Колумб - обединител или разединител
12 октомври е националният празник на Испания, денят на испанския език и на културата. На същата дата през 1492 година Христофор Колумб доближава до Новия свят. Макар той самият да е бил твърдо уверен, че е разкрил по-пряк път до Индия и до края на живота си не е схванал, че става въпрос за изцяло друга земя. Интересното е, че португалският крал два пъти отхвърля да му финансира пътуването, тъй като съгласно съветниците му мореплавателят лъжел. Три пъти се постанова да отиде при владетелите на Испания, до момента в който най-сетне Исабел Кастилска подписва заповед да му бъдат дадени средства. Въпреки уверенията и на нейните съветници, че това ще бъде ненужно разхищаване. Но несъразмерната Й упоритост да трансформира Испания във велика страна и фанатичната концепция да популяризира католичската религия, я карат да му се довери.
Малко прочут факт е, че Колумб прави четири пътувания до " Земния парадайс ", както самият той го назовава. Стъпва първо на карибските острови, където локалните индианци таинос са доста доброжелателни и не познават лошотията и войната. При първото и третото пътувания никой моряк не желае да го придружи, тъй като по това време вярвали, че Земята е плоска и, в случай че следват негова карта, ще стигнат края на света, а от там ще паднат. За да има екипаж за трите си кораба " Ниня ", " Пинта " и " Санта Мария ", освобождават всички пандизчии, с цел да може, в случай че в действителност загинат, да не липсват на никого. Така някои историци изясняват през днешния ден огромната престъпност на континента - първите европейци са били такива. При второто си пътешестване, с него потеглят благородници и по-обикновени хора, виждащи опцията да стартират нов живот, да има кой да работи за тях и да забогатеят. Този път корабите дебаркират на територията на днешна Венецуела, където ги посрещат канибали.
Официалната заповед на кралицата гласи, че в новооткритите земи ще бъдат пренесени испанските език и религия, а жителите ще имат статут на жители. На процедура не се случва тъкмо това. Местните са избити, а оживелите от пренесените европейски заболявания са превърнати в плебеи. Насила са наложени католицизмът, а който е отказвал, е бил изгарян на кладата. Общуването ставало единствено на испански и било направено всичо належащо да се изкоренят религиозните практики и обичаи на коренното население. Голямо количество благосъстояния били изнесени от територията, оставяйки до ден сегашен Южна Америка едно от най-бедните места в света. В продължение на епохи индианците били експлоатирани, а на децата, родени от испански родители, не били гледали с положително око в Европа, тъй като идват " от там ". Постепенно се зародила концепцията за самостоятелност и самоуправление.
Реакцията на испаноговорящите през днешния ден
Днес популацията в някогашните колонии е по-разделено от всеки път. Докато някои честват днешния ден, отбелязвайки разпространяването на испанските език и просвета, други го назовават " Деня на расата ", а трети изрично го отхвърлят и настояват, че е най-тъжният ден в историята им. Не инцидентно в доста страни се приказва с пренебрежение за Колумб и европейските завоеватели. Няколко века е обяснявано на хората по какъв начин конквистадорите са имали благотворно въздействие, те са занесли просвета на " диваците ", цивилизовали са ги, въвели са ги в лоното на католическата черква.
Но през днешния ден знаем, че това не е тъкмо по този начин. Насила са били наложени обичаи, религия, език с цената на доста жертви, измъчвания, унижения. Никой не е търсил " цивилизоване ". От дребното останали, неунищожени или преведени исторически източници излиза наяве, че ацтеките, маите, инките са имали големи империи, богат културен живот, литературни произведения (маите са имали прозаичност, ацтеките - лирика, а инките - театрални пиеси). Били са политеисти, само че значимото е, че са имали богове, на които са се уповавали. Изведнъж, идват чужденци, които вместо да се опитат да схванат или приспособят към новото и непознатото, го афишират за сатанинско и вършат всичко допустимо да го разрушат и погубят. Ако в края на ХV век хората са се делили на " аристократичните и благодетелни бели испанци " и индианци, метиси, чернокожи и мулати, като всички те минавали за " деца на дявола ", " презрени от живота ", то през днешния ден, 529 години по-късно, техните наследници към момента не са съумели да се сплотят. Расовата злоба се ускорява с времето и има цели общности, които си мислят, че цветът на кожата е определящ. Не е необичайност в Чили да се чуе " ние сме наследници на испанските колонизатори и нямаме нищо общо с индианските племена, населявали тези земи ", при все това по лицата им има мощно изразени туземски черти. В Перу, въпреки това, се приказва за " това зло - индианецът ", а в Боливия преди две години смъкнаха законно определения президент Ево Моралес, тъй като " не можем да позволим да ни ръководи повече някой, който се гордее с аймарските си корени ". Тогава на власт пристигна " бялата " Жанин Аниес, целяща да сплоти всички " бели, затова умни " в страната и да направи всичко допустимо да заличи индианското в страната.
В Мексико беше оповестено, че точно на " празника " 12 октомври ще бъде свален паметникът на Христофор Колумб от центъра в столицата, а на негово място ще бъде подложен паметник на жена от локално племе. Всичко това, с утвърждението на общината и публично издадена заповед от кмета. Това обаче към момента не е станало. Като цяло множеството страни не биха желали да влизат в спор с Испания, която е исторически запомнена като " империята-майка ", само че факт е, че от днешна позиция тя е по-скоро " империята-мащеха ".
Нов живот на коренните езици
Няма различен континент като Южна Америка, където езикът във всичките страни да е един и същи (изключение прави Бразилия). Към това прибавяме някои страни от Централна Америка и Мексико. Въпреки районните особености въпреки всичко разговорът е мощно улеснен. Но испанците не са съумели да унищожат изцяло и локалните езици. Да, правилно е, че някои са изцяло изчезнали, само че главните като нахуатъл (говорен от ацтеките в Мексико), кечуа (при инките в Перу и Боливия), аймара (разпространен в Боливия и Парагвай) както и разнообразни диалекти на маите (Мексико, Гватемала, Ел Салвадор и др.), не престават да се употребяват и през днешния ден. Дори в планинските или селските региони, където " бели " не живеят, испанският е чужд. В Мексико се усилва броят на учебните заведения и университетите, които оферират проучването на нахуатъл, а преди години имаше предложение той да стане формален наедно с испанския. Ево Моралес издаде в Боливия декрет, с който те назначават на работа, в случай че владееш освен езика на Сервантес, само че и аймара, а в Перу все по-често с преимущество са претендентите, говорещи кечуа, а не британски. Както има наклонност индианците да станат повече от " белите ", по натурален път испанският ще стартира да се употребява от малко на брой. Това няма да стане през днешния ден или на следващия ден, само че рано или късно всичко ще си пристигна на мястото.
Кои са леви и кои десни
В Латинска Америка или си " ляв " или " десен ", център има доста рядко и нормално не се оказва печеливш ход. Първите най-често са представителите на другите индиански племена, чернокожите, метисите и мулатите, като последните две групи исторически имат най-тъжната орис - да са еднообразно " отхвърлени ", тъй като имат смесена кръв. Общото сред всички е, че биват подценявани от десните държавни управления, прави се геноцид над тях.
" Белите " не могат да позволен, че ще има хора с различен цвят на кожата на значим пост. Не беше инцидентен и процесът на имунизация. Първи бяха по този начин наречените " наследници на испанските завоеватели ", а след това последователно и останалите. Въпреки че страните с десни държавни управления целяха да унищожат, колкото се може повече цветнокожи, сметките им излязоха криви. Поради предходните им политики на изолирането им в по-далечни от огромните градове региони, КОВИД-19 съвсем не застигна коренното население.
Както ДУМА към този момент писа, южноамериканският континент почервенява. Все повече страни си избират леви държавни управления. Съвсем скоро ще станем очевидци на една напълно друга картина там.
Малко прочут факт е, че Колумб прави четири пътувания до " Земния парадайс ", както самият той го назовава. Стъпва първо на карибските острови, където локалните индианци таинос са доста доброжелателни и не познават лошотията и войната. При първото и третото пътувания никой моряк не желае да го придружи, тъй като по това време вярвали, че Земята е плоска и, в случай че следват негова карта, ще стигнат края на света, а от там ще паднат. За да има екипаж за трите си кораба " Ниня ", " Пинта " и " Санта Мария ", освобождават всички пандизчии, с цел да може, в случай че в действителност загинат, да не липсват на никого. Така някои историци изясняват през днешния ден огромната престъпност на континента - първите европейци са били такива. При второто си пътешестване, с него потеглят благородници и по-обикновени хора, виждащи опцията да стартират нов живот, да има кой да работи за тях и да забогатеят. Този път корабите дебаркират на територията на днешна Венецуела, където ги посрещат канибали.
Официалната заповед на кралицата гласи, че в новооткритите земи ще бъдат пренесени испанските език и религия, а жителите ще имат статут на жители. На процедура не се случва тъкмо това. Местните са избити, а оживелите от пренесените европейски заболявания са превърнати в плебеи. Насила са наложени католицизмът, а който е отказвал, е бил изгарян на кладата. Общуването ставало единствено на испански и било направено всичо належащо да се изкоренят религиозните практики и обичаи на коренното население. Голямо количество благосъстояния били изнесени от територията, оставяйки до ден сегашен Южна Америка едно от най-бедните места в света. В продължение на епохи индианците били експлоатирани, а на децата, родени от испански родители, не били гледали с положително око в Европа, тъй като идват " от там ". Постепенно се зародила концепцията за самостоятелност и самоуправление.
Реакцията на испаноговорящите през днешния ден
Днес популацията в някогашните колонии е по-разделено от всеки път. Докато някои честват днешния ден, отбелязвайки разпространяването на испанските език и просвета, други го назовават " Деня на расата ", а трети изрично го отхвърлят и настояват, че е най-тъжният ден в историята им. Не инцидентно в доста страни се приказва с пренебрежение за Колумб и европейските завоеватели. Няколко века е обяснявано на хората по какъв начин конквистадорите са имали благотворно въздействие, те са занесли просвета на " диваците ", цивилизовали са ги, въвели са ги в лоното на католическата черква.
Но през днешния ден знаем, че това не е тъкмо по този начин. Насила са били наложени обичаи, религия, език с цената на доста жертви, измъчвания, унижения. Никой не е търсил " цивилизоване ". От дребното останали, неунищожени или преведени исторически източници излиза наяве, че ацтеките, маите, инките са имали големи империи, богат културен живот, литературни произведения (маите са имали прозаичност, ацтеките - лирика, а инките - театрални пиеси). Били са политеисти, само че значимото е, че са имали богове, на които са се уповавали. Изведнъж, идват чужденци, които вместо да се опитат да схванат или приспособят към новото и непознатото, го афишират за сатанинско и вършат всичко допустимо да го разрушат и погубят. Ако в края на ХV век хората са се делили на " аристократичните и благодетелни бели испанци " и индианци, метиси, чернокожи и мулати, като всички те минавали за " деца на дявола ", " презрени от живота ", то през днешния ден, 529 години по-късно, техните наследници към момента не са съумели да се сплотят. Расовата злоба се ускорява с времето и има цели общности, които си мислят, че цветът на кожата е определящ. Не е необичайност в Чили да се чуе " ние сме наследници на испанските колонизатори и нямаме нищо общо с индианските племена, населявали тези земи ", при все това по лицата им има мощно изразени туземски черти. В Перу, въпреки това, се приказва за " това зло - индианецът ", а в Боливия преди две години смъкнаха законно определения президент Ево Моралес, тъй като " не можем да позволим да ни ръководи повече някой, който се гордее с аймарските си корени ". Тогава на власт пристигна " бялата " Жанин Аниес, целяща да сплоти всички " бели, затова умни " в страната и да направи всичко допустимо да заличи индианското в страната.
В Мексико беше оповестено, че точно на " празника " 12 октомври ще бъде свален паметникът на Христофор Колумб от центъра в столицата, а на негово място ще бъде подложен паметник на жена от локално племе. Всичко това, с утвърждението на общината и публично издадена заповед от кмета. Това обаче към момента не е станало. Като цяло множеството страни не биха желали да влизат в спор с Испания, която е исторически запомнена като " империята-майка ", само че факт е, че от днешна позиция тя е по-скоро " империята-мащеха ".
Нов живот на коренните езици
Няма различен континент като Южна Америка, където езикът във всичките страни да е един и същи (изключение прави Бразилия). Към това прибавяме някои страни от Централна Америка и Мексико. Въпреки районните особености въпреки всичко разговорът е мощно улеснен. Но испанците не са съумели да унищожат изцяло и локалните езици. Да, правилно е, че някои са изцяло изчезнали, само че главните като нахуатъл (говорен от ацтеките в Мексико), кечуа (при инките в Перу и Боливия), аймара (разпространен в Боливия и Парагвай) както и разнообразни диалекти на маите (Мексико, Гватемала, Ел Салвадор и др.), не престават да се употребяват и през днешния ден. Дори в планинските или селските региони, където " бели " не живеят, испанският е чужд. В Мексико се усилва броят на учебните заведения и университетите, които оферират проучването на нахуатъл, а преди години имаше предложение той да стане формален наедно с испанския. Ево Моралес издаде в Боливия декрет, с който те назначават на работа, в случай че владееш освен езика на Сервантес, само че и аймара, а в Перу все по-често с преимущество са претендентите, говорещи кечуа, а не британски. Както има наклонност индианците да станат повече от " белите ", по натурален път испанският ще стартира да се употребява от малко на брой. Това няма да стане през днешния ден или на следващия ден, само че рано или късно всичко ще си пристигна на мястото.
Кои са леви и кои десни
В Латинска Америка или си " ляв " или " десен ", център има доста рядко и нормално не се оказва печеливш ход. Първите най-често са представителите на другите индиански племена, чернокожите, метисите и мулатите, като последните две групи исторически имат най-тъжната орис - да са еднообразно " отхвърлени ", тъй като имат смесена кръв. Общото сред всички е, че биват подценявани от десните държавни управления, прави се геноцид над тях.
" Белите " не могат да позволен, че ще има хора с различен цвят на кожата на значим пост. Не беше инцидентен и процесът на имунизация. Първи бяха по този начин наречените " наследници на испанските завоеватели ", а след това последователно и останалите. Въпреки че страните с десни държавни управления целяха да унищожат, колкото се може повече цветнокожи, сметките им излязоха криви. Поради предходните им политики на изолирането им в по-далечни от огромните градове региони, КОВИД-19 съвсем не застигна коренното население.
Както ДУМА към този момент писа, южноамериканският континент почервенява. Все повече страни си избират леви държавни управления. Съвсем скоро ще станем очевидци на една напълно друга картина там.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ