12 години затвор за Кристина Дунчева от Сандански – майката,

12 години затвор за Кристина Дунчева от Сандански – майката, която закла безжалостно личните си деца: 5-годишният Васил и 3-годишната Ивон! Тричленен състав на Апелативен съд София постанови това решение на 1 август, петък, преди началото на правосъдната почивка.

Апелативните магистрати промениха присъдата на първоинстанционния Благоевградски областен съд и вместо пожизнен затвор без право на подмяна, постановат на подсъдимата наказване от 12 години затвор при първичен непоколебим режим. Кристина Дунчева е оправдана по обвиняването за изключително непосилен метод, по който е умъртвила децата, поради заключението на специалистите, че това се е случило при настъпила за секунди цялостна загуба на схващане за жертвите.

Съдът приема, че психическото положение на подсъдимата преди и след осъщественото закононарушение следва да бъде обсъждано като смекчаващо виновността събитие, макар тежестта на действието. За наказаната следва да се поставят и съответните медицински грижи в пандиза, пишат магистратите.

Присъдата шокира обществеността, раздруса Сандански, района и България. Хората разясняват, че след такова тежко закононарушение, след 7 години Кристина ще бъде освободена и ще се върне в родния си град! Ще върви по улиците му, ще се среща с хората, които не могат да не помнят ужаса от едно от най-тежките закононарушения, ставали в България.

Решението праща неверен сигнал към детеубийците, или бъдещите такива. 12 години за живота на две почтени деца е минимално, потресаващо минимално наказване. Нима трябваше да убие цяла детска градина, с цел да получи доживотна присъда? Този заплашителен въпрос зададе пред кореспондент на Struma. com бащата на двете деца – Георги Трайков, който потърсихме, с цел да го попитаме по какъв начин ще разяснява решението на съда:

„ Потресен съм, не мога да допускам! Кои са тези съдии, които взеха това решение? Кои съдии взеха решение, че децата ми не са се мъчили?! Боже мой! Какво е правила Ивончето, до момента в който майка ѝ е убивала братчето ѝ? Гледала е... Представяте ли си какво са претърпели дечицата ми?! “,тук Георги стопира, задавен от сълзите си.

„ Милите ми ангелчета... “, продължава Георги, който е безапелационен, че животът му е приключил в оня момент, когато е видял децата си. „ Оттогава черна пелена като че ли е затъмнила слънцето пред очите ми. Това живот ли е, не ме питай. Изправил съм се, работя. Бях в чужбина, върнах се поради родителите си. Те ми останаха... и два гроба, на които вървя съвсем всеки ден. Не се претърпява това. Събуждаш се и лягаш с тази мисъл. Гледам фотосите, призлява ми. Ида на гробищата, не мога да си потегли. Майка ми се поболя, татко ми занемя... И в петък решението на магистратите безусловно ме умъртви. Ти представяш ли си, можеш ли да го проумееш, единствено 12 години за двете ми прелестни деца! Това не е обикновено! Съдът реши, че животът на две деца може да бъде възмезден с по 6 години затвор! Как ти се коства?! Не са се мъчили ли?!

Това е колосален претекст за намаляване на виновността ѝ, 60 пъти е ръгала децата ми! 60 пъти са преживявали болежка! Нямам думи! Това правораздаване ли е, или подигравка с паметта на децата ми?! Съдът, институцията, която можеше да ми помогне, когато сигнализирах, че нуждая се от помощ, да ѝ забранят да ги вижда, в петък още веднъж нанесе нечовечен удар. Ако преди години ме бяха чули, през днешния ден дечицата ми щяха да са живи... За мен животът завърши в оня момент, в оня черен ноември на 2020 година. Искам обаче отмъщение поради тях, поради Ивончето и Васил... “

Тук Георги още веднъж стопира, пресечен от сълзи.

„ Това страна ли е, запитвам те? Съд ли е, какво е?! За една кражба дават по 10 години затвор, за такова тежко закононарушение, единствено 12! Била несъответстваща, била... не знам каква още ще я изкарат! Тогава, като е несъответстваща, за какво институциите в Сандански не избавиха децата ми, не ми помогнаха? Сили нямам, повярвай ми – нямам сили, тъй като не мога да намеря отговорите на тежките въпроси. Милите ми деца... Колко ли са се мъчили? Това се запитвам всеки ден и постепенно и трудно загивам.

Търся метод да пребивавам, до момента в който най-малко възмездието поради паметта им не пристигна. Боли, ужасна, разкъсваща болежка. Кога ще забравиш, по кое време ще преживееш мисълта за това по какъв начин са си отишли децата ти? Никога! Невъзможно е... Не е живот това моето, призрачен сън е. Но ще се боря, желая отмъщение в името и в памет на децата ми! “

Адвокатът ми приготвя обжалването на тази минимална присъда за това страшилище, погубило дечицата ми..., споделя Георги, който живее в жилището на родителите си, а не в оня, станал гроб на двете му деца. Казва, че му е мъчно да влезе в жилището, построено с положителното желание да има семейство,дом, в който да отглежда децата си. Думите на бащата, част от които не можем даже да повторим, бяха пропити от разтърсваща тъга.

Свързахме се с юриста на Георги Трайков,Милтена Пеева:
**„ Не мога в елементи да разясня претекстовете на съда,не съм се срещнала още, само че съм меко казано изумена. Българският съд постанови минимална присъда за такова тежко закононарушение. Решението е необяснимо.Тук е заложена паметта на две невръстни деца. Не одобрявам, не разбирам. Прекъснах отпуската си, като научих за присъдата, и ще подхваща нужните дейности за обжалването на тази присъда “, сподели юрист Пеева.

Гавра с паметта на децата, по този начин обществото дефинира 12-годишната присъда на детеубийцата Кристина Дунчева, която съд в България „ помилва “ за това, че безмилостно кла децата си – първо едното, след това другото...

С. Петрова