, а към този момент съвсем 1/3 от " болничните " колоси са частни. И макар всеобщите недоволства от работещи в бранша и от пациенти с дребни изключения секторът не наподобява пред банкрут. От лидерската ранглиста в действителност отсъстват две държавни черни дупки - военна и държавна болница, които гълтам милиони от данъкоплатците, само че не сформират доклади и финансовото им здраве е прикрито от публиката.
Откъде идват милионите
Основните доходи на лечебните заведения са от работа по клинични пътеки по контракт със здравната каса. Дори и да желаят да одобряват повече пациенти от лекуваните при тях обаче, те са лимитирани с предел, натрапен от НЗОК. Самите клинични пътеки в по-голямата си част не са увеличавани от повече от 10 години и не отразяват нито нужните консумативи и медикаменти за пациентите, нито сложността на интервенцията или боледуването, нито пък заплатите на медицинския екип и разноските на болничното заведение.
Приходите от НЗОК образуват приблизително 80% от приходите на всяка болница – държавна или частна. Най-голяма сума доходи отвън касата има " Аджибадем Сити клиник болница Токуда ", която регистрира 25 млн. лева спомагателни приходи. Но към момента множеството лечебни заведения, изключително по-малките провинциални клиники, са изцяло подвластни от здравната каса, защото съвсем нямат доплащания. Клиниките имат заплащания и от здравното министерство за обзор и лекуване на незабавни пациенти.
Голямо перо от приходите на лечебните заведения, които оферират химиотерапия, с което те попадат в топ 30, са онкомедикаментите, които касата заплаща и непосредствено се ползват на пациентите. През предходната година здравната каса е платила 416 млн. лева за онколекарства на 41 лечебни заведения. Има лечебни заведения, при които приходите от здравната каса от медикаменти са два пъти по-големи от тези от клинични пътеки – да вземем за пример една трета от приходите на втората по величина болница в България – варненската " Св. Марина " съставляват онкомедикаментите. Комплексният онкологичен център – Пловдив пък е получил 15.3 млн. лева по клинични пътеки и 36 млн. лева за медикаменти, а частната " Сердика " в София е с 10 млн. лева от касата за работа по клинични пътеки и 20.7 млн. лева за онкомедикаменти.
Другите два източника на доходи за лечебните заведения са доплащанията от пациенти персонално в брой или посредством застрахователни фондове. Плащанията за избор на екип и на лекуващ доктор са лимитирани от разпоредба на здравното министерство и те могат да са най-вече 900 лева за екип и 500 лева за доктор. Отделно от това лечебните заведения могат да събират в допълнение средства за услуги и консумативи, които не се покриват от здравната каса.
Всички лечебни заведения имат ценоразписи, като съгласно тях те могат да желаят от пациентите доплащане за най-различни услуги - единична стая, пране и промяна на чаршафи, сестрински пост, санитарни грижи, предпазване на багаж, спомагателни проучвания, храна, съвсем наложително за раждане, даже в това число и за това болничното заведение да приготви документ за дължимата сума от пациента. От тази година клиниките са длъжни да разгласяват ценоразписа си на уеб страниците си, в самата болница и в указател в здравното министерство, с цел да могат пациентите да се ориентират. Тези доплащания в по-голямата си част са в брой и по-рядко от спомагателни доброволни здравни застраховки. Плащанията към лечебни заведения от застрахователи са под 100 млн. лева през предходната година, което на фона на приходите им от над 1.5 милиарда лева е доста дребна сума. Отделни разбивка по доходи от заплащания, здравната каса, здравното министерство и дарения за топ 30 липсва.
През предходната година вложенията на фармацевтичните компании в клинични изпитвания в България са били към 150 млн. лева, като част от тях са за възнаграждение на болничното заведение за самото осъществяване и проучванията на пациентите, както и за възнаграждения на медицинските екипи.
В приходите на лечебните заведения доста малцина са чисто частните пациенти – български или непознати жители, както и неосигурените, които заплащат в брой за лекуването си. Лекуваните чужденци като цяло са малцина, изключително в държавните лечебни заведения - да вземем за пример " Пирогов " има единствено 85 задгранични пациенти съгласно доклада му, само че пък те са донесли доход от близо 370 хиляди лева
Кои са най-големите
По традиция най-голямата като потенциал и заплатена активност единична болница е " Св. Георги " в Пловдив, следвана от варненската " Св. Марина ". В класацията на 30-те най-големи лечебни заведения има девет частни, като с най-големи доходи е едната софийска болница от групата " Аджибадем Сити клиник " - " Токуда ", следвана от " Адижибадем ", която сплотява две лечебни заведения в София – кардиологична и онкологична. На пето място е първата по доходи държавна болница в София - " Пирогов ".
Ако се обмислен приходите на лечебните заведения, чийто мажоритарен притежател не е страната, преди всичко по доходи с четири лечебни заведения и медицински центъра би се класирала групата " Аджибадем ", която е главно благосъстоятелност на едноименния турски холдинг, чийто мажоритарен акционер е малайзийският държавен капиталов фонд Khazanah Nasional Berhad посредством две свои компании. Механично събраните доходи на българските лечебни заведения и поликлиники под шапката на групата са 225.7 млн. лева
Следва веригата от шест лечебни заведения и медицински центрове в народен мащаб " Булфарма ", благосъстоятелност на доктор Михаил Тиков, която през предходната година има общо доходи от здравни услуги в размер на 194.5 млн. лева С максимален оборот и брой пациенти в групата са лечебните заведения " Софиямед " и " Пълмед ", като пловдивското сдружение регистрира и най-голям марж на облагата в топ 30.
Най-големи са загубите, насъбрани от частната " Уни хоспитал " в Панагюрище - над 15 млн. лева, като повода съгласно болничното заведение е, че НЗОК не е възстановила изцяло разноските за лекуване на пациентите им.
Въпреки че е понижила тройно загубата си от предходни години, софийската " Пирогов " е прегледен образец по какъв начин в здравния бранш се натрупат минуси макар напъните на болничния мениджмънт. Министерството на здравеопазването е заплащало приблизително 33 лева на минал пациент в незабавните отделения и през предходната година Пирогов е получил сумата от 4 млн. лева за всички над 185 хиляди минали пациенти. Себестойността на процедурите им единствено по диагностика, без в това да бъде включен лекарският труд, е към 65 лева Само тежките случаи от колите за спешна помощ, които са приблизително 20 всеки ден от годината, неведнъж надвишават тази сума. Въпреки това шефът проф. доктор Асен Балтов е удовлетворен, че дотацията за незабавните случаи е увеличена от здравното министерство и разликата сред себестойността и заплащането понижава. Проблемът е, че същата сума получава всяко незабавно поделение във всяка болница в страната, въпреки там да не се правят толкоз високоспециализирани проучвания, както в Пирогов.
Какво става в най-големите лечебни заведения УМБАЛ " Св. Георги " - Пловдив
През 2018 година лечебното заведение, което обслужва цяла Южна България, има съвсем 80 хиляди хоспитализации, като този размер е подобен с миналата година.
" Трудно е да се приказва за увеличение на размера на активността заради простата причина, че УМБАЛ " Свети Георги " разполага с закрепен от НЗОК бюджет за болнична помощ, който няма по какъв начин да бъде надхвърлен. Но и при тези условия сме основали нужната организация за оптимално систематизиране на бюджета ни по звена, образува се лист за планов банкет и така нататък ", разяснява проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на болничното заведение.
Сегашното управление заварва клиниката през 2010 година в доста тежко финансово положение. Оттогава то съумява да стопи минусите и да влага 72 млн. лева в възобновяване на инфраструктурата и апаратурата на болничното заведение, като 40 млн. от тях са лични средства на болничното заведение. Останалите са извоювани планове по оперативни и донорски стратегии, като през последните две години към този момент няма стратегии, по които болничното заведение да кандидатства.
През предходната година в болничното заведение за първи път е осъществено лекуване с кибернож на пациенти с онокологични болести в преносими органи (черен и бял дроб, простата и др.). Заработва и първи за Южна България мозъчносъдов център за лекуване на инсулти. На територията на болничното заведение стартира работа и осемместна барокамера.
Проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Георги Пловдив ":
Пазарът към момента не дефинира кой е по-добър
В общественото пространство доминира мнението, че в този момент настоящият модел има дефекти, неслучайно и Министерството на здравеопазването предложи разновидности на нови модели. Слабостите на сегашния модел са явни. Първата е типовото възнаграждение, т.е. без значение от тежестта на болестта и положените за пациента грижи се заплаща една и съща сума. Това автоматизирано прави по-тежките случаи стопански неефективни, а по-леките – по-желани. Вторият слаб миг е, че ние на процедура не работим в свободен пазар, в който по-добрите лечебни заведения, които оказват по-качествена здравна грижа, да имат по-голям брой пациенти и по-добри финансови резултати. Ние работим в условия на бюджетиране. Системата е тромава, по тази причина не пазарът дефинира кой е по-добър. Трябва да се вкара диференцирано възнаграждение за другите видове пациенти. Винаги ще има по-тежки и по-леки случаи, само че в случай че за тях се заплаща по друг метод, би имало стопански смисъл да се лекуват пациенти в по-тежко положение. Тогава няма да се стига до прехвърлянето на такива пациенти към огромните държавни лечебни заведения като УМБАЛ " Свети Георги ", а и би имало задоволство от поемането на тежки случаи. УМБАЛ " Света Марина " - Варна
" Света Марина " е най-големият академични болничен комплекс в Източна България, разполага с 1480 кревати. През последните години пациентите й непрестанно се усилват, като през 2018 година са 56 хиляди, което спрямо 2017 година е с 2778 повече. В поликлиничното й звено са прегледани 74 671 души, което е растеж от близо 10% спрямо предходната година. В " Св. Марина " работят 2030 лекари, медицински сестри и други Средната брутна работна заплата на доктор в болничното заведение е 3224 лева, на експерт по здравни грижи - 1529 лева, а на здравен помощник - 998 лева
През последната година болничното заведение е купила специфичен генератор за диагностика на рак, въвела е система за диагностика на карцином на просатата, купила е последно потомство съоръжение за кардиологични интервенции и най-новия тип мамограф. В клиниката по ушни, носни и гърлени заболявания е въведен щадящ ултразвуков скалпел, който е единствен в България.
Отделно от това Варненският медицински университет, който е притежател и на болничното заведение, е вложил общо 11 млн. лева във варненските клиники през 2018 година, като 7 млн. от тях са в " Св. Марина ".
Проф. доктор Валентин Игнатов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Марина ": Трябва да има по-голям запас за огромните лечебни заведения
Реформата в опазването на здравето постанова използване на действия, които разрешават понижаване на разноските на лечебното заведение и поддържане на добра възвращаемост на вложените средства. Необходимо е въвеждане на по-голям финансов запас за университетските лечебни заведения, респективно и за " огромните " лечебни заведения, обслужващи най-тежките случаи, при които са нужни осъществяване на високотехнологични способи за диагностика и лекуване. Независимо дали медицинските действия ще се финансират от държавната каса или от частни здравни фондове, би трябвало да бъде обезпечено качество и сигурност на здравната активност. МБАЛ " Аджибадем Сити клиник болница Токуда " - София
През 2018 година през медицинския център на болничното заведение са минали над 318 хиляди пациенти, което е растеж с 8% спрямо 2017 година, а в болничното заведение нарастването е с 12% до 43 хиляди Най-големи растежи има в региона на майчиното и детското здраве – растеж от 44% в миналите през АГ поделение, 31% растеж в ражданията и 22% повече в отделението по неонатология, 61% е растежът при лекуването на онкологични болести. От предходната година болничното заведение е единствената в страната, която ползва роботизирана хирургия за допустимо най-прецизни интервенции с робота DaVinci в четири посоки на медицината – гръдна хирургия, коремна хирургия, урология и гинекология. През 2018 година болничното заведение е вложила 2.5 млн. лева в нова лаборатория за диагностика и лекуване на сърцето.
Групата " Аджибадем Сити клиник " можеше и да има нов притежател след опит за продажба предходната година, само че акционерите се отхвърлиха и оповестиха тригодишен проект за поетапното й възобновяване.
Д-р Венелина Милева, изпълнителен шеф на " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда ": Тристълбов модел като при пенсионното обезпечаване би работил най-добре
Моделът, препоръчан наскоро от здравното министерство, остави доста повече въпроси, в сравнение с отговори. Беше препоръчан здравен модел с действително отпадане на обществената му същина – това, което и досега беше заложено като концепция за промяна. И се стартира някак си изненадващо впускане в изцяло конкурентен модел. Преди година касата запазваше настоящия си статут, а другите застрахователи просто надграждаха модела. Сега НЗОК следва да бъде на равни начала с останалите сдружения, само че пък в случай че някой е неудовлетворен от сдружението си, може да се върне към държавната каса. Не стана ясно дали НЗОК остава като стожер в обществения модел, а другите сдружения ще бъдат превърнати в осигурители, или в противен случай – всички започват наедно.
Ще съумеят ли застрахователите да се лицензират и да избират с кого да сключат контракти - като пациенти и като лечебни заведения? Дали един пациент, застрахован/осигурен в обещано сдружение, ще може да избира единствено от лечебните заведения, с които това сдружение е в договорни връзки? Това значи, че свободата на избор, която в сегашния модел е обезпечена, с тази концепция към този момент е компрометирана.
Смятаме, че тристълбов модел, построен по сходен метод като при пенсионно обезпечаване, би бил най-работещ на този стадий. УМБАЛ " Аджибадем Сити клиник "
През 2018 година през лечебните заведения са минали 120 хиляди пациенти - 63 хиляди в Сърдечно-съдовия център и 57 хиляди в Онкологичния. Ръстът им е 5.7% по отношение на 2017 година
" Ние сме лимитирани от пространствени благоприятни условия и рестрикции от страна на НЗОК, с цел да усилваме активността. Една болница като Сърдечно-съдов център, която е изключителна търсена от пациентите - заради административни уредби и стандарти, не се развива. И може би това е належащо на някого, с цел да може да останат пациенти и за други лечебни заведения. Най-високата смъртност в България сега е в резултат на сърдечно-съдови болести, на второ място се подреждат пациентите с онкологични болести.
Неразбираемо е това въвличане в желанието на пациентите да потърсят помощ в две от най-хубавите лечебни заведения за лекуване на тези болести, които са и единствените, упълномощени по JCI (американски стандарт за качество на болничното лекуване - бел.авт.) и сертифицирани с най-високо качество на здравната услуга ", разяснява Андрей Марков, шеф на болничното заведение. Той отбелязва, че през предходната година нововъведенията в болничното заведение са свързавни с бекръвните практики в кардиологията, ново нагледно проучване за рак на простата, което от три години е наложено като златен стандарт в Европа, нови способи на лекуване на рак и други
Андрей Марков, шеф на УМБАЛ " Аджибадем Сити клиник ": Не е обикновено страната да взема решение къде да се лекуват хората
Задължително би трябвало се промени системата. Ние не можем да продължаваме повече да работим в обстановка, в която е нарушен главно солидарният модел на българските пациенти. В момента се постанова да заплащат тези, които са тежко заболели и не могат да работят. Поради това, че не могат да рсботят, нямат високи приходи, а се постанова да доплащат доста за скъпи импланти и медицински произведения, за които НЗОК обезпечава средства и постоянно са животоспасяващи. Това не трябва да продължава. От която и да е позиция смяната в модела е наложителна. И колкото по-скоро, токова по-добре за българските жители. Митът, че, видите ли, ще се постанова да се отделят повече средства, не е правилен. В момента пациенти, които не са застраховани, постоянно са сложени в обстановка на кешови доплащания, без да могат да си ги разрешат. Това е нещо, което се постанова непрекъснато и не е добре.
Средата не е задоволително конкурентна заради намесата на страната. Не е обикновено страната да се намесва в решенето на пациентите къде и по какъв начин да бъдат лекувани. Правото на пациента е да избира своето лечебно заведение и парите да следват пациента. В момента служителите в страната се пробват да преразпределят обществените средства и да ги насочват там, където имат интерес по неразбираеми субективни критерии. УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов "
Миналата година през болничното заведение са минали 185 хиляди пациенти, като над 136 хиляди от тях са незабавни. В цифрата на прегледаните влизат и 10 500 неосигурени за здраве и 53 хиляди деца. Според статистиката на незабавната болница приблизително на денонощие в незабавния кабинет минават на обзор най-малко 100 деца. В самата болница са лекувани 48 300 души, като от тях 9 хиляди са деца.
" Пирогов " съумява да пречупи наклонността приходите й да понижават и се трансформира в една от най-бързорастящите лечебни заведения с растеж на приходите към 10% и спад на просрочените отговорности. Причината за това са огромните вложения в възобновяване на болничното заведение, които предприе настоящето управление. " Пирогов е болница, която е комплекс от 10 здания, а не с един висок корпус. Категорично мога да кажа, че към този момент предлагаме изискванията, които и останалите лечебни заведения – били те частни или държавни. Макар че ние не търсим конкуренция с тях, защото обслужваме така наречен модул на незабавните пациенти, 85% от приетите в болница при нас са точно незабавни пациенти. Ние сме извънредно мощни в травматологията, неврохирургията, незабавната хирургия, детските отделения, детската урология, токсикология, изгарянията са клиники без конкуренция освен в София, само че и в България ", споделя проф. доктор Асен Балтов, изпълнителен шеф на сдружението. И добавя, че увеличената активност вследствие на преструктурирането на болничното заведение през предходната година е довела разумно до по-голям брой минали пациенти, повече доходи и по-високи хонорари.
" Кешовите заплащания са се усили – в случай че през 2017 година сме получавали месечно по 200 хиляди лева за избор на екип, избор на доктор, съвещания и ВИП-стаи, през 2018 година това число нараства на 400 хиляди лева ", отбелязва проф. Балтов.
Заради поддъжането на 13 екипа за незабавни случаи и 24-часово дежурство Пирогов е болничното заведение с втория по бройка личен състав в топ 30 след пловдивската " Св. Георги ". Само в незабавното поделение работят 440 души, което по принцип е екип за цяла обособена болница.
Проф. доктор Асен Балтов, изпълнителен шеф на УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов ": 8% здравна вноска е незадоволителна
Оценявам като доста позитивно търсенето на опция да влязат повече пари в системата, което здравното министерство предлага в новия модел. Вярвам, че това е вярната посока и намирам като наложително изискване остойностяването и на медицинския труд. За мен 8% здравна вноска е незадоволителна, даже в Германия не могат да си разрешат по-ниска осигуровка от 14.6%.
Мораториумът за разкриване на нови лечебни заведения за мен е верен, защото би трябвало да намалее броят на лечебните заведения, които не могат да обезпечат сложно лекуване на пациентите, само че пък спомагат за разпиляването на обществения запас на здравната каса. УМБАЛ " Софиямед "
През предходната година през УМБАЛ са минали 41 хиляди пациенти, което съставлява растеж от 28% спрямо предходната година. В болничното заведение са осъществени 12 448 интервенции. Логично растежът в приходите е 26% по отношение на 2017 година Разкрити са нови действия в региона на гръдната хирургия, въведени са новости в региона на хирургията на ръката и коремната хирургия, осъвременена е и образната диагностика.
Д-р Йордан Пелев, шеф на УМБАЛ " Софиямед ": Подкрепяме демонополизацията на здравната каса
Конкуренцията е позитивна за развиването и иновативността за всяко лечебно заведение, изключително за частните. Мораториумът надали оказва значително въздействие върху системата.
Подкрепяме концепцията за демонополизация на здравната каса. Ние и сега работим със застрахователни компании в обслужването на застраховани лица и имаме опит. УМБАЛ " Пълмед "
Болницата има две клиники - в Пловдив и в Пазарджик. През предходната година в Пловдив са минали 36 хиляди пациенти, което е растеж от 10% спрямо 2017 година В клиниките са закупени ново потомство ядрено-магнитен резонанс, инсталация за екстракция на тромби в условия на неотложност, нова инсталация в кардиологията и съдовата хирургия и други Ръстът на приходите единствено за пловдивската болница е 9.4%, а дружно с тази в Пазарджик доближава 15%. Основната причина за това е увеличеният брой минали пациенти и провеждането на лекуване с висока и доста висока трудност.
Фотограф: Капитал Д-р Димитър Димитров, шеф на УМБАЛ " Пълмед ": Държавата би трябвало да създаде разпоредбите в бранша
Възможността българският жител да избере място за своето лекуване е едно чудесно достижение на системата ни. Поради обстоятелството, че практикуваме контролирана специалност, дълг на страната е да създаде точните правила и да постанова спазването им.
Планираните политики за демонополизация на НЗОК и основаване на конкурентен застраховател, политиката в специализацията на лекарите и държавното им финансиране с следващ ангажимент за работа в страната, политиките за обезпечаване на по-висок банкет на медицински експерти в университетите и на обезпечаването на запас за Спешната помощ, са стъпки в вярната посока. Системата на опазването на здравето е доста консервативна и не търпи внезапни промени. Те би трябвало да се подхващат след оценка на въздействието и да следват единна политика.
Мораториумът върху разкриването на нови лечебни заведения е краткотрайна мярка до основаването на универсално и настоящо предписание за този развой. Мораториумът за откриване на нови отделения и клиники към съществуващи лечебни заведения е непотребен.
Университетската болница " Св. Георги " в Пловдив е най-голямата като потенциал и доходи болница в България.
© Капитал 12 © Цветелина Белутова Една трета от 30-те лечебни заведения с най-вече доходи и пациенти са частни.През предходната година 24 от огромните клиники работят на облага, до момента в който две години по-рано на загуба беше всяка втора.Най-големи доходи има групата " Аджибадем Сити клиник ", следвана от " Булфарма " на доктор Михаил Тиков
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Болниците са в действителност необикновен бизнес. Държавата контролира цените, заплащанията и оптималния брой на одобряваните пациенти. Освен това е притежател на множеството клиники и откакто ги пусна да натрупат задължения, в този момент ги пази от частната конкуренция.
В тази среда докладите на лечебните заведения наподобяват съвсем " естествени ": в топ 30 приходите леко порастват, а най-накрая и големият % работи на облага. Цели 24 от най-големите лечебни заведения в топ 30 са работили на облага през предходната година спрямо 14 предходната година, като кумулативно секторът за първи път е на плюс през годината, въпреки и единствено от 1.4 млн. лева През 2017 година най-големите лечебни заведения общо са на загуба от 22 млн. лева (виж таблицата). Това демонстрира, че резултат от финансовите стандарти за работа на държавните клиники, въведен от здравния министър, има. Проблемът със отговорностите обаче не е решен - те леко се усилват спрямо предходната година.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Накратко, огромните стават малко по-едри, а към този момент съвсем 1/3 от " болничните " колоси са частни. И макар всеобщите недоволства от работещи в бранша и от пациенти с дребни изключения секторът не наподобява пред банкрут. От лидерската ранглиста в действителност отсъстват две държавни черни дупки - военна и държавна болница, които гълтам милиони от данъкоплатците, само че не сформират доклади и финансовото им здраве е прикрито от публиката.
Откъде идват милионите
Основните доходи на лечебните заведения са от работа по клинични пътеки по контракт със здравната каса. Дори и да желаят да одобряват повече пациенти от лекуваните при тях обаче, те са лимитирани с предел, натрапен от НЗОК. Самите клинични пътеки в по-голямата си част не са увеличавани от повече от 10 години и не отразяват нито нужните консумативи и медикаменти за пациентите, нито сложността на интервенцията или боледуването, нито пък заплатите на медицинския екип и разноските на болничното заведение.
Приходите от НЗОК образуват приблизително 80% от приходите на всяка болница – държавна или частна. Най-голяма сума доходи отвън касата има " Аджибадем Сити клиник болница Токуда ", която регистрира 25 млн. лева спомагателни приходи. Но към момента множеството лечебни заведения, изключително по-малките провинциални клиники, са изцяло подвластни от здравната каса, защото съвсем нямат доплащания. Клиниките имат заплащания и от здравното министерство за обзор и лекуване на незабавни пациенти.
Голямо перо от приходите на лечебните заведения, които оферират химиотерапия, с което те попадат в топ 30, са онкомедикаментите, които касата заплаща и непосредствено се ползват на пациентите. През предходната година здравната каса е платила 416 млн. лева за онколекарства на 41 лечебни заведения. Има лечебни заведения, при които приходите от здравната каса от медикаменти са два пъти по-големи от тези от клинични пътеки – да вземем за пример една трета от приходите на втората по величина болница в България – варненската " Св. Марина " съставляват онкомедикаментите. Комплексният онкологичен център – Пловдив пък е получил 15.3 млн. лева по клинични пътеки и 36 млн. лева за медикаменти, а частната " Сердика " в София е с 10 млн. лева от касата за работа по клинични пътеки и 20.7 млн. лева за онкомедикаменти.
Другите два източника на доходи за лечебните заведения са доплащанията от пациенти персонално в брой или посредством застрахователни фондове. Плащанията за избор на екип и на лекуващ доктор са лимитирани от разпоредба на здравното министерство и те могат да са най-вече 900 лева за екип и 500 лева за доктор. Отделно от това лечебните заведения могат да събират в допълнение средства за услуги и консумативи, които не се покриват от здравната каса.
Всички лечебни заведения имат ценоразписи, като съгласно тях те могат да желаят от пациентите доплащане за най-различни услуги - единична стая, пране и промяна на чаршафи, сестрински пост, санитарни грижи, предпазване на багаж, спомагателни проучвания, храна, съвсем наложително за раждане, даже в това число и за това болничното заведение да приготви документ за дължимата сума от пациента. От тази година клиниките са длъжни да разгласяват ценоразписа си на уеб страниците си, в самата болница и в указател в здравното министерство, с цел да могат пациентите да се ориентират. Тези доплащания в по-голямата си част са в брой и по-рядко от спомагателни доброволни здравни застраховки. Плащанията към лечебни заведения от застрахователи са под 100 млн. лева през предходната година, което на фона на приходите им от над 1.5 милиарда лева е доста дребна сума. Отделни разбивка по доходи от заплащания, здравната каса, здравното министерство и дарения за топ 30 липсва.
През предходната година вложенията на фармацевтичните компании в клинични изпитвания в България са били към 150 млн. лева, като част от тях са за възнаграждение на болничното заведение за самото осъществяване и проучванията на пациентите, както и за възнаграждения на медицинските екипи.
В приходите на лечебните заведения доста малцина са чисто частните пациенти – български или непознати жители, както и неосигурените, които заплащат в брой за лекуването си. Лекуваните чужденци като цяло са малцина, изключително в държавните лечебни заведения - да вземем за пример " Пирогов " има единствено 85 задгранични пациенти съгласно доклада му, само че пък те са донесли доход от близо 370 хиляди лева
Кои са най-големите
По традиция най-голямата като потенциал и заплатена активност единична болница е " Св. Георги " в Пловдив, следвана от варненската " Св. Марина ". В класацията на 30-те най-големи лечебни заведения има девет частни, като с най-големи доходи е едната софийска болница от групата " Аджибадем Сити клиник " - " Токуда ", следвана от " Адижибадем ", която сплотява две лечебни заведения в София – кардиологична и онкологична. На пето място е първата по доходи държавна болница в София - " Пирогов ".
Ако се обмислен приходите на лечебните заведения, чийто мажоритарен притежател не е страната, преди всичко по доходи с четири лечебни заведения и медицински центъра би се класирала групата " Аджибадем ", която е главно благосъстоятелност на едноименния турски холдинг, чийто мажоритарен акционер е малайзийският държавен капиталов фонд Khazanah Nasional Berhad посредством две свои компании. Механично събраните доходи на българските лечебни заведения и поликлиники под шапката на групата са 225.7 млн. лева
Следва веригата от шест лечебни заведения и медицински центрове в народен мащаб " Булфарма ", благосъстоятелност на доктор Михаил Тиков, която през предходната година има общо доходи от здравни услуги в размер на 194.5 млн. лева С максимален оборот и брой пациенти в групата са лечебните заведения " Софиямед " и " Пълмед ", като пловдивското сдружение регистрира и най-голям марж на облагата в топ 30.
Най-големи са загубите, насъбрани от частната " Уни хоспитал " в Панагюрище - над 15 млн. лева, като повода съгласно болничното заведение е, че НЗОК не е възстановила изцяло разноските за лекуване на пациентите им.
Въпреки че е понижила тройно загубата си от предходни години, софийската " Пирогов " е прегледен образец по какъв начин в здравния бранш се натрупат минуси макар напъните на болничния мениджмънт. Министерството на здравеопазването е заплащало приблизително 33 лева на минал пациент в незабавните отделения и през предходната година Пирогов е получил сумата от 4 млн. лева за всички над 185 хиляди минали пациенти. Себестойността на процедурите им единствено по диагностика, без в това да бъде включен лекарският труд, е към 65 лева Само тежките случаи от колите за спешна помощ, които са приблизително 20 всеки ден от годината, неведнъж надвишават тази сума. Въпреки това шефът проф. доктор Асен Балтов е удовлетворен, че дотацията за незабавните случаи е увеличена от здравното министерство и разликата сред себестойността и заплащането понижава. Проблемът е, че същата сума получава всяко незабавно поделение във всяка болница в страната, въпреки там да не се правят толкоз високоспециализирани проучвания, както в Пирогов.
Какво става в най-големите лечебни заведения УМБАЛ " Св. Георги " - Пловдив
През 2018 година лечебното заведение, което обслужва цяла Южна България, има съвсем 80 хиляди хоспитализации, като този размер е подобен с миналата година.
" Трудно е да се приказва за увеличение на размера на активността заради простата причина, че УМБАЛ " Свети Георги " разполага с закрепен от НЗОК бюджет за болнична помощ, който няма по какъв начин да бъде надхвърлен. Но и при тези условия сме основали нужната организация за оптимално систематизиране на бюджета ни по звена, образува се лист за планов банкет и така нататък ", разяснява проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на болничното заведение.
Сегашното управление заварва клиниката през 2010 година в доста тежко финансово положение. Оттогава то съумява да стопи минусите и да влага 72 млн. лева в възобновяване на инфраструктурата и апаратурата на болничното заведение, като 40 млн. от тях са лични средства на болничното заведение. Останалите са извоювани планове по оперативни и донорски стратегии, като през последните две години към този момент няма стратегии, по които болничното заведение да кандидатства.
През предходната година в болничното заведение за първи път е осъществено лекуване с кибернож на пациенти с онокологични болести в преносими органи (черен и бял дроб, простата и др.). Заработва и първи за Южна България мозъчносъдов център за лекуване на инсулти. На територията на болничното заведение стартира работа и осемместна барокамера.
Проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Георги Пловдив ":
Пазарът към момента не дефинира кой е по-добър
В общественото пространство доминира мнението, че в този момент настоящият модел има дефекти, неслучайно и Министерството на здравеопазването предложи разновидности на нови модели. Слабостите на сегашния модел са явни. Първата е типовото възнаграждение, т.е. без значение от тежестта на болестта и положените за пациента грижи се заплаща една и съща сума. Това автоматизирано прави по-тежките случаи стопански неефективни, а по-леките – по-желани. Вторият слаб миг е, че ние на процедура не работим в свободен пазар, в който по-добрите лечебни заведения, които оказват по-качествена здравна грижа, да имат по-голям брой пациенти и по-добри финансови резултати. Ние работим в условия на бюджетиране. Системата е тромава, по тази причина не пазарът дефинира кой е по-добър. Трябва да се вкара диференцирано възнаграждение за другите видове пациенти. Винаги ще има по-тежки и по-леки случаи, само че в случай че за тях се заплаща по друг метод, би имало стопански смисъл да се лекуват пациенти в по-тежко положение. Тогава няма да се стига до прехвърлянето на такива пациенти към огромните държавни лечебни заведения като УМБАЛ " Свети Георги ", а и би имало задоволство от поемането на тежки случаи. УМБАЛ " Света Марина " - Варна
" Света Марина " е най-големият академични болничен комплекс в Източна България, разполага с 1480 кревати. През последните години пациентите й непрестанно се усилват, като през 2018 година са 56 хиляди, което спрямо 2017 година е с 2778 повече. В поликлиничното й звено са прегледани 74 671 души, което е растеж от близо 10% спрямо предходната година. В " Св. Марина " работят 2030 лекари, медицински сестри и други Средната брутна работна заплата на доктор в болничното заведение е 3224 лева, на експерт по здравни грижи - 1529 лева, а на здравен помощник - 998 лева
През последната година болничното заведение е купила специфичен генератор за диагностика на рак, въвела е система за диагностика на карцином на просатата, купила е последно потомство съоръжение за кардиологични интервенции и най-новия тип мамограф. В клиниката по ушни, носни и гърлени заболявания е въведен щадящ ултразвуков скалпел, който е единствен в България.
Отделно от това Варненският медицински университет, който е притежател и на болничното заведение, е вложил общо 11 млн. лева във варненските клиники през 2018 година, като 7 млн. от тях са в " Св. Марина ".
Проф. доктор Валентин Игнатов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Марина ": Трябва да има по-голям запас за огромните лечебни заведения
Реформата в опазването на здравето постанова използване на действия, които разрешават понижаване на разноските на лечебното заведение и поддържане на добра възвращаемост на вложените средства. Необходимо е въвеждане на по-голям финансов запас за университетските лечебни заведения, респективно и за " огромните " лечебни заведения, обслужващи най-тежките случаи, при които са нужни осъществяване на високотехнологични способи за диагностика и лекуване. Независимо дали медицинските действия ще се финансират от държавната каса или от частни здравни фондове, би трябвало да бъде обезпечено качество и сигурност на здравната активност. МБАЛ " Аджибадем Сити клиник болница Токуда " - София
През 2018 година през медицинския център на болничното заведение са минали над 318 хиляди пациенти, което е растеж с 8% спрямо 2017 година, а в болничното заведение нарастването е с 12% до 43 хиляди Най-големи растежи има в региона на майчиното и детското здраве – растеж от 44% в миналите през АГ поделение, 31% растеж в ражданията и 22% повече в отделението по неонатология, 61% е растежът при лекуването на онкологични болести. От предходната година болничното заведение е единствената в страната, която ползва роботизирана хирургия за допустимо най-прецизни интервенции с робота DaVinci в четири посоки на медицината – гръдна хирургия, коремна хирургия, урология и гинекология. През 2018 година болничното заведение е вложила 2.5 млн. лева в нова лаборатория за диагностика и лекуване на сърцето.
Групата " Аджибадем Сити клиник " можеше и да има нов притежател след опит за продажба предходната година, само че акционерите се отхвърлиха и оповестиха тригодишен проект за поетапното й възобновяване.
Д-р Венелина Милева, изпълнителен шеф на " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда ": Тристълбов модел като при пенсионното обезпечаване би работил най-добре
Моделът, препоръчан наскоро от здравното министерство, остави доста повече въпроси, в сравнение с отговори. Беше препоръчан здравен модел с действително отпадане на обществената му същина – това, което и досега беше заложено като концепция за промяна. И се стартира някак си изненадващо впускане в изцяло конкурентен модел. Преди година касата запазваше настоящия си статут, а другите застрахователи просто надграждаха модела. Сега НЗОК следва да бъде на равни начала с останалите сдружения, само че пък в случай че някой е неудовлетворен от сдружението си, може да се върне към държавната каса. Не стана ясно дали НЗОК остава като стожер в обществения модел, а другите сдружения ще бъдат превърнати в осигурители, или в противен случай – всички започват наедно.
Ще съумеят ли застрахователите да се лицензират и да избират с кого да сключат контракти - като пациенти и като лечебни заведения? Дали един пациент, застрахован/осигурен в обещано сдружение, ще може да избира единствено от лечебните заведения, с които това сдружение е в договорни връзки? Това значи, че свободата на избор, която в сегашния модел е обезпечена, с тази концепция към този момент е компрометирана.
Смятаме, че тристълбов модел, построен по сходен метод като при пенсионно обезпечаване, би бил най-работещ на този стадий. УМБАЛ " Аджибадем Сити клиник "
През 2018 година през лечебните заведения са минали 120 хиляди пациенти - 63 хиляди в Сърдечно-съдовия център и 57 хиляди в Онкологичния. Ръстът им е 5.7% по отношение на 2017 година
" Ние сме лимитирани от пространствени благоприятни условия и рестрикции от страна на НЗОК, с цел да усилваме активността. Една болница като Сърдечно-съдов център, която е изключителна търсена от пациентите - заради административни уредби и стандарти, не се развива. И може би това е належащо на някого, с цел да може да останат пациенти и за други лечебни заведения. Най-високата смъртност в България сега е в резултат на сърдечно-съдови болести, на второ място се подреждат пациентите с онкологични болести.
Неразбираемо е това въвличане в желанието на пациентите да потърсят помощ в две от най-хубавите лечебни заведения за лекуване на тези болести, които са и единствените, упълномощени по JCI (американски стандарт за качество на болничното лекуване - бел.авт.) и сертифицирани с най-високо качество на здравната услуга ", разяснява Андрей Марков, шеф на болничното заведение. Той отбелязва, че през предходната година нововъведенията в болничното заведение са свързавни с бекръвните практики в кардиологията, ново нагледно проучване за рак на простата, което от три години е наложено като златен стандарт в Европа, нови способи на лекуване на рак и други
Андрей Марков, шеф на УМБАЛ " Аджибадем Сити клиник ": Не е обикновено страната да взема решение къде да се лекуват хората
Задължително би трябвало се промени системата. Ние не можем да продължаваме повече да работим в обстановка, в която е нарушен главно солидарният модел на българските пациенти. В момента се постанова да заплащат тези, които са тежко заболели и не могат да работят. Поради това, че не могат да рсботят, нямат високи приходи, а се постанова да доплащат доста за скъпи импланти и медицински произведения, за които НЗОК обезпечава средства и постоянно са животоспасяващи. Това не трябва да продължава. От която и да е позиция смяната в модела е наложителна. И колкото по-скоро, токова по-добре за българските жители. Митът, че, видите ли, ще се постанова да се отделят повече средства, не е правилен. В момента пациенти, които не са застраховани, постоянно са сложени в обстановка на кешови доплащания, без да могат да си ги разрешат. Това е нещо, което се постанова непрекъснато и не е добре.
Средата не е задоволително конкурентна заради намесата на страната. Не е обикновено страната да се намесва в решенето на пациентите къде и по какъв начин да бъдат лекувани. Правото на пациента е да избира своето лечебно заведение и парите да следват пациента. В момента служителите в страната се пробват да преразпределят обществените средства и да ги насочват там, където имат интерес по неразбираеми субективни критерии. УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов "
Миналата година през болничното заведение са минали 185 хиляди пациенти, като над 136 хиляди от тях са незабавни. В цифрата на прегледаните влизат и 10 500 неосигурени за здраве и 53 хиляди деца. Според статистиката на незабавната болница приблизително на денонощие в незабавния кабинет минават на обзор най-малко 100 деца. В самата болница са лекувани 48 300 души, като от тях 9 хиляди са деца.
" Пирогов " съумява да пречупи наклонността приходите й да понижават и се трансформира в една от най-бързорастящите лечебни заведения с растеж на приходите към 10% и спад на просрочените отговорности. Причината за това са огромните вложения в възобновяване на болничното заведение, които предприе настоящето управление. " Пирогов е болница, която е комплекс от 10 здания, а не с един висок корпус. Категорично мога да кажа, че към този момент предлагаме изискванията, които и останалите лечебни заведения – били те частни или държавни. Макар че ние не търсим конкуренция с тях, защото обслужваме така наречен модул на незабавните пациенти, 85% от приетите в болница при нас са точно незабавни пациенти. Ние сме извънредно мощни в травматологията, неврохирургията, незабавната хирургия, детските отделения, детската урология, токсикология, изгарянията са клиники без конкуренция освен в София, само че и в България ", споделя проф. доктор Асен Балтов, изпълнителен шеф на сдружението. И добавя, че увеличената активност вследствие на преструктурирането на болничното заведение през предходната година е довела разумно до по-голям брой минали пациенти, повече доходи и по-високи хонорари.
" Кешовите заплащания са се усили – в случай че през 2017 година сме получавали месечно по 200 хиляди лева за избор на екип, избор на доктор, съвещания и ВИП-стаи, през 2018 година това число нараства на 400 хиляди лева ", отбелязва проф. Балтов.
Заради поддъжането на 13 екипа за незабавни случаи и 24-часово дежурство Пирогов е болничното заведение с втория по бройка личен състав в топ 30 след пловдивската " Св. Георги ". Само в незабавното поделение работят 440 души, което по принцип е екип за цяла обособена болница.
Проф. доктор Асен Балтов, изпълнителен шеф на УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов ": 8% здравна вноска е незадоволителна
Оценявам като доста позитивно търсенето на опция да влязат повече пари в системата, което здравното министерство предлага в новия модел. Вярвам, че това е вярната посока и намирам като наложително изискване остойностяването и на медицинския труд. За мен 8% здравна вноска е незадоволителна, даже в Германия не могат да си разрешат по-ниска осигуровка от 14.6%.
Мораториумът за разкриване на нови лечебни заведения за мен е верен, защото би трябвало да намалее броят на лечебните заведения, които не могат да обезпечат сложно лекуване на пациентите, само че пък спомагат за разпиляването на обществения запас на здравната каса. УМБАЛ " Софиямед "
През предходната година през УМБАЛ са минали 41 хиляди пациенти, което съставлява растеж от 28% спрямо предходната година. В болничното заведение са осъществени 12 448 интервенции. Логично растежът в приходите е 26% по отношение на 2017 година Разкрити са нови действия в региона на гръдната хирургия, въведени са новости в региона на хирургията на ръката и коремната хирургия, осъвременена е и образната диагностика.
Д-р Йордан Пелев, шеф на УМБАЛ " Софиямед ": Подкрепяме демонополизацията на здравната каса
Конкуренцията е позитивна за развиването и иновативността за всяко лечебно заведение, изключително за частните. Мораториумът надали оказва значително въздействие върху системата.
Подкрепяме концепцията за демонополизация на здравната каса. Ние и сега работим със застрахователни компании в обслужването на застраховани лица и имаме опит. УМБАЛ " Пълмед "
Болницата има две клиники - в Пловдив и в Пазарджик. През предходната година в Пловдив са минали 36 хиляди пациенти, което е растеж от 10% спрямо 2017 година В клиниките са закупени ново потомство ядрено-магнитен резонанс, инсталация за екстракция на тромби в условия на неотложност, нова инсталация в кардиологията и съдовата хирургия и други Ръстът на приходите единствено за пловдивската болница е 9.4%, а дружно с тази в Пазарджик доближава 15%. Основната причина за това е увеличеният брой минали пациенти и провеждането на лекуване с висока и доста висока трудност.
Фотограф: Капитал Д-р Димитър Димитров, шеф на УМБАЛ " Пълмед ": Държавата би трябвало да създаде разпоредбите в бранша
Възможността българският жител да избере място за своето лекуване е едно чудесно достижение на системата ни. Поради обстоятелството, че практикуваме контролирана специалност, дълг на страната е да създаде точните правила и да постанова спазването им.
Планираните политики за демонополизация на НЗОК и основаване на конкурентен застраховател, политиката в специализацията на лекарите и държавното им финансиране с следващ ангажимент за работа в страната, политиките за обезпечаване на по-висок банкет на медицински експерти в университетите и на обезпечаването на запас за Спешната помощ, са стъпки в вярната посока. Системата на опазването на здравето е доста консервативна и не търпи внезапни промени. Те би трябвало да се подхващат след оценка на въздействието и да следват единна политика.
Мораториумът върху разкриването на нови лечебни заведения е краткотрайна мярка до основаването на универсално и настоящо предписание за този развой. Мораториумът за откриване на нови отделения и клиники към съществуващи лечебни заведения е непотребен.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ