Гергов и златната дупка на Варна
12
Планът на Варна е, в случай че купи мястото против милионите, да направи паркинг, площад и монумент
© Спас Спасов 12
Георги Гергов, притежател на " ЦУМ Варна "
© Анелия Николова Още по тематиката
Варна предлага: 43 млн. лева за Георги Гергов от данъкоплатците
Продажбата на малко под 3 дка, познати като " Дупката ", наподобява, е контрактувана сред ГЕРБ и политика от Българска социалистическа партия още преди месеци
1 окт 2018
Варна ще върне акциите си в Пловдивския панаир на страната
Общинският съвет реши да се откаже от 29% от капитала в сдружението на Георги Гергов
2 май 2017
Панаирджийски номера
Министерството на стопанската система тихомълком трансферира 29% от акциите в Пловдивския панаир на община Варна
28 окт 2016 Идеята е парите да дойдат от данъкоплатците през държавния бюджет.
Да получиш няколко десетки милиона лв. за една дупка, пък била тя и в центъра на Варна, звучи като доста добър подарък. Скоро с него може да се снабди Георги Гергов - притежател на тогавашни соцмастодонти, а в този момент все губещи предприятия като Пловдивския панаир и столичния ЦУМ. Гергов е собственик на имот от малко под 3 дка в центъра на морския град. Тази седмица варненският кмет Иван Портних предложи общината да купи този имот против 43.2 млн. лева Не със свои пари, а с държавни, т.е. на всички данъкоплатци.
Извън тази астрономическа цена за нещо, което съставлява ров с ограда, най-странното е за какво в този момент се стигна до споразумение сред общинско управление на ГЕРБ и върховен кадър на другояче опозиционната Българска социалистическа партия.
За да се случи договорката, има още няколко условия. Идеята първо би трябвало да бъде утвърдена от общинския съвет, което може да стане още този петък. След това би трябвало да бъдат обезпечени парите - те могат да дойдат от държавния бюджет, само че до момента това не е обсъждано с финансовото министерство, настояват от ведомството пред " Капитал ". Ако страната още веднъж поддържа бизнеса на Гергов обаче, това ще е забавен знак от страна на ГЕРБ. Последната такава помощ пристигна преди две години, когато министерството на стопанската система се опита да подари присъединяване си в панаира на общините Пловдив и Варна, при което морският град трябваше да получи по-голямата част (29% от капитала), очевидно с мисълта, че той ще бъде сменен против " Дупката ". Сделката обаче се провали след изборите през 2017 година
Цена-мечта
Парцелът от 2915 кв.м на бул. " Княз Борис I ", прочут като " Дупката ", е благосъстоятелност на сдружението " Централен повсеместен магазин Варна ". Подобно на " Международен панаир Пловдив " компанията беше добита от Гергов последователно, с няколко нараствания на капитала (предимно с апортни вноски), при които общината на практика беше отстранена като акционер. Още по соцвреме на мястото се планираше построяването на търговски дом по сходство на столичния ЦУМ, само че при изкопните работи бяха открити археологически разкопки и планът беше спрян. Включването на Гергов стана на по-късен стадий, само че и до през днешния ден парцелът съставлява единствено това - дупка. Основният мотив на кмета да предложи общината да я изкупи е, че загрозява центъра и е рискова за преминаващите.
Идеята е това да стане през договорка за самата компания " ЦУМ Варна ". Такова е било предлагането и на самия Гергов. Освен парцела във Варна капиталът на сдружението включва и 100% присъединяване в друга на практика неработеща компания - " Порт палас ". Основната тежест в оценката, която е направена от самостоятелните оценители Нелияна Иванова и Людмил Велинов по поръчка на общината, обаче е на имота.
Цената от 43.224 млн. лева е изчислена при някакъв приказен вид - в случай че на мястото има четириетажна постройка с още три равнища подземни гаражи, магазини и офиси и парцелът бъде застроен 100%. Самите оценители прецизират, че тази стойност може да се реализира " при изчакване на оптимален миг за реализация на пазара ".
Сметките са направени на база себестойност на строителството 369 евро на кв.м и продажни цени в диапазона от 1470 евро/кв.м за офисите и жилищата до 2290 евро за магазините. Според експерти прогнозните цени на бъдещите площи са много оптимистични, до момента в който нужните вложения за построяването са подценени, което оставя един голям марж за хипотетичната инвестиция. Нещо повече, по информация на " Капитал " преди година е правена оценка на същото сдружение по различен мотив и заключението на специалистите тогава доста се разграничава от настоящето. Тяхната оценка за 100% от капитала на " ЦУМ Варна " е била 9.4 млн. лева, или 4.5 пъти по-малко.
Площад, паркинг, монумент
Тук е моментът да се уточни, че общината не възнамерява изобщо да строи офиси и магазини на терена. Това смъква възвращаемостта на инвестицията покрай нула.
Според основния проектант на Варна Виктор Бузев, откакто още веднъж стане общинска благосъстоятелност, теренът на така наречен " Дупка " би трябвало да се трансформира в площад над под земята паркинг на четири равнища. " Синята зона на Варна, чийто първи стадий влезе в употреба това лято, има наложителна потребност от сходен паркинг ", сподели Бузев. " Дълбочината на дупката разрешава разполагането на 3-4 етажа. На равнището на улицата по мое персонално мнение би трябвало да бъде възобновен площадът, който се намираше там преди години – със зелени площи, водни огледала и места за отдих ", добави той.
По-екстравагантната част от вижданията на варненския основен проектант за бъдещето на " Дупката " е за площадното пространство " на покрива " на закрития паркинг - там би трябвало да бъде подложен монумент на братята Кирил и Методий и техните възпитаници. Такъв монумент в града липсвал. " Не става дума за дребен монумент, посочи Бузев. Обсъждал съм концепцията с кмета Иван Портних още преди години и двамата сме на мнение, че това би трябвало да е внушителна скулптурна комбинация, която да скрие грозните здания в близост. " При паметника на Кирил и Методий с поднасяне на цветя трябвало да свършват и манифестациите на 24 май.
Главният проектант има и друга концепция за " Дупката " - тя е обвързвана с останките от крепостната стена на античния Одесос. Според Бузев паралелно на настоящия пешеходен бул. " Княз Борис I " можело да бъде ситуиран " шлиц ", който да открива разкопките за погледа на минувачите. Достъпът до тях можел да бъде обезпечен с ескалатори, които да водят до пешеходна алея на първото равнище на подземния паркинг. " Всичко това, несъмнено, може да стане единствено откакто бъде взето окончателното решение за бъдещето на " Дупката ", само че и след народен, а даже и интернационален архитектурен конкурс ", сподели Бузев.
Чии сметки излизат
Но с цел да се появят площад, паркинг, фонтани и монументи на мястото на настоящия ров в центъра на Варна, има още едно изискване – изработването на нов обстоен организационен проект за терена. Защото в настоящия си и към момента настоящ вид той планува построяването на пететажен търговски център.
" На това място сега не може да бъде издигнато нищо по-високо от 15 м ", сподели Виктор Бузев. " Освен в случай че по някаква причина общинският съвет не вземе друго решение. В тази височина не могат да бъдат вместени повече от пет етажа – това е максимумът, предвид на най-високите околни здания. Навремето Георги Гергов искаше постройката да е по-висока и евентуално затова се е отказал от строителството. Сигурно сметките не са излизали ", добави той.
От документите за оценката се вижда, че е имало капиталово желание да се построи 8-етажна постройка с три подземни етажа за паркинги и полуподземен етаж за супермаркет и зала за експониране на археологическите находки. На първите два етажа е трябвало да бъдат ситуирани магазини, а на останалите догоре - офиси. Не е ясно на какъв брой Гергов е оценявал инвестицията си и по какъв начин е считал да я финансира. " Капитал " го потърси за коментар, само че той не вдигаше мобилния си телефон.Губещият предприемач
Като цяло бизнесите на Гергов обичайно регистрират загуби, макар че в портфейла му влизат в миналото емблематични компании като " Международен панаир Пловдив ", ЦУМ - София, курортът " Слънчев ден " и така нататък Въпреки това също толкоз обичайно той се радва на мощна държавна поддръжка - както за придобиванията си, по този начин и за финансирането им.
Няколко месеца преди неуспеха на договорката с Пловдив и Варна през 2017 година държавната Българска банка за развиване (ББР), която другояче е замислена да финансира дребни и междинни предприятия, обезпечи на Гергов 31.8 млн. евро заем, с които да изплати заема на " Международен панаир Пловдив " към Уникредит Булбанк. Останаха даже пари, с които предприемачът смяташе да построи апартхотели на мястото на съборените остарели хотели " Вероника " и " Мираж " в комплекса " Слънчев ден ". Смелите проекти на управлението на курортното сдружение тогава бяха до май 2017 година новите здания да са факт, а най-късно до пет години, т.е. до края на 2021 година, заемът да бъде затрупан с приходите от продажба на жилищата. Засега няма индикации компанията да е построила нещо, макар че съгласно доклада й към края на 2017 година от заема са усвоени 8.6 млн. лева (вероятно най-вече за поправки на хотелите му, които текат в момента).
От ББР не разясниха дали заемът се обслужва постоянно. До самия падеж има време - той е в края на ноември 2023 година Един ексклузивен доход от 43 млн. лева от парите на данъкоплатците обаче няма да е непотребен при издължаването му към държавната банка.
Планът на Варна е, в случай че купи мястото против милионите, да направи паркинг, площад и монумент
© Спас Спасов 12
Георги Гергов, притежател на " ЦУМ Варна "
© Анелия Николова Още по тематиката
Варна предлага: 43 млн. лева за Георги Гергов от данъкоплатците
Продажбата на малко под 3 дка, познати като " Дупката ", наподобява, е контрактувана сред ГЕРБ и политика от Българска социалистическа партия още преди месеци
1 окт 2018
Варна ще върне акциите си в Пловдивския панаир на страната
Общинският съвет реши да се откаже от 29% от капитала в сдружението на Георги Гергов
2 май 2017
Панаирджийски номера
Министерството на стопанската система тихомълком трансферира 29% от акциите в Пловдивския панаир на община Варна
28 окт 2016 Идеята е парите да дойдат от данъкоплатците през държавния бюджет.
Да получиш няколко десетки милиона лв. за една дупка, пък била тя и в центъра на Варна, звучи като доста добър подарък. Скоро с него може да се снабди Георги Гергов - притежател на тогавашни соцмастодонти, а в този момент все губещи предприятия като Пловдивския панаир и столичния ЦУМ. Гергов е собственик на имот от малко под 3 дка в центъра на морския град. Тази седмица варненският кмет Иван Портних предложи общината да купи този имот против 43.2 млн. лева Не със свои пари, а с държавни, т.е. на всички данъкоплатци.
Извън тази астрономическа цена за нещо, което съставлява ров с ограда, най-странното е за какво в този момент се стигна до споразумение сред общинско управление на ГЕРБ и върховен кадър на другояче опозиционната Българска социалистическа партия.
За да се случи договорката, има още няколко условия. Идеята първо би трябвало да бъде утвърдена от общинския съвет, което може да стане още този петък. След това би трябвало да бъдат обезпечени парите - те могат да дойдат от държавния бюджет, само че до момента това не е обсъждано с финансовото министерство, настояват от ведомството пред " Капитал ". Ако страната още веднъж поддържа бизнеса на Гергов обаче, това ще е забавен знак от страна на ГЕРБ. Последната такава помощ пристигна преди две години, когато министерството на стопанската система се опита да подари присъединяване си в панаира на общините Пловдив и Варна, при което морският град трябваше да получи по-голямата част (29% от капитала), очевидно с мисълта, че той ще бъде сменен против " Дупката ". Сделката обаче се провали след изборите през 2017 година
Цена-мечта
Парцелът от 2915 кв.м на бул. " Княз Борис I ", прочут като " Дупката ", е благосъстоятелност на сдружението " Централен повсеместен магазин Варна ". Подобно на " Международен панаир Пловдив " компанията беше добита от Гергов последователно, с няколко нараствания на капитала (предимно с апортни вноски), при които общината на практика беше отстранена като акционер. Още по соцвреме на мястото се планираше построяването на търговски дом по сходство на столичния ЦУМ, само че при изкопните работи бяха открити археологически разкопки и планът беше спрян. Включването на Гергов стана на по-късен стадий, само че и до през днешния ден парцелът съставлява единствено това - дупка. Основният мотив на кмета да предложи общината да я изкупи е, че загрозява центъра и е рискова за преминаващите.
Идеята е това да стане през договорка за самата компания " ЦУМ Варна ". Такова е било предлагането и на самия Гергов. Освен парцела във Варна капиталът на сдружението включва и 100% присъединяване в друга на практика неработеща компания - " Порт палас ". Основната тежест в оценката, която е направена от самостоятелните оценители Нелияна Иванова и Людмил Велинов по поръчка на общината, обаче е на имота.
Цената от 43.224 млн. лева е изчислена при някакъв приказен вид - в случай че на мястото има четириетажна постройка с още три равнища подземни гаражи, магазини и офиси и парцелът бъде застроен 100%. Самите оценители прецизират, че тази стойност може да се реализира " при изчакване на оптимален миг за реализация на пазара ".
Сметките са направени на база себестойност на строителството 369 евро на кв.м и продажни цени в диапазона от 1470 евро/кв.м за офисите и жилищата до 2290 евро за магазините. Според експерти прогнозните цени на бъдещите площи са много оптимистични, до момента в който нужните вложения за построяването са подценени, което оставя един голям марж за хипотетичната инвестиция. Нещо повече, по информация на " Капитал " преди година е правена оценка на същото сдружение по различен мотив и заключението на специалистите тогава доста се разграничава от настоящето. Тяхната оценка за 100% от капитала на " ЦУМ Варна " е била 9.4 млн. лева, или 4.5 пъти по-малко.
Площад, паркинг, монумент
Тук е моментът да се уточни, че общината не възнамерява изобщо да строи офиси и магазини на терена. Това смъква възвращаемостта на инвестицията покрай нула.
Според основния проектант на Варна Виктор Бузев, откакто още веднъж стане общинска благосъстоятелност, теренът на така наречен " Дупка " би трябвало да се трансформира в площад над под земята паркинг на четири равнища. " Синята зона на Варна, чийто първи стадий влезе в употреба това лято, има наложителна потребност от сходен паркинг ", сподели Бузев. " Дълбочината на дупката разрешава разполагането на 3-4 етажа. На равнището на улицата по мое персонално мнение би трябвало да бъде възобновен площадът, който се намираше там преди години – със зелени площи, водни огледала и места за отдих ", добави той.
По-екстравагантната част от вижданията на варненския основен проектант за бъдещето на " Дупката " е за площадното пространство " на покрива " на закрития паркинг - там би трябвало да бъде подложен монумент на братята Кирил и Методий и техните възпитаници. Такъв монумент в града липсвал. " Не става дума за дребен монумент, посочи Бузев. Обсъждал съм концепцията с кмета Иван Портних още преди години и двамата сме на мнение, че това би трябвало да е внушителна скулптурна комбинация, която да скрие грозните здания в близост. " При паметника на Кирил и Методий с поднасяне на цветя трябвало да свършват и манифестациите на 24 май.
Главният проектант има и друга концепция за " Дупката " - тя е обвързвана с останките от крепостната стена на античния Одесос. Според Бузев паралелно на настоящия пешеходен бул. " Княз Борис I " можело да бъде ситуиран " шлиц ", който да открива разкопките за погледа на минувачите. Достъпът до тях можел да бъде обезпечен с ескалатори, които да водят до пешеходна алея на първото равнище на подземния паркинг. " Всичко това, несъмнено, може да стане единствено откакто бъде взето окончателното решение за бъдещето на " Дупката ", само че и след народен, а даже и интернационален архитектурен конкурс ", сподели Бузев.
Чии сметки излизат
Но с цел да се появят площад, паркинг, фонтани и монументи на мястото на настоящия ров в центъра на Варна, има още едно изискване – изработването на нов обстоен организационен проект за терена. Защото в настоящия си и към момента настоящ вид той планува построяването на пететажен търговски център.
" На това място сега не може да бъде издигнато нищо по-високо от 15 м ", сподели Виктор Бузев. " Освен в случай че по някаква причина общинският съвет не вземе друго решение. В тази височина не могат да бъдат вместени повече от пет етажа – това е максимумът, предвид на най-високите околни здания. Навремето Георги Гергов искаше постройката да е по-висока и евентуално затова се е отказал от строителството. Сигурно сметките не са излизали ", добави той.
От документите за оценката се вижда, че е имало капиталово желание да се построи 8-етажна постройка с три подземни етажа за паркинги и полуподземен етаж за супермаркет и зала за експониране на археологическите находки. На първите два етажа е трябвало да бъдат ситуирани магазини, а на останалите догоре - офиси. Не е ясно на какъв брой Гергов е оценявал инвестицията си и по какъв начин е считал да я финансира. " Капитал " го потърси за коментар, само че той не вдигаше мобилния си телефон.Губещият предприемач
Като цяло бизнесите на Гергов обичайно регистрират загуби, макар че в портфейла му влизат в миналото емблематични компании като " Международен панаир Пловдив ", ЦУМ - София, курортът " Слънчев ден " и така нататък Въпреки това също толкоз обичайно той се радва на мощна държавна поддръжка - както за придобиванията си, по този начин и за финансирането им.
Няколко месеца преди неуспеха на договорката с Пловдив и Варна през 2017 година държавната Българска банка за развиване (ББР), която другояче е замислена да финансира дребни и междинни предприятия, обезпечи на Гергов 31.8 млн. евро заем, с които да изплати заема на " Международен панаир Пловдив " към Уникредит Булбанк. Останаха даже пари, с които предприемачът смяташе да построи апартхотели на мястото на съборените остарели хотели " Вероника " и " Мираж " в комплекса " Слънчев ден ". Смелите проекти на управлението на курортното сдружение тогава бяха до май 2017 година новите здания да са факт, а най-късно до пет години, т.е. до края на 2021 година, заемът да бъде затрупан с приходите от продажба на жилищата. Засега няма индикации компанията да е построила нещо, макар че съгласно доклада й към края на 2017 година от заема са усвоени 8.6 млн. лева (вероятно най-вече за поправки на хотелите му, които текат в момента).
От ББР не разясниха дали заемът се обслужва постоянно. До самия падеж има време - той е в края на ноември 2023 година Един ексклузивен доход от 43 млн. лева от парите на данъкоплатците обаче няма да е непотребен при издължаването му към държавната банка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ