12-и юни е Денят на Русия. На тази дата през

12-и юни е Денят на Русия. На тази дата през 1990-а година е призната Декларацията за държавния суверенитет на РСФСР, а година по-късно са извършени първите свободни президентски избори в страната. С известни ангажименти бихме могли да определим датата като ден на рождението на нова Русия - страната, тръгнала по пътя на демократичните промени, пазарната стопанска система и отварянето си към света. По този път обаче имаше доста отклонения и в последна сметка явно се объркахме. Защото днешна Русия изневерява на правилата и идеалите, формирали страната при започване на 90-те, споделя Дойче веле.

Първото свободно потомство на Русия

Руснаците, родени в средата на 90-е години, сякаш са първото в действителност свободно потомство: те не попаднаха под ударите на лицемерната руска идеология; не трябваше да влизат в Комсомола, с цел да създадат кариера; не са претърпяли Желязната завеса.

Нашият светоглед се формираше в друга страна - със независимост, граничеща с анархията; с разнородни средства за всеобща информация; с ослепителен политически живот. Макар икономическата обстановка да не се усъвършенства, страната въпреки всичко към този момент преодоляваше нищетата и не гонеха от учебно заведение поради дънково яке. Поколението от средата на 90-те стана очевидец на най-бързите промени в актуалната история: в технологиите, в политиката и в културата. Това потомство дишаше свободно. Тези хора, които в това време са 35-40-годишни, биха могли през днешния ден да са най-активната част от гражданското общество, да работят за богатството на страната и да развиват нейните институции, които се изграждаха пред очите им. Но не се получи тъкмо по този начин.

Да станеш част от системата

За дейния съветски жител, който желае да взе участие в живота на страната и да успее, през 2021-а година има единствено един вид: да стане част от системата, построена от режима на Владимир Путин. А на неготовите да бъдат лоялни, им остават единствено два пътя: или да заминат, или да рискуват - работата си или даже свободата си. Поколението, израснало свободно, се озова или в пандиза, или в хватката на лоялността.

Но да убиеш духа на свободата не е елементарно и това потомство продължава да се бори за власт на изборите, въпреки да не печели. Независимата публицистика също е проблематична. Високотехнологични компании се основават, само че по предписание в чужбина, а руснаците в разцвета на физическите и умствените си сили се оказаха ненужни на страната - точно тъй като са прекомерно свободни вътрешно. Те резервираха парченце от онази нова Русия, която сегашната власт разгласи за дръзка и враждебна.

Къде сбъркахме?

Как стана по този начин? Накъде се понесе младата страна, че в един миг се отклони от пътя на демократичните промени и затъна в реакционното тресавище? Някои виждат аргументите в събитията от 1993-а, други - в изборите от 1996-а година. Факт е, че режимът на Владимир Путин взе всичко най-лошо от 90-те, изхвърляйки зад борда всички полезности и идеали. Вече няма независимост на словото, по тази причина пък има следени медии, цялостни с агитация. Това е един от уроците от изборите през 1996 -а: който владее малкия екран, владее и публичното мнение.

Няма свободни избори, на които обичаният ти шеф, на който носиш куфарчето, да загуби. Няма и свободен съд, който може да разгласи за противоконституционни едни или други закони или укази. Някои считат, че това е грешката на Елцин и неговото обграждане - да проведат интервенция "наследник ", вместо да свикат нови избори. И всички ще са прави: отклоненията от 1993-а, 1996-а и 1999-а ни доведоха до такава степен, където сме през днешния ден. Оказахме се в една страна, чиято власт уважава по едно и също време Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Александър III, само че не и конституцията и правата на жителите.

Време е за смяна

Кое потомство може да преобърне обстановката? Това, което се образува в първите години на нова Русия, или това, което израсна при започване на този век? Тези руснаци, които дишаха свободно в детството и юношеството си, или тези, които не са виждали различен съветски президент с изключение на Владимир Путин?

В исторически проект 30 години са прекомерно малко време за анализиране на пътя, изминат от страната. Изглежда, че за това малко време сме претърпяли шеметни завои, преди да се озовем в блатото, а в този момент последователно ни тегли към дъното. Може би с времето ще успеем да осъзнаем какъв път сме минали. Предстои в дейната си фаза да влезе идващото потомство и то още веднъж няма да наподобява на предходните: връстниците на нова Русия, а по-късно и по-младите от тях, рано или късно ще се върнат към концепциите на демокрацията и зачитането на гражданските права и свободи. Но към този момент в Русия единствено една независимост е неприкосновена - нашата вътрешна.

* Татяна Фелгенхауер е журналистка от радиостанция "Ехото на Москва " и авторка на колонка в "Дойче веле ". Този коментар показва персоналното ѝ мнение, което може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло./offnews.bg