ВКС ще тълкува спорната цена за достъп за ВЕИ производителите
12 © Надежда Чипева 12
Люба Бозова, McGregor and partners
© Капитал Още по тематиката
Нови моменти в режима на сумирано отчитане на работното време
Този метод на отчитане дава по-голяма еластичност на фирмите и чиновниците
3 дек 2017
Уеднаквена отбрана за бизнеса и потребителите при антитръстови нарушавания
Какъв ще бъде резултатът от въвеждане на директивата за споразумяване на искове за обезщетение за вреди в региона на конкуренцията
26 ное 2017
Достъпът на чужденци до пазара на труда
Какви са условията на закона при командироване и трансфер
19 ное 2017 Искането касае въпроси, по които Върховен касационен съд към този момент се е произнасял и по които е налице трайна и непротиворечива процедура на съставите на Върховен касационен съд.На 6 декември 2017 година Върховният касационен съд разпореди Общото заседание на гражданската и Търговската колегии на Върховен касационен съд да постанови тълкувателно решение по направено искане от ръководителя на Висшия адвокатски съвет по отношение на Решение Ц-33 на енергийния регулатор за установяване на " краткотрайна цена за достъп " на ВЕИ производителите, която се заплащаше на електроразпределителните сдружения в България.
История на разногласието
Накратко, през 2012 година енергийният регулатор постанови Решение Ц-33, по силата на което на контролирания енергиен пазар бяха избрани непознати до тогава за производителите " краткотрайни цени " за достъп, които следваше да се заплащат единствено от ВЕИ производителите на " Електроенергийния систематичен оператор " ЕАД и на трите електроразпределителни сдружения ЕВН ЕР, " ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ " АД и " ЧЕЗ систематизиране България " АД. Тъй като самото решение на енергийния регулатор подлежеше на авансово осъществяване, се стигна до там, че през 2012 година и 2013 година мрежовите компании събраха от ВЕИ производители повече от 300 млн. лева
През 2013 година, Решение Ц-33 беше анулирано като незаконосъобразно от Върховния административен съд. В претекстовете на отменителните си решения Върховен административен съд постанови, че анулацията на Решение № Ц-33 има назад деяние, само че на процедура, с цел да претендират връщане на недължимо платените суми за цена достъп, ВЕИ производителите трябваше да предявят цивилен искове за безпричинно обогатяване. Свидетели сме на дългогодишни правосъдни борби сред ВЕИ производителите и мрежовите оператори пред първоинстанционните и апелативните съдилища в София, Варна и Пловдив, въз основа на които се образува спорна правосъдна процедура, досега в който Върховен касационен съд излезе с първото определение по разногласието.
Какво е споделил Върховен касационен съд досега?
Спорният въпрос, обуславящ изхода на разногласието, е действието на решението, с което е анулирано Решение Ц-33 за установяване цената за достъп - т.е. отпадат ли последствията на решението на енергийния регулатор след неговата анулация от Върховен административен съд. По въпроса е образувана по реда на член 290 от Граждански процесуален кодекс наложителна правосъдна процедура. Във всички решения на Върховен касационен съд до в този момент, постановени по реда на член 290 Граждански процесуален кодекс, е обещано позволение на поставения юридически въпрос, в смисъл, че " влязлото в действие решение, с което е анулиран самостоятелен административен акт, какъвто е характерът на Решение Ц-33, има назад деяние, заради което е отпаднало с противоположна мощ основанието за възнаграждение на цена за достъп ".
Електроразпределителните предприятия, ответници по разногласието, използваха всички вероятни институти на правото, в това число някои от тях стигнаха до претенции за отправяне на преюдициално питане пред Съда на Европейския съюз и претенции за анулация на влезнали в действие правосъдни решения. Следва да отбележим, че съдилищата оставиха без почитание тези претенции, защото поставените въпроси са свързани с приложението на правосъдната процедура в Р. България и не касаят изясняването на непълноти или неясноти на съответни правни разпореждания от правото на Европейски Съюз. Въпреки, че все още не съществува спорна процедура сред обособените сформира на Върховен касационен съд, изненадващо на 6 декември 2017 година във Върховен касационен съд е формирано Тълкувателно дело №7 от 2017 година, по искане на ръководителя на Висшия адвокатски съвет по отношение на тълкуването на правни въпроси, касаещи цената за достъп по Решение Ц-33. Искането касае въпроси, по които Върховен касационен съд към този момент се е произнасял и по които е налице трайна и непротиворечива процедура на съставите на Върховен касационен съд.
Какво е смисъла за висящите каузи?
Върховен касационен съд към този момент се е произнесъл по този въпрос с Тълкувателно решение № 8 от 7 май 2014 година на Общото заседание на Гражданската и Търговската гилдия на Върховен касационен съд. Съгласно това решение, при формирано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ юридически въпрос производството по висящо дело може да се стопира единствено в касационната инстанция, а не и във въззивната и първата инстанция. Практическият резултат от това тълкувателно решение, в тази ситуация за ВЕИ производителите, е че висящи каузи пред първа или въззивна инстанция, касаещи цената за достъп, няма да бъдат спрени. Не по този начин стои въпросът при съществуване на висящо дело пред касационната инстанция, касаещо цената за достъп, същото ще бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело №7 от 2017 година
Следва да се обърне внимание, че с изключение на влезлите в действие неоправдателни правосъдни решения, на наложително осъществяване подлежат и невлезлите в действие въззивни неоправдателни решения. Това би означавало, че в случай че бъде постановено тълкувателно решение в противоположния смисъл на досегашната процедура на Върховен касационен съд, по делата, които са висящи или следва да бъдат формирани пред Върховен касационен съд, и по които сумите към този момент са събрани, ВЕИ производителите ще следва да връщат събраните суми назад на електроразпределителните сдружения с дължимите лихви.
Ще има ли отражение върху завършилите каузи?
Всяка заинтригуваната страна може да изиска анулация на влезнало в действие правосъдно решение, в категорично изброени в Граждански процесуален кодекс хипотези. Практически обособените хипотези за анулация обаче касаят по-скоро нарушаване на процесуални правила и не биха имали отражение върху съответния спор. Относно завършилите каузи е налице мощ на присъдено нещо сред страните по разногласието.
Хипотезата, която по-скоро би имала резултат върху завършилите каузи, е опцията Европейският съд по правата на индивида да откри нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, или на протоколите към нея и след това да е належащо ново разглеждане на делото, с цел да се отстранят последствията от нарушаването. Въпреки това тази опция наподобява малко евентуална, защото разногласието е обвързван само с приложението на правосъдната процедура в Р. България.
Следва да отбележим, че разпореждането за формиране на тълкувателно решение No 7 идва в миг, в който към този момент е налице " незадължитен " темперамент на практиката по член 290 от Граждански процесуален кодекс, в тази връзка Върховен касационен съд от ден на ден ще ускорява тълкувателната си активност. Въпреки това поставените въпроси от Висшия адвокатски съвет, към този момент са били обсъждани от другите сформира на Върховен касационен съд, вследствие на което се е формирала непротиворечива и трайна процедура. Приемането на тълкувателно решение No 7 обаче предпоставя преценка по допустимостта на настояването и не може да се каже изрично, че всички въпроси ще бъдат позволени до разглеждане, защото Върховен касационен съд към този момент се е произнасял по тях въпреки и с друга дефиниция и може да счете същите за неприемливи. През 2018 година следва да разберем дали Върховен касационен съд ще удостовери или ще промени своята процедура.
Люба Бозова, McGregor and partners
© Капитал Още по тематиката
Нови моменти в режима на сумирано отчитане на работното време
Този метод на отчитане дава по-голяма еластичност на фирмите и чиновниците
3 дек 2017
Уеднаквена отбрана за бизнеса и потребителите при антитръстови нарушавания
Какъв ще бъде резултатът от въвеждане на директивата за споразумяване на искове за обезщетение за вреди в региона на конкуренцията
26 ное 2017
Достъпът на чужденци до пазара на труда
Какви са условията на закона при командироване и трансфер
19 ное 2017 Искането касае въпроси, по които Върховен касационен съд към този момент се е произнасял и по които е налице трайна и непротиворечива процедура на съставите на Върховен касационен съд.На 6 декември 2017 година Върховният касационен съд разпореди Общото заседание на гражданската и Търговската колегии на Върховен касационен съд да постанови тълкувателно решение по направено искане от ръководителя на Висшия адвокатски съвет по отношение на Решение Ц-33 на енергийния регулатор за установяване на " краткотрайна цена за достъп " на ВЕИ производителите, която се заплащаше на електроразпределителните сдружения в България.
История на разногласието
Накратко, през 2012 година енергийният регулатор постанови Решение Ц-33, по силата на което на контролирания енергиен пазар бяха избрани непознати до тогава за производителите " краткотрайни цени " за достъп, които следваше да се заплащат единствено от ВЕИ производителите на " Електроенергийния систематичен оператор " ЕАД и на трите електроразпределителни сдружения ЕВН ЕР, " ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ " АД и " ЧЕЗ систематизиране България " АД. Тъй като самото решение на енергийния регулатор подлежеше на авансово осъществяване, се стигна до там, че през 2012 година и 2013 година мрежовите компании събраха от ВЕИ производители повече от 300 млн. лева
През 2013 година, Решение Ц-33 беше анулирано като незаконосъобразно от Върховния административен съд. В претекстовете на отменителните си решения Върховен административен съд постанови, че анулацията на Решение № Ц-33 има назад деяние, само че на процедура, с цел да претендират връщане на недължимо платените суми за цена достъп, ВЕИ производителите трябваше да предявят цивилен искове за безпричинно обогатяване. Свидетели сме на дългогодишни правосъдни борби сред ВЕИ производителите и мрежовите оператори пред първоинстанционните и апелативните съдилища в София, Варна и Пловдив, въз основа на които се образува спорна правосъдна процедура, досега в който Върховен касационен съд излезе с първото определение по разногласието.
Какво е споделил Върховен касационен съд досега?
Спорният въпрос, обуславящ изхода на разногласието, е действието на решението, с което е анулирано Решение Ц-33 за установяване цената за достъп - т.е. отпадат ли последствията на решението на енергийния регулатор след неговата анулация от Върховен административен съд. По въпроса е образувана по реда на член 290 от Граждански процесуален кодекс наложителна правосъдна процедура. Във всички решения на Върховен касационен съд до в този момент, постановени по реда на член 290 Граждански процесуален кодекс, е обещано позволение на поставения юридически въпрос, в смисъл, че " влязлото в действие решение, с което е анулиран самостоятелен административен акт, какъвто е характерът на Решение Ц-33, има назад деяние, заради което е отпаднало с противоположна мощ основанието за възнаграждение на цена за достъп ".
Електроразпределителните предприятия, ответници по разногласието, използваха всички вероятни институти на правото, в това число някои от тях стигнаха до претенции за отправяне на преюдициално питане пред Съда на Европейския съюз и претенции за анулация на влезнали в действие правосъдни решения. Следва да отбележим, че съдилищата оставиха без почитание тези претенции, защото поставените въпроси са свързани с приложението на правосъдната процедура в Р. България и не касаят изясняването на непълноти или неясноти на съответни правни разпореждания от правото на Европейски Съюз. Въпреки, че все още не съществува спорна процедура сред обособените сформира на Върховен касационен съд, изненадващо на 6 декември 2017 година във Върховен касационен съд е формирано Тълкувателно дело №7 от 2017 година, по искане на ръководителя на Висшия адвокатски съвет по отношение на тълкуването на правни въпроси, касаещи цената за достъп по Решение Ц-33. Искането касае въпроси, по които Върховен касационен съд към този момент се е произнасял и по които е налице трайна и непротиворечива процедура на съставите на Върховен касационен съд.
Какво е смисъла за висящите каузи?
Върховен касационен съд към този момент се е произнесъл по този въпрос с Тълкувателно решение № 8 от 7 май 2014 година на Общото заседание на Гражданската и Търговската гилдия на Върховен касационен съд. Съгласно това решение, при формирано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ юридически въпрос производството по висящо дело може да се стопира единствено в касационната инстанция, а не и във въззивната и първата инстанция. Практическият резултат от това тълкувателно решение, в тази ситуация за ВЕИ производителите, е че висящи каузи пред първа или въззивна инстанция, касаещи цената за достъп, няма да бъдат спрени. Не по този начин стои въпросът при съществуване на висящо дело пред касационната инстанция, касаещо цената за достъп, същото ще бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело №7 от 2017 година
Следва да се обърне внимание, че с изключение на влезлите в действие неоправдателни правосъдни решения, на наложително осъществяване подлежат и невлезлите в действие въззивни неоправдателни решения. Това би означавало, че в случай че бъде постановено тълкувателно решение в противоположния смисъл на досегашната процедура на Върховен касационен съд, по делата, които са висящи или следва да бъдат формирани пред Върховен касационен съд, и по които сумите към този момент са събрани, ВЕИ производителите ще следва да връщат събраните суми назад на електроразпределителните сдружения с дължимите лихви.
Ще има ли отражение върху завършилите каузи?
Всяка заинтригуваната страна може да изиска анулация на влезнало в действие правосъдно решение, в категорично изброени в Граждански процесуален кодекс хипотези. Практически обособените хипотези за анулация обаче касаят по-скоро нарушаване на процесуални правила и не биха имали отражение върху съответния спор. Относно завършилите каузи е налице мощ на присъдено нещо сред страните по разногласието.
Хипотезата, която по-скоро би имала резултат върху завършилите каузи, е опцията Европейският съд по правата на индивида да откри нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, или на протоколите към нея и след това да е належащо ново разглеждане на делото, с цел да се отстранят последствията от нарушаването. Въпреки това тази опция наподобява малко евентуална, защото разногласието е обвързван само с приложението на правосъдната процедура в Р. България.
Следва да отбележим, че разпореждането за формиране на тълкувателно решение No 7 идва в миг, в който към този момент е налице " незадължитен " темперамент на практиката по член 290 от Граждански процесуален кодекс, в тази връзка Върховен касационен съд от ден на ден ще ускорява тълкувателната си активност. Въпреки това поставените въпроси от Висшия адвокатски съвет, към този момент са били обсъждани от другите сформира на Върховен касационен съд, вследствие на което се е формирала непротиворечива и трайна процедура. Приемането на тълкувателно решение No 7 обаче предпоставя преценка по допустимостта на настояването и не може да се каже изрично, че всички въпроси ще бъдат позволени до разглеждане, защото Върховен касационен съд към този момент се е произнасял по тях въпреки и с друга дефиниция и може да счете същите за неприемливи. През 2018 година следва да разберем дали Върховен касационен съд ще удостовери или ще промени своята процедура.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ